Защо и какво най-често сънуваме
Защо човек “изгубва” цяла една трета от живота си за сън? И защо въобще хората сънуват? На този въпрос науката отдавна търси обяснение, имало е (а и днес ги има) различни хипотези, като мненията и в научните среди продължават да се разминават.
В миналото хората са били убедени, че през нощта душата се разделя с тялото, постига временна свобода и се отправя на пътешествие. Къде се намира – в безгрижното детство, тревожния вчерашен ден или безоблачното бъдеще, тя задължително ще съобщи чрез съня. Да събудиш човек – това означава да прекъснеш странстването на душата му. Поне така са смятали.
Дълго време учените са считали, че през деня хората натрупват особени вещества (условно наречени “фактори на съня”), които предизвикват “умора на мозъка”. Според това схващане, по време на сънищата тези фактори се разрушават, след което мозъкът получава възможността да бодърства, а човекът - да води активен начин на живот.
Освен във филми на ужасите, и по време на сън човек може да попадне в мелодрама или фантастичен свят. Безропотно подчиненият изведнъж започва да тича с оръжие в ръка след своя началник. А безименната секретарка композира, изучава философия и изумява всички с владеенето на 5 чужди езика.
В сънищата често реализираме собствените си мечти, напомняме си за нещо, защитаваме си от някого. В тях човек твори и си измисля.
Гениалните идеи, озарили някого докато спи, не са рядкост - периодичната таблица, формулата на бензола, детективските романи на Едгар По и Мери Шели, романите на Стивънсън и Кафка – някои от тях са създадени “по мотиви от сънувани нощни мелодрами и кошмари”.
Фройд не се е съмнявал, че всички творчески сънища всъщност са нереализирани желания, които възникват заради потиснати в детството травми и страхове , а неговият ученик Юнг е добавил към това, че сънищата са “малката врата към най-съкровените дълбини на душата”.
Съвременните нихилисти не са настроени поетично. Много от тях смятат “безплатното кино”, което нощем сънуваме, за “безсмислена биология”. Според тях е напълно възможно сънищата да са “шлаката”, получила се в резултат на мозъчната дейност. И като от всеки боклук, човекът се опитва да се избави и от нея – както може. И ако рационалните натури са способни да затворят очи и да се потопят с дълбок сън без всякакви видения, чувствителните се опитват да тълкуват съня по начин, който може да напомня всичко каквото им се иска.
Наскоро учени от “Харвард” с помощта на магнитен резонанс проследиха как работят мозъчните центрове по време на сън. Оказва се, че тогава хората укрепват моторните си навици (движенията за хващане - при бебетата, свиренето с пръсти - при музикантите, движението на четката - при художниците), които са придобили наяве.
Някои учени смятат, че бебетата сънуват още докато са в майчината утроба - от времето на 25-30 седмица от бременността. Какво обаче все още никой не знае. Има две предположения. Според първото, това са остатъци от генна памет, която формира чувствата и мисленето на все още нероденото дете. Според второто, това е своеобразна реакция на плода към всичко, което се случва във външния свят.
От 14-годишен Фройд си е водел дневник, в който записвал всичко, което сънува. В обемна тетрадка са записани 48 ярки съня, които по-късно ученият е публикувал и анализирал. В резултат и на това той и до днес се смята за един от най-известните “тълкуватели на сънища”, а едновременно с това е, разбира се, и създател на теорията на психоанализата.
В миналото хората са били убедени, че през нощта душата се разделя с тялото, постига временна свобода и се отправя на пътешествие. Къде се намира – в безгрижното детство, тревожния вчерашен ден или безоблачното бъдеще, тя задължително ще съобщи чрез съня. Да събудиш човек – това означава да прекъснеш странстването на душата му. Поне така са смятали.
Дълго време учените са считали, че през деня хората натрупват особени вещества (условно наречени “фактори на съня”), които предизвикват “умора на мозъка”. Според това схващане, по време на сънищата тези фактори се разрушават, след което мозъкът получава възможността да бодърства, а човекът - да води активен начин на живот.
Освен във филми на ужасите, и по време на сън човек може да попадне в мелодрама или фантастичен свят. Безропотно подчиненият изведнъж започва да тича с оръжие в ръка след своя началник. А безименната секретарка композира, изучава философия и изумява всички с владеенето на 5 чужди езика.
В сънищата често реализираме собствените си мечти, напомняме си за нещо, защитаваме си от някого. В тях човек твори и си измисля.
Гениалните идеи, озарили някого докато спи, не са рядкост - периодичната таблица, формулата на бензола, детективските романи на Едгар По и Мери Шели, романите на Стивънсън и Кафка – някои от тях са създадени “по мотиви от сънувани нощни мелодрами и кошмари”.
Фройд не се е съмнявал, че всички творчески сънища всъщност са нереализирани желания, които възникват заради потиснати в детството травми и страхове , а неговият ученик Юнг е добавил към това, че сънищата са “малката врата към най-съкровените дълбини на душата”.
Съвременните нихилисти не са настроени поетично. Много от тях смятат “безплатното кино”, което нощем сънуваме, за “безсмислена биология”. Според тях е напълно възможно сънищата да са “шлаката”, получила се в резултат на мозъчната дейност. И като от всеки боклук, човекът се опитва да се избави и от нея – както може. И ако рационалните натури са способни да затворят очи и да се потопят с дълбок сън без всякакви видения, чувствителните се опитват да тълкуват съня по начин, който може да напомня всичко каквото им се иска.
Наскоро учени от “Харвард” с помощта на магнитен резонанс проследиха как работят мозъчните центрове по време на сън. Оказва се, че тогава хората укрепват моторните си навици (движенията за хващане - при бебетата, свиренето с пръсти - при музикантите, движението на четката - при художниците), които са придобили наяве.
Някои учени смятат, че бебетата сънуват още докато са в майчината утроба - от времето на 25-30 седмица от бременността. Какво обаче все още никой не знае. Има две предположения. Според първото, това са остатъци от генна памет, която формира чувствата и мисленето на все още нероденото дете. Според второто, това е своеобразна реакция на плода към всичко, което се случва във външния свят.
От 14-годишен Фройд си е водел дневник, в който записвал всичко, което сънува. В обемна тетрадка са записани 48 ярки съня, които по-късно ученият е публикувал и анализирал. В резултат и на това той и до днес се смята за един от най-известните “тълкуватели на сънища”, а едновременно с това е, разбира се, и създател на теорията на психоанализата.