Заплахата на тежките метали
Всички сме чували за тежките метали. Основният проблем при тези вещества е неспособността на организма да ги преработи и възможността да се натрупват, като по този начин интоксикират трайно живите организми. Нещо по-лошо - някои, като например живакът, се предават на принципа на отрови като ДДТ. Колкото по-голям хищник е погълнал повече малки животни (например риба-меч други риби), толкова по-значително е натрупването на тежките метали.
Основен източник на тежките метали са индустриалните производства. Сред замърсителите на околната среда основно място заема групата, която включва мед, цинк, олово, кадмий, кобалт, живак, никел и др.
Как попадат в храната?Тежките метали не са нищо особено различно от метали и метални съединения, които нямат биологична стойност за организма. Казано с други думи, те не стават за храна или за употреба в която и да е от жизнените функции.
Защо просто не напускат организма?Поради редица причини, най-страшната от които е тяхната токсичност. Те се свързват в организма вместо полезни метални съединения, заместват ги и създават условия за сериозни сривове в работата му. Нерядко черният дроб, призван всъщност да ги неутрализира, е безсилен и ги натрупва.Пътят им за стигане до човешкия организъм е прост. Попадайки във въздуха, биват отмити и свалени в почвата от дъждовете, или пък директно попадат там вследствие на изхвърляне на твърди отпадъци или замърсени води. Дотук вече те имат шанс и директно да попаднат в организма на човека, например чрез заразени водоеми, но обичайният път е по-бавен, за това пък по-неумолим.Растенията ги изтеглят от почвата, \"подлъгвайки се\" по активността на техните съединения, след което ги натрупват. Животните ги изяждат и трупат, после животни изяждат животните. Ако се върнем към добре познатия ни природен цикъл на \"хранителната пирамида\", отговорът няма да закъснее: очевидно колкото по-високо в една подобна пирамида седи дадено животно, толкова по-висока концентрация на тежки метали в месото му може да се очаква.Това означава, че яденето на месо носи скрити рискове. По-долу ще разгледаме по-подробно кой продукт какво съдържа, но очевидно месоядните организми, седящи високо в пирамидата, имат незавидния шанс да натрупат тежките метали, необработени от всички членове на тази пирамида, надолу до основата й.
Проблемът с првенцията и как да се предпазаим е, че първоначално заразяването с тежки метали протича безсимптомно, а даже и когато симптоми се появят, те с лекота биват объркани с други заболявания. Иначе съществува хипотетична възможност за неутрализация на металите чрез лечебна терапия с определени агенти.Освен да избягваме опасните храни и лекарства, добра идея би била известна детоксикация. Чистият глад би имал малък ефект, обикновено при тежките метали се търси неутрализиращ агент.
Превантивно например цинк и калций имат ефект да заменят оловото в организма и да му пречат да образува фатални за нервната тъкан съединения. Чесънът също има подобно въздействие.
Витамини, сред които А и В комплекс също затрудняват нежеланите реакции на тежките метали в организма.
Пектинът, вещество с изключително ниска токсичност, има известен неутрализиращ ефект към тежките метали. Среща се в ябълките, например, и отдавна е обект на интерес в медицината.Растения, съдържащи сяра, предизвикват реакции на неутрализация на живака и оловото – люцерна, магданоз, чесън, люта чушка.Подобни свойства се приписват и на кориандъра, както и на някои антиоксиданти, включително и алфа-липоевата киселина.
Очевидно е също така, че организмът все пак има известен капацитет за справяне с проблема и неутралзииране на вредителите. В тази насока изглежда умен ход би бил да не го стресираме докрай. Т.е., дори и да обичаме риба, да се прехвърляме на по-разтоварващи от живака месни продукти като пилешко, после млечни продукти и т.н. Най-опасен тук би бил навикът да преповтаряме една и съща вредна храна. Не води до адаптация, а води до претоварване.
В крайна сметка профилактиката е важна, но по-важно е вниманието върху това, което ядем. По-добре е да знаем кои са потенциално опасните храни и да не прекаляваме с количествата, отколкото да чакаме симптомите и да се мъчим да ги неутрализираме, защото последиците от тежките метали могат да са страшни: те могат да увредят безвъзвратно нервната система.
Основен източник на тежките метали са индустриалните производства. Сред замърсителите на околната среда основно място заема групата, която включва мед, цинк, олово, кадмий, кобалт, живак, никел и др.
Как попадат в храната?Тежките метали не са нищо особено различно от метали и метални съединения, които нямат биологична стойност за организма. Казано с други думи, те не стават за храна или за употреба в която и да е от жизнените функции.
Защо просто не напускат организма?Поради редица причини, най-страшната от които е тяхната токсичност. Те се свързват в организма вместо полезни метални съединения, заместват ги и създават условия за сериозни сривове в работата му. Нерядко черният дроб, призван всъщност да ги неутрализира, е безсилен и ги натрупва.Пътят им за стигане до човешкия организъм е прост. Попадайки във въздуха, биват отмити и свалени в почвата от дъждовете, или пък директно попадат там вследствие на изхвърляне на твърди отпадъци или замърсени води. Дотук вече те имат шанс и директно да попаднат в организма на човека, например чрез заразени водоеми, но обичайният път е по-бавен, за това пък по-неумолим.Растенията ги изтеглят от почвата, \"подлъгвайки се\" по активността на техните съединения, след което ги натрупват. Животните ги изяждат и трупат, после животни изяждат животните. Ако се върнем към добре познатия ни природен цикъл на \"хранителната пирамида\", отговорът няма да закъснее: очевидно колкото по-високо в една подобна пирамида седи дадено животно, толкова по-висока концентрация на тежки метали в месото му може да се очаква.Това означава, че яденето на месо носи скрити рискове. По-долу ще разгледаме по-подробно кой продукт какво съдържа, но очевидно месоядните организми, седящи високо в пирамидата, имат незавидния шанс да натрупат тежките метали, необработени от всички членове на тази пирамида, надолу до основата й.
Проблемът с првенцията и как да се предпазаим е, че първоначално заразяването с тежки метали протича безсимптомно, а даже и когато симптоми се появят, те с лекота биват объркани с други заболявания. Иначе съществува хипотетична възможност за неутрализация на металите чрез лечебна терапия с определени агенти.Освен да избягваме опасните храни и лекарства, добра идея би била известна детоксикация. Чистият глад би имал малък ефект, обикновено при тежките метали се търси неутрализиращ агент.
Превантивно например цинк и калций имат ефект да заменят оловото в организма и да му пречат да образува фатални за нервната тъкан съединения. Чесънът също има подобно въздействие.
Витамини, сред които А и В комплекс също затрудняват нежеланите реакции на тежките метали в организма.
Пектинът, вещество с изключително ниска токсичност, има известен неутрализиращ ефект към тежките метали. Среща се в ябълките, например, и отдавна е обект на интерес в медицината.Растения, съдържащи сяра, предизвикват реакции на неутрализация на живака и оловото – люцерна, магданоз, чесън, люта чушка.Подобни свойства се приписват и на кориандъра, както и на някои антиоксиданти, включително и алфа-липоевата киселина.
Очевидно е също така, че организмът все пак има известен капацитет за справяне с проблема и неутралзииране на вредителите. В тази насока изглежда умен ход би бил да не го стресираме докрай. Т.е., дори и да обичаме риба, да се прехвърляме на по-разтоварващи от живака месни продукти като пилешко, после млечни продукти и т.н. Най-опасен тук би бил навикът да преповтаряме една и съща вредна храна. Не води до адаптация, а води до претоварване.
В крайна сметка профилактиката е важна, но по-важно е вниманието върху това, което ядем. По-добре е да знаем кои са потенциално опасните храни и да не прекаляваме с количествата, отколкото да чакаме симптомите и да се мъчим да ги неутрализираме, защото последиците от тежките метали могат да са страшни: те могат да увредят безвъзвратно нервната система.
