Здравословното бягане
Непосредственият ефект от тичането е здравословно регулиране на стойностите на кръвното налягане: когато мрежата от капиляри се разширява, количеството кръв, което се движи в организма, обхваща по-голяма зона от тях и това води до намаляване на кръвното налягане. Следователно, когато кръвта ни тече по-бавно, кислородният обмен с клетките е по-добър. А белите кръвни телца, ангели хранители на нашата имунна система, проникват по-лесно през ендотела (клетъчен слой, който обвива вътрешната повърхност на кръвоносните съдове и сърдечните кухини).
Полезното действие на тичането не се ограничава само до сърдечносъдовата система, но обхваща и се разпростира и върху работата на черния дроб и бъбреците, върху тонуса и скоростта на метаболизма. Тичането има положително влияние върху множество основни психо-физически фактори, сред които са регулирането на глада и сексуалното желание.
Разумно е поддържането на темпото „говорене, не пеене”. По принцип обаче бавното темпо позволява не само да се изгарят захарите, но и мазнините, които повече няма да натрупваме, ако се храним правилно. А прекалено бързото бягане предизвиква преди всичко изгаряне на захарите. Естествено, колкото повече тренираме, толкова по-нормално е да увеличаваме темпото. Важното е процесът да протича постепенно, като малко се научаваме да управляваме болката, причинена от естественото разпространение на млечната киселина в мускулите: ако не се отказваме и се научим да продължаваме да тичаме с умерена скорост, макар да изпитваме леки болки, организмът ще задейства естествени защитни механизми (увеличаване на честотата на дишането и на сърдечната дейност, произвеждане на ензими, които преработват млечната киселина) и по този начин ще ни позволи да ускорим темпото.
Колко време е добре да се тича?
Едно изследване, базирано на изучаването на човешките мускули и сухожилия, сравнени с тези на животните, доказва, че от гледна точка на еволюцията ние, хората, сме генетично програмирани да тичаме дълго време. Маймуните, които имат къси сухожилия, могат да изминат 100 метра много бързо, но после се сгромолясват изтощени. При хората не е така: заедно с кучетата и хиените ние можем да се възползваме от дългите и еластични сухожилия, за да бягаме след плячката дори в продължение на цял час.
Праисторията е далеч в миналото, ние сме претърпели еволюция, но генетичното наследство не се променя и трябва да се развива: ако отказваме да правим това, за което сме подготвени, вредата ще е огромна. Все едно да стоим цели месеци затворени в някое мазе: можем да оцелеем, но липсата на светлина и движение ще предизвика сериозни проблеми за организма. По същия начин, като избягваме да тичаме, натрупваме голям дълг към доброто си здраве, който плащаме с често боледуване и по-лесно напълняване.
Кой е най-подходящият терен за тичане?
Несъмнено това е еднороден терен, който има еднаква степен на сцепление, омекотяване и пружиниране. Например черният път е достатъчно мек, но е неравен и затова има риск от навяхвания. От друга страна, тревата или почвата са прекалено меки, не пружинират и много изморяват и натоварват мускулите. Настилката на състезателната писта създава прекален контакт, това води до несъзнателен натиск с крака и ако не сте тренирани за тичане на дълги разстояния, рискувате да получите възпаление на ахилесовото сухожилие.
Може би асфалтът е най-добрият терен за хората, които са в добра форма и имат подходящи обувки, защото има необходимото ниво на хомогенност, сцепление и пружиниране. За тези, които страдат от някаква травма, тревата е най-добрата повърхност за времето на възстановяване и рехабилитация.
Правилно ли е да се тича на празен стомах?
Понякога трябва да тичаме гладни, за да се активират някои много полезни за нашия организъм хормони, като хормона на растежа, прословутия GH (Growth Hormone), който се отделя, когато тялото се страхува, че може да изпадне в хипогликемия. Някои хора изключително непредпазливо го приемат като допинг, но е много по-добре да се стимулира естественото отделяне на хормона под медицински контрол.
Например, бихме могли да започнем тренировката сутрин, веднага след ставане и преди да закусим. Ако в организма не постъпват захари, той ще бъде доведен до хипогликемия и като реакция ще произведе хормона на растежа, който е хипергликемичен и се секретира точно в такива ситуации. Той обаче има и други положителни качества: стимулира натрупването на мускулна маса, намалява мастната тъкан и дава енергия за целия ден. Наградата за жертвата, която правим, като тичаме на празен стомах, е притокът на жизненост.
Полезното действие на тичането не се ограничава само до сърдечносъдовата система, но обхваща и се разпростира и върху работата на черния дроб и бъбреците, върху тонуса и скоростта на метаболизма. Тичането има положително влияние върху множество основни психо-физически фактори, сред които са регулирането на глада и сексуалното желание.
Разумно е поддържането на темпото „говорене, не пеене”. По принцип обаче бавното темпо позволява не само да се изгарят захарите, но и мазнините, които повече няма да натрупваме, ако се храним правилно. А прекалено бързото бягане предизвиква преди всичко изгаряне на захарите. Естествено, колкото повече тренираме, толкова по-нормално е да увеличаваме темпото. Важното е процесът да протича постепенно, като малко се научаваме да управляваме болката, причинена от естественото разпространение на млечната киселина в мускулите: ако не се отказваме и се научим да продължаваме да тичаме с умерена скорост, макар да изпитваме леки болки, организмът ще задейства естествени защитни механизми (увеличаване на честотата на дишането и на сърдечната дейност, произвеждане на ензими, които преработват млечната киселина) и по този начин ще ни позволи да ускорим темпото.
Колко време е добре да се тича?
Едно изследване, базирано на изучаването на човешките мускули и сухожилия, сравнени с тези на животните, доказва, че от гледна точка на еволюцията ние, хората, сме генетично програмирани да тичаме дълго време. Маймуните, които имат къси сухожилия, могат да изминат 100 метра много бързо, но после се сгромолясват изтощени. При хората не е така: заедно с кучетата и хиените ние можем да се възползваме от дългите и еластични сухожилия, за да бягаме след плячката дори в продължение на цял час.
Праисторията е далеч в миналото, ние сме претърпели еволюция, но генетичното наследство не се променя и трябва да се развива: ако отказваме да правим това, за което сме подготвени, вредата ще е огромна. Все едно да стоим цели месеци затворени в някое мазе: можем да оцелеем, но липсата на светлина и движение ще предизвика сериозни проблеми за организма. По същия начин, като избягваме да тичаме, натрупваме голям дълг към доброто си здраве, който плащаме с често боледуване и по-лесно напълняване.
Кой е най-подходящият терен за тичане?
Несъмнено това е еднороден терен, който има еднаква степен на сцепление, омекотяване и пружиниране. Например черният път е достатъчно мек, но е неравен и затова има риск от навяхвания. От друга страна, тревата или почвата са прекалено меки, не пружинират и много изморяват и натоварват мускулите. Настилката на състезателната писта създава прекален контакт, това води до несъзнателен натиск с крака и ако не сте тренирани за тичане на дълги разстояния, рискувате да получите възпаление на ахилесовото сухожилие.
Може би асфалтът е най-добрият терен за хората, които са в добра форма и имат подходящи обувки, защото има необходимото ниво на хомогенност, сцепление и пружиниране. За тези, които страдат от някаква травма, тревата е най-добрата повърхност за времето на възстановяване и рехабилитация.
Правилно ли е да се тича на празен стомах?
Понякога трябва да тичаме гладни, за да се активират някои много полезни за нашия организъм хормони, като хормона на растежа, прословутия GH (Growth Hormone), който се отделя, когато тялото се страхува, че може да изпадне в хипогликемия. Някои хора изключително непредпазливо го приемат като допинг, но е много по-добре да се стимулира естественото отделяне на хормона под медицински контрол.
Например, бихме могли да започнем тренировката сутрин, веднага след ставане и преди да закусим. Ако в организма не постъпват захари, той ще бъде доведен до хипогликемия и като реакция ще произведе хормона на растежа, който е хипергликемичен и се секретира точно в такива ситуации. Той обаче има и други положителни качества: стимулира натрупването на мускулна маса, намалява мастната тъкан и дава енергия за целия ден. Наградата за жертвата, която правим, като тичаме на празен стомах, е притокът на жизненост.
