Спешна помощ иска връщането на стария си телефон 150
Работещите в Спешната помощ искат възстановяването на стария телефон за бърза помощ - 150.
Това обяви председателят на Асоциацията на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева,като уточни, че служителите, които представлява, имат сериозни проблеми с адресите, които се приемат от операторите на телефон 112. Причината била, че тези оператори не можели да разграничат кои повиквания са наистина спешни и кои не са. Това пък, от своя страна, водело до загуба на ресурс и сериозни конфликти с пациентите.
\"Друг проблем е, че възникват грешки при приемането на адресите. В ситуация на спешност хората бързат, не дават точно адресите и ние губим допълнително време да се лутаме, да звъним на нашата централа, да се свързваме отново с тел. 112, да уточняваме адреса\", обясни Кателиева.
Тя посочи още, че преди, когато е работел тел. 150 при възникване на конфликти по адресите, медиците са се свързвали с тяхната централа и са изпращали полиция. Сега процедурата през тел. 112 е изключително забавена, обясни Кателиева.
По думите й в Европа единен телефон за спешни повиквания 112 има в 43 страни, като само в три държави - в Швеция, България и Финландия операторите не правят достатъчно връзки с операторите на спешните медицински телефони.
„Навсякъде по света се съхранява и спешният медицински телефон като паралелен телефон\", каза още Кателиева.
От своя страна, изпълнителният директор на Националната система 112 Стоян Граматиков заяви, че 50 на сто от всички сигнали на този телефон са медицински. Според него обаче евентуалното възстановяване на телефон 150 би било крачка назад и отдалечаване от развитите европейски държави.
При 1230 от случаите медицинските екипи не са открили подадените адреси, а при 7380 от обажданията не са открити посочените в сигнала хора.
Това обяви председателят на Асоциацията на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева,като уточни, че служителите, които представлява, имат сериозни проблеми с адресите, които се приемат от операторите на телефон 112. Причината била, че тези оператори не можели да разграничат кои повиквания са наистина спешни и кои не са. Това пък, от своя страна, водело до загуба на ресурс и сериозни конфликти с пациентите.
\"Друг проблем е, че възникват грешки при приемането на адресите. В ситуация на спешност хората бързат, не дават точно адресите и ние губим допълнително време да се лутаме, да звъним на нашата централа, да се свързваме отново с тел. 112, да уточняваме адреса\", обясни Кателиева.
Тя посочи още, че преди, когато е работел тел. 150 при възникване на конфликти по адресите, медиците са се свързвали с тяхната централа и са изпращали полиция. Сега процедурата през тел. 112 е изключително забавена, обясни Кателиева.
По думите й в Европа единен телефон за спешни повиквания 112 има в 43 страни, като само в три държави - в Швеция, България и Финландия операторите не правят достатъчно връзки с операторите на спешните медицински телефони.
„Навсякъде по света се съхранява и спешният медицински телефон като паралелен телефон\", каза още Кателиева.
От своя страна, изпълнителният директор на Националната система 112 Стоян Граматиков заяви, че 50 на сто от всички сигнали на този телефон са медицински. Според него обаче евентуалното възстановяване на телефон 150 би било крачка назад и отдалечаване от развитите европейски държави.
При 1230 от случаите медицинските екипи не са открили подадените адреси, а при 7380 от обажданията не са открити посочените в сигнала хора.
