Уретрит
Уретритът представлява възпаление на уретрата (каналът, който изнася урина от пикочния мехур извън тялото). Заболяването се среща 2-3 пъти по-често при мъже от колкото при жени, като най-голям процент от засегнатите са на възраст между 21 и 30 години. Като рискови групи за развитие на уретрит се считат имащите повече от един сексуален партньор, практикуващите секс без предпазни средства, както и някои социални групи като шофьри, учащи и други.
Най-значимите причини за възпаление на уретрата са болестите предавани по полов път (като хламидиалната инфекция и гонореята, вируса причиняващ херпес) и други инфекции на пикочо-половата система (най-често с бактерията Ешерихия коли – Е. Coli). Други причини за развитие на уретрит включват:
химическо дразнене – причинено от сапуни, лосьони, понякога от спермицидните съставки в някои презервативи и други
травми на външните полови органи, причинени по време на мастурбация, полов контакт или медицински процедури
синдром на Reiter (реактивен артрит) – това е рядко автоимнунно заболяване, което възниква след инфекции на урогениталния тракт или червата и протича най-често с развитето на уретрит, конюктивит и артрит
При мъжете, анатомични стеснения на уретрата, наречени стрикури, могат станат причина за неуспешното крайно излекуване на инфекциите на уретрата и за развитие на хронично възпаление (хроничен уретрит)
Най-честите симптоми на уретрит при мъже включват:
парене по време на уриниране
гноен или бял, необичаен секрет от пениса
парене или сърбеж в по главичката на пениса (където се намира отвора на уретрата)
наличие на кръв в урината или семенната течност
повишена температура (рядко)
Жените страдащи от уретрит се оплакват най-често от:
болки по време на уриниране
необичаен вагинален секрет
повишена температура и втрисане
често уриниране
невъзможност за задържане на урината
При хроничен уретрит се наблюдават епизодични леки оплаквания относно уринирането, малко или никакво количество секрет. При неизлекуване на хроничното възпаление, то може да се разпространи към съседни на уретрата, органи и да предизвика смущения в половите функции и оплодителната способност.
Тестове, които могат да се се приложат за уточняване на диагнозата, включват:
кръвни изследвания
изследване на проба от урината – за установяване на наличие или липса на микроорганизми, причинители на възпалението
изследване на секрет от уретрата за микроорганизми
при неспецифични симптоми, при някои жени може да се извърши ехографско изследване на малкия таз и да се направи тест за бременност
Лечението на уретрит включва прием на антибиотици, които да елиминрат инфекцията. В зависимост от вида на изолирания микроорганизъм, тежестта на инфекцията и общото състояние на болния продължителността на лечението може да варира от 1 ден до месец. Ако уретритът не се излекува след приема на антибиотици и продължи над 6 месеца се нарича хроничен и налага различно антибиотично лечение. За намаляване на болките, се прилагат медикаменти от рода на нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен).
Приема на по-големи количества вода, също намалява болките по време на уриниране. По време на лечението на уретрит трябва да се избягват сексуални контакти (особено без презервативи), както и да се спазва висока лична хигиена за да се намали риска от усложнения. Важно е да се изследва и сексуалния партньор на болния, защото на него също може да му е необходимо лечение.
При уретрит, причинен от дразнене от химически вещества се препоръчва избягване източниците на дразнене, а за облекчаването на паренето и болките могат да се приложат вани с топла вода, без сапун и други субстанции, които могат да подразнят уретрата.
След проведеното лечение се извършват контролни изследвания за доказване на ефекта от терапията.
При проведено адекватно лечение обикновено, заболяването отшумява без усложнения. При тежки случаи обаче уретритът може да доведе до постоянни увреди на уретрата (стеснения, наречени стрикури) и други органи на уринарния тракт и при мъже и при жени.
При мъжете, болни от уретрит, могат да се наблюдават следните усложения:
инфекция на пикочния мехур (цистит)
инфекция на тестисите (орхит)
инфекция на простатата (простатит)
образуване на стриктури
При жените, болни от уретрит, съществува риск от следните усложения:
инфекция на пикочния мехур (цистит)
цервицит – възпаление на шийката на матката
тазово-възпалителна болест – възпаление на маточните тръби и яйчниците
образуване на стриктури
Най-значимите причини за възпаление на уретрата са болестите предавани по полов път (като хламидиалната инфекция и гонореята, вируса причиняващ херпес) и други инфекции на пикочо-половата система (най-често с бактерията Ешерихия коли – Е. Coli). Други причини за развитие на уретрит включват:
химическо дразнене – причинено от сапуни, лосьони, понякога от спермицидните съставки в някои презервативи и други
травми на външните полови органи, причинени по време на мастурбация, полов контакт или медицински процедури
синдром на Reiter (реактивен артрит) – това е рядко автоимнунно заболяване, което възниква след инфекции на урогениталния тракт или червата и протича най-често с развитето на уретрит, конюктивит и артрит
При мъжете, анатомични стеснения на уретрата, наречени стрикури, могат станат причина за неуспешното крайно излекуване на инфекциите на уретрата и за развитие на хронично възпаление (хроничен уретрит)
Най-честите симптоми на уретрит при мъже включват:
парене по време на уриниране
гноен или бял, необичаен секрет от пениса
парене или сърбеж в по главичката на пениса (където се намира отвора на уретрата)
наличие на кръв в урината или семенната течност
повишена температура (рядко)
Жените страдащи от уретрит се оплакват най-често от:
болки по време на уриниране
необичаен вагинален секрет
повишена температура и втрисане
често уриниране
невъзможност за задържане на урината
При хроничен уретрит се наблюдават епизодични леки оплаквания относно уринирането, малко или никакво количество секрет. При неизлекуване на хроничното възпаление, то може да се разпространи към съседни на уретрата, органи и да предизвика смущения в половите функции и оплодителната способност.
Тестове, които могат да се се приложат за уточняване на диагнозата, включват:
кръвни изследвания
изследване на проба от урината – за установяване на наличие или липса на микроорганизми, причинители на възпалението
изследване на секрет от уретрата за микроорганизми
при неспецифични симптоми, при някои жени може да се извърши ехографско изследване на малкия таз и да се направи тест за бременност
Лечението на уретрит включва прием на антибиотици, които да елиминрат инфекцията. В зависимост от вида на изолирания микроорганизъм, тежестта на инфекцията и общото състояние на болния продължителността на лечението може да варира от 1 ден до месец. Ако уретритът не се излекува след приема на антибиотици и продължи над 6 месеца се нарича хроничен и налага различно антибиотично лечение. За намаляване на болките, се прилагат медикаменти от рода на нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен).
Приема на по-големи количества вода, също намалява болките по време на уриниране. По време на лечението на уретрит трябва да се избягват сексуални контакти (особено без презервативи), както и да се спазва висока лична хигиена за да се намали риска от усложнения. Важно е да се изследва и сексуалния партньор на болния, защото на него също може да му е необходимо лечение.
При уретрит, причинен от дразнене от химически вещества се препоръчва избягване източниците на дразнене, а за облекчаването на паренето и болките могат да се приложат вани с топла вода, без сапун и други субстанции, които могат да подразнят уретрата.
След проведеното лечение се извършват контролни изследвания за доказване на ефекта от терапията.
При проведено адекватно лечение обикновено, заболяването отшумява без усложнения. При тежки случаи обаче уретритът може да доведе до постоянни увреди на уретрата (стеснения, наречени стрикури) и други органи на уринарния тракт и при мъже и при жени.
При мъжете, болни от уретрит, могат да се наблюдават следните усложения:
инфекция на пикочния мехур (цистит)
инфекция на тестисите (орхит)
инфекция на простатата (простатит)
образуване на стриктури
При жените, болни от уретрит, съществува риск от следните усложения:
инфекция на пикочния мехур (цистит)
цервицит – възпаление на шийката на матката
тазово-възпалителна болест – възпаление на маточните тръби и яйчниците
образуване на стриктури
