Паротит
Заушката (паротит) е остро инфекциозно вирусно заболяване, което протича с висока темпаратура, подуване и болезненост на една или повече от слюнчените жлези. Най-често се засягат околоушните слюнчени жлези (паротидни жлези), които са разположени пред и под всяко ухо.
Паротитът се причинява от вирус, който спада към рода парамиксовируси. Вирусът се пренася от човек на човек по въздушно-капков път. Заушката е въздушно-капкова инфекция.
Вирусът се предава по въздушно-капков път при директен контакт със заразен човек или при поглъщане на микроскопични капчици, \"натоварени\" с вируса, които се отделят от гърлото, устата и носа на заразения човек при кихане и кашляне.
Времето от инфектиране с вируса до поява на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на заушката (паротит) е обикновено 16-18 дни, но може да варира от 14 до 25 дни.
Болният (или заразен с вируса на заушка) е заразно опасен за околните 7 дни преди и 9 дни след появата на симптомите (подуването на жлезите). Болните са най-силно заразни в рамките на 48 часа преди изявата на оплакванията.
Въпреки, че възрастните хора могат да пренасят заболяването от заушка боледуват предимно деца на възраст между 5 и 15 години. Паротитът се среща по-рядко от другите обичайни за детството инфекциозни заболявания. Рискът от инфекция е най-голям сред по-големите деца. Заушката се среща по-често през късната зима и пролетта.
Организмът може да изработва естествен имунитет срещу заболяването. Обикновено след преболедуване от заушка се развива траен имунитет.
В миналото паротитът се е считал за едно от \"неизменните\" инфекциозни заблявания на детската възраст. В наши дни след въвеждане на ваксината срещу заушка, честотата на заболяването в развитите държави (със задължителна ваксинация в рамките на имунизационния календар) е спаднала до по-малко от 1000 случая на година (за САЩ). Все още в световен мащаб има непълно имунизирани популации от хора.
Потърсете лекарска помощ ако детето Ви развие някое от следните състояния:
висока температура и обезводняване, причиняващи значителна отпадналост (обезводняването може да се разпознае по сухата кожа, сухи очи, сухи лигавици, малко количество отделена урина и промяна в мозъчния статус (унесеност, вялост)
продължително повръщане, неводещо до облекчение
слабост, отпадналост и безразличие
болка и скованост във врата
болка в корема
подути и силно болезнени тестиси, заедно с кожната торбичка (скротум), която ги обвива
Ако забележите горепосочените тревожни симптои у детето си, потърсете неговия личен лекар. По негова преценка той ще Ви насочи към лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от заразни болести). Ако е необходио можете да бъдете насочени за консултация при педиатър (детски лекар), невролог, уролог (специалист по болестите на пикочо-половата система), коремен хирург и т.н.
Паротитът се причинява от вирус, който спада към рода парамиксовируси. Вирусът се пренася от човек на човек по въздушно-капков път. Заушката е въздушно-капкова инфекция.
Вирусът се предава по въздушно-капков път при директен контакт със заразен човек или при поглъщане на микроскопични капчици, \"натоварени\" с вируса, които се отделят от гърлото, устата и носа на заразения човек при кихане и кашляне.
Времето от инфектиране с вируса до поява на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на заушката (паротит) е обикновено 16-18 дни, но може да варира от 14 до 25 дни.
Болният (или заразен с вируса на заушка) е заразно опасен за околните 7 дни преди и 9 дни след появата на симптомите (подуването на жлезите). Болните са най-силно заразни в рамките на 48 часа преди изявата на оплакванията.
Въпреки, че възрастните хора могат да пренасят заболяването от заушка боледуват предимно деца на възраст между 5 и 15 години. Паротитът се среща по-рядко от другите обичайни за детството инфекциозни заболявания. Рискът от инфекция е най-голям сред по-големите деца. Заушката се среща по-често през късната зима и пролетта.
Организмът може да изработва естествен имунитет срещу заболяването. Обикновено след преболедуване от заушка се развива траен имунитет.
В миналото паротитът се е считал за едно от \"неизменните\" инфекциозни заблявания на детската възраст. В наши дни след въвеждане на ваксината срещу заушка, честотата на заболяването в развитите държави (със задължителна ваксинация в рамките на имунизационния календар) е спаднала до по-малко от 1000 случая на година (за САЩ). Все още в световен мащаб има непълно имунизирани популации от хора.
Потърсете лекарска помощ ако детето Ви развие някое от следните състояния:
висока температура и обезводняване, причиняващи значителна отпадналост (обезводняването може да се разпознае по сухата кожа, сухи очи, сухи лигавици, малко количество отделена урина и промяна в мозъчния статус (унесеност, вялост)
продължително повръщане, неводещо до облекчение
слабост, отпадналост и безразличие
болка и скованост във врата
болка в корема
подути и силно болезнени тестиси, заедно с кожната торбичка (скротум), която ги обвива
Ако забележите горепосочените тревожни симптои у детето си, потърсете неговия личен лекар. По негова преценка той ще Ви насочи към лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от заразни болести). Ако е необходио можете да бъдете насочени за консултация при педиатър (детски лекар), невролог, уролог (специалист по болестите на пикочо-половата система), коремен хирург и т.н.
