Жертви на птичия грип
330 души са починали от птичи грип в последните осем години. Данните са на Световната здравна организация. За периода 2003-2011 г. заразените са 564 души.
Най-голям брой заразени са регистрирани в Индонезия (178), където и броят на починалите от птичи грип е най-голям (146).
Последният случай на зараза с птичи грип е от 9 август 2011. Заразено е момиченце на 6 години от Египет. Детето е било в контакт с болни домашни птици, лекувано е с остелтамивир и е оздравяло.
От СЗО дават подробна информация за вируса, изтъквайки, че избухванията на H5N1 птичи грип у домашните птици в Азия и намерените единични случаи при птици в Европа будят тревога по отношение на многобройните източници на инфекцията и на риска за човешкото здраве при различни контакти.
От декември 2003 г. насам птичият грип е бил регистриран в повече от 50 страни в Африка, Азия, Европа и Средния Изток, като H5N1 вирусът е бил изолиран от домашни и диви птици. Вирусът на птичия грип A/H5N1 може да се намира вътре и на повърхността на яйцата, снесени от заразени птици
До сега няма данни, които да сочат, че заразата може да се разпространи с добре обработени термично птичи продукти (дори те да са били контаминирани преди приготвянето им). Има случаи, обаче, на заболяването у хора, които се свързват с консумирането на сурова храна, контаминирана с птича кръв.
Причинителят на грипa е РНК-ов вирус, принадлежащ към групата вируси А, които причиняват човешкия грип и приспособил се за живот в организма на птиците, посочват от СЗО.
От няколкото известни вируси на птичия грип, които могат да преминават видовата бариера и да инфектират хора, H5N1 е причина за най-голям брой инфектирани хора с най-тежко протичане на инфекцията и най-много смъртни случаи. За разлика от нормалния сезонен грип, където инфекцията се самоограничава до няколко респираторни симптома, болестта, причинена от H5N, е съпроводена с тежка клиника, бързо отпадане и висока смъртност.
Смята се, че хората се инфектират при директен контакт със заразени птици или повърхности, контаминирани с техни фекалии.
Повечето от случаите до сега са при хора, живеещи извън градовете, където много домакинства отглеждат малки стада от птици и тези птици често влизат в домовете или се намират по дворовете където децата си играят.
Човек най-често се оказва изложен на инфекцията по време на боравенето със заразени птици в птицекланицата или при приготвянето на храна от тях, поясняват от СЗО. От там са категорични обаче, че птичият грип А/H5N1 не се разпространява лесно от птиците към хората
Все още не е известно защо някои хора се заразяват, а други - не когато са изложени на еднакво голям риск. Може би семейната генетична предразположеност играе роля, защото в повечето от случаите е открита кръвна връзка при кластърите.
Най-често вирусът инфектира дивите и водоплаващи птици.
H5N1 вируса на птичия грип се установява в почти всички части на заразената птица, включително кръв, месо и кости. Вирусът на инфлуенцата по птиците се запазва в замърсено сурово месо от домашни птици и следователно може да се разпространява чрез продажба и дистрибуция на замърсени хранителни продукти, като прясно или замразено месо, допълват от СЗО
Жизнеспособността на вируса на птичия грип се запазва при ниски температури. H5N1 вирусът може да преживее в изпражнения най-малко 35 дни при 4 ° C и най-малко шест дни при 37 ° C. Доказано е също, че вирусът оцелява и върху замърсени повърхности в продължение на няколко седмици при стайна температура.
От СЗО дават и някои препоръки при боравенето с птичи продукти с цел избягване на заразата:
За да се избегне заразяван, трябва да се разделят суровото от обработеното месо или готовата за консумация храна.
Да не се използва една и съща дъска за рязане или един и същ нож за сурово месо и други храни.
Да не се пипат суровите и сготвени храни, без измиване на ръцете между манипулациите.
Да не се слагат сготвено месо и сурово такова в едни и същи съдове или върху едни и същи повърхности преди и по време на готвене.
Да не се използват сурови или рохко сварени яйца в ястия без последваща термична обработка.
Спазвайте хигиена и мийте ръцете си често. След работа със замразени или размразени сурови птици или яйца, измийте добре ръцете си със сапун.
Измиване и дезинфекция на всички повърхности и прибори, които са били в контакт със сурово месо.
Варете добре. Цялостната топлинна обработка на птичето месо ще инактивира вируса. Или се уверете, че птичето месо е достигнало 70 ° C във вътрешността си или, че месото не е розово в нито една част.
Най-голям брой заразени са регистрирани в Индонезия (178), където и броят на починалите от птичи грип е най-голям (146).
Последният случай на зараза с птичи грип е от 9 август 2011. Заразено е момиченце на 6 години от Египет. Детето е било в контакт с болни домашни птици, лекувано е с остелтамивир и е оздравяло.
От СЗО дават подробна информация за вируса, изтъквайки, че избухванията на H5N1 птичи грип у домашните птици в Азия и намерените единични случаи при птици в Европа будят тревога по отношение на многобройните източници на инфекцията и на риска за човешкото здраве при различни контакти.
От декември 2003 г. насам птичият грип е бил регистриран в повече от 50 страни в Африка, Азия, Европа и Средния Изток, като H5N1 вирусът е бил изолиран от домашни и диви птици. Вирусът на птичия грип A/H5N1 може да се намира вътре и на повърхността на яйцата, снесени от заразени птици
До сега няма данни, които да сочат, че заразата може да се разпространи с добре обработени термично птичи продукти (дори те да са били контаминирани преди приготвянето им). Има случаи, обаче, на заболяването у хора, които се свързват с консумирането на сурова храна, контаминирана с птича кръв.
Причинителят на грипa е РНК-ов вирус, принадлежащ към групата вируси А, които причиняват човешкия грип и приспособил се за живот в организма на птиците, посочват от СЗО.
От няколкото известни вируси на птичия грип, които могат да преминават видовата бариера и да инфектират хора, H5N1 е причина за най-голям брой инфектирани хора с най-тежко протичане на инфекцията и най-много смъртни случаи. За разлика от нормалния сезонен грип, където инфекцията се самоограничава до няколко респираторни симптома, болестта, причинена от H5N, е съпроводена с тежка клиника, бързо отпадане и висока смъртност.
Смята се, че хората се инфектират при директен контакт със заразени птици или повърхности, контаминирани с техни фекалии.
Повечето от случаите до сега са при хора, живеещи извън градовете, където много домакинства отглеждат малки стада от птици и тези птици често влизат в домовете или се намират по дворовете където децата си играят.
Човек най-често се оказва изложен на инфекцията по време на боравенето със заразени птици в птицекланицата или при приготвянето на храна от тях, поясняват от СЗО. От там са категорични обаче, че птичият грип А/H5N1 не се разпространява лесно от птиците към хората
Все още не е известно защо някои хора се заразяват, а други - не когато са изложени на еднакво голям риск. Може би семейната генетична предразположеност играе роля, защото в повечето от случаите е открита кръвна връзка при кластърите.
Най-често вирусът инфектира дивите и водоплаващи птици.
H5N1 вируса на птичия грип се установява в почти всички части на заразената птица, включително кръв, месо и кости. Вирусът на инфлуенцата по птиците се запазва в замърсено сурово месо от домашни птици и следователно може да се разпространява чрез продажба и дистрибуция на замърсени хранителни продукти, като прясно или замразено месо, допълват от СЗО
Жизнеспособността на вируса на птичия грип се запазва при ниски температури. H5N1 вирусът може да преживее в изпражнения най-малко 35 дни при 4 ° C и най-малко шест дни при 37 ° C. Доказано е също, че вирусът оцелява и върху замърсени повърхности в продължение на няколко седмици при стайна температура.
От СЗО дават и някои препоръки при боравенето с птичи продукти с цел избягване на заразата:
За да се избегне заразяван, трябва да се разделят суровото от обработеното месо или готовата за консумация храна.
Да не се използва една и съща дъска за рязане или един и същ нож за сурово месо и други храни.
Да не се пипат суровите и сготвени храни, без измиване на ръцете между манипулациите.
Да не се слагат сготвено месо и сурово такова в едни и същи съдове или върху едни и същи повърхности преди и по време на готвене.
Да не се използват сурови или рохко сварени яйца в ястия без последваща термична обработка.
Спазвайте хигиена и мийте ръцете си често. След работа със замразени или размразени сурови птици или яйца, измийте добре ръцете си със сапун.
Измиване и дезинфекция на всички повърхности и прибори, които са били в контакт със сурово месо.
Варете добре. Цялостната топлинна обработка на птичето месо ще инактивира вируса. Или се уверете, че птичето месо е достигнало 70 ° C във вътрешността си или, че месото не е розово в нито една част.
