Варицела
Варицелата (лещенка) е остро протичащо заразно заболяване, което се причинява от вирус. Болестта е силно заразна, характеризира се със специфичен обрив и е една от най-честите инфекциозни заболявания сред децата в развитите страни.
Общото състояние на болните е умерено влошено.
Варицелата се причинява от вируса варицела-зостер, който принадлежи към семейството на херпесните вируси. Същият вирус причинява и заболяването херпес зостер. Обща характеристика на херпесните вируси е склонността им към съществуване в организма в латентно (неактивно) състояние и повторно активиране на инфекциозния процес, в момент, в който защитните сили на организма са отслабени. Вирусът варицела-зостер е неустойчив на условията на външната среда.
Вирусът на варицелата се предава от болен на здрав човек най-често по въздушно-капков път (микроскопични капчици, носещи вируса, се отделят от носа и гърлото на болния от варицела) и по-рядко при тесен контакт с болен или с предмети, прясно замърсени със секрет от обривните единици на болния от варицела.
Възможен е и вертикален механизъм на предаване на болестта (заразяване на новороденото от болна майка).
Заболяването е силно заразно (до 80% от контактувалите с вируса развиват болестта).
Интервалът от контакта с вируса до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на варицелата е от 11 до 23 дни, най-често около 14 дни.
Вирусът се отделя в носоглътъчния секрет и течността, изпълваща мехурчетата на обрива, което прави болния заразен и опасен за околните в периода от 5 дни (най-често ден-два) преди появата на първите обривни единици, до 5-9 дни след появата на същите. Обикновено когато обривът се покрие от характерните корички, болният престава да бъде заразен. Болни с болестно променена имунна (защитната за организма) система могат да бъдат заразни по-дълго или по-кратко време.
Почти всеки в живота си боледува от варицела. В развитите страни около 75% от населението са преболедували от варицела до 15 годишна възраст и 90% до 25 годишна възраст. Най-често заболяването се развива между 5-ата и 9-а година от живота, но могат да бъдат засегнати хора във всяка възраст. Варицелата протича по-тежко при по-възрастните. Кърмачетата до 6 месечна възраст не боледуват от варицела, ако имат предаден от майката имунитет (през плацентата минават защитни молекули-антитела, които майката е образувала при прекарана в миналото варицела). Но ако майката заболее от варицела в края на бременността, детето се ражда с вродена варицела на новороденото. Заболеваемостта от варицела нараства през зимата и пролетта.
Обикновено след преболедуване от варицела човек развива доживотен имунитет срещу нея. Още през първата седмица от контакта с вируса, организмът образува специфични защитни белтъчни молекули, наречени антитела, които се свързват с вируса и го унищожават или улесняват този процес. Активират се и специфични имунни клетки, които атакуват вируса. Въпреки това, инфекцията може да остане в организма в латентно състояние (неактивно състояние) и в момент на отслабване на защитните сили на организма да се изяви наново като заболяването херпес зостер.
Налице е определено взаимоотношение между варицелата и херпес зостер. Те се причиняват от един и същи вирус. Варицелата възниква при първата среща на неимунен организъм с вируса. При потискане на защитните сили на организма, останалата в него латентна инфекция (бавна, неактивна, тиха инфекция) се активира наново и се изявява като заболяването херпес зостер.
Варицелата може да се изяви и като тежко заболяване сред контингент от болни с много тежко потисната имунна система, като деца със злокачествени заболявания, болни в интензивни отделения и лекувани дълго време с лекарства, потискащи имунитета.
Обикновено заболяването протича по-леко при децата и доста по-тежко при възрастните и при индивидите с отслабена имунна система. Нерядко, особено при децата, варицелата може да протече и без поява на характерния обрив.
Заболяването започва с някои нехарактерни, ранни симптоми:
висока температура (до 38-39 градуса)
леко изразено възпаление на горните дихателни пътища;
общо чувство на слабост, отпадналост и загуба на апетит, които траят 2-3 дни;
обрив.
Обикновено варицелата е леко до умерено тежко протичащо заболяване. Въпреки това е желателно да потърсите лекарска помощ ако забележите симптоми на заболяването у вашето дете (най-често) като повишена температура, кожен обрив, съставен от силно сърбящи мехурчета, разположени потрупа на тялото и окосмената част на главата и клепачите.
Това е важно, тъй като дава възможност да се предприемат определени противоепидемични мерки и да се приложи правилно лечение.
Потърсете лекарска помощ и ако забележите някои симптоми, които свидетелстват за тежко или усложнено протичане на варицелата като: възпаление на обривните мехурчета, изразяващо се в болезненост, зачервяване около мехурчетата и изтичане на жълтозеленикава течност от тях; тежко обезводняване на организма с продължително повръщане и намален прием на течности, затруднено дишане, общо объркване и дезориентация, прекомерна сънливост и много висока температура с гърчове и главоболие.
Потърсете Вашия личен лекар или педиатър (детски лекар). По негова преценка той ще Ви насочи към лекар-инфекционист, който е специализиран в откриването, лечението и предпазването от заразни болести.
Общото състояние на болните е умерено влошено.
Варицелата се причинява от вируса варицела-зостер, който принадлежи към семейството на херпесните вируси. Същият вирус причинява и заболяването херпес зостер. Обща характеристика на херпесните вируси е склонността им към съществуване в организма в латентно (неактивно) състояние и повторно активиране на инфекциозния процес, в момент, в който защитните сили на организма са отслабени. Вирусът варицела-зостер е неустойчив на условията на външната среда.
Вирусът на варицелата се предава от болен на здрав човек най-често по въздушно-капков път (микроскопични капчици, носещи вируса, се отделят от носа и гърлото на болния от варицела) и по-рядко при тесен контакт с болен или с предмети, прясно замърсени със секрет от обривните единици на болния от варицела.
Възможен е и вертикален механизъм на предаване на болестта (заразяване на новороденото от болна майка).
Заболяването е силно заразно (до 80% от контактувалите с вируса развиват болестта).
Интервалът от контакта с вируса до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на варицелата е от 11 до 23 дни, най-често около 14 дни.
Вирусът се отделя в носоглътъчния секрет и течността, изпълваща мехурчетата на обрива, което прави болния заразен и опасен за околните в периода от 5 дни (най-често ден-два) преди появата на първите обривни единици, до 5-9 дни след появата на същите. Обикновено когато обривът се покрие от характерните корички, болният престава да бъде заразен. Болни с болестно променена имунна (защитната за организма) система могат да бъдат заразни по-дълго или по-кратко време.
Почти всеки в живота си боледува от варицела. В развитите страни около 75% от населението са преболедували от варицела до 15 годишна възраст и 90% до 25 годишна възраст. Най-често заболяването се развива между 5-ата и 9-а година от живота, но могат да бъдат засегнати хора във всяка възраст. Варицелата протича по-тежко при по-възрастните. Кърмачетата до 6 месечна възраст не боледуват от варицела, ако имат предаден от майката имунитет (през плацентата минават защитни молекули-антитела, които майката е образувала при прекарана в миналото варицела). Но ако майката заболее от варицела в края на бременността, детето се ражда с вродена варицела на новороденото. Заболеваемостта от варицела нараства през зимата и пролетта.
Обикновено след преболедуване от варицела човек развива доживотен имунитет срещу нея. Още през първата седмица от контакта с вируса, организмът образува специфични защитни белтъчни молекули, наречени антитела, които се свързват с вируса и го унищожават или улесняват този процес. Активират се и специфични имунни клетки, които атакуват вируса. Въпреки това, инфекцията може да остане в организма в латентно състояние (неактивно състояние) и в момент на отслабване на защитните сили на организма да се изяви наново като заболяването херпес зостер.
Налице е определено взаимоотношение между варицелата и херпес зостер. Те се причиняват от един и същи вирус. Варицелата възниква при първата среща на неимунен организъм с вируса. При потискане на защитните сили на организма, останалата в него латентна инфекция (бавна, неактивна, тиха инфекция) се активира наново и се изявява като заболяването херпес зостер.
Варицелата може да се изяви и като тежко заболяване сред контингент от болни с много тежко потисната имунна система, като деца със злокачествени заболявания, болни в интензивни отделения и лекувани дълго време с лекарства, потискащи имунитета.
Обикновено заболяването протича по-леко при децата и доста по-тежко при възрастните и при индивидите с отслабена имунна система. Нерядко, особено при децата, варицелата може да протече и без поява на характерния обрив.
Заболяването започва с някои нехарактерни, ранни симптоми:
висока температура (до 38-39 градуса)
леко изразено възпаление на горните дихателни пътища;
общо чувство на слабост, отпадналост и загуба на апетит, които траят 2-3 дни;
обрив.
Обикновено варицелата е леко до умерено тежко протичащо заболяване. Въпреки това е желателно да потърсите лекарска помощ ако забележите симптоми на заболяването у вашето дете (най-често) като повишена температура, кожен обрив, съставен от силно сърбящи мехурчета, разположени потрупа на тялото и окосмената част на главата и клепачите.
Това е важно, тъй като дава възможност да се предприемат определени противоепидемични мерки и да се приложи правилно лечение.
Потърсете лекарска помощ и ако забележите някои симптоми, които свидетелстват за тежко или усложнено протичане на варицелата като: възпаление на обривните мехурчета, изразяващо се в болезненост, зачервяване около мехурчетата и изтичане на жълтозеленикава течност от тях; тежко обезводняване на организма с продължително повръщане и намален прием на течности, затруднено дишане, общо объркване и дезориентация, прекомерна сънливост и много висока температура с гърчове и главоболие.
Потърсете Вашия личен лекар или педиатър (детски лекар). По негова преценка той ще Ви насочи към лекар-инфекционист, който е специализиран в откриването, лечението и предпазването от заразни болести.
