Сексът и агресията
Времето, през което правим секс, и през това, което проявяваме признаци на агресия, активна е една и съща част от мозъка, категорични са група американски изследователи, според които най-лесният начин да контролираме признаците на агресия е чрез секса.
Слed задълбочени изследвания учените са установили, че нервните ситуации и сексуалната близост отключват активност в хипоталамуса и по-точно в неговата ветромедиална част.
Обект на изследванията не били човешки същества, а лабораторни мишки, при които било проследено какви реакции предизвикват опитите да се предизвика агресия, докато мишките осъществявали полово снoшение. По-точно не били индикарани никакви реакции – обектите на анализ не проявили никакво отношение към дразнителите в околната среда.
Преди и след секс обаче най-малкото вмешателство в установената от мишките лична среда предизвиквала бурни реакции – агресията ексалирала при най-малкия опит да настъпи промяна в установеното статукво.
Серията от изследвания продължила със ситуация, при която по клиничен път невроните на ветромедиалната част на хипоталамуса били изключени. Било установено, че когато този мозъчен участък не функцинира пълноценно, липсват и признаците на агресивно поведение. За сметка на това желанието за интимни контакти оставало непроменено.
Учените са категорични, че невроните в мозъка на човека са групирани по идентичен с този на мишките начин, затова се смята, че процесите, които са налице при гризачите, биха се появили в същата степен и при хората.
Слed задълбочени изследвания учените са установили, че нервните ситуации и сексуалната близост отключват активност в хипоталамуса и по-точно в неговата ветромедиална част.
Обект на изследванията не били човешки същества, а лабораторни мишки, при които било проследено какви реакции предизвикват опитите да се предизвика агресия, докато мишките осъществявали полово снoшение. По-точно не били индикарани никакви реакции – обектите на анализ не проявили никакво отношение към дразнителите в околната среда.
Преди и след секс обаче най-малкото вмешателство в установената от мишките лична среда предизвиквала бурни реакции – агресията ексалирала при най-малкия опит да настъпи промяна в установеното статукво.
Серията от изследвания продължила със ситуация, при която по клиничен път невроните на ветромедиалната част на хипоталамуса били изключени. Било установено, че когато този мозъчен участък не функцинира пълноценно, липсват и признаците на агресивно поведение. За сметка на това желанието за интимни контакти оставало непроменено.
Учените са категорични, че невроните в мозъка на човека са групирани по идентичен с този на мишките начин, затова се смята, че процесите, които са налице при гризачите, биха се появили в същата степен и при хората.
