Плащане под масата за лечение
„България е на челните места в Европа по неофициални плащания за лечение, сочат данните от индекса на европейския здравен потребител за 2012 г., публикуван наскоро. По критерия пари под масата за лекарите страната ни е на 4-то място” и най-често болните са принудени да плащат допълнително в Унгария, следват Румъния и Гърция. „В общата класация за тази година България е на предпоследно място от 34 страни, а лидер е Холандия”, четем още във вестника.
„Плащанията под масата като цяло са по-характерни за Източна Европа и са начин пациентът да има контрол над лечението си - да прескочи листа на чакащи, да получи по-добро качество или по-модерни лекарства, или методи на лечение, смятат създателите на класацията. \"Наблюденията пораждат два въпроса - за разлика от други професии като пилоти, юристи, инженери, на лекарите се позволява да работят и на други места, без да искат разрешение от работодателя си. Защо това продължава? И какво може да се направи, за да се дадат на лекарите нормални условия за работа, включително и прилична заплата, така че да работят повече за основния си работодател\", питат изследователите”, пише още ежедневникът.
„Според скорошни данни на Българския лекарски съюз, у нас средната заплата на медиците е 380 евро, като единствената европейска страна, където докторите получават по-малко, е Румъния. Средно в Белгия, например, лекарите получават 6250 евро, във Франция - 4569, в Германия – 3842”, отчита публикацията.
На фона на тези данни съвсем естествено звучи заглавието на интервю в „Труд” с началника на ВМА ген. Стоян Тонев: „ЕС гълта всички лекари, които му дадем”. Франция постоянно иска анестезиолози. На нея колкото и да дадем, не стигат, казва той и допълва: „От началото на годината зад граница отидоха 6-има хирурзи, 4-ма анестезиолози и един патолог. А фактът, че са работили в нашата болница, автоматично им дава добър работен статут. Великобритания пък търси педиатри, психиатри и лекари за корабите си. Египет също иска доктори за корабите.” Ген. Тонев казва още, че най-високи са заплатите за лекарите в Египет - по 7500 долара. „И сумата изцяло е за лекаря, защото болницата вече не може да получава дял от тях (по-рано взимаше 10%), защото Сметната палата ни забрани”, допълва той. „Италия и Испания, независимо от кризата, нонстоп търсят медицински сестри. Предлагат им заплати от 1500-2000 евро. За докторите в Англия възнагражденията са 6000 паунда, във Франция - 4000 евро и добавки от дежурства, в Германия - между 5000 и 6000 евро”, продължава шефът на ВМА.
Запитан кое в системата спъва най-много работата на болниците, ген. Тонев изрежда: „Първото е разделянето на инвестиционните и капиталовите разходи от тези за издръжка. Второ - забраните, които наложи Министерството на финансите (МФ) за капиталовите разходи въпреки необходимостта им и наличието на средства. Какво искам да кажа? У нас има 3-4 болници като Правителствената, \"Св. Екатерина\" и други звена, при които има пари за капиталови разходи, но не могат да ги използват поради решението на МФ. Трето - спъва ни липсата на доброволни застрахователни дружества с реален финансов ресурс. Четвърто - пречи ни забраната да се сключват абонаментни договори между болници и предприятия (и/или отделни юридически и физически лица). Например с мен всеки иска да сключи договор. Преди 6-7 г. имах подписан контракт с атомната електроцентрала, с ТЕЦ \"Марица-изток\", а парите от тях използвах за купуването на съвременна апаратура. Сега по закон нямам право на това, а между мен и компаниите задължително трябва да има посредник - застрахователните дружества.”
Друга публикация в пресата информира, че едва едно от всеки пет нови лекарства е наистина ново. „Само 22% или едва едно от всеки пет нови лекарства, появили се на фармацевтичния пазар през последните две десетилетия, наистина са били новоразработени. Т.е. представлявали са значителен напредък в терапевтичната област. Всички останали са били модифицирани версии на вече съществуващи медикаменти или дори идентични с отдавна продаващи се на пазара препарати”, пише вестникът, като се позовава на доклад на Европейската асоциация на генеричните лекарства. „В същото време периодът от научната разработка на новия медикамент до появата му на пазара намалява средно с 38 месеца към 2000 г. спрямо периода 1991 -1 995 г. Увеличава се обаче времето, през което компаниите прибират печалби от патента. А всяка допълнителна година закъснение при регистрацията на новите генерични медикаменти (същите като оригиналните, но с изтекъл патент), струват на данъкоплатците в ЕС над 100 млн. евро за лекарство. Т.е. пациентите продължават да плащат скъпо за препарати без значителни разлики в ефекта”, прави извод вестникът.
„Плащанията под масата като цяло са по-характерни за Източна Европа и са начин пациентът да има контрол над лечението си - да прескочи листа на чакащи, да получи по-добро качество или по-модерни лекарства, или методи на лечение, смятат създателите на класацията. \"Наблюденията пораждат два въпроса - за разлика от други професии като пилоти, юристи, инженери, на лекарите се позволява да работят и на други места, без да искат разрешение от работодателя си. Защо това продължава? И какво може да се направи, за да се дадат на лекарите нормални условия за работа, включително и прилична заплата, така че да работят повече за основния си работодател\", питат изследователите”, пише още ежедневникът.
„Според скорошни данни на Българския лекарски съюз, у нас средната заплата на медиците е 380 евро, като единствената европейска страна, където докторите получават по-малко, е Румъния. Средно в Белгия, например, лекарите получават 6250 евро, във Франция - 4569, в Германия – 3842”, отчита публикацията.
На фона на тези данни съвсем естествено звучи заглавието на интервю в „Труд” с началника на ВМА ген. Стоян Тонев: „ЕС гълта всички лекари, които му дадем”. Франция постоянно иска анестезиолози. На нея колкото и да дадем, не стигат, казва той и допълва: „От началото на годината зад граница отидоха 6-има хирурзи, 4-ма анестезиолози и един патолог. А фактът, че са работили в нашата болница, автоматично им дава добър работен статут. Великобритания пък търси педиатри, психиатри и лекари за корабите си. Египет също иска доктори за корабите.” Ген. Тонев казва още, че най-високи са заплатите за лекарите в Египет - по 7500 долара. „И сумата изцяло е за лекаря, защото болницата вече не може да получава дял от тях (по-рано взимаше 10%), защото Сметната палата ни забрани”, допълва той. „Италия и Испания, независимо от кризата, нонстоп търсят медицински сестри. Предлагат им заплати от 1500-2000 евро. За докторите в Англия възнагражденията са 6000 паунда, във Франция - 4000 евро и добавки от дежурства, в Германия - между 5000 и 6000 евро”, продължава шефът на ВМА.
Запитан кое в системата спъва най-много работата на болниците, ген. Тонев изрежда: „Първото е разделянето на инвестиционните и капиталовите разходи от тези за издръжка. Второ - забраните, които наложи Министерството на финансите (МФ) за капиталовите разходи въпреки необходимостта им и наличието на средства. Какво искам да кажа? У нас има 3-4 болници като Правителствената, \"Св. Екатерина\" и други звена, при които има пари за капиталови разходи, но не могат да ги използват поради решението на МФ. Трето - спъва ни липсата на доброволни застрахователни дружества с реален финансов ресурс. Четвърто - пречи ни забраната да се сключват абонаментни договори между болници и предприятия (и/или отделни юридически и физически лица). Например с мен всеки иска да сключи договор. Преди 6-7 г. имах подписан контракт с атомната електроцентрала, с ТЕЦ \"Марица-изток\", а парите от тях използвах за купуването на съвременна апаратура. Сега по закон нямам право на това, а между мен и компаниите задължително трябва да има посредник - застрахователните дружества.”
Друга публикация в пресата информира, че едва едно от всеки пет нови лекарства е наистина ново. „Само 22% или едва едно от всеки пет нови лекарства, появили се на фармацевтичния пазар през последните две десетилетия, наистина са били новоразработени. Т.е. представлявали са значителен напредък в терапевтичната област. Всички останали са били модифицирани версии на вече съществуващи медикаменти или дори идентични с отдавна продаващи се на пазара препарати”, пише вестникът, като се позовава на доклад на Европейската асоциация на генеричните лекарства. „В същото време периодът от научната разработка на новия медикамент до появата му на пазара намалява средно с 38 месеца към 2000 г. спрямо периода 1991 -1 995 г. Увеличава се обаче времето, през което компаниите прибират печалби от патента. А всяка допълнителна година закъснение при регистрацията на новите генерични медикаменти (същите като оригиналните, но с изтекъл патент), струват на данъкоплатците в ЕС над 100 млн. евро за лекарство. Т.е. пациентите продължават да плащат скъпо за препарати без значителни разлики в ефекта”, прави извод вестникът.
