Съвременни неврози и нервност

Изразът „Днес всички хора са нервни“ се употребява с удо­волствие най-често, за да оправдае, собствената раздразни­телност, слабостите и недостатъците при общуването с дру­гите хора. Засега не съществува точно доказателство, нерв­ността действително е нараснала. Поради това не бива да об­виняваме „днешното време“, а да си зададем въпроса, какво предизвиква нервността и при какви обстоятелства възниква. Научно потвърдени сравнения с предишните поколения или даже столетия са почти невъзможни, защото не е водена ста­тистика за нервните разстройства или под нервно разстрой­ство всеки е разбирал нещо различно. Все пак още в миналото столетие са се оплаквали от „нервността на днешното време“, което са обяснявали с тогавашния „модерен живот“ с присъствието на цветята и градините в ежедневието. Привидното спокойствие на „доброто старо време“, което днес някои искат да препоръчат като терапия на нервността, са имали възможност да изпитат само висшите слоеве, а не ра­ботниците, които нерядко още от невръстна детска възраст са били подлагани на безмилостна експлоатация, работейки по дванадесет и повече часа дневно при нездрави условия на труд във фабриките, за да изкарват своето препитание.
Възможно е нервните разстройства да не са нараснали, а просто днес да става по-често дума за тях. Те по-често попа­дат в зрителното поле на лекарите и на обществеността. Няма съмнение, че нервната система на хората сега е изложена на по-голямо изобилие от дразнители, отколкото тази на нашите предци. Ако се сравни количеството информация, коятв по­лучава един жител на големия град през обикновения работен ден в предприятието, у дома и на улицата, чрез радиото, теле­фона, телевизията, скоростния транспорт и машините, която ин­формация трябва мигновено да бъде обработена в мозъка, е дразнителите, на които е бил изложен един гражданин от сред­ните векове, то не трябва да се съмняваме в нарасналата ан­гажираност и претовареност.Въпреки това би трябвало да проникнем по-надълбоко, ако се оплакваме, че заплащаме научнотехническия прогрес с по­качване на нервността или приемем призива на някои апо­столи на здравето „Назад към природата“. Природата на хо­рата се е променила и не е същата като на пещерните хора, а отговаря на достигнатото историческо ниво на развитие, т. е. на тяхната култура. Ние ще загинем не само физически от така нареченото кърти чисти извозва, но и духовно, ако ни изпратят въоръжени само с няколко кожи в дивите места. Науката и техниката са създали за нас много удобства и са направили по приятно съществуването ни, от което не можем да се лишим и без което даже не бихме могли да живеем. Те създават все по-нови потребности и ни правят по-взискателни. Доказано е също така, че средно ние сме по­здрави и живеем по-дълго, отколкото нашите предтечи и ве­роятно сме по-щастливи не на последно място с помощта и благодарение на науката и техниката в едно свободно от войни, експлоатация и потисничество социалистическо обще­ство.
Нашата нервна система е органът за приспособяване към променените условия на живот. Това е нейната главна задача. Нейните възможности не се използуват напълно. Ние създа­ваме условията си на живот с помощта на своя мозък. Да ги претворим така, че да не ни правят нервни е в нашите въз­можности не на отделния човек, разбира се, но на обществото като цяло. Защото не на последно място то определя дали ще се откажем от потребността да се трупат печалби, което увреж­да нервната система, или ще подпомагаме интереси, които до­принасят за един здрав и изпълнен със смисъл живот.
Още по-малко обосновано е мнението, че научно-техническият прогрес на „модерното време“ е отговорен за неврозите, които, както видяхме, произлизат по психосоциален път от разстрое­ните междуличностови отношения.
Споменахме вече, че невротизиращото въздействие на инфор­мацията зависи не от нейното количество, а от значението,, което тя има за отделния човек, и отношението му към нея. С други думи: не физическата същност и качествата на драз­нителите, а тяхната социална стойност определя рецептите на нашето нервно-пеихично реагиране спрямо тях. То се определя от това, дали информациите ни изпълват с радост или страх, с щастие или разочарование, с надежда или отчаяние. Един ръководен служител в капиталистическото предприятие, който непрекъснато е преследван в безпощадната конкурентна борба, от страх, че може да загуби своето място, ще преработва психично едно и също количество впечатления, получени през деня, съвсем различно от ръководителя на един социалистически колектив, който, без да има грижи за своето съществуване, със своите сътрудници съзнателно и целенасочено ще се бори за изпъл­няването на плана и след един изпълнен с напрежение рабо­тен ден може да се върне у дома с изживяване за успех.
Това, разбира се, още не означава, че той е имунизиран срещу неврози, но показва отново зависимостта им от обще­ствените отношения. За това също има изследвания в капиталистическите страни. Слоеве и групи от населението, които са заплашени от социа­лен спад, които се борят за работното си място, загубили са го или са расово дискриминирани, показват повишен брой пси­хични разстройства.
Несъмнено е патогенното влияние общество, в което човекът е експлоатиран, манипулиран, преследван или вижда в другите хора само конкуренти и трябва да се страхува от тях. Социалистическото общество предлага обективно най-доб­рите предпоставки постепенно да се редуцират психо-социал­ните причини за заболяванията. Така при нас отпадат онези напрежения, несигурността за съществуването, социалните несправедливости и страхове, които се получават от антагони­стичните взаимоотношения между работници и работодатели, от изпадащата в кризи и болна капиталистическа система.
Както показват споменатите вече по-горе цифри, неврозите и нервните разстройства няма да изчезнат от само себе си. От­ношенията между хората могат да бъдат подобрени само чрез един постепенен процес на промяна. Разбира се, несъмнено ще останат индивидуални разлики в способността да се преработ­ват онези нервно-психични натоварвания, които никога не мо­гат да бъдат отстранени. Да се проучи това по най-добрия на­чин и да се създадат методи, подходящи за това, е важна за­дача на социалистическото здравно възпитание. Отпадат все повече и повече причините за неврозите, които са характерни за буржоазното общество, но нашият живот в работата и се­мейството носи със себе си нови проблеми, които все пак крият рискове за психичното здраве и трябва да бъдат разрешавани.
Организацията на работата, цеховете, технологичните процеси като къртене, полагане на топлоизолация, трябва да бъдат оформени според по­знанията на инженерната психология и физиология на труда. Това произтича от оптимизирането на системата човек—машина, от намаляването на шума, за който е доказано, че предизвиква многобройни оплаквания, та чак до цветята на работното мя­сто, разхубавяване на предприятията и техните съоръжения. Едновременно с това те са и начини за повишаване производителността на труда, което е в интерес и за благото на всички.
Външните и техническите мерки, колкото и необходими да са те, все пак не са достатъчни за профилактиката. Те се сре­щат и в много капиталистически предприятия. Рафинирано рекламирани като големи социални подобрения, там те служат за по-интензивна експлоатация. Хладнокръвно се преценява, че неврозите и болната работна ръка носят по-малко печалби. Значи могат да се пожертвуват известни средства за намаля­ване силата на шума, за транспорта до и от работното място, изключването на особено натоварващите дразнители, оформя­нето на цеховете. Скоро печалбите от вложените суми се по­качват многократно. Един работодател не би дал доброволно и грош за подобряване условията на труд, ако това не би му се върнало по-късно като печалба.
Решаващо значение за предпазване от неврозите като функ­ционални заболявания, които са обусловени от преживявания, е оптимизирането на отношенията в работния колектив и в семейството. Ако при капитализма се стараят да постигнат до­бър професионален климат, то е, защото това също носи до­ходи. Да се постигне хармония между „социалните партньо­ри“ — с подобни фалшиви думи биват подмамвани работни­ците. Но това са неща, предварително обречени на провал, за­щото работниците и работодателите имат обективно диамет­рално противоположни интереси и по този начин не могат да бъдат отстранени, а само в известна степен омекотени. „Про­изводствената психология“ при капитализма трябва да се абстрахира от основното противоречие между работодател и ра­ботник и да го притъпи за благото на предприятието, разглеж­дайки го на нивото на индивидуалните междуличностни от­ношения.
Съвпадането на основните цели и интереси на всички чле­нове на предприятието — от работника до генералния дирек­тор, може да съществува само в социалистическото общество.
Нашият читател сигурно също не е останал незасегнат от противоречията и конфликтите в социалното поле. В нашето общество обаче те са преодолими поради съвпадането на об­щите цели на гражданите. Задача на всеки човек, на всяка бригада, всеки работен колектив, на ръководствата на пред­приятията и обществените организации, жилищните колективи и не на последно място на семействата е да използуват позна­нията от учението за неврозите и изхождайки от основите на социалистическия хуманизъм, да създадат културна атмосфе­ра, в която психогенните заболявания като разстройства на социалните комуникации ще бъдат намалени до минимум, атмосфера, в която конфликтите се прекратяват навреме или се разрешават по приятелски начин. Това възпитава уравнове­сени и психично стабилни личности. Да се живее по социали­стически, означава също да се чувствуваш отговорен и за здра­вето на хората около теб, да допринасяш те да издържат не само защото трябва да изпълняваме и тяхната работа, а за­ради собствения ни интерес, интересите на семейството, пред­приятието и цялото общество. Всяко поведение, което довежда до психични натоварвания, действуващи вредно на хората око­ло него, всяка дума, която ги обижда, всяко действие, което намалява психическия комфорт, е не по-малко недостойно, не­морално и изпълнено с последствия, отколкото телесно увреж­дане, причинено поради нехайство или съзнателно като отра­вяне или причиняването на нещастен случай в предприятието поради неспазване на предпазните мерки.Необходима е също така култура при общуването с хората около нас. Не само външна, формална, „по книга“, не трябва да се правим и на светци и грижата за човека да изразяваме само с рутинни и изтъркани изрази, а тя да бъде истинска, честна и сърдечна. Тя трябва да служи, ако е необходимо, на ясната, но градивна и помагаща критика. При наличието на такива предпоставки тя не заплашва никого с психични увреждания. Такава култура, ако се поддържа от всички, ще се отрази добре на всички нас и ще бъде в състояние да премахне някои психо-социални разстройства на здравето още в за­родиш.