Синдром на неспокойите крайници
На всеки един от нас се е случвало да не успее да заспи навреме и дълго да се върти в леглото. Една от многобройните причини за нездрав нощен сън може да бъде синдромът на неспокойните крака. Това може да бъде както усещане за лек дискомфорт, така и напаст, която да ни попречи да спим спокойно. Състоянието може да се проявява и през деня. Какви са начините за неговото контролиране?
Синдромът на неспокойните крака (наричан още Restless legs syndrome - RLS и Wittmaack-Ekbom syndrome) представлява разстройство, свързано с несвойствени и странни усещания в крайниците, които предизвикват непреодолимо желание за раздвижване. Тъй като се проявява главно през нощта, то може да бъде основна причина за недоспиване.
Поради повторяемостта и продължителността на симптомите, особено при по-сериозните случаи, качеството на съня може да бъде значително занижено. Това води до повишена сънливост и намалени работоспособност и тонус през деня.
Точна и категорична причина за пораждането на това заболяване не е установена до момента. Много статистически и научни данни обаче показват връзка между него и редица състояния.
RLS се среща при хора с:хронична бъбречна недостатъчност;захарен диабет II тип;желязодефицитни аномалии и анемия;магнезиев дефицит;бременност – около 25% от бременните жени показват признаци на RLS;някои нервни болести като периферна невропатия, полиневропатия и болест на Паркинсон;
слабо оросяване на краката и разширени вени.
Някои по-ясно и често изразявани взаимовръзки между синдрома и дефицитни състояния и дисфункции (недостиг или неправилно оползотворяване на желязо и допамин в мозъка) дават повод за създаването на хипотези за възникването на RLS.
Според тях ниските нива на тези субстанции или нарушения в тяхното използване от организма имат принос към развитието на RLS.
Употребата на някои вещества и медикаменти също се свързва с прояви на RLS. Такива са:кофеин;
алкохол;H2 хистаминови блокери;невролептици;антидепресанти;литий.
Синдромът може да се предава по наследство. Открити са зависимости между това разстройство и наличието на определени гени.
Ново изследване показва повишени нива на глутамин в междинния мозък при индивиди с RLS по време на сън. Други проучвания пък асоциират RLS с промени в чревната флора.
Специалистите различават две форми на RLS в зависимост от наличието или от отсъствието на евентуален причинител: първична и вторична.
При първата, наричана още идиопатична, клиничните признаци нямат смислено медицинско обяснение и произход, липсват свързани заболявания или органично-физиологични нарушения. При вторичната форма релациите между RLS и гореизброените състояния са много по-ясно изразени.Пациентите с RLS съобщават за различни по вид, сила и продължителност оплаквания. За много от тях е трудно да дадат точна картина.
Най-общо те описват:болки в краката;крампи;изтръпване;мравучкане;сърбеж;парене;гъдел;бодеж;чувство за разтегляне.
Симптомите могат да се проявяват и през деня, но се обострят през нощта, особено при стрес и емоционално напрежение. Макар и по-рядко, е възможно да се усетят и по ръцете. Интересното е, че такива чувства има и при хора с \"фантомни\" крайници.
Дискомфортът може да продължи и за повече от час и провокира неистов стремеж към раздвижване на краката с цел облекчение. Това съвсем закономерно влошава съня и потърпевшите са изтощени денем.
Международна група за изучаване на синдрома е съставила няколко задължителни диагностични критерия, които да изчистят съмнения за други разстройства:силно желание за движение на краката, съпроводено с неудобство и различни натрапливи усещания (парестезия);отслабване или засилване на оплакванията при промяна на положението на тялото, раздвижване или покой;остра симптоматика предимно нощем/вечер.
RLS сам по себе си не носи пряка опасност за живота. Скорошно изследване обаче посочва повишен риск (39%) от преждевременна смърт при мъже, болни от синдрома, в сравнение с такива, които не страдат от него.
Лечениието следва да бъде насочено към фактора, предизвикал синдрома, в случай че е открит.
Добре е да се направи тест за желязодефицитна анемия и ако се открие такава, да се приемат обогатяващи добавки.
Необходимо е да се намалят кофеиновите и алкохолните напитки, както и тютюнопушенето (по възможност да се спре).
Стремеж към повече движение и по-добър сън.Манипулации като топли и студени бани, акупунктури и електростимулации и прием на магнезиеви добавки може да са от полза. Установено е, че комбинации от витамин C и Е също помагат.По преценка на лекар може да се назначи медикаментозна терапия с допаминови агонисти и антиконвулсанти, които обикновено имат добър ефект. Това, в общи линии, е популярният терапевтичен подход. Също се предписват успокоителни, сънотворни и други типове лекарства при нужда.Някои невролози прилагат директно инжектиране на разтвори с железни комплексни съединения (декстран), с които се постига значим резултат.
Синдромът на неспокойните крака все още остава загадка за научната общност поради ограничените познания относно стимулите, които го провокират. Клиничната картина е характерна и макар и многообразна, тя покрива няколко критерия.
Когато не е съпроводен със здравословни отклонения, RLS не представлява проблем за здравето. При по-сериозните случаи обаче е наложително да се контролира - най-малкото води до влошаване на качеството на живот.
Съществуват много методи за справяне със проявите на RLS, но те трябва да се прилагат строго индивидуално. Не на последно място, появата на симптома изисква профилактична проверка на естеството му. Това може да е ранна камбана за бъдещо влошаване на здравето.
Синдромът на неспокойните крака (наричан още Restless legs syndrome - RLS и Wittmaack-Ekbom syndrome) представлява разстройство, свързано с несвойствени и странни усещания в крайниците, които предизвикват непреодолимо желание за раздвижване. Тъй като се проявява главно през нощта, то може да бъде основна причина за недоспиване.
Поради повторяемостта и продължителността на симптомите, особено при по-сериозните случаи, качеството на съня може да бъде значително занижено. Това води до повишена сънливост и намалени работоспособност и тонус през деня.
Точна и категорична причина за пораждането на това заболяване не е установена до момента. Много статистически и научни данни обаче показват връзка между него и редица състояния.
RLS се среща при хора с:хронична бъбречна недостатъчност;захарен диабет II тип;желязодефицитни аномалии и анемия;магнезиев дефицит;бременност – около 25% от бременните жени показват признаци на RLS;някои нервни болести като периферна невропатия, полиневропатия и болест на Паркинсон;
слабо оросяване на краката и разширени вени.
Някои по-ясно и често изразявани взаимовръзки между синдрома и дефицитни състояния и дисфункции (недостиг или неправилно оползотворяване на желязо и допамин в мозъка) дават повод за създаването на хипотези за възникването на RLS.
Според тях ниските нива на тези субстанции или нарушения в тяхното използване от организма имат принос към развитието на RLS.
Употребата на някои вещества и медикаменти също се свързва с прояви на RLS. Такива са:кофеин;
алкохол;H2 хистаминови блокери;невролептици;антидепресанти;литий.
Синдромът може да се предава по наследство. Открити са зависимости между това разстройство и наличието на определени гени.
Ново изследване показва повишени нива на глутамин в междинния мозък при индивиди с RLS по време на сън. Други проучвания пък асоциират RLS с промени в чревната флора.
Специалистите различават две форми на RLS в зависимост от наличието или от отсъствието на евентуален причинител: първична и вторична.
При първата, наричана още идиопатична, клиничните признаци нямат смислено медицинско обяснение и произход, липсват свързани заболявания или органично-физиологични нарушения. При вторичната форма релациите между RLS и гореизброените състояния са много по-ясно изразени.Пациентите с RLS съобщават за различни по вид, сила и продължителност оплаквания. За много от тях е трудно да дадат точна картина.
Най-общо те описват:болки в краката;крампи;изтръпване;мравучкане;сърбеж;парене;гъдел;бодеж;чувство за разтегляне.
Симптомите могат да се проявяват и през деня, но се обострят през нощта, особено при стрес и емоционално напрежение. Макар и по-рядко, е възможно да се усетят и по ръцете. Интересното е, че такива чувства има и при хора с \"фантомни\" крайници.
Дискомфортът може да продължи и за повече от час и провокира неистов стремеж към раздвижване на краката с цел облекчение. Това съвсем закономерно влошава съня и потърпевшите са изтощени денем.
Международна група за изучаване на синдрома е съставила няколко задължителни диагностични критерия, които да изчистят съмнения за други разстройства:силно желание за движение на краката, съпроводено с неудобство и различни натрапливи усещания (парестезия);отслабване или засилване на оплакванията при промяна на положението на тялото, раздвижване или покой;остра симптоматика предимно нощем/вечер.
RLS сам по себе си не носи пряка опасност за живота. Скорошно изследване обаче посочва повишен риск (39%) от преждевременна смърт при мъже, болни от синдрома, в сравнение с такива, които не страдат от него.
Лечениието следва да бъде насочено към фактора, предизвикал синдрома, в случай че е открит.
Добре е да се направи тест за желязодефицитна анемия и ако се открие такава, да се приемат обогатяващи добавки.
Необходимо е да се намалят кофеиновите и алкохолните напитки, както и тютюнопушенето (по възможност да се спре).
Стремеж към повече движение и по-добър сън.Манипулации като топли и студени бани, акупунктури и електростимулации и прием на магнезиеви добавки може да са от полза. Установено е, че комбинации от витамин C и Е също помагат.По преценка на лекар може да се назначи медикаментозна терапия с допаминови агонисти и антиконвулсанти, които обикновено имат добър ефект. Това, в общи линии, е популярният терапевтичен подход. Също се предписват успокоителни, сънотворни и други типове лекарства при нужда.Някои невролози прилагат директно инжектиране на разтвори с железни комплексни съединения (декстран), с които се постига значим резултат.
Синдромът на неспокойните крака все още остава загадка за научната общност поради ограничените познания относно стимулите, които го провокират. Клиничната картина е характерна и макар и многообразна, тя покрива няколко критерия.
Когато не е съпроводен със здравословни отклонения, RLS не представлява проблем за здравето. При по-сериозните случаи обаче е наложително да се контролира - най-малкото води до влошаване на качеството на живот.
Съществуват много методи за справяне със проявите на RLS, но те трябва да се прилагат строго индивидуално. Не на последно място, появата на симптома изисква профилактична проверка на естеството му. Това може да е ранна камбана за бъдещо влошаване на здравето.
