Вграденият биологичен часовник на грипа
Грипът е сред основните теми всяка зима. И оказва се, това съвсем не е случайно, а има своето чисто биологично обяснение. Грипът се причинява от наистина коварни вируси, които проникват в клетките, размножават се и инфектират други клетки още преди имунната система да разбере, че има вредител в организма.
Вече е известно и как точно грипа разпределя действията си във времето. Като всеки друг ефективен организъм, той използва своеобразен часовник – биологичен механизъм, който му дава възможност да свърши своята задача и буквално да изчезне от съответната клетка преди да го хванат. Познаването на този механизъм според специалисти може да послужи като потенциална нова основа при разработването на нови лекарства и ваксини срещу грип.
Екип изследователи от болницата „Маунт Сайнай” в Ню Йорк решили да анализират как грипният вирус решава кога точно да се активизира и кога да се премести от една клетка към друга. Те установили, че един от гените на вируса контролира процеса на превръщането на гена в протеин – но е много непостоянен. В повечето случаи генът произвежда един основен протеин, но понякога го сменя с друг (наречен NEP). С помощта на микро-РНК молекули, които възпрепятстват действието на специфични части от гена, учените успели да забавят или ускорят производството на NEP.
В последствие изследователите наблюдавали как вируса се проваля в опита си да зарази колония белодробни клетки. Когато протеинът NEP се произвеждал твърде бавно, имунната система успявала да улови вируса преди да се е разпространил до повече клетки. Когато производството се ускорявало пък, вирусът сам напускал клетката преди да се е размножил достатъчно, за да инфектира и други клетки.
„Това значи, че протеинът NEP е като часовникът с аларма на грипа. Грипният вирус има около 8 часа да се размножи достатъчно преди имунната система да реагира. NEP се натрупва в точно правилното количество и щом има достатъчно от него в клетката, той спира вируса и го кара да напусне в правилния момент”, обясняват учените.
Това според тях е и причината, поради която грипът е по-неприятен от настинките, чиито причинители не работят по този начин. Вирусът може да зарази голямо количество белодробна тъкан преди имунната ни система да реагира. Заради това е и възможно да се заразим с грип от някого, който все още няма видими симптоми.
Грипният вирус с дефектен времеви механизъм ще служи за основа на новия вид противогрипни ваксини. Повечето ваксини, достъпни днес, съдържат в себе си мъртвия грипен вирус. Ваксина, основана на живия, но отслабен вирус, също е достъпна и може да бъде по-ефективна, но не може да се прилага върху по-млади или по-стари хора поради риска от усложнения в организъм с по-слаба имунна система. Това са хората, които са изложени на най-висок риск от смърт в следствие на грип.
Специалистите се надяват, че грипният вирус с повреден вътрешен часовник ще е още по-слаб и че едва ли някога би могъл да предизвика заболяване, а това го превръща в потенциална безопасна жива ваксина.
Вече е известно и как точно грипа разпределя действията си във времето. Като всеки друг ефективен организъм, той използва своеобразен часовник – биологичен механизъм, който му дава възможност да свърши своята задача и буквално да изчезне от съответната клетка преди да го хванат. Познаването на този механизъм според специалисти може да послужи като потенциална нова основа при разработването на нови лекарства и ваксини срещу грип.
Екип изследователи от болницата „Маунт Сайнай” в Ню Йорк решили да анализират как грипният вирус решава кога точно да се активизира и кога да се премести от една клетка към друга. Те установили, че един от гените на вируса контролира процеса на превръщането на гена в протеин – но е много непостоянен. В повечето случаи генът произвежда един основен протеин, но понякога го сменя с друг (наречен NEP). С помощта на микро-РНК молекули, които възпрепятстват действието на специфични части от гена, учените успели да забавят или ускорят производството на NEP.
В последствие изследователите наблюдавали как вируса се проваля в опита си да зарази колония белодробни клетки. Когато протеинът NEP се произвеждал твърде бавно, имунната система успявала да улови вируса преди да се е разпространил до повече клетки. Когато производството се ускорявало пък, вирусът сам напускал клетката преди да се е размножил достатъчно, за да инфектира и други клетки.
„Това значи, че протеинът NEP е като часовникът с аларма на грипа. Грипният вирус има около 8 часа да се размножи достатъчно преди имунната система да реагира. NEP се натрупва в точно правилното количество и щом има достатъчно от него в клетката, той спира вируса и го кара да напусне в правилния момент”, обясняват учените.
Това според тях е и причината, поради която грипът е по-неприятен от настинките, чиито причинители не работят по този начин. Вирусът може да зарази голямо количество белодробна тъкан преди имунната ни система да реагира. Заради това е и възможно да се заразим с грип от някого, който все още няма видими симптоми.
Грипният вирус с дефектен времеви механизъм ще служи за основа на новия вид противогрипни ваксини. Повечето ваксини, достъпни днес, съдържат в себе си мъртвия грипен вирус. Ваксина, основана на живия, но отслабен вирус, също е достъпна и може да бъде по-ефективна, но не може да се прилага върху по-млади или по-стари хора поради риска от усложнения в организъм с по-слаба имунна система. Това са хората, които са изложени на най-висок риск от смърт в следствие на грип.
Специалистите се надяват, че грипният вирус с повреден вътрешен часовник ще е още по-слаб и че едва ли някога би могъл да предизвика заболяване, а това го превръща в потенциална безопасна жива ваксина.
