Себорея
Общо състояние на организма, което се проявява с нарушено отделяне на мастната секреция (нарушена мастна обмяна) от кожата. Мастният секрет е с променен химичен състав и количество. Причините за настъпване на това състояние не са напълно изяснени. Приема се, че значение за това имат:
психичното състояние,
хормоналния дисбаланс (щитовидна жлеза, полови жлези),
смущения на гастро-интестиналния тракт и др.
Себорейните области по главата и тялото са тези, които са богати на мастни и потни жлези и косми. Това са :
лице – нос, чело, брадичка, бузи;
окосмена част на главата;
гърди;
гръб – в областта между двете лопатки;
подмишници;
кожата в областта на слабинните гънки.
Кожата на хора със себорея е предразположена към развитие на кожни заболявания.
Върху себорейна кожа се образуват:
през пубертета - комедони, милиуми и акне
след пубертета могат да се развият заболявания като себорейна екзема, розацея, алопеция
в по – напреднала възраст – брадавици, ринофима и други заболявания.
Различават се:
мазна себорея и
суха себорея
Възможно е една форма на себорея да премине в друга, както и да се срещнат смесени форми.
Мазната себорея се дължи на повишена продукция на мастен секрет, която често е израз на хормонален дисбаланс и тъканна хиперандрогенемия. Мастният секрет освен, че се образува в по-голямо количество е и с променен химичен състав и в него преобладава олеиновата мастна киселина.
Кожата на лицето се омазнява и покрива с мазен слой, който е най-силно изразен в областта на носа, челото и брадичката. Порите на лицето в тези области обикновено са разширени.
Себорейните области по тялото, както и кожата на главата се покриват с мазни люспи (стеаринов пърхот) с жълтеникавосивкав цвят, не предизвикват субективни усещания и при отпадането им подлежащата кожа е с изтънен епидермис и розов цвят.
Себореята съпровожда клиничната картина на себорейният дерматит, акнето и розацеята.
Често мазната себорея се съпровожда и с увеличена потна секреция по дланите, ходилата и аксилите.
Себорейната кожа е терен за развитие на бактерии и гъбички.
За лечението на мазната себорея е необходимо спазването на диета с ограничение на тлъсти храни и въглехидрати, набляга се на растителни мазнини. Изключва се консумацията на пикантни храни и алкохол.
Съобразно преценката на дерматолог се назначават антисеборейни препарати. Трябва да се има предвид, че силното обезмазняване на кожата може да провокира още по- обилно отделяне на мастна секреция. Затова самопроизволното прилагане на кератолитични и антисеборейни препарати е нецелесъобразно.
При мазна себорея на косата (на кожата на главата) се прилагат антисеборейни, меки кератолитични и дезинфектиращи шампоани, които съдържат обикновено катран, салицилова киселина, цинк, селениум сулфид, кетоконазол. Прилагат се също антисеборейни лосиони за коса, а при данни за възпалителни промени се използват антифунгални (противогъбични) и кортизонови кремове.
При мазна себорея на лицето грижите за кожата са ежедневни и се състоят в измиване на лицето 1-2 пъти дневно с антибактериален сапун и по преценка на дерматолог при силно омазняване се използват 3-4 пъти седмично серни или борнотимолови сапуни. Трябва да се внимава, тъй като целта е да се намали мастната секреция, а не да се дехидратира кожата. При показания се използват антисеборейни препарати – 1-2% салицилов спирт и готови лосиони съдържащи гликолови и ± – хидрокси киселини. Използват се меки кератолитични средства (цинков сулфат) и течни охлаждащи пудри.
При данни за инфекция и оформяне на акне лечението се провежда от дерматолог и съвпада с лечението на акне.
При сухата себорея (себостаза) е налице намалена продукция и секреция на мастен секрет, която се съчетава често с фоликуларна хиперкератоза (местата на космените фоликули се покриват със ситни люспи) - пърхот. Химичният състав на мастният секрет е променен и в него преобладава стеаринова мастна киселина – твърда мастна киселина.
Кожата на лицето и косата се изсушава и покрива с финни бели люспички - пърхот, при отпаданато, на които се образуват розови петънца, с различна големина. Субективно излющването на финните люспички се съпровожда от сърбеж. Себостатичната кожа старее по-бързо и е по-чувствителна към екзогенни дразнители.
Себостазата придружава заболявания като атопичен дерматит и ихтиози.
При суха себорея на косата (на кожата на главата) се прилагат:
брилянтин,
селениум сулфид,
унгвент на Сабуро и др.
При суха себорея на лицето се използват емолиенти, мазни и подхранващи кремове, масла и др.
психичното състояние,
хормоналния дисбаланс (щитовидна жлеза, полови жлези),
смущения на гастро-интестиналния тракт и др.
Себорейните области по главата и тялото са тези, които са богати на мастни и потни жлези и косми. Това са :
лице – нос, чело, брадичка, бузи;
окосмена част на главата;
гърди;
гръб – в областта между двете лопатки;
подмишници;
кожата в областта на слабинните гънки.
Кожата на хора със себорея е предразположена към развитие на кожни заболявания.
Върху себорейна кожа се образуват:
през пубертета - комедони, милиуми и акне
след пубертета могат да се развият заболявания като себорейна екзема, розацея, алопеция
в по – напреднала възраст – брадавици, ринофима и други заболявания.
Различават се:
мазна себорея и
суха себорея
Възможно е една форма на себорея да премине в друга, както и да се срещнат смесени форми.
Мазната себорея се дължи на повишена продукция на мастен секрет, която често е израз на хормонален дисбаланс и тъканна хиперандрогенемия. Мастният секрет освен, че се образува в по-голямо количество е и с променен химичен състав и в него преобладава олеиновата мастна киселина.
Кожата на лицето се омазнява и покрива с мазен слой, който е най-силно изразен в областта на носа, челото и брадичката. Порите на лицето в тези области обикновено са разширени.
Себорейните области по тялото, както и кожата на главата се покриват с мазни люспи (стеаринов пърхот) с жълтеникавосивкав цвят, не предизвикват субективни усещания и при отпадането им подлежащата кожа е с изтънен епидермис и розов цвят.
Себореята съпровожда клиничната картина на себорейният дерматит, акнето и розацеята.
Често мазната себорея се съпровожда и с увеличена потна секреция по дланите, ходилата и аксилите.
Себорейната кожа е терен за развитие на бактерии и гъбички.
За лечението на мазната себорея е необходимо спазването на диета с ограничение на тлъсти храни и въглехидрати, набляга се на растителни мазнини. Изключва се консумацията на пикантни храни и алкохол.
Съобразно преценката на дерматолог се назначават антисеборейни препарати. Трябва да се има предвид, че силното обезмазняване на кожата може да провокира още по- обилно отделяне на мастна секреция. Затова самопроизволното прилагане на кератолитични и антисеборейни препарати е нецелесъобразно.
При мазна себорея на косата (на кожата на главата) се прилагат антисеборейни, меки кератолитични и дезинфектиращи шампоани, които съдържат обикновено катран, салицилова киселина, цинк, селениум сулфид, кетоконазол. Прилагат се също антисеборейни лосиони за коса, а при данни за възпалителни промени се използват антифунгални (противогъбични) и кортизонови кремове.
При мазна себорея на лицето грижите за кожата са ежедневни и се състоят в измиване на лицето 1-2 пъти дневно с антибактериален сапун и по преценка на дерматолог при силно омазняване се използват 3-4 пъти седмично серни или борнотимолови сапуни. Трябва да се внимава, тъй като целта е да се намали мастната секреция, а не да се дехидратира кожата. При показания се използват антисеборейни препарати – 1-2% салицилов спирт и готови лосиони съдържащи гликолови и ± – хидрокси киселини. Използват се меки кератолитични средства (цинков сулфат) и течни охлаждащи пудри.
При данни за инфекция и оформяне на акне лечението се провежда от дерматолог и съвпада с лечението на акне.
При сухата себорея (себостаза) е налице намалена продукция и секреция на мастен секрет, която се съчетава често с фоликуларна хиперкератоза (местата на космените фоликули се покриват със ситни люспи) - пърхот. Химичният състав на мастният секрет е променен и в него преобладава стеаринова мастна киселина – твърда мастна киселина.
Кожата на лицето и косата се изсушава и покрива с финни бели люспички - пърхот, при отпаданато, на които се образуват розови петънца, с различна големина. Субективно излющването на финните люспички се съпровожда от сърбеж. Себостатичната кожа старее по-бързо и е по-чувствителна към екзогенни дразнители.
Себостазата придружава заболявания като атопичен дерматит и ихтиози.
При суха себорея на косата (на кожата на главата) се прилагат:
брилянтин,
селениум сулфид,
унгвент на Сабуро и др.
При суха себорея на лицето се използват емолиенти, мазни и подхранващи кремове, масла и др.
