Скъсване на менискуса
Менискът е парче здрав хрущял с дисковидна форма, който намалява стресовото натоварванв вътре в колянната става. Всяко коляно има един латерален (външен) мениск под външната издутина на бедрената кост и един медиален (от вътрешната страна) мениск, разположен под вътрешната издутина на бедрената кост.
Всеки мениск играе ролята на естествена \"възглавничка\" между бедрената кост и големия пищял на подбедрицата. Двете \"възглавнички\" възпрепятстват бързото износване на ставата, като не позволяват съществено триене между бедрената кост и костите на подбедрицата. Менисците също така поемат голяма част от рязкото натоварване при скачане и приземяване на крака.
Менискът може да се скъса под влиянието на режещи сили на ротация, които въздействат на коляното при резки и бързи движения. Това е особено често срещано в спортове, които изискват бързи движения и реакция. Двата мениска могат лесно да се скъсат при осъществяване на ротация в коляното, докато същото носи в момента тежестта на тялото (опорен крак).
Частично или пълно скъсване на мениска може да възникне, когато човек рязко усуква или завърта горната част на крака, докато ходилото остава неподвижно (например когато дриблирате около противника си при игра на баскетбол или се извръщате за да ударите топката на корта). По-висока честота на тази травма се наблюдава с напредването на възрастта и настъпването на износване на лежащия под мениска ставен хрущял.
В един и същи мениск може да има повече от едно скъсване. Ако разкъсването е малко, менискът остава свързан към предната и задната част на коляното, а ако разкъсването е голямо, менискът може да остане прикрепен на тънко \"краче\" или да се скъса изцяло. Тежестта на разкъсването зависи от разположението и големината му.
Общо взето, скъсването на мениск предизвиква известна болка, особено при изправяне на коляното. Болката може да бъде лека и контузеният да продължи заниманието си. Силна болка може да възникне ако парченце от мениска се\"заклещи\" между бедрената кост и големия пищял на подбедрицата.
Подуване на ставата може да се развие много бързо ако са засегнати кръвоносни съдове или няколко часа по-късно, когато ставата се пълни с течност, произведена от тапициращата ставната кухина синовия като израз на възпаление. Обикновено отокът настъпва до 12-ия час.
Болният със скъсване на мениска може да изпита внезапно усещане за пукане при определено движение в коляното. Освен отока и затоплянето, други често появяващи се симптоми са чувството за блокиране на коляното или чувство за нестабилност. Понякога травмирано в миналото коляно, но нелекувано, става болезнено месеци или години по късно, особено ако се случи повторна травма.
След травматично увреждане коляното може да прищраква, блокира и създава чувство за несигурност и слабост. Стържене или изкривяване встрани също може да са симптоми на скъсан мениск. Понякога симптомите на менискално скъсване могат да отминат от самосебе си, но по често остават постоянни или се появяват отново и изискват лечение.
Когато потърсите лекарска помощ, лекуващият Ви лекар ще прегледа нараненото коляно за да определи кои структури на ставата са засегнати, дали има наранени кръвоносни съдове и нерви и дали ставата е стабилна. Първо ще бъде почерпена информация за вида на травмата и начина по който се е получила, както и оплакванията Ви от страна на ставата.
Ако коляното е твърде силно подуто, лекарят може да е възпрепятстван да извърши обстоен преглед, в такъв случай кракът Ви ще бъде обездвижен и ще бъде определен по късен преглед, когато се очаква отокът да намалее. В зависимост от обстоятелствата и находката, може да се наложи коляното да бъде пунктирано (изтегляне на течност от коляното със спринцовка и игла) за поставяне на точната диагноза. Могат да Ви бъдат приложени обезболяващи медикаменти под различна форма. Чак след като отокът и болката отшумят, коляното може да бъде обстойно прегледано.
В добавка към дадената от Вас информация относно вида и механизма на получаване на травмата, начина на поява и характеристиката на отока и болката, лекуващият лекар ще извърши ред изследвания на крака за да определи обективно наличието на болка, нейната локализация, наличие на оток, наличие на блокажи и пукания в ставата, обемът на движение в засегнатата и здравата става и т. н.
Лекарят ще извърши и специализирани проби за увреда на мениск, при които кракът се сгъва и върти, като появата на болка или щракане в определени позиции свидетелства за скъсване на мениска. Така при теста на McMurray лекарят сгъва крака в коляното, после го върти навън и навътре докато го изправя. Ако е налице болка или се чуе изщракване по време на този тест има голяма вероятност да се касае за скъсване на мениск.
При наличие на съмнения от проведения преглед, лекарят провежда някои инструментални изследвания, които дават много по-точна информация относно наличието или липсата на увреда.
Ако скъсването е малко, а болката и другите симптоми отшумят, лекарят може да предложи неоперативно лечение - в случая система упражнения за заздравяване на мускулатурата около коляното. Най-добре е в началото тези упражнения да се изпълняват под ръководството на Вашия лекар или физиотерапевт, което ще гарантира, че изпълнявате упражненията правилно и сте предпазени от повторение на травмата. Това лечение може да включи и временна шина (средство за обездвижване на крака). Този подход е най-ефективен при малки разкъсвания (5 мм. или по-малко), близо до края на мениска, където заздравяването е много добро, или при лица, които не са подходящи за хирургично лечение.
Ако увреждането на мениска е по-обширно, лекарят може да проведе артроскопска хирургична намеса - чрез видео-асиситирания метод артроскопия - или \"отворена\" хирургична намеса за да прецени каква е степента на увредата и да ликвидира разкъсването. Лекарят може да зашие менискът обратно на мястото му (при разкъсвания с големина 1-2 см.), ако пациентът е относително млад, разкъсването е в зона, където кръвоснабдяването е добро и връзките (лигаментите) са здрави. По този начин, млади спортуващи хора са способни да подновят активна спортна дейност с оперативна намеса, която съхранява и поправя мениска.
При пациенти в по-напреднала възраст или когато разкъсването е в зона, където кръвоснабдяването не е добро, лекарят може да отреже малка част от мениска за да изравни повърхността му. \"Шлифоването\" на ръбовете на разкъсването позволява ставните повърхности да се плъзгат плавно. В някои случаи лекарят премахва целия мениск. При такива обстоятелства има по-голяма вероятност в това коляно да се развият дегенеративни промени (белези на износване) като артроза на коляното.
Напълното премахване на мениска се \"запазва\" като последно средство при разкъсвания, които не могат да се повлияят по друг начин.
Ако лекарят прецени, че се нуждаете от хирургична намеса за корекция на скъсан мениск, то тя обикновено може да се извърши чрез артроскопия (камера-асистирана хирургия на ставите) и то в рамките на еднодневен болничен престой.
Понастоящем провеждани медицински изследвания в тази област проучват процедура, наречена \"алографт\" (присаждане от чуждо тяло), при която ортопедът замества мениска с материал от мениск на труп. Присаденият мениск, обаче, е лесно уязвим и може да се свие или лесно да се скъса. Изследователи правят опити да заместят увреден мениск с изкуствен такъв, но за сега успехът в тази област е дори по-несъществен отколкото при присаждането.
След процедурата ще започнете физиотерапия, която ше ви помогне да заздравите мускулите около коляното, ще намали болката и подуването и ще възвърне пълния обем движения на вашето коляно. Възстановяването след хирургична намеса трае няколко седмици по-дълго и следоперативната активност е малко по-ограничена отколкото в случаите, когато оперативната намеса премахва изцяло мениска. Въпреки това, натоварването на ставата стимулира възстановяването и.
Независимо от вида на хирургичната намеса, следоперативната рехабилитация включва ходене, сгъване на коленете и разнообразни упражнения, които разтягат и развиват мускулите на крака. Ако сте претърпели артроскопска хирургия по повод на увреден мениск може да се върнете към работата си една до две седмици след това, като пълно възстановяване се постига обикновено след четири до осем седмици. Ако сте активен спортист или работата Ви е свързана със значителни физически натоварвания могат да минат три до четири месеца, докато възвърнете нужната функция на коляното.
Най-добри резултати при лечението на разкъсване на мениска се постигат при хора, при които няма данни за промени на ставния хрущял и които имат здрава предна кръстна връзка.
Дългосрочните проследявания на пациенти лекувани за разкъсване на мениск показват че повечето от тези, при които е било извършено възстановяване на мениска, се чувстват доволни от резултата дори 10-12 години след процедурата. За съжаление, някои хора, преживели разкъсване на мениск, впоследствие развиват артроза на коляното. Най-висок е рискът за това сред тези, на които е бил отстранен целия или част от мениска, тъй като тези намеси лишават коляното от \"омекотяващия\" ефект на мениска.
Всеки мениск играе ролята на естествена \"възглавничка\" между бедрената кост и големия пищял на подбедрицата. Двете \"възглавнички\" възпрепятстват бързото износване на ставата, като не позволяват съществено триене между бедрената кост и костите на подбедрицата. Менисците също така поемат голяма част от рязкото натоварване при скачане и приземяване на крака.
Менискът може да се скъса под влиянието на режещи сили на ротация, които въздействат на коляното при резки и бързи движения. Това е особено често срещано в спортове, които изискват бързи движения и реакция. Двата мениска могат лесно да се скъсат при осъществяване на ротация в коляното, докато същото носи в момента тежестта на тялото (опорен крак).
Частично или пълно скъсване на мениска може да възникне, когато човек рязко усуква или завърта горната част на крака, докато ходилото остава неподвижно (например когато дриблирате около противника си при игра на баскетбол или се извръщате за да ударите топката на корта). По-висока честота на тази травма се наблюдава с напредването на възрастта и настъпването на износване на лежащия под мениска ставен хрущял.
В един и същи мениск може да има повече от едно скъсване. Ако разкъсването е малко, менискът остава свързан към предната и задната част на коляното, а ако разкъсването е голямо, менискът може да остане прикрепен на тънко \"краче\" или да се скъса изцяло. Тежестта на разкъсването зависи от разположението и големината му.
Общо взето, скъсването на мениск предизвиква известна болка, особено при изправяне на коляното. Болката може да бъде лека и контузеният да продължи заниманието си. Силна болка може да възникне ако парченце от мениска се\"заклещи\" между бедрената кост и големия пищял на подбедрицата.
Подуване на ставата може да се развие много бързо ако са засегнати кръвоносни съдове или няколко часа по-късно, когато ставата се пълни с течност, произведена от тапициращата ставната кухина синовия като израз на възпаление. Обикновено отокът настъпва до 12-ия час.
Болният със скъсване на мениска може да изпита внезапно усещане за пукане при определено движение в коляното. Освен отока и затоплянето, други често появяващи се симптоми са чувството за блокиране на коляното или чувство за нестабилност. Понякога травмирано в миналото коляно, но нелекувано, става болезнено месеци или години по късно, особено ако се случи повторна травма.
След травматично увреждане коляното може да прищраква, блокира и създава чувство за несигурност и слабост. Стържене или изкривяване встрани също може да са симптоми на скъсан мениск. Понякога симптомите на менискално скъсване могат да отминат от самосебе си, но по често остават постоянни или се появяват отново и изискват лечение.
Когато потърсите лекарска помощ, лекуващият Ви лекар ще прегледа нараненото коляно за да определи кои структури на ставата са засегнати, дали има наранени кръвоносни съдове и нерви и дали ставата е стабилна. Първо ще бъде почерпена информация за вида на травмата и начина по който се е получила, както и оплакванията Ви от страна на ставата.
Ако коляното е твърде силно подуто, лекарят може да е възпрепятстван да извърши обстоен преглед, в такъв случай кракът Ви ще бъде обездвижен и ще бъде определен по късен преглед, когато се очаква отокът да намалее. В зависимост от обстоятелствата и находката, може да се наложи коляното да бъде пунктирано (изтегляне на течност от коляното със спринцовка и игла) за поставяне на точната диагноза. Могат да Ви бъдат приложени обезболяващи медикаменти под различна форма. Чак след като отокът и болката отшумят, коляното може да бъде обстойно прегледано.
В добавка към дадената от Вас информация относно вида и механизма на получаване на травмата, начина на поява и характеристиката на отока и болката, лекуващият лекар ще извърши ред изследвания на крака за да определи обективно наличието на болка, нейната локализация, наличие на оток, наличие на блокажи и пукания в ставата, обемът на движение в засегнатата и здравата става и т. н.
Лекарят ще извърши и специализирани проби за увреда на мениск, при които кракът се сгъва и върти, като появата на болка или щракане в определени позиции свидетелства за скъсване на мениска. Така при теста на McMurray лекарят сгъва крака в коляното, после го върти навън и навътре докато го изправя. Ако е налице болка или се чуе изщракване по време на този тест има голяма вероятност да се касае за скъсване на мениск.
При наличие на съмнения от проведения преглед, лекарят провежда някои инструментални изследвания, които дават много по-точна информация относно наличието или липсата на увреда.
Ако скъсването е малко, а болката и другите симптоми отшумят, лекарят може да предложи неоперативно лечение - в случая система упражнения за заздравяване на мускулатурата около коляното. Най-добре е в началото тези упражнения да се изпълняват под ръководството на Вашия лекар или физиотерапевт, което ще гарантира, че изпълнявате упражненията правилно и сте предпазени от повторение на травмата. Това лечение може да включи и временна шина (средство за обездвижване на крака). Този подход е най-ефективен при малки разкъсвания (5 мм. или по-малко), близо до края на мениска, където заздравяването е много добро, или при лица, които не са подходящи за хирургично лечение.
Ако увреждането на мениска е по-обширно, лекарят може да проведе артроскопска хирургична намеса - чрез видео-асиситирания метод артроскопия - или \"отворена\" хирургична намеса за да прецени каква е степента на увредата и да ликвидира разкъсването. Лекарят може да зашие менискът обратно на мястото му (при разкъсвания с големина 1-2 см.), ако пациентът е относително млад, разкъсването е в зона, където кръвоснабдяването е добро и връзките (лигаментите) са здрави. По този начин, млади спортуващи хора са способни да подновят активна спортна дейност с оперативна намеса, която съхранява и поправя мениска.
При пациенти в по-напреднала възраст или когато разкъсването е в зона, където кръвоснабдяването не е добро, лекарят може да отреже малка част от мениска за да изравни повърхността му. \"Шлифоването\" на ръбовете на разкъсването позволява ставните повърхности да се плъзгат плавно. В някои случаи лекарят премахва целия мениск. При такива обстоятелства има по-голяма вероятност в това коляно да се развият дегенеративни промени (белези на износване) като артроза на коляното.
Напълното премахване на мениска се \"запазва\" като последно средство при разкъсвания, които не могат да се повлияят по друг начин.
Ако лекарят прецени, че се нуждаете от хирургична намеса за корекция на скъсан мениск, то тя обикновено може да се извърши чрез артроскопия (камера-асистирана хирургия на ставите) и то в рамките на еднодневен болничен престой.
Понастоящем провеждани медицински изследвания в тази област проучват процедура, наречена \"алографт\" (присаждане от чуждо тяло), при която ортопедът замества мениска с материал от мениск на труп. Присаденият мениск, обаче, е лесно уязвим и може да се свие или лесно да се скъса. Изследователи правят опити да заместят увреден мениск с изкуствен такъв, но за сега успехът в тази област е дори по-несъществен отколкото при присаждането.
След процедурата ще започнете физиотерапия, която ше ви помогне да заздравите мускулите около коляното, ще намали болката и подуването и ще възвърне пълния обем движения на вашето коляно. Възстановяването след хирургична намеса трае няколко седмици по-дълго и следоперативната активност е малко по-ограничена отколкото в случаите, когато оперативната намеса премахва изцяло мениска. Въпреки това, натоварването на ставата стимулира възстановяването и.
Независимо от вида на хирургичната намеса, следоперативната рехабилитация включва ходене, сгъване на коленете и разнообразни упражнения, които разтягат и развиват мускулите на крака. Ако сте претърпели артроскопска хирургия по повод на увреден мениск може да се върнете към работата си една до две седмици след това, като пълно възстановяване се постига обикновено след четири до осем седмици. Ако сте активен спортист или работата Ви е свързана със значителни физически натоварвания могат да минат три до четири месеца, докато възвърнете нужната функция на коляното.
Най-добри резултати при лечението на разкъсване на мениска се постигат при хора, при които няма данни за промени на ставния хрущял и които имат здрава предна кръстна връзка.
Дългосрочните проследявания на пациенти лекувани за разкъсване на мениск показват че повечето от тези, при които е било извършено възстановяване на мениска, се чувстват доволни от резултата дори 10-12 години след процедурата. За съжаление, някои хора, преживели разкъсване на мениск, впоследствие развиват артроза на коляното. Най-висок е рискът за това сред тези, на които е бил отстранен целия или част от мениска, тъй като тези намеси лишават коляното от \"омекотяващия\" ефект на мениска.
