Промените в закона и здравните фондове
Политическото бездействие обрича здравноосигурителната система на пълен провал, заявиха на пресконференция представители на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.
Председателят и бивш здравен министър д-р Мими Виткова обясни, че в Закона за здравно осигуряване са предложени промени, свързани с изискванията на Европейската комисия, като според тях дружествата за доброволно здравно осигуряване следва да бъдат прелицензирани в общо застрахователни компании по Кодекса за застраховане.
Директивите са обвързващи за всяка държава членка на ЕС, но националните органи имат правото да избират формата и начините на тяхното изпълнение, поясни д-р Виткова.
Прелицензирането удовлетворява корпоративни интереси и може да резултира в сливане на дружествата за доброволно зравно осигуряване или дори стопиране на работата им. От АЛДДЗО смятат, че години наред държавата чрез планиране на излишък в бюджета на НЗОК се явява най-некоректният участник в здравноосигурителната система.
Този извод се налага и от факта, че кешовите плащания от пациентите у нас са около 47%от общите разходи за здравеопазване, докато за Европа този процент е под 20%. В разчетите за задължителното здравно осигуряване трябва да са включени и разходите за скъпоструващите медикаменти и консумативи, които НЗОК не покрива при болнично лечение, но без тях то не може да бъде проведено.
Задължителното и доброволното здравно осигуряване са две взаимносвързани и допълващи се системи, поясни д-р Виткова. Нарушаването на техния баланс би довело до обществени загуби на гражданите и на здравната система.
Доброволното осигуряване трябва да се разглежда като важен елемент от цялостната социална политика на страната.
Целите, които управниците трябва да си поставят, следва да са насочени предимно към увеличаване на публичните разходи за здравеопазване, ограничаване на директните кешови плащания за здравни услуги, засилване на контрола върху изпълнителите на тези услуги и стимулиране качеството на здравно обслужване, посочи тя. Само така България би могла да наложи европейските практики за финансиране и развитие на здравеопазването.
От АЛДДЗО подчертаха, че обществените последици от това на пръв поглед не особено значимо изменение на закона ще бъдат доста решаващи в дългосрочен план.
Ликвидирането на доброволното здравно осигуряване и заменянето му с общо застраховане утвърждава монопола в системата. Проблемът ни не е със застрахователите, а с политиците, които не желаят да изградят нова и успешна система, категорична бе д-р Виткова. Според нея когато законът има 200 поправки, той трябва да бъде пренаписан, но за да се случи това следва да има ясна визия за успешна промяна.
Председателят и бивш здравен министър д-р Мими Виткова обясни, че в Закона за здравно осигуряване са предложени промени, свързани с изискванията на Европейската комисия, като според тях дружествата за доброволно здравно осигуряване следва да бъдат прелицензирани в общо застрахователни компании по Кодекса за застраховане.
Директивите са обвързващи за всяка държава членка на ЕС, но националните органи имат правото да избират формата и начините на тяхното изпълнение, поясни д-р Виткова.
Прелицензирането удовлетворява корпоративни интереси и може да резултира в сливане на дружествата за доброволно зравно осигуряване или дори стопиране на работата им. От АЛДДЗО смятат, че години наред държавата чрез планиране на излишък в бюджета на НЗОК се явява най-некоректният участник в здравноосигурителната система.
Този извод се налага и от факта, че кешовите плащания от пациентите у нас са около 47%от общите разходи за здравеопазване, докато за Европа този процент е под 20%. В разчетите за задължителното здравно осигуряване трябва да са включени и разходите за скъпоструващите медикаменти и консумативи, които НЗОК не покрива при болнично лечение, но без тях то не може да бъде проведено.
Задължителното и доброволното здравно осигуряване са две взаимносвързани и допълващи се системи, поясни д-р Виткова. Нарушаването на техния баланс би довело до обществени загуби на гражданите и на здравната система.
Доброволното осигуряване трябва да се разглежда като важен елемент от цялостната социална политика на страната.
Целите, които управниците трябва да си поставят, следва да са насочени предимно към увеличаване на публичните разходи за здравеопазване, ограничаване на директните кешови плащания за здравни услуги, засилване на контрола върху изпълнителите на тези услуги и стимулиране качеството на здравно обслужване, посочи тя. Само така България би могла да наложи европейските практики за финансиране и развитие на здравеопазването.
От АЛДДЗО подчертаха, че обществените последици от това на пръв поглед не особено значимо изменение на закона ще бъдат доста решаващи в дългосрочен план.
Ликвидирането на доброволното здравно осигуряване и заменянето му с общо застраховане утвърждава монопола в системата. Проблемът ни не е със застрахователите, а с политиците, които не желаят да изградят нова и успешна система, категорична бе д-р Виткова. Според нея когато законът има 200 поправки, той трябва да бъде пренаписан, но за да се случи това следва да има ясна визия за успешна промяна.
