Разстройства на обмяната на веществата при диабета
Липсата на инсулин се отразява неблагоприятно върху най-важните обменни процеси в организма. Тя предизвиква тежки разстройства във въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна,което води до използуване на въглехидратите. Кръвната захар (глюкозата) не може да проникне в клетките, остава в кръвта, където нивото й значително се повишава (развива се хипергликемия). При достигане на определени стойности започва да се отделя с урината (гликозурия) и създава условия за усилване на уринирането, поява на жажда и намаление на телесната маса.В случаите когато органите и главно мускулите не могат да използват глюкозата за набавяне на енергия, настъпва усилено разграждане на мазнините, които също са енергиен източник. Увеличава се над нормата количеството на мастните продукти в кръвта. Тъй като и тяхното използуване е свързано отчасти с инсулина, при недостига му мастните съединения, особено т. нар. кетонови тела, се увеличават и нарушават функциите на клетките. Заедно с усиленото отделяне на урина се губят други ценни телесни съставки — вода, натриеви соли, калиеви соли и др. Променя се съставът на телесните течности — кръв, междуклетъчна течност и др.
Организмът се обезводнява. Всичко това може да напредне до такава степен, че да възникне състояние, несъвместимо с живота. Натрупването на продукти на мастната обмяна още повече задълбочава обменните аномалии, променя реакцията на кръвта и телесните течности в кисела, потиска жизнените функции на клетките. Развива се състояние на диабетна кетоацидоза, която може да прогресира до диабетна кома (състояние на безсъзнание в резултат на тежките обменни разстройства, дължащи се на инсулинов недостиг). Инсулиновият недостиг се отразява чувствително и върху белтъчната обмяна. Намалява синтезирането на сложни белтъчни съединения (ензими, хормони и др.). Това допълнително нарушава правилното протичане на обменните процеси. Настъпва разграждане на клетъчните белтъци, увеличават се техните разпадни продукти. Някои от последните също имат токсичен ефект върху клетките и задържането им в организма се отразява неблагоприятно. Такива са преди всичко продуктите на обмяната, съдържащи азот. Увеличението на азотните съединения по време на диабетна кетоацидоза допълнително натоварва обменните пътища и потиска правилното протичане на някои биохимични реакции. Повишава се кръвната урея, нараства и количеството на кръвния креатинин.
Всички описани по-горе биохимични аномалии могат да бъдат отстранени при премахване на инсулиновия дефицит чрез инжектиране на инсулин. Това показва, че в основата на обменните разстройства при диабета лежи преди всичко инсулиновата недостатъчност. Тя отключва цяла верига от биохимични процеси, които съдействат за все по-голямо и по-голямо задълбочаване на обменните аномалии до степен, несъвместима с живота. Имайки предвид всичко това, ние не трябва да смятаме, че обменните разстройства при диабета се изразяват само с хипергликемия. Те са многообразни, сложни и зависими едни от други. Само чрез разглеждането им в такава тясна връзка ще може да се разбере същността на захарната болест.
Организмът се обезводнява. Всичко това може да напредне до такава степен, че да възникне състояние, несъвместимо с живота. Натрупването на продукти на мастната обмяна още повече задълбочава обменните аномалии, променя реакцията на кръвта и телесните течности в кисела, потиска жизнените функции на клетките. Развива се състояние на диабетна кетоацидоза, която може да прогресира до диабетна кома (състояние на безсъзнание в резултат на тежките обменни разстройства, дължащи се на инсулинов недостиг). Инсулиновият недостиг се отразява чувствително и върху белтъчната обмяна. Намалява синтезирането на сложни белтъчни съединения (ензими, хормони и др.). Това допълнително нарушава правилното протичане на обменните процеси. Настъпва разграждане на клетъчните белтъци, увеличават се техните разпадни продукти. Някои от последните също имат токсичен ефект върху клетките и задържането им в организма се отразява неблагоприятно. Такива са преди всичко продуктите на обмяната, съдържащи азот. Увеличението на азотните съединения по време на диабетна кетоацидоза допълнително натоварва обменните пътища и потиска правилното протичане на някои биохимични реакции. Повишава се кръвната урея, нараства и количеството на кръвния креатинин.
Всички описани по-горе биохимични аномалии могат да бъдат отстранени при премахване на инсулиновия дефицит чрез инжектиране на инсулин. Това показва, че в основата на обменните разстройства при диабета лежи преди всичко инсулиновата недостатъчност. Тя отключва цяла верига от биохимични процеси, които съдействат за все по-голямо и по-голямо задълбочаване на обменните аномалии до степен, несъвместима с живота. Имайки предвид всичко това, ние не трябва да смятаме, че обменните разстройства при диабета се изразяват само с хипергликемия. Те са многообразни, сложни и зависими едни от други. Само чрез разглеждането им в такава тясна връзка ще може да се разбере същността на захарната болест.
