Предпоследно място за България в европейска здравна класация
България за шести пореден път е на дъното на европейска здравна класация. Страната ни е на предпоследното място в Европа по здравеопазване, според резултатите от Европейския здравен потребителски индекс за 2012 год., представени днес в Европарламента в Брюксел. На първо място отново е Холандия с 885 точки от 1000 възможни, следвана от Дания (837 точки), Исландия (810 точки), Люксембург (802 точки) и Белгия (797 точки). България набира 461 точки, което е наполовина от резултата на Холандия. След нас остава само Сърбия с 457.
„Ако трябва да бъдем честни, не е правилно да сравняваме България с богатите страни-членки на ЕС”, смята д-р Арне Бьорнберг, главен оперативен директор на Health Consumer Powerhouse и ръководител на екипа, работил по Европейския здравен индекс. Според нея по-адекватно би било да се сравняваме със съседни страни като Румъния (497 точки) и Събрия (457). „Това, което ме притеснява е, че след пет години членство в ЕС България все още се представя много зле. Изглежда не работят добре дори и такива елементарни услуги като ваксинирането на бебета. \"На българите им липсват голяма част от съвременните лекарства. Корупцията и неравнопоставеността са очевидни проблеми в здравеопазването\", коментира още д-р Бьорнберг.
Европейският здравен потребителски индекс се публикува от 2005 г. от шведската консултантска организация Health Consumer Powerhouse, и успя да се наложи като стандарт за измерване на здравеопазването в Европа. Тази година индексът класира здравните системи в 34 европейски държави по 42 индикатора, разделени в пет области: права на пациентите и информация; достъп до лечение и листи на чакащи; резултати от лечението; профилактика и обхват на осигурените услуги, и достъп до лекарства. Данните се събират от публичната статистика, проучвания сред пациенти и независими изследвания на Health Consumer Powerhouse.
Тази година авторите на доклада отчитат, че въпреки финансовата криза и тревожните сигнали в медиите, европейското здравеопазване продължава да се подобрява. От публикуването на предишния индекс през 2009 г. досега повечето държави регистрират по-висок брой точки. Проучването обаче отчита сериозни различия в резултатите на първите и последните държави, което говори за неравенство между гражданите на Европа.
Холандия е единствената държава, която неизменно е в топ 3 на класацията във всеки Европейския здравен потребителски индекс от 2005 г. насам. Характерно за холандската здравна система е наличието на конкурентни доставчици на здравноосигурителни услуги, които са отделени от доставчиците на здравни услуги. Холандия изглежда е и държавата с най-ясно разписани правила за участие на пациентските организации в процеса на вземане на решения. По отношение на достъпа – в страната действат 160 центъра за първична медицинска помощ, в които има работещи кабинети 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Според авторите на доклада, именно Холандия е страната, в която оперативните решения в най-висока степен се вземат от медицинските професионалисти, с участието на пациентите, а финансиращите агенции, политиците и бюрократите в голяма степен са изключени от този процес. Като недостатък на холандската здравна система се сочат листите на чакащи за специализирано лечение, които вероятно са следствие от изискването общопрактикуващ лекар да издаде направление за специалист.
Дания непрекъснато подобрява представянето си от включването й в индекса през 2006 г., а от 2008 г. заема второто място. Особеното при нея е наличието на болничен регистър в интернет, който показва медицинските резултати на лечебните заведения.
За Исландия авторите на доклада смятат, че вероятно би изпреварила Дания на второто място, ако не беше липсата на данни по някои от показателите в класацията. В държавата с около 300 000 души население не се предоставя обучение за лекари специалисти. Затова младите лекари на Исландия прекарват по 8-10 години след дипломирането си, като работят в други държави, след което обикновено се връщат у дома с много полезни контакти, които могат да използват при сложни случаи.
По настояване на здравното министерство, Албания също е включена в Европейския здравен потребителски индекс, където заема 29-то място и изпреварва България с резултат от 535 точки. Най-силната страна на албанското здравеопазване е незабавния достъп, като пациентските организации са потвърдили информацията на здравното министерство, че листи на чакащите на практика не съществуват.
Чешката република е държавата с най-добри резултати в района на Централна и Източна Европа, а тази година е на 15-то място, непосредствено след Германия. Най-впечатляващото за нашия регион обаче е скокът на Словакия от 28-о на 16-то място. Словашкото здравеопазване се отличава със система на отворен бенчмаркинг при болниците – нещо, което е било налице само в три европейски държави през 2009 г., а към момента също е рядкост.
Хърватия със своите 655 точки се изкачва от 23-то място в предишната класация на 17-то в тазгодишната. Тя отбелязва впечатляващите 200 точки за Резултати от лечението, което я поставя наравно с Германия и пред Австрия по този показател.
Авторите на доклада посочват, че с оглед на резултатите като цяло, предупредителните сигнали във връзка с влиянието на финансовата криза и икономическия срив изглеждат леко преувеличени. Индексът обаче определя три обособени области, които в хода на кризата са притеснителни. Налице е тенденция за увеличаване времето на чакане за скъпи операции в най-засегнатите от икономическата криза държави, както и увеличен дял на нерегламентираните плащания за определени видове лечение. Освен това, няма подобрение и дори се отчита влошаване на достъпа до нови видове лекарства.
„Ако трябва да бъдем честни, не е правилно да сравняваме България с богатите страни-членки на ЕС”, смята д-р Арне Бьорнберг, главен оперативен директор на Health Consumer Powerhouse и ръководител на екипа, работил по Европейския здравен индекс. Според нея по-адекватно би било да се сравняваме със съседни страни като Румъния (497 точки) и Събрия (457). „Това, което ме притеснява е, че след пет години членство в ЕС България все още се представя много зле. Изглежда не работят добре дори и такива елементарни услуги като ваксинирането на бебета. \"На българите им липсват голяма част от съвременните лекарства. Корупцията и неравнопоставеността са очевидни проблеми в здравеопазването\", коментира още д-р Бьорнберг.
Европейският здравен потребителски индекс се публикува от 2005 г. от шведската консултантска организация Health Consumer Powerhouse, и успя да се наложи като стандарт за измерване на здравеопазването в Европа. Тази година индексът класира здравните системи в 34 европейски държави по 42 индикатора, разделени в пет области: права на пациентите и информация; достъп до лечение и листи на чакащи; резултати от лечението; профилактика и обхват на осигурените услуги, и достъп до лекарства. Данните се събират от публичната статистика, проучвания сред пациенти и независими изследвания на Health Consumer Powerhouse.
Тази година авторите на доклада отчитат, че въпреки финансовата криза и тревожните сигнали в медиите, европейското здравеопазване продължава да се подобрява. От публикуването на предишния индекс през 2009 г. досега повечето държави регистрират по-висок брой точки. Проучването обаче отчита сериозни различия в резултатите на първите и последните държави, което говори за неравенство между гражданите на Европа.
Холандия е единствената държава, която неизменно е в топ 3 на класацията във всеки Европейския здравен потребителски индекс от 2005 г. насам. Характерно за холандската здравна система е наличието на конкурентни доставчици на здравноосигурителни услуги, които са отделени от доставчиците на здравни услуги. Холандия изглежда е и държавата с най-ясно разписани правила за участие на пациентските организации в процеса на вземане на решения. По отношение на достъпа – в страната действат 160 центъра за първична медицинска помощ, в които има работещи кабинети 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Според авторите на доклада, именно Холандия е страната, в която оперативните решения в най-висока степен се вземат от медицинските професионалисти, с участието на пациентите, а финансиращите агенции, политиците и бюрократите в голяма степен са изключени от този процес. Като недостатък на холандската здравна система се сочат листите на чакащи за специализирано лечение, които вероятно са следствие от изискването общопрактикуващ лекар да издаде направление за специалист.
Дания непрекъснато подобрява представянето си от включването й в индекса през 2006 г., а от 2008 г. заема второто място. Особеното при нея е наличието на болничен регистър в интернет, който показва медицинските резултати на лечебните заведения.
За Исландия авторите на доклада смятат, че вероятно би изпреварила Дания на второто място, ако не беше липсата на данни по някои от показателите в класацията. В държавата с около 300 000 души население не се предоставя обучение за лекари специалисти. Затова младите лекари на Исландия прекарват по 8-10 години след дипломирането си, като работят в други държави, след което обикновено се връщат у дома с много полезни контакти, които могат да използват при сложни случаи.
По настояване на здравното министерство, Албания също е включена в Европейския здравен потребителски индекс, където заема 29-то място и изпреварва България с резултат от 535 точки. Най-силната страна на албанското здравеопазване е незабавния достъп, като пациентските организации са потвърдили информацията на здравното министерство, че листи на чакащите на практика не съществуват.
Чешката република е държавата с най-добри резултати в района на Централна и Източна Европа, а тази година е на 15-то място, непосредствено след Германия. Най-впечатляващото за нашия регион обаче е скокът на Словакия от 28-о на 16-то място. Словашкото здравеопазване се отличава със система на отворен бенчмаркинг при болниците – нещо, което е било налице само в три европейски държави през 2009 г., а към момента също е рядкост.
Хърватия със своите 655 точки се изкачва от 23-то място в предишната класация на 17-то в тазгодишната. Тя отбелязва впечатляващите 200 точки за Резултати от лечението, което я поставя наравно с Германия и пред Австрия по този показател.
Авторите на доклада посочват, че с оглед на резултатите като цяло, предупредителните сигнали във връзка с влиянието на финансовата криза и икономическия срив изглеждат леко преувеличени. Индексът обаче определя три обособени области, които в хода на кризата са притеснителни. Налице е тенденция за увеличаване времето на чакане за скъпи операции в най-засегнатите от икономическата криза държави, както и увеличен дял на нерегламентираните плащания за определени видове лечение. Освен това, няма подобрение и дори се отчита влошаване на достъпа до нови видове лекарства.
