Пневмония
Пневмонията е възпалително заболяване на белите дробове, при което се нарушава нормалния процес на дишане и възниква опасно за здравето състояние.
При пневмония се засягат по отделно или най-често заедно така наречените \"алвеоли\" и \"интерстициум\". Алвеолите са най-малките въздушни структури на белите дробове. Те представляват своеобразни \"сакчета\", в които се извършва газообмена между вдишания въздух и кръвта.
Интерстициумът е заобикалящата алвеолите белодробна тъкан, която съдържа кръвоносните съдове и има важна укрепваща роля. При пневмония алвеолите и/или интерстициумът са възпалително увредени и нормалното дишане е затруднено.
Пневмониите продължават да са едни от най-актуалните и тежко протичащи болести в наши дни. Въпреки наличието на съвременни противомикробни средства, те са основна причина за смъртен изход сред инфекциозните заболявания и на пето място в статистиката на болестите причиняващи смърт.
Болестите обикновено възникват, когато организмът е подложен на действието на увреждащи фактори и не може да им противодейства адекватно. Възпалението на белите дробове може да се получи под влияние на различни физични и химични фактори като радиация, попадане на чужди тела в бронхите, действие на токсични и дразнещи газове, аспирация на стомашно съдържимо и т.н.
Най-честата причина за възникване на пневмония е действието на биологични фактори, а именно инфекции с различни микроорганизми - бактерии, вируси или гъбички.
Инфектирането с причинителите на пневмония обикновено става по така наречения \"въздушно-капков\" път, при който вредните микроорганизми се вдишват и попадат в белите дробове. Когато организма не може да ги елиминира, те започват да се размножават, отделят различни токсини и по този начин предизвикват възпалителни изменения в алвеолите и/или белодробния интерстициум.
Понякога, пневмонията може да се причини от микроорганизми, нормално обитаващи дихателната система. Когато защитните сили на организма са отслабени (в следствие болест, недохранване, физическо, психическо изтощение и т.н) нормалната бактериална флора може да се размножи в такава степен, че да предизвика заболяване на белите дробове.
Класификацията на пневмониите е много разнообразна. Тя включва причината за възникването им (физични, химични, биологични фактори), локализацията на измененията (алвеоларни, интерстициални, смесени), обема на белодробното засягане (лобарни, лобуларни), както и хода на клиничното им протичане (остри, хронични, атипични).
Най-съществено за лечението е разделянето на инфекциозно причинените пневмонии на:
бактериални
вирусни
гъбични/протозойни/хелминтни
Тъй като това са инфекциозни заболявания, от значение за епидемиологията на пневмониите е определяне на мястото където е станала инфекцията. По този признак те биват:
придобити в обществото пневмонии
възникнали в болнична обстановка пневмонии
Пневмонията винаги трябва да се счита за сериозно заболяване, независимо че при наличие на мощни антибактериални средства, най-често се изкарва \"на крак\". В зависимост от защитните сили на организма, придружаващите заболявания и възрастта тежестта на протичане варира от почти безсимптомни форми, до тежка дихателна недостатъчност с опасност за живота на болния.
Най-честите признаци на заболяването са:
внезапно втрисане, изпотяване, висока температура
наличие на задух, учестено дишане, стягане, бодежи в областта на гърдите
кашлица със или без отделяне на секрет, най-често наличие на кафяво-червеникави храчки, променящи цвета си в хода на заболяването
отпадналост, мускулни-ставни болки, безапетитие, често наличие на лабиален херпес
Някои пневмонии не се вписват в гореописаните начини на протичане. Те се означават като \"атипични\" и могат съществено да затруднят диагнозата. Ето защо и при най-малкото съмнение за започващо възпаление на белите дробове трябва да се търси лекарска помощ, за да се избегнат евентуални тежки усложнения.
Диагнозата се поставя въз основа на историята на заболяването (анамнеза) разкриваща симптомите, цялостния физикален преглед (статус), както и редица ценни способи сред които най-важни са методите на образната диагностика, микробиологичните тестове и кръвните изследвания.
С направата на рентгенова снимка, обикновено се открива наличие на възпалителни изменения в белите дробове или така наречения \"инфилтрат\".
Чрез посявката на секрет (храчка) на специални хранителни среди с наличие на антибиотични дискове, може да се открие микроорганизмът предизвикал измененията, както и най-подходящия медикамент срещу него.
Кръвните изследвания показват данни за инфекция, а газовия анализ определя степента на евентуалната дихателната недостатъчност.
Първите стъпки в лечението на пневмониите са така наречените \"общи мерки\". Към тях се числят подходящия хранителен и постелен режим, хидратацията (оводняването), медикаменти за борба с температурата, кашлицата, болките и дихателната недостатъчност.
Лечението на инфекциозно предизвиканите пневмонии се осъществява с помощта на противомикробни средства. Такива медикаменти са антибиотиците, които представляват вещества произвеждани от едни микроорганизми за подтискане растежа и унищожаването на други микроорганизми. Посредством методите на химическия синтез и генното инженерство, днес са създадени редица съвременни лекарства от подобен тип, които са мощно средство за борба с различни инфекции, включително пневмонии. Дали лечението ще се осъществи в амбулаторни (домашни/извънболнични) или болнични условия, зависи от много фактори, сред които най-важни са тежестта на клиничната картина и усложненията, наличието на съпътстващи заболявания и възрастта.
Нарастващ проблем в световен мащаб е все по-голямата резистентност (устойчивост) на микроорганизмите спрямо най-често използваните противомикробни средства. Ето защо изборът на най-подходящ антибиотик е съществен момент в специфичната терапия на пневмониите.
В лечението на придобитата в обществото пневмония, средство на първоначален избор са широкоспектърни (действащи на голям брой микроорганизми) антибиотици от групата на протектираните беталактами, макролидите и новите флуорхинолони. При тежки случаи, както и в болнична обстановка, най-често се ползва комбинация от противомикробни средства.
Както споменахме, подходът към пневмонията трябва да е много сериозен, тъй като може да доведе до редица състояния заплашващи живота на болния.
Сред тези състояния са септичното разнасяне на причинителите на пневмонията в други части на организма, възпаление на плеврата и други органи по съседство, токсична сърдечно-съдова недостатъчност, тежка дихателна недостатъчност, чернодробна и бъбречна недостатъчност.
Пневмонията може да се избегне преди всичко с добра профилактика, укрепване, закаляване и подобряване на защитните механизми на организма срещу инфекциозни заболявания и простуди. Ползването на ваксини срещу най-честите и актуални причинители на инфекциозни заболявания за сезона е добър подход за профилактика.
Добрия хигиенно-диетичен режим, както и редовния спорт и почивка са също важни за предпазване от редица болести, в това число и пневмония. При всички случаи важно е своевременното търсене на лекарска помощ с оглед ранна диагноза и ефективно лечение.
При пневмония се засягат по отделно или най-често заедно така наречените \"алвеоли\" и \"интерстициум\". Алвеолите са най-малките въздушни структури на белите дробове. Те представляват своеобразни \"сакчета\", в които се извършва газообмена между вдишания въздух и кръвта.
Интерстициумът е заобикалящата алвеолите белодробна тъкан, която съдържа кръвоносните съдове и има важна укрепваща роля. При пневмония алвеолите и/или интерстициумът са възпалително увредени и нормалното дишане е затруднено.
Пневмониите продължават да са едни от най-актуалните и тежко протичащи болести в наши дни. Въпреки наличието на съвременни противомикробни средства, те са основна причина за смъртен изход сред инфекциозните заболявания и на пето място в статистиката на болестите причиняващи смърт.
Болестите обикновено възникват, когато организмът е подложен на действието на увреждащи фактори и не може да им противодейства адекватно. Възпалението на белите дробове може да се получи под влияние на различни физични и химични фактори като радиация, попадане на чужди тела в бронхите, действие на токсични и дразнещи газове, аспирация на стомашно съдържимо и т.н.
Най-честата причина за възникване на пневмония е действието на биологични фактори, а именно инфекции с различни микроорганизми - бактерии, вируси или гъбички.
Инфектирането с причинителите на пневмония обикновено става по така наречения \"въздушно-капков\" път, при който вредните микроорганизми се вдишват и попадат в белите дробове. Когато организма не може да ги елиминира, те започват да се размножават, отделят различни токсини и по този начин предизвикват възпалителни изменения в алвеолите и/или белодробния интерстициум.
Понякога, пневмонията може да се причини от микроорганизми, нормално обитаващи дихателната система. Когато защитните сили на организма са отслабени (в следствие болест, недохранване, физическо, психическо изтощение и т.н) нормалната бактериална флора може да се размножи в такава степен, че да предизвика заболяване на белите дробове.
Класификацията на пневмониите е много разнообразна. Тя включва причината за възникването им (физични, химични, биологични фактори), локализацията на измененията (алвеоларни, интерстициални, смесени), обема на белодробното засягане (лобарни, лобуларни), както и хода на клиничното им протичане (остри, хронични, атипични).
Най-съществено за лечението е разделянето на инфекциозно причинените пневмонии на:
бактериални
вирусни
гъбични/протозойни/хелминтни
Тъй като това са инфекциозни заболявания, от значение за епидемиологията на пневмониите е определяне на мястото където е станала инфекцията. По този признак те биват:
придобити в обществото пневмонии
възникнали в болнична обстановка пневмонии
Пневмонията винаги трябва да се счита за сериозно заболяване, независимо че при наличие на мощни антибактериални средства, най-често се изкарва \"на крак\". В зависимост от защитните сили на организма, придружаващите заболявания и възрастта тежестта на протичане варира от почти безсимптомни форми, до тежка дихателна недостатъчност с опасност за живота на болния.
Най-честите признаци на заболяването са:
внезапно втрисане, изпотяване, висока температура
наличие на задух, учестено дишане, стягане, бодежи в областта на гърдите
кашлица със или без отделяне на секрет, най-често наличие на кафяво-червеникави храчки, променящи цвета си в хода на заболяването
отпадналост, мускулни-ставни болки, безапетитие, често наличие на лабиален херпес
Някои пневмонии не се вписват в гореописаните начини на протичане. Те се означават като \"атипични\" и могат съществено да затруднят диагнозата. Ето защо и при най-малкото съмнение за започващо възпаление на белите дробове трябва да се търси лекарска помощ, за да се избегнат евентуални тежки усложнения.
Диагнозата се поставя въз основа на историята на заболяването (анамнеза) разкриваща симптомите, цялостния физикален преглед (статус), както и редица ценни способи сред които най-важни са методите на образната диагностика, микробиологичните тестове и кръвните изследвания.
С направата на рентгенова снимка, обикновено се открива наличие на възпалителни изменения в белите дробове или така наречения \"инфилтрат\".
Чрез посявката на секрет (храчка) на специални хранителни среди с наличие на антибиотични дискове, може да се открие микроорганизмът предизвикал измененията, както и най-подходящия медикамент срещу него.
Кръвните изследвания показват данни за инфекция, а газовия анализ определя степента на евентуалната дихателната недостатъчност.
Първите стъпки в лечението на пневмониите са така наречените \"общи мерки\". Към тях се числят подходящия хранителен и постелен режим, хидратацията (оводняването), медикаменти за борба с температурата, кашлицата, болките и дихателната недостатъчност.
Лечението на инфекциозно предизвиканите пневмонии се осъществява с помощта на противомикробни средства. Такива медикаменти са антибиотиците, които представляват вещества произвеждани от едни микроорганизми за подтискане растежа и унищожаването на други микроорганизми. Посредством методите на химическия синтез и генното инженерство, днес са създадени редица съвременни лекарства от подобен тип, които са мощно средство за борба с различни инфекции, включително пневмонии. Дали лечението ще се осъществи в амбулаторни (домашни/извънболнични) или болнични условия, зависи от много фактори, сред които най-важни са тежестта на клиничната картина и усложненията, наличието на съпътстващи заболявания и възрастта.
Нарастващ проблем в световен мащаб е все по-голямата резистентност (устойчивост) на микроорганизмите спрямо най-често използваните противомикробни средства. Ето защо изборът на най-подходящ антибиотик е съществен момент в специфичната терапия на пневмониите.
В лечението на придобитата в обществото пневмония, средство на първоначален избор са широкоспектърни (действащи на голям брой микроорганизми) антибиотици от групата на протектираните беталактами, макролидите и новите флуорхинолони. При тежки случаи, както и в болнична обстановка, най-често се ползва комбинация от противомикробни средства.
Както споменахме, подходът към пневмонията трябва да е много сериозен, тъй като може да доведе до редица състояния заплашващи живота на болния.
Сред тези състояния са септичното разнасяне на причинителите на пневмонията в други части на организма, възпаление на плеврата и други органи по съседство, токсична сърдечно-съдова недостатъчност, тежка дихателна недостатъчност, чернодробна и бъбречна недостатъчност.
Пневмонията може да се избегне преди всичко с добра профилактика, укрепване, закаляване и подобряване на защитните механизми на организма срещу инфекциозни заболявания и простуди. Ползването на ваксини срещу най-честите и актуални причинители на инфекциозни заболявания за сезона е добър подход за профилактика.
Добрия хигиенно-диетичен режим, както и редовния спорт и почивка са също важни за предпазване от редица болести, в това число и пневмония. При всички случаи важно е своевременното търсене на лекарска помощ с оглед ранна диагноза и ефективно лечение.
