Закалителни процедури и здраве
Как да се предпазим от простудните заболявания? Кой не иска да увеличи естествената си защита срещу стреса и инфекциозните болести? Да повиши прага на невъзможното? И всичко това - благодарение на систематична подготовка на тялото и духа, наречена закаляване.
Закаляването представлява съвкупност от дейности, с които се постига увеличаване на устойчивостта на организма към въздействието на факторите на външната среда. Закаляването цели чрез системното използване на естествените природни фактори и други физически средства да се усъвършенстват терморегулаторните механизми на организма, да се изработят съответните приспособителни реакции, които да повишат устойчивостта на организма и да му дадат възможност да поддържа топлинно равновесие при по-широки граници на промени в метеорологичните условия.
Заедно с това закаляването съдейства за укрепване на здравето и повишаване на работоспособността и устойчивостта спрямо редица неблагоприятни фактори на околната среда.
Особено значение при закаляването има усъвършенстването на терморегулацията. Под влияние на дразненето на кожните и други рецептори от физичните фактори настъпват редица изменения както в произвеждането на топлина - т.нар. химическа терморегулация, така и в излъчването й, т.нар. физическа терморегулация на организма.
Закаляването в основата си е условнорефлекторен процес. Чрез различни външни дразнители (закалителни процедури) по рефлекторен път в терморегулацията и терморегулаторните механизми се въвличат и вътрешните органи и системи (сърдечно-съдова и кръвообращение, дихателна и газообменна, храносмилателна и др.). Тяхната дейност постепенно се преустройва, което води до разширяване както на техните компенсаторни възможности, така и до повишаване компенсаторните възможности и работоспособност на целия човешки организъм.
Нервнорефлекторният характер на закаляването предизвиква морфологични и функционални промени в целия организъм - почти във всички органи и системи. Укрепва нервната система, засилват се нервните процеси, тяхната подвижност и равновесие се подобряват. Това прави възможно използването на закаляването като мощно биологично средство за премахване нервната (умствена) и физическата умора, като естествен биостимулатор за повишаване работоспособността. Кожното кръвоснабдяване и регулирането на кожното кръвообращение се усъвършенстват. Дишането става по-дълбоко и се забавя. По-пълно се усвоява кислородът. Сърдечната дейност се забавя, а кръвното налягане се понижава. Подобрява се кръвоснабдяването на вътрешните органи. Броят на еритроцитите в кръвта се увеличава, повишава се и тяхното хемоглобиново насищане. Храносмилането и обмяната на веществата се подобряват, засилва се апетитът, сънят се нормализира и т. н.
Закаляването се постига чрез закаляващ режим и закалителни процедури.
Принципите, които трябва да се спазват при закаляващите процедури са:
Принцип на системност. Закаляването трябва да започва от най-ранна възраст и да продължава през целия живот без прекъсване. Несистемното прилагане на закалител- ните процедури и особено продължителното им прекъсване става причина за загубване на постигнатия ефект.
Принцип на постепенност. Постепенността трябва да се постига по отношение на температурата и използваните средства (вода, въздух), по отношение на тяхното градиране според силата на дразнителя и по отношение на продължителността на процедурата
Принцип на комплексност. Най-успешно закаляването се осъществява, когато като закаляващи фактори се използват топлина, студ, слънчева енергия, вода, движение на въздуха в тяхното различно съчетаване при разнообразни условия.
Принцип на индивидуалния подход. Схемите за различните процедури трябва да се съобразяват и коригират с оглед индивидуалните особености на всеки отделен организъм (тип нервна система, възраст, пол, здравословно състояние).
Закаляване с въздух. Ефективността и здравният резултат от закаляването с въздух зависи преди всичко от физическите фактори на въздуха (температура, влажност, скорост на движение). Закаляването с въздух има по-малък закаляващ ефект, отколкото някои други закаляващи процедури (напр. закаляване с вода), но този ефект се проявява толкова по-сил- но, колкото температурата на въздуха е по-ниска от температурата на кожата.
Закаляването с въздух трябва да започне през лятото или началните топли есенни дни на открито при температура на въздуха 20-30°С, в продължение на 20 min, след което бавно и постепенно продължителността му може да се увеличи до 2-3 часа. Здравите и по-големите деца се закаляват само по гащички, а на по-малките се облича еднослойна, лека свободна дреха. Въздушните бани трябва да бъдат съчетани с физически упражнения (игри, гимнастически упражнения, ходене). През зимата закаляването с въздух може да се извършва на закрито в предварително добре проветрено помещение при температура на въздуха не по-ниска от 16-18°С. Продължителността на въздушните бани в началото трябва да бъде 10-15 min, след което се увеличава до 20-25 min, с постепенно понижаване температурата на въздуха. Своеобразна форма на закаляване чрез въздух е целогодишно спане при отворен прозорец и лекото обличане през студения сезон.
Закаляване с вода. Водните процедури са най-силно действащите. Те предизвикват общи и местни реакции, дължащи се на голямата топлоемкост, топлопроводимост на водата. Освен това различните водни закаляващи процедури имат и механично действие върху кожата и подкожните тъкани.
Използват се различни водни процедури - влажно обтриване, обливане и къпане в открити водоеми. При прилагане на каквато и да е процедура с вода с по-ниска температура от тази на тялото и особено в зоната на студените и хладни бани (при температура на водата по-ниска от 20°С и между 20-25°С), се получава бързо и рязко свиване на кожните кръвоносни съдове. Значителна част от кръвта се изтласква към вътрешността на тялото. Това увеличава кръвонапълването на вътрешните органи, повишава кръвното налягане и затруднява работата на сърцето.
Правилно проведените водни процедури активизират дейността на всички органи и системи на организма: увеличава се обмяната на веществата, активира се кръвотворният апарат, тренира се сърдечно-съдовата система, повишава се работоспособността.
Обтриването на тялото се извършва с намокрена кърпа, гъба или с ръка в продължение на 5 min. Започва се с температура на водата 25-30°С, постепенно на всеки 2-3 дни последната се понижава с 1-2°С, докато се стигне до 15-1б°С.
Обливането се извършва с душ, лейка или друг съд, като се започва с температура на водата 28-32°С, която през ден се понижава с 1°С, докато се стигне до 17-18°С. Времетраенето на процедурата е максимум 2 min. След това децата се избърсват до сухо и до зачервяване на кожата (както и при обтриването).
Къпането в открити водоеми оказва най-силно закалително въздействие, поради най-бързото и най-силно охлаждане на организма. Започва се при температура на водата 23-25°С. Престоят във водата в началото не трябва да бъде повече от 3-5 min, като постепенно се увеличава до 15-20 min. Преди влизане във водата тялото трябва да бъде предварително загрято, а по време на къпането децата да плуват или да са непрекъснато в движение.
Закаляване със слънчеви лъчи. Закаляването със слънце, освен повишаване устойчивостта към слънчевата радиация предизвиква и твърде многостранни положителни промени в организма. Те се обуславят от биологичното въздействие на слънчевата радиация и се изразяват в следното: стимулират различни физиологични функции като подобряват общото състояние на организма, повишават работоспособността му, засилват имунобиологичните защитни сили, снижават заболеваемостта от инфекциозни и простудни заболявания, оказват бактерицидно действие върху патогенните микроорганизми.
Слънчеоблъчването се смята за едно от основните средства за профилактика и лечение на рахита. Антирахитичното му действие се изразява в превръщането на ергостерина в кожата в активен витамин D. Еритемното действие на слънчевите лъчи предизвиква зачервяване на кожата с разширяване на кожните кръвоносни съдове , резултат от усиленото образуване на хистамин.
Пигментирането на кожата (загар, потъмняване), предпазва същинската кожа от изгаряне. Слънчевите бани подобряват апетита и съня на децата.
Най-подходящи за слънчеви бани са сутрешните часове между 8 и 11 ч. Излагането на слънце трябва да се предшества от подготовка: разсъбличане на \"шарена\" сянка през първите 3 дни съответно за 10, 20 и 30 min. Едва на 4-тия ден се излиза под преките слънчеви лъчи, започва се с 10 min и през всеки следващ ден престояването се удължава с 10 min, докато се стигне до около 2 часа. Слънчевите бани трябва да се прилагат най-малко 1,5 ч. след нахранване и 0,5 ч. преди приемането на храната. След банята е необходимо 20-30 min да се престои на сянка, след което се препоръчва прилагането на водни процедури. Особено внимателно трябва да се спазва принципът на постепенност, поради опасността от изгаряния на кожата - необходима е постоянна защита от УВ лъчи.
Ходене с боси крака. Това е ефикасен способ за закаляване. Понастоящем широко се използва ходене бос по т.нар. контрастни пътечки, отделни участъци на които са нагрети различно, от студено до горещо. Счита се, че обувките изолират човека от отрицателния заряд на земната кора, а положително заредената атмосфера отнема от човека част от отрицателните му йони. При ходене с боси крака човек си набавя недостигащите му отрицателни йони, а заедно с това и електрическа енергия. Понастоящем се препоръчват най- различни способи за закаляване по този начин - от ходене бос вкъщи, по крайбрежния пясък и сутрин по оросената трева, до ходенето по снега.
Закалителните процедури е добре да се извършват под медицински контрол, при което се вземат предвид възрастовите особености на организма, функционалните му възможности, индивидуалната реактивност и здравословното състояние.
Закаляването представлява съвкупност от дейности, с които се постига увеличаване на устойчивостта на организма към въздействието на факторите на външната среда. Закаляването цели чрез системното използване на естествените природни фактори и други физически средства да се усъвършенстват терморегулаторните механизми на организма, да се изработят съответните приспособителни реакции, които да повишат устойчивостта на организма и да му дадат възможност да поддържа топлинно равновесие при по-широки граници на промени в метеорологичните условия.
Заедно с това закаляването съдейства за укрепване на здравето и повишаване на работоспособността и устойчивостта спрямо редица неблагоприятни фактори на околната среда.
Особено значение при закаляването има усъвършенстването на терморегулацията. Под влияние на дразненето на кожните и други рецептори от физичните фактори настъпват редица изменения както в произвеждането на топлина - т.нар. химическа терморегулация, така и в излъчването й, т.нар. физическа терморегулация на организма.
Закаляването в основата си е условнорефлекторен процес. Чрез различни външни дразнители (закалителни процедури) по рефлекторен път в терморегулацията и терморегулаторните механизми се въвличат и вътрешните органи и системи (сърдечно-съдова и кръвообращение, дихателна и газообменна, храносмилателна и др.). Тяхната дейност постепенно се преустройва, което води до разширяване както на техните компенсаторни възможности, така и до повишаване компенсаторните възможности и работоспособност на целия човешки организъм.
Нервнорефлекторният характер на закаляването предизвиква морфологични и функционални промени в целия организъм - почти във всички органи и системи. Укрепва нервната система, засилват се нервните процеси, тяхната подвижност и равновесие се подобряват. Това прави възможно използването на закаляването като мощно биологично средство за премахване нервната (умствена) и физическата умора, като естествен биостимулатор за повишаване работоспособността. Кожното кръвоснабдяване и регулирането на кожното кръвообращение се усъвършенстват. Дишането става по-дълбоко и се забавя. По-пълно се усвоява кислородът. Сърдечната дейност се забавя, а кръвното налягане се понижава. Подобрява се кръвоснабдяването на вътрешните органи. Броят на еритроцитите в кръвта се увеличава, повишава се и тяхното хемоглобиново насищане. Храносмилането и обмяната на веществата се подобряват, засилва се апетитът, сънят се нормализира и т. н.
Закаляването се постига чрез закаляващ режим и закалителни процедури.
Принципите, които трябва да се спазват при закаляващите процедури са:
Принцип на системност. Закаляването трябва да започва от най-ранна възраст и да продължава през целия живот без прекъсване. Несистемното прилагане на закалител- ните процедури и особено продължителното им прекъсване става причина за загубване на постигнатия ефект.
Принцип на постепенност. Постепенността трябва да се постига по отношение на температурата и използваните средства (вода, въздух), по отношение на тяхното градиране според силата на дразнителя и по отношение на продължителността на процедурата
Принцип на комплексност. Най-успешно закаляването се осъществява, когато като закаляващи фактори се използват топлина, студ, слънчева енергия, вода, движение на въздуха в тяхното различно съчетаване при разнообразни условия.
Принцип на индивидуалния подход. Схемите за различните процедури трябва да се съобразяват и коригират с оглед индивидуалните особености на всеки отделен организъм (тип нервна система, възраст, пол, здравословно състояние).
Закаляване с въздух. Ефективността и здравният резултат от закаляването с въздух зависи преди всичко от физическите фактори на въздуха (температура, влажност, скорост на движение). Закаляването с въздух има по-малък закаляващ ефект, отколкото някои други закаляващи процедури (напр. закаляване с вода), но този ефект се проявява толкова по-сил- но, колкото температурата на въздуха е по-ниска от температурата на кожата.
Закаляването с въздух трябва да започне през лятото или началните топли есенни дни на открито при температура на въздуха 20-30°С, в продължение на 20 min, след което бавно и постепенно продължителността му може да се увеличи до 2-3 часа. Здравите и по-големите деца се закаляват само по гащички, а на по-малките се облича еднослойна, лека свободна дреха. Въздушните бани трябва да бъдат съчетани с физически упражнения (игри, гимнастически упражнения, ходене). През зимата закаляването с въздух може да се извършва на закрито в предварително добре проветрено помещение при температура на въздуха не по-ниска от 16-18°С. Продължителността на въздушните бани в началото трябва да бъде 10-15 min, след което се увеличава до 20-25 min, с постепенно понижаване температурата на въздуха. Своеобразна форма на закаляване чрез въздух е целогодишно спане при отворен прозорец и лекото обличане през студения сезон.
Закаляване с вода. Водните процедури са най-силно действащите. Те предизвикват общи и местни реакции, дължащи се на голямата топлоемкост, топлопроводимост на водата. Освен това различните водни закаляващи процедури имат и механично действие върху кожата и подкожните тъкани.
Използват се различни водни процедури - влажно обтриване, обливане и къпане в открити водоеми. При прилагане на каквато и да е процедура с вода с по-ниска температура от тази на тялото и особено в зоната на студените и хладни бани (при температура на водата по-ниска от 20°С и между 20-25°С), се получава бързо и рязко свиване на кожните кръвоносни съдове. Значителна част от кръвта се изтласква към вътрешността на тялото. Това увеличава кръвонапълването на вътрешните органи, повишава кръвното налягане и затруднява работата на сърцето.
Правилно проведените водни процедури активизират дейността на всички органи и системи на организма: увеличава се обмяната на веществата, активира се кръвотворният апарат, тренира се сърдечно-съдовата система, повишава се работоспособността.
Обтриването на тялото се извършва с намокрена кърпа, гъба или с ръка в продължение на 5 min. Започва се с температура на водата 25-30°С, постепенно на всеки 2-3 дни последната се понижава с 1-2°С, докато се стигне до 15-1б°С.
Обливането се извършва с душ, лейка или друг съд, като се започва с температура на водата 28-32°С, която през ден се понижава с 1°С, докато се стигне до 17-18°С. Времетраенето на процедурата е максимум 2 min. След това децата се избърсват до сухо и до зачервяване на кожата (както и при обтриването).
Къпането в открити водоеми оказва най-силно закалително въздействие, поради най-бързото и най-силно охлаждане на организма. Започва се при температура на водата 23-25°С. Престоят във водата в началото не трябва да бъде повече от 3-5 min, като постепенно се увеличава до 15-20 min. Преди влизане във водата тялото трябва да бъде предварително загрято, а по време на къпането децата да плуват или да са непрекъснато в движение.
Закаляване със слънчеви лъчи. Закаляването със слънце, освен повишаване устойчивостта към слънчевата радиация предизвиква и твърде многостранни положителни промени в организма. Те се обуславят от биологичното въздействие на слънчевата радиация и се изразяват в следното: стимулират различни физиологични функции като подобряват общото състояние на организма, повишават работоспособността му, засилват имунобиологичните защитни сили, снижават заболеваемостта от инфекциозни и простудни заболявания, оказват бактерицидно действие върху патогенните микроорганизми.
Слънчеоблъчването се смята за едно от основните средства за профилактика и лечение на рахита. Антирахитичното му действие се изразява в превръщането на ергостерина в кожата в активен витамин D. Еритемното действие на слънчевите лъчи предизвиква зачервяване на кожата с разширяване на кожните кръвоносни съдове , резултат от усиленото образуване на хистамин.
Пигментирането на кожата (загар, потъмняване), предпазва същинската кожа от изгаряне. Слънчевите бани подобряват апетита и съня на децата.
Най-подходящи за слънчеви бани са сутрешните часове между 8 и 11 ч. Излагането на слънце трябва да се предшества от подготовка: разсъбличане на \"шарена\" сянка през първите 3 дни съответно за 10, 20 и 30 min. Едва на 4-тия ден се излиза под преките слънчеви лъчи, започва се с 10 min и през всеки следващ ден престояването се удължава с 10 min, докато се стигне до около 2 часа. Слънчевите бани трябва да се прилагат най-малко 1,5 ч. след нахранване и 0,5 ч. преди приемането на храната. След банята е необходимо 20-30 min да се престои на сянка, след което се препоръчва прилагането на водни процедури. Особено внимателно трябва да се спазва принципът на постепенност, поради опасността от изгаряния на кожата - необходима е постоянна защита от УВ лъчи.
Ходене с боси крака. Това е ефикасен способ за закаляване. Понастоящем широко се използва ходене бос по т.нар. контрастни пътечки, отделни участъци на които са нагрети различно, от студено до горещо. Счита се, че обувките изолират човека от отрицателния заряд на земната кора, а положително заредената атмосфера отнема от човека част от отрицателните му йони. При ходене с боси крака човек си набавя недостигащите му отрицателни йони, а заедно с това и електрическа енергия. Понастоящем се препоръчват най- различни способи за закаляване по този начин - от ходене бос вкъщи, по крайбрежния пясък и сутрин по оросената трева, до ходенето по снега.
Закалителните процедури е добре да се извършват под медицински контрол, при което се вземат предвид възрастовите особености на организма, функционалните му възможности, индивидуалната реактивност и здравословното състояние.
