Трихинелоза
Трихинелозата е паразитно заболяване, причинено от Tichinella spiralis и протичащо с повишение на тампературата, втрисане, изразени болки по мускулатурата и отоци в областта на лицето и типични лабораторни промени.
Trichinella spiralis се отнася към така наречените хелминти или кръгли червеи. Към родаTrichinella има и още няколко вида, някои от които патогенни и за човека. Сред тях са Tr. nativa, Tr.nelsoni и др. Гостоприемници са както хората, така и много домашни и диви животни. Обикновено човек се сблъсква с паразитозата при консумация на недобре термично обработено свинско месо, но не са малко и регистрираните случаи на заразяване от дивеч. Животните от своя страна се заразяват при консумация на заразени гризачи най-често, но не само. В месото се съдържат инкапсулираните цисти на паразита. При попадането им в стомашния тракт под действие на протеолитичните ензими, от цистите се освобождават паразитите, а за кратък период от време те стават полово зрели форми. Следва полово размножаване и раждане на живи ларви. Последните са способни да преминават праз чревната лигавица и по лимфен и кръвен път да се разпространят в целия организъм. Обичайно обаче, те се локализират в мускулатурата на гостоприемника, където се инкапсулират.
Инкубационният период е от 2 дни до месец и половина. Тежестта зависи от количеството на погълнатото месо и концентрацията на цисти в него. Вирулентността на паразита и имунореактивността на организма също имат роля. Обикновено два-три дни след консумация се наблюдават коликообразни болки, диария, гадене, но преминават без да се диагностицира опаразитяването. Следват оплаквания от общ характер като отпадналост, безсилие, повишаване на температурата и втрисане, появяват се отоци по лицето, особено в областта на клепачите, понякога и със зачервяване на конюнктивите. Рядко отоците обхващат и тялото и крайниците. Малко след това започват и болките по мускулите като първоначално се обхваща очедвигателния апарат, дъвкателните и гълтателни мускули и впоследствие и дихателните, тези в областта на корема и крайниците – при движение и натиск.
При засягане и на други органи е възможна съпровождаща симптоматика – миокардит със сърдечна недостатъчност, бронхопневмония със задух, суха или продуктивна кашлица, кръвохрачене, рядко енцефалити и менингити с данни за отпадна или възбудна неврологична симптоматика.
Заболяването има характерна клинична картина. За диагностицирането на трихинелозата от изключително важно значение са данните за консумация на свинско месо, като обикновено има и други заразени – от семейството или общи клиенти. Невинаги болният свързва оплакванията си с храната и това забавя диагностичния процес.
Находката в лабораторните изследвания – с подчертано обикновено повишение на еозинофилните кръвни клетки насочва към наличието на паразитоза. Друг показателен признак е чувствителното повишение на ензими, бележещи мускулната лезия като креатинкиназа, лактат-дехидрогеназа, трансаминазите (ASAT, ALAT). Установяване наличието на трихинелоза се осъществява серологично най-често чрез радиоиминологичен анализ, ЕLISA и други методи. Фекална проба има смисъл да се изследва в първите 48 часа след консумацията. Биопсия на мускулатура има висока диагностична стойност, но до такива инвазивни изследвания рядко се стига. Важно е изследване на консумираното месо, при което се визуализират капсулираните паразити.
Първо средство на избор при трихинелозата е Мебендазолът, който третира както формите в чревния тракт, така и инкапсулираните. Прилага се за 10-14 дни. Други медикаметни са още Тиабендазол., Албендазол, Нотезин и Комбантрин. Допълнително се използват и симптоматични средства.
Профилактиката на заболяването включва консумирането на месо, преминало ветеринарен контрол – купено, домашно, дивеч. Не по-малко важна е термичната обработка – загряването до над 70˚С за няколко минути. Замразяването до под -30˚С за една седмица унищожава паразита при домашните животни. Осоляването, опушването, обработка с микровълнова фурна са неефективни при борбата с трихинелозата.
Trichinella spiralis се отнася към така наречените хелминти или кръгли червеи. Към родаTrichinella има и още няколко вида, някои от които патогенни и за човека. Сред тях са Tr. nativa, Tr.nelsoni и др. Гостоприемници са както хората, така и много домашни и диви животни. Обикновено човек се сблъсква с паразитозата при консумация на недобре термично обработено свинско месо, но не са малко и регистрираните случаи на заразяване от дивеч. Животните от своя страна се заразяват при консумация на заразени гризачи най-често, но не само. В месото се съдържат инкапсулираните цисти на паразита. При попадането им в стомашния тракт под действие на протеолитичните ензими, от цистите се освобождават паразитите, а за кратък период от време те стават полово зрели форми. Следва полово размножаване и раждане на живи ларви. Последните са способни да преминават праз чревната лигавица и по лимфен и кръвен път да се разпространят в целия организъм. Обичайно обаче, те се локализират в мускулатурата на гостоприемника, където се инкапсулират.
Инкубационният период е от 2 дни до месец и половина. Тежестта зависи от количеството на погълнатото месо и концентрацията на цисти в него. Вирулентността на паразита и имунореактивността на организма също имат роля. Обикновено два-три дни след консумация се наблюдават коликообразни болки, диария, гадене, но преминават без да се диагностицира опаразитяването. Следват оплаквания от общ характер като отпадналост, безсилие, повишаване на температурата и втрисане, появяват се отоци по лицето, особено в областта на клепачите, понякога и със зачервяване на конюнктивите. Рядко отоците обхващат и тялото и крайниците. Малко след това започват и болките по мускулите като първоначално се обхваща очедвигателния апарат, дъвкателните и гълтателни мускули и впоследствие и дихателните, тези в областта на корема и крайниците – при движение и натиск.
При засягане и на други органи е възможна съпровождаща симптоматика – миокардит със сърдечна недостатъчност, бронхопневмония със задух, суха или продуктивна кашлица, кръвохрачене, рядко енцефалити и менингити с данни за отпадна или възбудна неврологична симптоматика.
Заболяването има характерна клинична картина. За диагностицирането на трихинелозата от изключително важно значение са данните за консумация на свинско месо, като обикновено има и други заразени – от семейството или общи клиенти. Невинаги болният свързва оплакванията си с храната и това забавя диагностичния процес.
Находката в лабораторните изследвания – с подчертано обикновено повишение на еозинофилните кръвни клетки насочва към наличието на паразитоза. Друг показателен признак е чувствителното повишение на ензими, бележещи мускулната лезия като креатинкиназа, лактат-дехидрогеназа, трансаминазите (ASAT, ALAT). Установяване наличието на трихинелоза се осъществява серологично най-често чрез радиоиминологичен анализ, ЕLISA и други методи. Фекална проба има смисъл да се изследва в първите 48 часа след консумацията. Биопсия на мускулатура има висока диагностична стойност, но до такива инвазивни изследвания рядко се стига. Важно е изследване на консумираното месо, при което се визуализират капсулираните паразити.
Първо средство на избор при трихинелозата е Мебендазолът, който третира както формите в чревния тракт, така и инкапсулираните. Прилага се за 10-14 дни. Други медикаметни са още Тиабендазол., Албендазол, Нотезин и Комбантрин. Допълнително се използват и симптоматични средства.
Профилактиката на заболяването включва консумирането на месо, преминало ветеринарен контрол – купено, домашно, дивеч. Не по-малко важна е термичната обработка – загряването до над 70˚С за няколко минути. Замразяването до под -30˚С за една седмица унищожава паразита при домашните животни. Осоляването, опушването, обработка с микровълнова фурна са неефективни при борбата с трихинелозата.
