Сексология
Обикновено името определя и същността на науката. Така е и тук — името на науката сексология е съставено от две думи: секс, която произлиза от латинската дума sexus и по своя първичен смисъл означава сека, разсичам, разделям, т. е. секс означава същото, което на български означава думата пол — разделям, разполовявам (разбира се, разделянето на живите организми на две половини — мъжка и женска). Втората част, логос, е също латинска дума и означава слово, реч, знание, наука. Следователно сексологията е наука за пола, т. е. наука за онова природно явление, в резултат на което живите същества са се разделили на два различни пола, които, взаимосъдействувайки си, осъществяват своето размножаване, своето възпроизводство.
Сексологията спада към голямата група науки,които имат за свой обект на проучване възпроизводството на живите същества и по-конкретно — възпроизводството на човека- Чове-ковъзпронзводството обаче е обект и на’ много други естествени, обществени и медицински науки- Затова.в случая! е важно да се определи какъв е конкретният предмет на сексологията.
Предмет на сексологията е онази страна на човековъзпро-изводството, която е свързана с половия живот на човека, т. е. предмет на сексологията е половата дейност на хората. Същественото тук е, че половата дейност е такава физиологична функция, която винаги се осъществява не индивидуално, а колективно — от половата двойка (на латински paria se-xualis), т. е. извъруша се париално, от двойката, чифтно.
Именно иоловата двойка, състояща се от два индивида от различен пол, е функционалната единица, която, взаимосъдей-ствувайки си, осъществява половата дейност, осъществява възпроизводството. Така по същество сексологията е наука за половата двойка — париология, наука за всички биологични, психични и социални отношения, които се пораждат, съществуват и се развиват при осъществяване на половата дейност от половата двойка. Казано накратко, предмет на сексологията са половата дейност и половите взаимоотношения.
Следва, че сексологията е система от теоретични знания и? практически постановки относно пола в неговата интегрална цялост. Сексологията изучава: 1) филогенетичното и онтогене-тичното развитие на пола; 2) дейността на половата двойка; 3) отношенията вътре в половата двойка и 4) отношенията на половата двойка с другите социални формации. Но както полът не е прост аритметичен сбор от биологични, психични, социални и медицински феномени, а сложно организирана система, която притежава свои собствени и специфични принципи на организация, свои закономерности, които не могат да се сведат до принципите, свойствата и закономерностите на отделните елементи, от които е съставена, тъй и сексологията не е прост сбор, комплекс, конгломерат от различни дисциплини, нито синтез от знания за различни страни от функционирането на пола.
Полът може да се разглежда само като цялостна система,, а това означава, че сексологията като наука изучава взимодействието на различните компоненти (подсистеми), определящи пола като нещо цяло, единно, вътрешно свързано и организирано, подчинено па общи закони. Така сексологията се оказва сложна, интегрална, синтетична наука, която заема междинно място сред естествените, обществените, психологичните и медицинските науки. Тя е една междинна наука.
Човекът от най-дълбока древност се е интересувал от въпросите, свързани с половия живот и половите взаимоотношения. Та нали именно половото влечение и половото желание лежат в основата на най-прекрасните и силни човешки чувства — на любовта между лицата от различен пол и на резултата от тази любов — създаването на поколение (раждането, отглеждането и възпитанието на децата).
Още в древноиндийските Веди се разказва как прародителят на човечеството Праджапати тъгувал в своята самота и тогава у него се породил силен копнеж, любов, кама. Той пожелал да се размножава и създал света, като разделил себе си
rfa две половини — мъжка и женска- Древнокитайска легенда описва как в началото на всичко се появили мъжкото начало — Янг, бащата, единството, съвършенството и утвърждаването,, и женското начало — Ин, майката, двойствеността, несъвършенството и отрицанието.
Древногръцкият поет Хезиод разказва, че в началото съществувал само безкрайният Хаос, от който възникнала широко-гръдата Геа (земята) и мрачният Тартар (подземното царство), а сред тях най-прекрасният от всички богове — Ерос, могъщата сила на любовта, която властвува навсякъде и свързва всичко. Ерос покорявал душите на богове и на смъртни и ги лишавал от разум.
По-късно, в началото на нашата ера, бележитият римски поет Публий Овидий Назон пише своя известен трактат „Любовно изкуство“ („Ars amatoria“), в което дава интересни практически съвети. Няколко века по-късно индийският мъдрец, философ и лекар Ватсаъяна събира трудовете на своите предшественици и съставя знаменитите си любовни предписания „Кама сутра“. Според Ватсаъяна човекът в своя живот има три главни цели: моралния и религиозния дълг — дхарма, материалното благосъстояние — артха, и чувствената наслада, любовта — кама. Тяхното съчетание образува триединство (трн-варга), което трябва да е идеалът на всеки човек.
Подобни любовни трактати, напътствия и предписания са ни оставили всички древни култури — арабската, китайската и др. Трябваше обаче да изминат векове, докато в края на миналото • столетие се зароди съвременната научна сексология. Много са причините за това по-късно развитие на сексологичните знания, но най-важни от тях са:
От една страна — особената сложност на половите явления, които при човека са не само биологични, но и психични н социални. Поради това сексологията не можеше да се развие, докато не са се развили други основни естествени и обществени науки, които са необходима предпоставка за нейното изграждане.
От друга страна — известни идеологични причини: нетърпимостта на аскетичната християнска религия към пола и половия живот. Нетърпимост, която се ширеше векове наред по-цяла Европа, т. е. там, където се разви съвременната наука, нетърпимост, която потискаше и ограничаваше половия живот като нещо грозно, срамно и недостойно, като грях пред бога. Една нетърпимост, която отхвърляше всяко научно изследване на половия живот и издигаше в нравствена добродетел поло-
вото невежество. Нетърпимост, която и днес все още е жива в съзнанието на мнозина и дори в нашето модерно социалистическо общество все още пречи на нормалното развитие на сексологичното изследване и на разпространяването на сексологични знания сред най-широките народни маси.
Поради това сексологията все още не може да намери полагащото и се място сред другите науки и не може да се развие така, както би трябвало, ако се гледа на огромното социално-значение на проблемите, конто тя изследва. А несъмнено тя е една особено ценна и необходима научна област. Като изучава и опознава явленията и закономерностите изобщо на половия живот и конкретно па половия живот на човека, тя съдействува този живот да стане по-разумен и добър, да се осигури неговото хармонично функциониране и развитие, да се избягнат неблагополучията и разстройствата в него, неговото регулиране и управление да се поставят на научни основи. Така човешкият живот може да се направи по-радостен и щастлив.
Развитието и управлението на половия и на семейния живот трябва да се осъществяват върху научни основи съобразно тяхната собствена обективна логика, изисквания и потребности, като се премахнат всякакъв субективизъм и волунтари-зъм, като окончателно се ликвидират остатъците от религиозната идеология и буржоазния морал, като се преодолеят вековните предразсъдъци и отживелици, които безсмислено потискат и репресират една толкова важна природна и обществена дейност, и като се внедряват рационални етични и правни норми. Направляването, ръководенето и оптимизирането на семейния и на половия живот трябва да представляват първостепенна задача на всяко държавно и обществено ръководство.
Половата дейност и половите взаимоотношения могат да се разглеждат изобщо, като развитие на едно природно и обществено явление, а могат да се разглеждат и конкретно — в тяхното индивидуално развитие и проявеност. Накрая трябва да се разгледат и смущенията, разстройствата на половата дейност и на половите взаимоотношения. Така се очертават трите
основни раздела, които трябва да съдържа съвременната системна сексология:
I. Обща сексология — която разглежда общото развитие на половата дейност и на половите взаимоотношения:
развитие на пола до човека — филогенетично развитие на пола;
развитие на пола на нивото па човека — половата дейност и половите взаимоотношения в човешкото общество.
II. Специална сексология — която разглежда индивидуалното развитие на половата система и на половите
функции:
1) развитие на половата система до раждането — прена-тално онтогенетично развитие на пола;
развитие на половата дейност след раждането —- полът през различните’възрастови преходи;
осъществяването па половото общуване от половата двойка — копулативния цикъл.
III. Медицинска сексология — която разглежда
разстройствата на половата дейност и на половите взаимоотношения: тяхната етиология и патогенеза, клиника и диагностика, лечение и профилактика.
Сексологията спада към голямата група науки,които имат за свой обект на проучване възпроизводството на живите същества и по-конкретно — възпроизводството на човека- Чове-ковъзпронзводството обаче е обект и на’ много други естествени, обществени и медицински науки- Затова.в случая! е важно да се определи какъв е конкретният предмет на сексологията.
Предмет на сексологията е онази страна на човековъзпро-изводството, която е свързана с половия живот на човека, т. е. предмет на сексологията е половата дейност на хората. Същественото тук е, че половата дейност е такава физиологична функция, която винаги се осъществява не индивидуално, а колективно — от половата двойка (на латински paria se-xualis), т. е. извъруша се париално, от двойката, чифтно.
Именно иоловата двойка, състояща се от два индивида от различен пол, е функционалната единица, която, взаимосъдей-ствувайки си, осъществява половата дейност, осъществява възпроизводството. Така по същество сексологията е наука за половата двойка — париология, наука за всички биологични, психични и социални отношения, които се пораждат, съществуват и се развиват при осъществяване на половата дейност от половата двойка. Казано накратко, предмет на сексологията са половата дейност и половите взаимоотношения.
Следва, че сексологията е система от теоретични знания и? практически постановки относно пола в неговата интегрална цялост. Сексологията изучава: 1) филогенетичното и онтогене-тичното развитие на пола; 2) дейността на половата двойка; 3) отношенията вътре в половата двойка и 4) отношенията на половата двойка с другите социални формации. Но както полът не е прост аритметичен сбор от биологични, психични, социални и медицински феномени, а сложно организирана система, която притежава свои собствени и специфични принципи на организация, свои закономерности, които не могат да се сведат до принципите, свойствата и закономерностите на отделните елементи, от които е съставена, тъй и сексологията не е прост сбор, комплекс, конгломерат от различни дисциплини, нито синтез от знания за различни страни от функционирането на пола.
Полът може да се разглежда само като цялостна система,, а това означава, че сексологията като наука изучава взимодействието на различните компоненти (подсистеми), определящи пола като нещо цяло, единно, вътрешно свързано и организирано, подчинено па общи закони. Така сексологията се оказва сложна, интегрална, синтетична наука, която заема междинно място сред естествените, обществените, психологичните и медицинските науки. Тя е една междинна наука.
Човекът от най-дълбока древност се е интересувал от въпросите, свързани с половия живот и половите взаимоотношения. Та нали именно половото влечение и половото желание лежат в основата на най-прекрасните и силни човешки чувства — на любовта между лицата от различен пол и на резултата от тази любов — създаването на поколение (раждането, отглеждането и възпитанието на децата).
Още в древноиндийските Веди се разказва как прародителят на човечеството Праджапати тъгувал в своята самота и тогава у него се породил силен копнеж, любов, кама. Той пожелал да се размножава и създал света, като разделил себе си
rfa две половини — мъжка и женска- Древнокитайска легенда описва как в началото на всичко се появили мъжкото начало — Янг, бащата, единството, съвършенството и утвърждаването,, и женското начало — Ин, майката, двойствеността, несъвършенството и отрицанието.
Древногръцкият поет Хезиод разказва, че в началото съществувал само безкрайният Хаос, от който възникнала широко-гръдата Геа (земята) и мрачният Тартар (подземното царство), а сред тях най-прекрасният от всички богове — Ерос, могъщата сила на любовта, която властвува навсякъде и свързва всичко. Ерос покорявал душите на богове и на смъртни и ги лишавал от разум.
По-късно, в началото на нашата ера, бележитият римски поет Публий Овидий Назон пише своя известен трактат „Любовно изкуство“ („Ars amatoria“), в което дава интересни практически съвети. Няколко века по-късно индийският мъдрец, философ и лекар Ватсаъяна събира трудовете на своите предшественици и съставя знаменитите си любовни предписания „Кама сутра“. Според Ватсаъяна човекът в своя живот има три главни цели: моралния и религиозния дълг — дхарма, материалното благосъстояние — артха, и чувствената наслада, любовта — кама. Тяхното съчетание образува триединство (трн-варга), което трябва да е идеалът на всеки човек.
Подобни любовни трактати, напътствия и предписания са ни оставили всички древни култури — арабската, китайската и др. Трябваше обаче да изминат векове, докато в края на миналото • столетие се зароди съвременната научна сексология. Много са причините за това по-късно развитие на сексологичните знания, но най-важни от тях са:
От една страна — особената сложност на половите явления, които при човека са не само биологични, но и психични н социални. Поради това сексологията не можеше да се развие, докато не са се развили други основни естествени и обществени науки, които са необходима предпоставка за нейното изграждане.
От друга страна — известни идеологични причини: нетърпимостта на аскетичната християнска религия към пола и половия живот. Нетърпимост, която се ширеше векове наред по-цяла Европа, т. е. там, където се разви съвременната наука, нетърпимост, която потискаше и ограничаваше половия живот като нещо грозно, срамно и недостойно, като грях пред бога. Една нетърпимост, която отхвърляше всяко научно изследване на половия живот и издигаше в нравствена добродетел поло-
вото невежество. Нетърпимост, която и днес все още е жива в съзнанието на мнозина и дори в нашето модерно социалистическо общество все още пречи на нормалното развитие на сексологичното изследване и на разпространяването на сексологични знания сред най-широките народни маси.
Поради това сексологията все още не може да намери полагащото и се място сред другите науки и не може да се развие така, както би трябвало, ако се гледа на огромното социално-значение на проблемите, конто тя изследва. А несъмнено тя е една особено ценна и необходима научна област. Като изучава и опознава явленията и закономерностите изобщо на половия живот и конкретно па половия живот на човека, тя съдействува този живот да стане по-разумен и добър, да се осигури неговото хармонично функциониране и развитие, да се избягнат неблагополучията и разстройствата в него, неговото регулиране и управление да се поставят на научни основи. Така човешкият живот може да се направи по-радостен и щастлив.
Развитието и управлението на половия и на семейния живот трябва да се осъществяват върху научни основи съобразно тяхната собствена обективна логика, изисквания и потребности, като се премахнат всякакъв субективизъм и волунтари-зъм, като окончателно се ликвидират остатъците от религиозната идеология и буржоазния морал, като се преодолеят вековните предразсъдъци и отживелици, които безсмислено потискат и репресират една толкова важна природна и обществена дейност, и като се внедряват рационални етични и правни норми. Направляването, ръководенето и оптимизирането на семейния и на половия живот трябва да представляват първостепенна задача на всяко държавно и обществено ръководство.
Половата дейност и половите взаимоотношения могат да се разглеждат изобщо, като развитие на едно природно и обществено явление, а могат да се разглеждат и конкретно — в тяхното индивидуално развитие и проявеност. Накрая трябва да се разгледат и смущенията, разстройствата на половата дейност и на половите взаимоотношения. Така се очертават трите
основни раздела, които трябва да съдържа съвременната системна сексология:
I. Обща сексология — която разглежда общото развитие на половата дейност и на половите взаимоотношения:
развитие на пола до човека — филогенетично развитие на пола;
развитие на пола на нивото па човека — половата дейност и половите взаимоотношения в човешкото общество.
II. Специална сексология — която разглежда индивидуалното развитие на половата система и на половите
функции:
1) развитие на половата система до раждането — прена-тално онтогенетично развитие на пола;
развитие на половата дейност след раждането —- полът през различните’възрастови преходи;
осъществяването па половото общуване от половата двойка — копулативния цикъл.
III. Медицинска сексология — която разглежда
разстройствата на половата дейност и на половите взаимоотношения: тяхната етиология и патогенеза, клиника и диагностика, лечение и профилактика.