Синдром на Сьогрен
Синдромът на Сьогрен типично се характеризира с комбинацията от сухота в очите, сухота в устата и често наличие на друго системно заболяване на съединителната тъкан, най-често ревматоиден артрит.
Синдромът на Сьогрен е хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с ненормално (абнормно) производство на имунологично активни белтъчни молекули, наречени автоантитела (насочени срещу собствени тъкани). Ненормално функциониращата имунна система атакува собствените тъкани и органи на тялото (чрез специални имунни клетки и имунни молекули-антитела) вместо да ги предпазва от въздействието на чужди агенти.
При това автоимунно заболяване е налице хронично (дългопродължаващо) автоимунно възпаление на овлажняващите жлези в тялото. Най-често са засегнати слъзните жлези (жлезите, които произвеждат сълзите) и слюнчените жлези (жлезите, произвеждащи слюнка), което води до намалена или липсваща продукция на слъзен и слюнчен секрет и сухота в очите и устата. По-рядко могат да бъдат засегнати и потните и мастни жлези по цялото тяло.
Автоимунната атака се осъществява от специфични автоантитела и имунни бели кръвни клетки, наречени лимфоцити. Автоимунният възпалителен процес може, макар и рядко, да засегне някои от вътрешните органи с нарушаване на функцията им и редица симптоми.
Ако възпалението на споменатите жлези се изявява самостоятелно и не се съпровожда от някакво системно заболявание на съединителната тъкан, синдромът на Сьогрен се нарича първичен (около 50% от случаите). Ако сухотата в устата и очите представлява само част от пълната изява на някое от системните съединителнотъканни заболявания, синдромът на Сьогрен се нарича вторичен (около половината от случаите). Синдормът на Сьогрен може да се изяви и на фона на хепатит С.
Синдромът е кръстен на името на шведския офталмолог (очен лекар) Сьогрен, който го описва за първи път и го нарича сухо възпаление на роговицата и конюнктивата на окото.
Причината за възникване на синдрома на Сьогрен е неизвестна. Предполага се, че на фона на генетична предразположеност, някакъв провокиращ фактор от околната среда отключва заболяването.
Доказателства за генетичната предразположеност са по-голямата честота на болестта в някои семейства и честата комбинация на синдрома с други заболявания, за които също е доказана генетична предразположеност.
У болните от синдром на Сьогрен се срещат по-често генетичните маркери HLA-DR2 и HLA-DR3, които може би обуславят прекомерна активност на имунната система. Все още остават неизвестни евентуалните фактори, които провокират автоимунната атака. За това се обвиняват някои вируси и др.
Синдромът на Сьогрен е второто по-честота системно заболяване на съединителната тъкан след ревматоидния артрит (в САЩ, например, от заболяването страдат 0.1-3% от населението, което възлиза на 2 до 4 милиона души.
Заболяването засяга представители на всички раси и етноси.
Около 90% от болните са жени, като заболяването се изявява най-често между 45 и 50 годишна възраст, но може да засегне всички възрасти (т.е боледуват предимно жени в средна и напреднала възраст).
В половината от случаите синдромът на Сьогрен се наблюдава при пациенти, страдащи от други ревматични заболявания като ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, склеродермия и полимиозит/дерматомиозит (вторичен синдром на Сьогрен).
Потърсете лекарска помощ ако се оплаквате от продължителна сухота в очите, гърлото и устта, която Ви притеснява. Подуването и болезнеността на околоушните слюнчни жлези също е повод да се обърнете към лекар.
Ако имате изброените по-горе оплаквания, се обърнете към Вашия личен лекар. След като Ви прегледа, по негова преценка, той може да Ви насочи към специалист. Това може да бъде стоматолог (зъболекар), офталмолог (очен лекар), пулмолог (специалист по белодробни болести), гастроентеролог (специалист по заболяванията на храносмилателната система) или ревматолог (специалист в откриването и лечението на ревматичните заболявания, кум които спадат и системните заболявания на съединителната тъкан като синдрома на Сьогрен.
Синдромът на Сьогрен е хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с ненормално (абнормно) производство на имунологично активни белтъчни молекули, наречени автоантитела (насочени срещу собствени тъкани). Ненормално функциониращата имунна система атакува собствените тъкани и органи на тялото (чрез специални имунни клетки и имунни молекули-антитела) вместо да ги предпазва от въздействието на чужди агенти.
При това автоимунно заболяване е налице хронично (дългопродължаващо) автоимунно възпаление на овлажняващите жлези в тялото. Най-често са засегнати слъзните жлези (жлезите, които произвеждат сълзите) и слюнчените жлези (жлезите, произвеждащи слюнка), което води до намалена или липсваща продукция на слъзен и слюнчен секрет и сухота в очите и устата. По-рядко могат да бъдат засегнати и потните и мастни жлези по цялото тяло.
Автоимунната атака се осъществява от специфични автоантитела и имунни бели кръвни клетки, наречени лимфоцити. Автоимунният възпалителен процес може, макар и рядко, да засегне някои от вътрешните органи с нарушаване на функцията им и редица симптоми.
Ако възпалението на споменатите жлези се изявява самостоятелно и не се съпровожда от някакво системно заболявание на съединителната тъкан, синдромът на Сьогрен се нарича първичен (около 50% от случаите). Ако сухотата в устата и очите представлява само част от пълната изява на някое от системните съединителнотъканни заболявания, синдромът на Сьогрен се нарича вторичен (около половината от случаите). Синдормът на Сьогрен може да се изяви и на фона на хепатит С.
Синдромът е кръстен на името на шведския офталмолог (очен лекар) Сьогрен, който го описва за първи път и го нарича сухо възпаление на роговицата и конюнктивата на окото.
Причината за възникване на синдрома на Сьогрен е неизвестна. Предполага се, че на фона на генетична предразположеност, някакъв провокиращ фактор от околната среда отключва заболяването.
Доказателства за генетичната предразположеност са по-голямата честота на болестта в някои семейства и честата комбинация на синдрома с други заболявания, за които също е доказана генетична предразположеност.
У болните от синдром на Сьогрен се срещат по-често генетичните маркери HLA-DR2 и HLA-DR3, които може би обуславят прекомерна активност на имунната система. Все още остават неизвестни евентуалните фактори, които провокират автоимунната атака. За това се обвиняват някои вируси и др.
Синдромът на Сьогрен е второто по-честота системно заболяване на съединителната тъкан след ревматоидния артрит (в САЩ, например, от заболяването страдат 0.1-3% от населението, което възлиза на 2 до 4 милиона души.
Заболяването засяга представители на всички раси и етноси.
Около 90% от болните са жени, като заболяването се изявява най-често между 45 и 50 годишна възраст, но може да засегне всички възрасти (т.е боледуват предимно жени в средна и напреднала възраст).
В половината от случаите синдромът на Сьогрен се наблюдава при пациенти, страдащи от други ревматични заболявания като ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, склеродермия и полимиозит/дерматомиозит (вторичен синдром на Сьогрен).
Потърсете лекарска помощ ако се оплаквате от продължителна сухота в очите, гърлото и устта, която Ви притеснява. Подуването и болезнеността на околоушните слюнчни жлези също е повод да се обърнете към лекар.
Ако имате изброените по-горе оплаквания, се обърнете към Вашия личен лекар. След като Ви прегледа, по негова преценка, той може да Ви насочи към специалист. Това може да бъде стоматолог (зъболекар), офталмолог (очен лекар), пулмолог (специалист по белодробни болести), гастроентеролог (специалист по заболяванията на храносмилателната система) или ревматолог (специалист в откриването и лечението на ревматичните заболявания, кум които спадат и системните заболявания на съединителната тъкан като синдрома на Сьогрен.
