Тинитус
Тинитус е латинското наименование за шум в ушите. Шумът може да представлява звънене, свистене или да е от друг вид, който се усеща в ушите или главата. В повечето случаи тинитусът не е сериозен проблем, а по-скоро дискомфортно състояние, което евентуално може да се преодолее.
Тинитусът не е заболяване, а симптом.
Обикновено, когато става въпрос за шум в ушите, се разбира субективно оплакване, невъзможно да бъде установено от други лица чрез обективни методи. Много често се комбинират и с отслабване на слуха или световъртеж, нарушение в равновесието, смущения в паметта, обща слабост и недобро самочувствие.
Тинитусът възниква в една от следните области - външно, средно, вътрешното ухо или е вследствие на патологични процеси в мозъка.
Нормално е да се усеща шум в ушите или главата от време на време. Шумовете от тялото са постоянни, но заради натоварената със звуци околна среда, ги отличаваме по изключение. Не сме свикнали с тях, те са заглушени от шумовия фон на средата, която обитаваме, но ако останем в тъмно изолирано помещение, можем да се уверим в този факт.
Всяко препятствие, като ушна кал или чуждо тяло в ухото, блокира шума отвън и води до възприятие на шумовете в главата. Течностите и секретите, инфекциите или болестното състояние на костта на средното ухо или тъпанчевата мембрана причиняват тинитус.
Една от най-често срещаните причини за шума в ушите е увреждането на микроскопичните краища на слуховия нерв във вътрешното ухо. С напредване на възрастта се наблюдава увреждане на слуховия нерв и тинитус. В наши дни високият шум е най-честата причина за тинитус. За съжаление, масово не се обръща внимание на увреждащия ефект на силните шумове и високата, интензивна музика. Нерядко шумът в ушите се асоциира и с излагането на стрес, предимно психически, тревожни и депресивни състояния.
При тумори, особено ангажиращи слухово-вестибуларния нерв, е описвана такава симптоматика.
Ототоксични (увреждащи слуха) медикаменти има сред антибиотици, химиотерапевтици, аналгетици и аспирин, диуретици и невролептици, антиаритмични средства и др.
Дегенеративни невромускулни заболявания засягат и фините мускули на средното ухо. Засягането им може да бъде обусловено от инсулт, травма, енцефалити, дегенеративни заболявания, множествена склероза.
Турбуленции, предизвикани от високото кръвно налягане, могат да създават оплаквания. Такива възникват и при патология на сънната артерия, като аневризми, както и на големите венозни съдове, локализирани в областта.
Съществуват неврофизиологични теории относно патогенезата на субективния шум в ушите. Отделните рецепторни клетки в кохлеата (охлюва) на вътрешното ухо са разположени тонотопично – т.е. честотно разпределени. Тази типичност се запазва и при провеждането на стимула, т.е. отделните неврони също се активират от различни честоти, чак до кората на главния мозък, където е най-висшето интегриране на получената информация.
Според теорията, при някои от посочените по-горе причини, най-често хронично или еднократно излагане на силен шум, възпалителни и дегенеративни заболявания, настъпва увреждане на част от рецепторните клетки. Това обикновено се асоциира и със загуба на усета към възприеманите от тях честоти. Свързаните с тези клетки подкорови и корови области подлежат на контрол, но при тази увреда очевидно той бива загубен. Това позволява спонтанна активност на съответните участъци при липса на периферна стимулация. Друг компонент на теорията е, че разположените в близост рецепторни клетки променят своята чувствителност и към други честоти.
Историята на здравословното състояние, прегледът и няколко специфични теста ще помогнат да се определи прецизно произходът на тинитуса. За специалиста са от значение характеристиките на шума – дали е постоянен, периодичен, неравномерен или пулсиращ (в синхрон на сърдечните удари) или е свързан със загуба на слуха или загуба на равновесието. В случаите на постоянен необясним шум в ушите се провежда тест - аудиограма. Маркерите, които отбелязват намаляване на слуха, ще помогнат на лекаря за поставянето на диагнозата.
Други изследвания като слухова стволова реакционна аудиометрия (ABR), компютърно изследване на нервите на слуха и мозъчните пътеки, компютърна томография или магнитно-резонансно изследване са необходими, за да се изключи вероятността от развитие на туморен процес. Туморите са рядка етиология.
а съжаление лечението на шума в ушите не е дава особен ефект. Дори и при наличие на мускулна или съдова генеза или тумор, не всички лица съобщават за спирането му след лечение. При тях действително се предприемат оперативни намеси, инжектира се ботулинов токсин, поставят се кохлеарни импланти, отстраняват се чужди тела и т.н.
Известна полза се регистрира и при употребата на някои медикаменти, преди всичко такава е описана при антидепресанти от различни класове. Ниацинът и билкови препарати като гинко билоба дават противоречиви резултати. Такива са и данните от приложението на електростимулации или транскраниална магнитна стимулация. Акупунктурата се смята, че има преди всичко благоприятен психологически ефект.
Най-често даваният съвет е опитът за маскиране на шумовете – чрез радио, часовници и т.н. В някои страни дори са създадени апарати с такава цел. Някои отоларинголози назначават ниацин, но все още няма доказателства, че този медикамент намалява шума в ушите, освен това този медикамент може да причини кожни странични реакции.
Тинитусът не е заболяване, а симптом.
Обикновено, когато става въпрос за шум в ушите, се разбира субективно оплакване, невъзможно да бъде установено от други лица чрез обективни методи. Много често се комбинират и с отслабване на слуха или световъртеж, нарушение в равновесието, смущения в паметта, обща слабост и недобро самочувствие.
Тинитусът възниква в една от следните области - външно, средно, вътрешното ухо или е вследствие на патологични процеси в мозъка.
Нормално е да се усеща шум в ушите или главата от време на време. Шумовете от тялото са постоянни, но заради натоварената със звуци околна среда, ги отличаваме по изключение. Не сме свикнали с тях, те са заглушени от шумовия фон на средата, която обитаваме, но ако останем в тъмно изолирано помещение, можем да се уверим в този факт.
Всяко препятствие, като ушна кал или чуждо тяло в ухото, блокира шума отвън и води до възприятие на шумовете в главата. Течностите и секретите, инфекциите или болестното състояние на костта на средното ухо или тъпанчевата мембрана причиняват тинитус.
Една от най-често срещаните причини за шума в ушите е увреждането на микроскопичните краища на слуховия нерв във вътрешното ухо. С напредване на възрастта се наблюдава увреждане на слуховия нерв и тинитус. В наши дни високият шум е най-честата причина за тинитус. За съжаление, масово не се обръща внимание на увреждащия ефект на силните шумове и високата, интензивна музика. Нерядко шумът в ушите се асоциира и с излагането на стрес, предимно психически, тревожни и депресивни състояния.
При тумори, особено ангажиращи слухово-вестибуларния нерв, е описвана такава симптоматика.
Ототоксични (увреждащи слуха) медикаменти има сред антибиотици, химиотерапевтици, аналгетици и аспирин, диуретици и невролептици, антиаритмични средства и др.
Дегенеративни невромускулни заболявания засягат и фините мускули на средното ухо. Засягането им може да бъде обусловено от инсулт, травма, енцефалити, дегенеративни заболявания, множествена склероза.
Турбуленции, предизвикани от високото кръвно налягане, могат да създават оплаквания. Такива възникват и при патология на сънната артерия, като аневризми, както и на големите венозни съдове, локализирани в областта.
Съществуват неврофизиологични теории относно патогенезата на субективния шум в ушите. Отделните рецепторни клетки в кохлеата (охлюва) на вътрешното ухо са разположени тонотопично – т.е. честотно разпределени. Тази типичност се запазва и при провеждането на стимула, т.е. отделните неврони също се активират от различни честоти, чак до кората на главния мозък, където е най-висшето интегриране на получената информация.
Според теорията, при някои от посочените по-горе причини, най-често хронично или еднократно излагане на силен шум, възпалителни и дегенеративни заболявания, настъпва увреждане на част от рецепторните клетки. Това обикновено се асоциира и със загуба на усета към възприеманите от тях честоти. Свързаните с тези клетки подкорови и корови области подлежат на контрол, но при тази увреда очевидно той бива загубен. Това позволява спонтанна активност на съответните участъци при липса на периферна стимулация. Друг компонент на теорията е, че разположените в близост рецепторни клетки променят своята чувствителност и към други честоти.
Историята на здравословното състояние, прегледът и няколко специфични теста ще помогнат да се определи прецизно произходът на тинитуса. За специалиста са от значение характеристиките на шума – дали е постоянен, периодичен, неравномерен или пулсиращ (в синхрон на сърдечните удари) или е свързан със загуба на слуха или загуба на равновесието. В случаите на постоянен необясним шум в ушите се провежда тест - аудиограма. Маркерите, които отбелязват намаляване на слуха, ще помогнат на лекаря за поставянето на диагнозата.
Други изследвания като слухова стволова реакционна аудиометрия (ABR), компютърно изследване на нервите на слуха и мозъчните пътеки, компютърна томография или магнитно-резонансно изследване са необходими, за да се изключи вероятността от развитие на туморен процес. Туморите са рядка етиология.
а съжаление лечението на шума в ушите не е дава особен ефект. Дори и при наличие на мускулна или съдова генеза или тумор, не всички лица съобщават за спирането му след лечение. При тях действително се предприемат оперативни намеси, инжектира се ботулинов токсин, поставят се кохлеарни импланти, отстраняват се чужди тела и т.н.
Известна полза се регистрира и при употребата на някои медикаменти, преди всичко такава е описана при антидепресанти от различни класове. Ниацинът и билкови препарати като гинко билоба дават противоречиви резултати. Такива са и данните от приложението на електростимулации или транскраниална магнитна стимулация. Акупунктурата се смята, че има преди всичко благоприятен психологически ефект.
Най-често даваният съвет е опитът за маскиране на шумовете – чрез радио, часовници и т.н. В някои страни дори са създадени апарати с такава цел. Някои отоларинголози назначават ниацин, но все още няма доказателства, че този медикамент намалява шума в ушите, освен това този медикамент може да причини кожни странични реакции.
