Схващания на врата
Навярно едва ли има някой, който да не е получавал схващане във врата и временни неудобства в извършването на ежедневни дейности, като например да се огледа, като пресича улицата. Но това на пръв поглед безобидно състояние, може да е и предвестник на нещо далеч по-сериозно.
Думата \"схващане\" е българският превод на медицинския термин \"крампа\". В случая обаче не се касае за крампа, а просто разговорната лексика се припокрива. Крампите са болезнени неволеви контракции (съкращения) на дадени мускулни групи, които могат да възникнат по безброй причини (метаболитни, токсични, студ, неврологични, психо-емоционални, травматични и пр), но най-честата причина е от спонтанното претоварване на \"студен\" - недобре раздвижен мускул (в 95% от случаите на подбедрицата, но може практически навсякъде да се получи). Но при шията имаме чисто анатомично един много \"по-богат\" участък от тялото, в който може да бъде увредено повече от едно нещо, тъй като освен мускули там се разполага шийното нервно сплетение.
Най-честите причини за спонтанно (остро) възникналото сковаване на врата, с болка при отклоняване на главата са:
неподходяща поза по време на сън, след събуждане
неподходяща поза при четене / гледане на телевизия
спане на \"течение\"
продължително шофиране на отворен прозорец
лоша загрявка преди физически натоварвания
неправилно изпълнение на упражнение
Най-честите причини за постепенно развитие на болкова симптоматика и скованост са:
Остеофити (вкалцявание, остеохондрозни изменения) на шийните прешлени
Наличие на \"шийно ребро\"
Перманентно неправилно заемане на поза при четене/ работа
Редовни неправилни тренировки
Друго основно заболяване (инфекциозно например)
Носене на открити около врата дрехи зимата
Разбира се, има още много причини, които не посочваме, защото се касае за най-честите и банални в случая.
Шийното сплетение се образува от нервите, които излизат от гръбначния мозък през отворите на прешлените. Първоначално нервите се образуват от сливането на предното и задното коренче на сегмент от гръбначния мозък, след което слетите от различни сегменти се събират отново, за да се оплетат и обменят \"тоците\" си. От това сплетение излизат обособени вече периферни нерви, които инервират различни кожни и мускулни зони. Когато увредата е в коренчето се нарича радикулит, когато е на сплетението -плексит, а когато е на периферният нерв - неврит. Когато говорим за комплекс от фактори водещи до дегенерация на съответната структура, а не просто възпаление, употребяваме наставката -патия (напр. шийна радикулопатия).
В лекарската практика е трудно да се определи точната локализация на проблема, тъй като симптомите се припокриват. Това което обединява пациентите е дискомфортът при завъртане на главата. Това което ги разделя е уточнението, дали се съпровожда от болка, изтръпване или мравучкане по дължината на ръката от същата страна. Обръща се внимание на всички усещания (допир, натиск, болка) двустранно на врата. Възможно е мускулите от увредената страна да са подути, съкратени или отпуснати.
Оплакванията обикновено изчезват за няколко дни, но това към което е насочена именно тази статия е да засилим вашето внимание на няколко неща, а именно: причината, естеството и времетраенето на оплакванията.
Във всички случаи при продължила повече от няколко седмици болка консултацията с невролог е препоръчителна. Практика е първо да се направи рентгенова снимка коси и полукоси проекции, което може да стане с направление от личния лекар. Понякога най-обикновените снимки, направени дори с друг повод, показват находки на непроявени заболявания. Лекарят може да ви изпише лекарства и гелове за мазане, които можете да купите и без рецепта. Важното в случая е да не оставяте нещата на самотека. Рентгеновите снимки могат да изобразят достатъчно добре патологични \"израстъци\" на прешлените, за които да не знаете.
Навреме откритите промени могат, ако не излекувани, то да бъдат добре щадени, с подходящи лекарства и предварително да бъде информиран пациентът, за това какво може и какво не може оттук-нататък: в ежедневието и работата.
Ето няколко начина да тонизирате мускулатурата на врата, когато сте в \"безболковия\" период :
Правете изометрични движения с главата, като се хванете с ръце за тила и с ръцете бутате напред, а с главата назад за около 10сек. Починете и така по 10 серии ежедневно.
Собственоръчен масаж с леки движения във врата под душа с гореща вода.
Спете и си почивайте на по-ниска и твърда възглавница
След сън редовно внимателно раздвижвайте главата.
При изпълнението на различни упражнения с щанги и дъмбели (например разтварянето с дъмбели от стоеж за рамо) дръжте главата с поглед напред, при леко наведен торс, без да си навеждате главата надолу- това е малко по-трудната версия на почти всяко упражнение, в началото ще усещате напрежение, но с тренировките ще свикнете. При гребането с дъмбел или мъртвата тяга по същия начин - не си навеждайте изобщо главата, а се старайте погледът ви да е напред. Когато правите упражненията с изправена глава освен, че заякват мускулите на врата, а и гръбначният стълб е в оптимална щадяща поза и несъзнателно го предпазвате от контузии, най-вече в поясната област.
Думата \"схващане\" е българският превод на медицинския термин \"крампа\". В случая обаче не се касае за крампа, а просто разговорната лексика се припокрива. Крампите са болезнени неволеви контракции (съкращения) на дадени мускулни групи, които могат да възникнат по безброй причини (метаболитни, токсични, студ, неврологични, психо-емоционални, травматични и пр), но най-честата причина е от спонтанното претоварване на \"студен\" - недобре раздвижен мускул (в 95% от случаите на подбедрицата, но може практически навсякъде да се получи). Но при шията имаме чисто анатомично един много \"по-богат\" участък от тялото, в който може да бъде увредено повече от едно нещо, тъй като освен мускули там се разполага шийното нервно сплетение.
Най-честите причини за спонтанно (остро) възникналото сковаване на врата, с болка при отклоняване на главата са:
неподходяща поза по време на сън, след събуждане
неподходяща поза при четене / гледане на телевизия
спане на \"течение\"
продължително шофиране на отворен прозорец
лоша загрявка преди физически натоварвания
неправилно изпълнение на упражнение
Най-честите причини за постепенно развитие на болкова симптоматика и скованост са:
Остеофити (вкалцявание, остеохондрозни изменения) на шийните прешлени
Наличие на \"шийно ребро\"
Перманентно неправилно заемане на поза при четене/ работа
Редовни неправилни тренировки
Друго основно заболяване (инфекциозно например)
Носене на открити около врата дрехи зимата
Разбира се, има още много причини, които не посочваме, защото се касае за най-честите и банални в случая.
Шийното сплетение се образува от нервите, които излизат от гръбначния мозък през отворите на прешлените. Първоначално нервите се образуват от сливането на предното и задното коренче на сегмент от гръбначния мозък, след което слетите от различни сегменти се събират отново, за да се оплетат и обменят \"тоците\" си. От това сплетение излизат обособени вече периферни нерви, които инервират различни кожни и мускулни зони. Когато увредата е в коренчето се нарича радикулит, когато е на сплетението -плексит, а когато е на периферният нерв - неврит. Когато говорим за комплекс от фактори водещи до дегенерация на съответната структура, а не просто възпаление, употребяваме наставката -патия (напр. шийна радикулопатия).
В лекарската практика е трудно да се определи точната локализация на проблема, тъй като симптомите се припокриват. Това което обединява пациентите е дискомфортът при завъртане на главата. Това което ги разделя е уточнението, дали се съпровожда от болка, изтръпване или мравучкане по дължината на ръката от същата страна. Обръща се внимание на всички усещания (допир, натиск, болка) двустранно на врата. Възможно е мускулите от увредената страна да са подути, съкратени или отпуснати.
Оплакванията обикновено изчезват за няколко дни, но това към което е насочена именно тази статия е да засилим вашето внимание на няколко неща, а именно: причината, естеството и времетраенето на оплакванията.
Във всички случаи при продължила повече от няколко седмици болка консултацията с невролог е препоръчителна. Практика е първо да се направи рентгенова снимка коси и полукоси проекции, което може да стане с направление от личния лекар. Понякога най-обикновените снимки, направени дори с друг повод, показват находки на непроявени заболявания. Лекарят може да ви изпише лекарства и гелове за мазане, които можете да купите и без рецепта. Важното в случая е да не оставяте нещата на самотека. Рентгеновите снимки могат да изобразят достатъчно добре патологични \"израстъци\" на прешлените, за които да не знаете.
Навреме откритите промени могат, ако не излекувани, то да бъдат добре щадени, с подходящи лекарства и предварително да бъде информиран пациентът, за това какво може и какво не може оттук-нататък: в ежедневието и работата.
Ето няколко начина да тонизирате мускулатурата на врата, когато сте в \"безболковия\" период :
Правете изометрични движения с главата, като се хванете с ръце за тила и с ръцете бутате напред, а с главата назад за около 10сек. Починете и така по 10 серии ежедневно.
Собственоръчен масаж с леки движения във врата под душа с гореща вода.
Спете и си почивайте на по-ниска и твърда възглавница
След сън редовно внимателно раздвижвайте главата.
При изпълнението на различни упражнения с щанги и дъмбели (например разтварянето с дъмбели от стоеж за рамо) дръжте главата с поглед напред, при леко наведен торс, без да си навеждате главата надолу- това е малко по-трудната версия на почти всяко упражнение, в началото ще усещате напрежение, но с тренировките ще свикнете. При гребането с дъмбел или мъртвата тяга по същия начин - не си навеждайте изобщо главата, а се старайте погледът ви да е напред. Когато правите упражненията с изправена глава освен, че заякват мускулите на врата, а и гръбначният стълб е в оптимална щадяща поза и несъзнателно го предпазвате от контузии, най-вече в поясната област.
