Ръст на хроничните заболявания в България
С близо 10% за последните две години е нараснал делът на българите, страдащи от хронично заболяване и в края на 2012 г. той е достигнал до ниво 30% от общия брой на населението. Това означава, че всеки трети у нас попада в групата на хронично боледуващите. Същевременно обаче 88% от българите преценяват здравето си като „отлично” или „добро”. Тези данни от национално представително проучване на агенция „Ноема” бяха представени днес по време на дискусия на тема „Ролята на иновациите за устойчиво развитие на здравната система”, организирана от Филипс България по повод 20-тата годишнина на компанията на българския пазар. Социолозите отчитат още една интересна тенденция – сериозното подценяване важността на сърдечносъдовите и онкологичните заболявания, независимо че тези две групи държат първото място като причина за заболеваемост и смъртност у нас. Едва 23% от анкетираните са декларирали, че възприемат като опасност за себе си болестите на сърцето, още по-малко са нашите сънародници, които се считат застрашени от рак – само 4% от участвалите в проучването. Същевременно над 40% от запитаните посочват, че са ходили на профилактичен преглед преди година или повече от година, а 8% признават, че никога не са полагали такова усилие.
Какви изводи могат да се направят на базата на тези факти? Този въпрос прозвуча многократно по време на дискусиите днес. В тях участваха лекари, директори на големи болници, мениджъри на лечебни заведения, представители на пациентски организации, журналисти. Те се опитаха да изяснят причините за незавидното състояние на здравната ни система днес и да дефинират точно разминаването между очакванията на хората за по-добро здравеопазване и рязкото изоставане в достъпа до модерни технологии и качествени здравни услуги.
„Погрешно е схващането, че новите технологии биха оскъпили здравеопазването, напротив – те могат качествено да подобрят неговата ефективност, което от своя страна ще направи разходите контролируеми. Едва 2% от общите разходи за здравеопазване в света са за медицинско оборудване”, изрази мнение изпълнителният директор на Филипс България Радмила Филева, която има наблюдения и като директор по бизнес-развитие на компанията в сектор „Здравеопазване” за цяла Югоизточна Европа.
Своите становища по темата изказаха и много други участници в дискусията.
Какви изводи могат да се направят на базата на тези факти? Този въпрос прозвуча многократно по време на дискусиите днес. В тях участваха лекари, директори на големи болници, мениджъри на лечебни заведения, представители на пациентски организации, журналисти. Те се опитаха да изяснят причините за незавидното състояние на здравната ни система днес и да дефинират точно разминаването между очакванията на хората за по-добро здравеопазване и рязкото изоставане в достъпа до модерни технологии и качествени здравни услуги.
„Погрешно е схващането, че новите технологии биха оскъпили здравеопазването, напротив – те могат качествено да подобрят неговата ефективност, което от своя страна ще направи разходите контролируеми. Едва 2% от общите разходи за здравеопазване в света са за медицинско оборудване”, изрази мнение изпълнителният директор на Филипс България Радмила Филева, която има наблюдения и като директор по бизнес-развитие на компанията в сектор „Здравеопазване” за цяла Югоизточна Европа.
Своите становища по темата изказаха и много други участници в дискусията.
