Тютюнопушене
Местното американско население е отглеждало тютюна много преди той да се появи в Европа, донесен от Христофор Колумб. Още старите шамани са го използвали в своите ритуали поради неговите халюциногенни свойства. Те се дължат на съдържащите се в растението алкалоиди хармин и норхармин, чиято концентрация в дима е 100 пъти по-висока от тази в самите листа. Използваният за масова употреба по света тютюн, разбира се е много по-слаб, а и количеството е многократно по-малко в сравнение с това, използвано от шаманите. Друго приложение той е намирал и като лекарство, включително и обезболяващо. Дъвченето на тютюн се е смятало за лек при зъбобол.
След като през 15-ти век растението е донесено в Европа от моряците на Христофор Колумб, то започва да се отглежда из целия континент. Причина за бързото му разпространяване е предполагаемият лечебен ефект. През 17-ти век тютюнът се разменял и вместо пари. През същото време вече се появяват и първите съмнения, че чудното растение може би сериозно уврежда здравето. Не много късно след това става ясно, че отказването от този навик изобщо не е толкова лесно. През годините все повече учени разкриват химичния състав на тютюневия дим. Едва през 1826г е открит никотинът.
Най-масовата форма за употребата на тютюна по това време е била пурата. В западните американски щати било разпространено дъвченето му. Чак в началото на 20-ти век цигарата набира преднина пред пурата като най-достъпен и масов продукт. Основната реклама на фирми производители се провежда по телевизията. Скоро след първите доклади относно вредата от тютюнопушенето (през 70-те години на 20-ти век) законът не само я спира, но и се появяват първите съобщения към хората относно отрицателния ефект на цигарения дим върху човешкото тяло.
Цигарите съдържат различни видове изсушени тютюневи листа, най-често с различно никотиново съдържание, както и ”пълнители”, направени от други части на растението (напр. стеблото), които така или иначе са непотребни. За да бъде по-приятно пушенето, се прибавят и някои добавки – захари, ароматизатори, овлажнители. На пръв поглед те изглеждат доста безобидни, но запалени се превръщат в куп други токсични съединения, особено вредни когато се комбинират. Вид мярка срещу вредата от пушенето са въведените за пръв път през 50-те години на миналия век филтри. Направени от целулоза, те задържат част от катрана и дима.
Цигареният дим съдържа над 4000 вещества, действащи като иританти или канцерогени. Част от него се инхалира от пушачите, част бива издишан, което оказва въздействие и на околните въздържатели, т.нар. пасивни пушачи. Както всеки друг дим, така и този представлява дисперсна среда, съставена от газове и частици. Някои от опасните газове са въглероден окис, азотните окиси, цианиди, амини, формалдехид, акролеин, амоняк, ацетон и др. Химичната природа на частиците е разнообразна – никотин, фенол, пирен и бензпирен, бензантрацен, фенантрен, анилин, както и още много съединения, влизащи в състава на т. нар катран. Особено внимание трябва да се обърне на съединението бензпирен диол епоксид (BPDE), с доказан ефект върху ключов тумор-супресорен ген. Въглеродният окис е газ без миризма и цвят, афинитетът на хемоглобина към който е многократно по-висок от този към кислорода. Така се понижава и доставянето на кислород до всички тъкани, включително и най-нуждаещите се – нервна и миокардна.
Никотинът е алкалоид, предизвикващ зависимост подобно на хероина и кокаина. Може би не знаем колко е опасен, но един пример би ни дал добра представа за силата му - 60мг, поставени върху езика, могат да убият човек за минути. При запалването на цигарата той се изпарява и бива инхалиран от пушача, след което бързо се разпространява в цялото тяло, а до мозъка – за по- малко от 20сек. Така, чрез въздействието си върху централна нервна система, той ускорява сърдечната честота, повишава кръвното налягане и увеличава кислородната консумация на миокарда.
Съществуват сериозни доказателства от медицинска гледна точка, че злоупотребата с тютюн е свързана с редица заболявания и състояния. Пушенето въздейства на почти всеки орган в тялото, влошава качеството на живота и намалява очакваната му продължителност и е основна причина за предотвратима смъртност засягаща всяка възрастова група - от неродени деца до преклонна възраст.
Сърдечносъдовата система система е засегната от високия LDL-холестерол и триглицериди и повишените стойности на артериалното налягане. Тютюнопушенето е водещ фактор в развитието на исхемичната болест на сърцето (ИБС). При нея, вследствие редуциране или прекъсване кръвоснабдяването на миокарда, се изявява клиничната симптоматика на стабилната и нестабилната стенокардия до сърдечен инфаркт. Доказано е, че пушачите (особено жените) са с 2-3 пъти по-голям риск за внезапен сърдечен инцидент от непушачите. Той е повишен дори и при тези, палещи минимален брой цигари дневно. Ефектът на тютюна се изразява в увеличаване сърдечната честота и кислородна консумация на фона на редуциран капацитет за окисление на хемоглобина поради инхалирания въглероден окис. Регистрира се и завишени стойности на фибриноген и тромбоцитите (риск от тромбоза). Само по себе си тютюнопушенето предизвиква и липидемия, вторият от изброените рискови фактори.
На патоморфологично ниво се наблюдава отлагане на липиди в съдовата стена, увеличаване ригидността и, ограничаване потока от кръв, както и оформяне на подходящ терен за развитие на тромбоза с последващо тотално прекъсване кръвоснабдяването на подлежащата тъкан. Друга клинична изява на атеросклерозата, освен ИБС, е инсултът, водещ до тежки инвалидизации или смърт. Периферната съдова болест пък води до атрофични и функционални изменения в крайниците, които игнорирани могат до доведат до некроза и необходимост от ампутация.
Друго заболяване на крайниците, но засягащо малки и средни артерии и вени е болестта на Бюргер. Изключително силна е взаимовръзката между страстното тютюнопушене и клиниката й. Среща се при млади мъже между 40 и 45 г. възраст.
Хроничната обструктивна белодробна болест е необратимо прогресиращо заболяване, съчетаващо хроничен бронхит и белодробен емфизем. От една страна при него има ограничаване на алвеоларната вентилация, поради намалената проходимост на пътищата, от друга - нарушена дифузия на газовете в алвеолите, вследствие тяхната деструкция. Това води до хронична дихателна недостатъчност.
Състоянието е изключителна рядкост при непушачи, а тежестта му е пропорционална на интензивността на тютюнопушене.
Особено внимание трябва да се обърне и на въздействието на тютюна върху женския и мъжкия фертилитет. Жените пушачи зачеват много по-трудно, а спермата на мъжете съдържа намален брой сперматозоиди и процентът на малформираните е по-голям в сравнение с този при непушачи. Нерядко има оплаквания и от еректилна дисфункция, дължаща се на дегенеративни изменения в съдовете на пениса.
След като през 15-ти век растението е донесено в Европа от моряците на Христофор Колумб, то започва да се отглежда из целия континент. Причина за бързото му разпространяване е предполагаемият лечебен ефект. През 17-ти век тютюнът се разменял и вместо пари. През същото време вече се появяват и първите съмнения, че чудното растение може би сериозно уврежда здравето. Не много късно след това става ясно, че отказването от този навик изобщо не е толкова лесно. През годините все повече учени разкриват химичния състав на тютюневия дим. Едва през 1826г е открит никотинът.
Най-масовата форма за употребата на тютюна по това време е била пурата. В западните американски щати било разпространено дъвченето му. Чак в началото на 20-ти век цигарата набира преднина пред пурата като най-достъпен и масов продукт. Основната реклама на фирми производители се провежда по телевизията. Скоро след първите доклади относно вредата от тютюнопушенето (през 70-те години на 20-ти век) законът не само я спира, но и се появяват първите съобщения към хората относно отрицателния ефект на цигарения дим върху човешкото тяло.
Цигарите съдържат различни видове изсушени тютюневи листа, най-често с различно никотиново съдържание, както и ”пълнители”, направени от други части на растението (напр. стеблото), които така или иначе са непотребни. За да бъде по-приятно пушенето, се прибавят и някои добавки – захари, ароматизатори, овлажнители. На пръв поглед те изглеждат доста безобидни, но запалени се превръщат в куп други токсични съединения, особено вредни когато се комбинират. Вид мярка срещу вредата от пушенето са въведените за пръв път през 50-те години на миналия век филтри. Направени от целулоза, те задържат част от катрана и дима.
Цигареният дим съдържа над 4000 вещества, действащи като иританти или канцерогени. Част от него се инхалира от пушачите, част бива издишан, което оказва въздействие и на околните въздържатели, т.нар. пасивни пушачи. Както всеки друг дим, така и този представлява дисперсна среда, съставена от газове и частици. Някои от опасните газове са въглероден окис, азотните окиси, цианиди, амини, формалдехид, акролеин, амоняк, ацетон и др. Химичната природа на частиците е разнообразна – никотин, фенол, пирен и бензпирен, бензантрацен, фенантрен, анилин, както и още много съединения, влизащи в състава на т. нар катран. Особено внимание трябва да се обърне на съединението бензпирен диол епоксид (BPDE), с доказан ефект върху ключов тумор-супресорен ген. Въглеродният окис е газ без миризма и цвят, афинитетът на хемоглобина към който е многократно по-висок от този към кислорода. Така се понижава и доставянето на кислород до всички тъкани, включително и най-нуждаещите се – нервна и миокардна.
Никотинът е алкалоид, предизвикващ зависимост подобно на хероина и кокаина. Може би не знаем колко е опасен, но един пример би ни дал добра представа за силата му - 60мг, поставени върху езика, могат да убият човек за минути. При запалването на цигарата той се изпарява и бива инхалиран от пушача, след което бързо се разпространява в цялото тяло, а до мозъка – за по- малко от 20сек. Така, чрез въздействието си върху централна нервна система, той ускорява сърдечната честота, повишава кръвното налягане и увеличава кислородната консумация на миокарда.
Съществуват сериозни доказателства от медицинска гледна точка, че злоупотребата с тютюн е свързана с редица заболявания и състояния. Пушенето въздейства на почти всеки орган в тялото, влошава качеството на живота и намалява очакваната му продължителност и е основна причина за предотвратима смъртност засягаща всяка възрастова група - от неродени деца до преклонна възраст.
Сърдечносъдовата система система е засегната от високия LDL-холестерол и триглицериди и повишените стойности на артериалното налягане. Тютюнопушенето е водещ фактор в развитието на исхемичната болест на сърцето (ИБС). При нея, вследствие редуциране или прекъсване кръвоснабдяването на миокарда, се изявява клиничната симптоматика на стабилната и нестабилната стенокардия до сърдечен инфаркт. Доказано е, че пушачите (особено жените) са с 2-3 пъти по-голям риск за внезапен сърдечен инцидент от непушачите. Той е повишен дори и при тези, палещи минимален брой цигари дневно. Ефектът на тютюна се изразява в увеличаване сърдечната честота и кислородна консумация на фона на редуциран капацитет за окисление на хемоглобина поради инхалирания въглероден окис. Регистрира се и завишени стойности на фибриноген и тромбоцитите (риск от тромбоза). Само по себе си тютюнопушенето предизвиква и липидемия, вторият от изброените рискови фактори.
На патоморфологично ниво се наблюдава отлагане на липиди в съдовата стена, увеличаване ригидността и, ограничаване потока от кръв, както и оформяне на подходящ терен за развитие на тромбоза с последващо тотално прекъсване кръвоснабдяването на подлежащата тъкан. Друга клинична изява на атеросклерозата, освен ИБС, е инсултът, водещ до тежки инвалидизации или смърт. Периферната съдова болест пък води до атрофични и функционални изменения в крайниците, които игнорирани могат до доведат до некроза и необходимост от ампутация.
Друго заболяване на крайниците, но засягащо малки и средни артерии и вени е болестта на Бюргер. Изключително силна е взаимовръзката между страстното тютюнопушене и клиниката й. Среща се при млади мъже между 40 и 45 г. възраст.
Хроничната обструктивна белодробна болест е необратимо прогресиращо заболяване, съчетаващо хроничен бронхит и белодробен емфизем. От една страна при него има ограничаване на алвеоларната вентилация, поради намалената проходимост на пътищата, от друга - нарушена дифузия на газовете в алвеолите, вследствие тяхната деструкция. Това води до хронична дихателна недостатъчност.
Състоянието е изключителна рядкост при непушачи, а тежестта му е пропорционална на интензивността на тютюнопушене.
Особено внимание трябва да се обърне и на въздействието на тютюна върху женския и мъжкия фертилитет. Жените пушачи зачеват много по-трудно, а спермата на мъжете съдържа намален брой сперматозоиди и процентът на малформираните е по-голям в сравнение с този при непушачи. Нерядко има оплаквания и от еректилна дисфункция, дължаща се на дегенеративни изменения в съдовете на пениса.
