Поленова алергия
Поленовата алергия е сезонен алергичен ринит, познат, също и като сенна хрема. Макар и сеното да не е виновникът и поленовата алергия да не е свързана с настинка, тя предизвиква много инвалидизиращи симптоми.
Такива са например повтарящото се кихане, течащ нос и запушен нос, стичане на носен секрет, сърбящи очи, уши, нос и гърло, обща отпадналост която може да е доста притеснителна. Днес 500 милиона души по света и около 20 до 30 % от европейците са засегнати от алергичен ринит.
Излагането на полени може да отключи влошаване на астмата и да задълбочи симптомите у чувствителните индивиди. Въпреки че, полените са прекалено големи молекули за да достигнат белите дробове, проучванията са показали, че отделените от полените биоаерозоли могат да достигнат алвеолите и по този начин да предизвикат влошаване на алергичната астма.
Най-честите въздушнопреносими алергени са малките полени - прахови зърна отделяни от цъфтящите растения, които се пренасят чрез вятъра или насекомите и чиято роля е кръстосаното опрашване за репродуктивни цели. След като полените са във въздуха, те могат да попаднат в очите, носа, белите дробове и по този начин да отключат алергична реакция.
Тревните полени са най-честите алергени, отключващи 52% от всички случаи на алергичен ринит – макар че не е сигурно, че само растенията предизвикват алергична реакция у чувствителните към полени индувиди. Поленовият сезон може да продължи няколко месеца, обикновено започващ с полинацията на дърветата в началото на пролетта. Полинацията на тревите е от късна пролет до ранно лято, а на плевелите от късното лято и през цялата есен.
Дърветата, за които е известно, че отключват тежки алергии, са дъб, маслина, бреза, бряст, кипарис, ясен и орех. Най-разпространените въздушнопреносими тревни полени са от ливадна тимотейка, ливадна ливадина и обикновена ежова главица. Плевелните полени, като амброзията, които отключват около 27% от случаите на алергичния ринит, също са друг много съществен източник на поленова алергия. Важно е да се отбележи, че броят на моно-чувствителните пациенти (с повишена чувствителност само към едно растение) е много малък. По-голямата част от пациентите са полисензитивни, реагиращи на множество източници от алергични растения или храни, носещи хомоложни молекули (синдром на хранителна алергия).
Голямото разнообразие от възможните симптоми на алергичния ринит може да варира от лека до тежка форма. Сред европейското население страдащи от респираторни алергии, 15% до 20% страдат от тежка форма на заболяването, което естествено засяга и влошава обичайното изпълнение на ежедневните дейности, влошава качеството на съня, което води до умора, намалена когнитивна функция, влошава производителността на труда, което засяга и психосоциалното благосъстояние.
Освен това, алергичните деца могат да имат трудности в ученето, което да доведе до по-ниски резултати в училище. Проучване, изследващо дали сенната хрема има неблагоприятно въздействие върху учебния процес показва, че учениците страдащи от алергичен ринит от няколко години, които имат симптоми на сенна хрема на деня на изпита > 2 (по десетобалната скала на Ликерт), са с два пъти по-голяма повече вероятност да отпаднат от клас.
След поставянето на диагноза от специалист алерголог , с цел да се определи към кой/кои полен/и пациентът е чувствителен, един от крайъгълните камъни е избягването на алергена. Би било доста трудно и почти невъзможно да се избегнат полените по време на сезона на цъфтеж, но взимането на някои прости мерки може да намали експозицията към цветен прашец, като стоене на закрито в следобедните часове (стига да е възможно), прозорците да са затворени вкъщи или докато шофирате, взимане на душ веднага след прибиране у дома, носене на слънчеви очила и т.н.
Освен това съществуват много възможности за симптоматично лечение с цел намаляване симптомите и по този начин да се осигури по-добър контрол на тяхното състояние и неговото въздействие. Въпреки това фармакотерапията не може да осигури облекчение при алергичните пациенти с тежка симптоматика, чийто симптоми много често остават лошо контролирани.
Алергенната имунотерапия представлява една адекватна възможност за лечение на пациенти с алергичен ринит с умерена до тежка симптоматика. Това е единственият известен метод за лечение причината на болестта.
Световната здравна организация (СЗО) препоръчва алергенна имунотерапия да бъде провеждана при пациенти с алергичен ринит:
когато симптоматичното лечение не е достатъчно,
когато симптоматичното лечение е свързано с нежелани ефекти ,
и/или когато пациентът не е подходящ за провеждане на симптоматично лечение.
Освен поставянето на субкутанни инжекции, подезичното (сублингвално) въвеждане на алергена под формата на капки от разтвор и като сублингвални таблетки за лечение на алергии причинени от тревни полени, е решение за пациентите страдащи от тежък сезонен алергичен ринит. Освен ефективността на терапията в намаляване на симптомите, сублингвалната имунотерапия води до значително подобряване качеството на живот1. За да има ефект алергенната имунотерапия, пациентите страдащи от поленова алергия трябва да започнат тяхното лечение сравнително рано, преди началото на поленовия сезон, в зависимост от това към кой/и полен/и са алергични. Така че,
Сега е най-удачният период пациентите да посетят специалист алерголог за консултация!
Такива са например повтарящото се кихане, течащ нос и запушен нос, стичане на носен секрет, сърбящи очи, уши, нос и гърло, обща отпадналост която може да е доста притеснителна. Днес 500 милиона души по света и около 20 до 30 % от европейците са засегнати от алергичен ринит.
Излагането на полени може да отключи влошаване на астмата и да задълбочи симптомите у чувствителните индивиди. Въпреки че, полените са прекалено големи молекули за да достигнат белите дробове, проучванията са показали, че отделените от полените биоаерозоли могат да достигнат алвеолите и по този начин да предизвикат влошаване на алергичната астма.
Най-честите въздушнопреносими алергени са малките полени - прахови зърна отделяни от цъфтящите растения, които се пренасят чрез вятъра или насекомите и чиято роля е кръстосаното опрашване за репродуктивни цели. След като полените са във въздуха, те могат да попаднат в очите, носа, белите дробове и по този начин да отключат алергична реакция.
Тревните полени са най-честите алергени, отключващи 52% от всички случаи на алергичен ринит – макар че не е сигурно, че само растенията предизвикват алергична реакция у чувствителните към полени индувиди. Поленовият сезон може да продължи няколко месеца, обикновено започващ с полинацията на дърветата в началото на пролетта. Полинацията на тревите е от късна пролет до ранно лято, а на плевелите от късното лято и през цялата есен.
Дърветата, за които е известно, че отключват тежки алергии, са дъб, маслина, бреза, бряст, кипарис, ясен и орех. Най-разпространените въздушнопреносими тревни полени са от ливадна тимотейка, ливадна ливадина и обикновена ежова главица. Плевелните полени, като амброзията, които отключват около 27% от случаите на алергичния ринит, също са друг много съществен източник на поленова алергия. Важно е да се отбележи, че броят на моно-чувствителните пациенти (с повишена чувствителност само към едно растение) е много малък. По-голямата част от пациентите са полисензитивни, реагиращи на множество източници от алергични растения или храни, носещи хомоложни молекули (синдром на хранителна алергия).
Голямото разнообразие от възможните симптоми на алергичния ринит може да варира от лека до тежка форма. Сред европейското население страдащи от респираторни алергии, 15% до 20% страдат от тежка форма на заболяването, което естествено засяга и влошава обичайното изпълнение на ежедневните дейности, влошава качеството на съня, което води до умора, намалена когнитивна функция, влошава производителността на труда, което засяга и психосоциалното благосъстояние.
Освен това, алергичните деца могат да имат трудности в ученето, което да доведе до по-ниски резултати в училище. Проучване, изследващо дали сенната хрема има неблагоприятно въздействие върху учебния процес показва, че учениците страдащи от алергичен ринит от няколко години, които имат симптоми на сенна хрема на деня на изпита > 2 (по десетобалната скала на Ликерт), са с два пъти по-голяма повече вероятност да отпаднат от клас.
След поставянето на диагноза от специалист алерголог , с цел да се определи към кой/кои полен/и пациентът е чувствителен, един от крайъгълните камъни е избягването на алергена. Би било доста трудно и почти невъзможно да се избегнат полените по време на сезона на цъфтеж, но взимането на някои прости мерки може да намали експозицията към цветен прашец, като стоене на закрито в следобедните часове (стига да е възможно), прозорците да са затворени вкъщи или докато шофирате, взимане на душ веднага след прибиране у дома, носене на слънчеви очила и т.н.
Освен това съществуват много възможности за симптоматично лечение с цел намаляване симптомите и по този начин да се осигури по-добър контрол на тяхното състояние и неговото въздействие. Въпреки това фармакотерапията не може да осигури облекчение при алергичните пациенти с тежка симптоматика, чийто симптоми много често остават лошо контролирани.
Алергенната имунотерапия представлява една адекватна възможност за лечение на пациенти с алергичен ринит с умерена до тежка симптоматика. Това е единственият известен метод за лечение причината на болестта.
Световната здравна организация (СЗО) препоръчва алергенна имунотерапия да бъде провеждана при пациенти с алергичен ринит:
когато симптоматичното лечение не е достатъчно,
когато симптоматичното лечение е свързано с нежелани ефекти ,
и/или когато пациентът не е подходящ за провеждане на симптоматично лечение.
Освен поставянето на субкутанни инжекции, подезичното (сублингвално) въвеждане на алергена под формата на капки от разтвор и като сублингвални таблетки за лечение на алергии причинени от тревни полени, е решение за пациентите страдащи от тежък сезонен алергичен ринит. Освен ефективността на терапията в намаляване на симптомите, сублингвалната имунотерапия води до значително подобряване качеството на живот1. За да има ефект алергенната имунотерапия, пациентите страдащи от поленова алергия трябва да започнат тяхното лечение сравнително рано, преди началото на поленовия сезон, в зависимост от това към кой/и полен/и са алергични. Така че,
Сега е най-удачният период пациентите да посетят специалист алерголог за консултация!
