Парализа на лицевия нерв
Лицевият нерв е седмия чифтен черепномозъчен нерв. Принадлежи към периферната нервна система. Той съдържа както двигателни, така и сетивни нервни влакна, поради което се определя като смесен нерв. Води началото си от моста - структура на главния мозък, където се разполагат основните му ядра - това са струпани тела на неврони, чиито израстъци формират по-нататък самия нерв.
От моторното му ядро започват нервните влакна, които достигат до съответните мускули в областта на лицето и контролират тяхната функция, докато от сетивното му ядро излизат тези нервни влакна, които имат отношение към сетивността на конкретни области от главата. Макар и тези влакна като цяло да достигат до различни части на тялото, те функционират като един нерв, а именно лицевия.
Моторното ядро е свързано с инервация на мимическата мускулатура, т.е. тези мускули, с помощта на които изразяваме чувствата и емоциите си, като например смях, гняв, радост. То, освен това, контролира и някои от подезичните мускули. Моторното ядро на нерва е изградено от две групи клетки - първите получават информация и от двете половини на главния мозък, като те инервират горната и средна част на лицевата мускулатура.
Втората група клетки се контролира единствено от противоположната мозъчна кора и инервира долните лицеви мускули. От моторното ядро се отделя и нервно влакно, което контролира мускул в средното ухо.
От сетивното ядро излизат нервни влакна, инервиращи вкусовата сетивност на предните 2/3 на езика. Към тях по-късно се присъединяват парасимпатикови влакна, които повлияват функцията на слъзните жлези, жлезите на носната кухина и мекото небце, слюнчените жлези, както и сетивността на външния ушен канал и кожата зад ухото.
От моста, където се намират неговите ядра, лицевият нерв преминава през различни канали на черепната основа, давайки разклонения за различните структури, които инервира. Особено важно е преминаването му през т.нар. канал на лицевия нерв (canalis n.facialis) , където той най-често се засяга. От него нервът продължава своя път, за да може накрая да достигне околоушната жлеза и там да даде крайните си разклонения.
Описаното дотук показва колко голямо е влиянието на този нерв върху нормалното функциониране на организма. Неговото увреждане би довело не само до слабост или парализа на лицето, но и до сухота в очите и устата, както и до нарушение във възприятието на вкуса.
Парализата представлява пълната загуба на волевите мускулни движения за една или повече групи мускули. Когато тази загуба е относителна, говорим за пареза.
Най-общо парализата на лицевия нерв се проявява с невъзможност за осъществяване на елементарни мимически действия като повдигане на веждата, пълно затваряне на окото, повдигане на устния ъгъл, както и с нарушение във вкусовото възприятие, слюнчената и слъзна секреция.
Това заболяване се среща сравнително често - приблизително един човек на хиляда е проявявал симптомите му поне един път в живота си. По-голяма честота на заболяването се среща при по-възрастните хора, като мъжете и жените са засегнати в еднаква степен. Обикновено в 65% от случаите се засяга изолирано само дясната половина на лицето, като в 10% се наблюдава рецидив на заболяването. Диабетът и бременността повишават риска от появата му. Освен това в 10% от случаите заболяването има фамилен характер.
По отношение на причината, водеща до парализа на нерва, все още еднозначно мнение няма. Най-често се касае за т.нар.идиопатична (неизвестна) генеза на заболяването. В този случай то носи названието парализа на Бел, по името на неговия откривател. Според много автори основен фактор за появата на парализата на Бел се явява вирусната инфекция и простудата. Поради това заболяването се среща най-често през студените месеци на годината и след експозиция на главата на студено - въздушно течение, отворен прозорец и т.н. За това спомага и по-тесният canalis n.fasialis. Така в хода на инфекцията в канала, през който преминава нерва, настъпва оток, което води съответно до натиск върху нервните влакна и съдовете, които го кръвоснабдяват.
Парализата на лицевия нерв е едно от малкото заболявания, чието разпознаване може да стане изключително бързо. Симптомите, с които се проявява, при правилен подход са лесно доловими и еднозначни.
В зависимост от причината, довела до парализата, те могат да се проявят по-бързо или постепенно. Например при парализата на Бел симптомите имат внезапно начало - най-често преди лягане не се наблюдават никакви признаци за неговата поява, но на сутринта те са на лице. При наличието на туморен процес обикновено те се проявяват постепенно, което и затруднява поставянето на диагнозата.
Най-типичните прояви на парализата на лицевия нерв са:
Засягане на мимическата мускулатура от едната страна на лицето, което се изразява с:
невъзможност за набръчкване на челото
разширена очна цепка
невъзможност за затваряне на окото от засегната страна; често в този случай се наблюдава симптомът на Бел - при опит за затваряне на окото очната ябълка се завъртва нагоре, като между клепачите се вижда само бялото на склерата
устният ъгъл от засегната страна е увиснал
невъзможност за показване на зъбите от съответната страна
невъзможност за надуване на бузата или за свирене с уста; често болните захапват лигавицата на бузата и устните си или между бузите им се задържа храна
при опит за усмихване увредената част остава безизразна
изгладена гънка между бузата и носа
Намалена слъзна секреция на окото, което вози до прекомерно изсушаване на роговицата и по-често излагане на механични дразнения.
Нарушение на вкуса в предните 2/3 на езика, при което болният усеща храната като блудкава и безвкусна.
Болки или изтръпвания в областта зад ухото.
Хиперакузис (повишено възприемане на звука).
В повечето случаи при добра подготовка на лекаря диагнозата се поставя на базата на специфичните симптоми. Допълнителни изследвания обаче са необходими за уточняване причината, която е довела до това състояние като най-вече търсенето е насочено към туморен процес.
Само след неопровержими доказателства за липсата на такъв и изключването на черепномозъчна травма и вероятен възпалителен процес, може да се приеме идиопатичната генеза на заболяването и да се говори за парализа на Бел. Ако обаче резултатите от изследванията са противоречиви и двусмислени, е необходимо по-прецизно доуточняване на етиологията на заболяването предвид сериозната прогноза при един туморен процес.
В повечето случаи изследванията започват с рутинна лицева рентгенография за изключване на възпалителен, туморен процес или травма. Със същата цел може да са направят компютърна томография или магнитно-резонансна томография. Макар и много рядко е възможно да се направи и ликворно изследване, за да се изключи възможността от различни възпалителни процеси в ЦНС, които евентуално вторично да водят до парализа на нерва.
С изключилна важност за резултатите от електромиографското изследване (ЕМГ), които показват степента на увреда на нерва. ЕМГ изследването дава оценка на електрическата активност на нервните влакна в спокойно и в активно състояние, като освен това оценява и скоростта на провеждане на нервните импулси по нервите. Неговите резултати служат и за определяне прогнозата при парализата.
Част от тестовете, с които се доказва прализата на лицевия нерв, принадлежат вече на историята. Тяхното приложение не само е свързано с известен субективизъм и неудобство за пациента, но и са ненужни предвид развитие на образната диагностика. Тези тестове включват изследване на слъзната секреция чрез метеда на Ширман, изследване сетивността на предните 2/3 на езика, изследване слюнчената секреция и т.н.
Ранно усложнение се явява кератитът - възпаление на очната роговица, в резултат на недостатъчното и овлажняване. За предотвъртяване на това състояние е необходимо редовната употреба на изкуствени сълзи, които да поддържат една оптимална влажност на роговицата.
Освен това на пациентите се препоръчва и носенето на очила с цел намаляване механичните и светлинни дразнения на окото. Хигиената на засегнатото око е от изключителна важност, защото в редица случаи самата парализа преминава без остатъчни симптоми, но проблемите със сухотата и дразненото на окото остават.
Късно усложнение на парализата на лицевия нерв е постепенно развиващите се контрактури на мускулите със стеснение на очната цепка и увисване на устния ъгъл. Често се появяват и на т.нар. патологични съдружни движения (синкинезии) - при опит за затваряне на окото устният ъгъл се придърпва съдружно, при показване на зъбите, очните цепки се затварят.
Късна проява са и т.нар. крокодилски сълзи - при хранене окото обилно сълзи, докато по време на плач то остава сухо.
Лечението се определя в зависимост от причината, предизвикала парализата на нерва, както и от степента на самата парализа. При едни пациенти то може да се проведе в домашна обстановка, докато при други хоспитализацията е задължителна.
В около 80-90% от случаите, за които се касае за парализата на Бел, се наблюдава спонтанно изчезване на симптомите, без необходимост от каквото и да е лечение. В останалите 10-20% симптомите могат да бъдат налице около 3-6 месеца. Макар и рядко, при някои пациенти се наблюдават трайни промени с различна степен на парализа.
В други случаи е необходимо медикаментозно лечение, което най-често е комбинация от кортикостероидни препарати (преднизолон) и противовирусни лекарства (ацикловир). Често в болнична обстановка се включва и антиоточен препарат, като манитол например. С голям ефект е и провеждането на упражнения от страна на болния. Те се изразяват в опити за набръчкване на челото, надуване на бузите, свирене с уста.Удачен е и масажът.
При туморна генеза на парализата се обмисля оперативно лечение за премахване на тумора. Това, разбира се, зависи от вида, размера и от локализацияна на самия тумор.
В много редки случаи, когато данните от електромиографското изследване показват влошаване функциите на нервните влакна, може да се стигне до оперативна декомпресия на нерва - чрез малък разрез се разширява канала на лицевия нерв и това преустановява неговото притискане. Редица автори обаче оспорват ефекта от тази манипулация.
От моторното му ядро започват нервните влакна, които достигат до съответните мускули в областта на лицето и контролират тяхната функция, докато от сетивното му ядро излизат тези нервни влакна, които имат отношение към сетивността на конкретни области от главата. Макар и тези влакна като цяло да достигат до различни части на тялото, те функционират като един нерв, а именно лицевия.
Моторното ядро е свързано с инервация на мимическата мускулатура, т.е. тези мускули, с помощта на които изразяваме чувствата и емоциите си, като например смях, гняв, радост. То, освен това, контролира и някои от подезичните мускули. Моторното ядро на нерва е изградено от две групи клетки - първите получават информация и от двете половини на главния мозък, като те инервират горната и средна част на лицевата мускулатура.
Втората група клетки се контролира единствено от противоположната мозъчна кора и инервира долните лицеви мускули. От моторното ядро се отделя и нервно влакно, което контролира мускул в средното ухо.
От сетивното ядро излизат нервни влакна, инервиращи вкусовата сетивност на предните 2/3 на езика. Към тях по-късно се присъединяват парасимпатикови влакна, които повлияват функцията на слъзните жлези, жлезите на носната кухина и мекото небце, слюнчените жлези, както и сетивността на външния ушен канал и кожата зад ухото.
От моста, където се намират неговите ядра, лицевият нерв преминава през различни канали на черепната основа, давайки разклонения за различните структури, които инервира. Особено важно е преминаването му през т.нар. канал на лицевия нерв (canalis n.facialis) , където той най-често се засяга. От него нервът продължава своя път, за да може накрая да достигне околоушната жлеза и там да даде крайните си разклонения.
Описаното дотук показва колко голямо е влиянието на този нерв върху нормалното функциониране на организма. Неговото увреждане би довело не само до слабост или парализа на лицето, но и до сухота в очите и устата, както и до нарушение във възприятието на вкуса.
Парализата представлява пълната загуба на волевите мускулни движения за една или повече групи мускули. Когато тази загуба е относителна, говорим за пареза.
Най-общо парализата на лицевия нерв се проявява с невъзможност за осъществяване на елементарни мимически действия като повдигане на веждата, пълно затваряне на окото, повдигане на устния ъгъл, както и с нарушение във вкусовото възприятие, слюнчената и слъзна секреция.
Това заболяване се среща сравнително често - приблизително един човек на хиляда е проявявал симптомите му поне един път в живота си. По-голяма честота на заболяването се среща при по-възрастните хора, като мъжете и жените са засегнати в еднаква степен. Обикновено в 65% от случаите се засяга изолирано само дясната половина на лицето, като в 10% се наблюдава рецидив на заболяването. Диабетът и бременността повишават риска от появата му. Освен това в 10% от случаите заболяването има фамилен характер.
По отношение на причината, водеща до парализа на нерва, все още еднозначно мнение няма. Най-често се касае за т.нар.идиопатична (неизвестна) генеза на заболяването. В този случай то носи названието парализа на Бел, по името на неговия откривател. Според много автори основен фактор за появата на парализата на Бел се явява вирусната инфекция и простудата. Поради това заболяването се среща най-често през студените месеци на годината и след експозиция на главата на студено - въздушно течение, отворен прозорец и т.н. За това спомага и по-тесният canalis n.fasialis. Така в хода на инфекцията в канала, през който преминава нерва, настъпва оток, което води съответно до натиск върху нервните влакна и съдовете, които го кръвоснабдяват.
Парализата на лицевия нерв е едно от малкото заболявания, чието разпознаване може да стане изключително бързо. Симптомите, с които се проявява, при правилен подход са лесно доловими и еднозначни.
В зависимост от причината, довела до парализата, те могат да се проявят по-бързо или постепенно. Например при парализата на Бел симптомите имат внезапно начало - най-често преди лягане не се наблюдават никакви признаци за неговата поява, но на сутринта те са на лице. При наличието на туморен процес обикновено те се проявяват постепенно, което и затруднява поставянето на диагнозата.
Най-типичните прояви на парализата на лицевия нерв са:
Засягане на мимическата мускулатура от едната страна на лицето, което се изразява с:
невъзможност за набръчкване на челото
разширена очна цепка
невъзможност за затваряне на окото от засегната страна; често в този случай се наблюдава симптомът на Бел - при опит за затваряне на окото очната ябълка се завъртва нагоре, като между клепачите се вижда само бялото на склерата
устният ъгъл от засегната страна е увиснал
невъзможност за показване на зъбите от съответната страна
невъзможност за надуване на бузата или за свирене с уста; често болните захапват лигавицата на бузата и устните си или между бузите им се задържа храна
при опит за усмихване увредената част остава безизразна
изгладена гънка между бузата и носа
Намалена слъзна секреция на окото, което вози до прекомерно изсушаване на роговицата и по-често излагане на механични дразнения.
Нарушение на вкуса в предните 2/3 на езика, при което болният усеща храната като блудкава и безвкусна.
Болки или изтръпвания в областта зад ухото.
Хиперакузис (повишено възприемане на звука).
В повечето случаи при добра подготовка на лекаря диагнозата се поставя на базата на специфичните симптоми. Допълнителни изследвания обаче са необходими за уточняване причината, която е довела до това състояние като най-вече търсенето е насочено към туморен процес.
Само след неопровержими доказателства за липсата на такъв и изключването на черепномозъчна травма и вероятен възпалителен процес, може да се приеме идиопатичната генеза на заболяването и да се говори за парализа на Бел. Ако обаче резултатите от изследванията са противоречиви и двусмислени, е необходимо по-прецизно доуточняване на етиологията на заболяването предвид сериозната прогноза при един туморен процес.
В повечето случаи изследванията започват с рутинна лицева рентгенография за изключване на възпалителен, туморен процес или травма. Със същата цел може да са направят компютърна томография или магнитно-резонансна томография. Макар и много рядко е възможно да се направи и ликворно изследване, за да се изключи възможността от различни възпалителни процеси в ЦНС, които евентуално вторично да водят до парализа на нерва.
С изключилна важност за резултатите от електромиографското изследване (ЕМГ), които показват степента на увреда на нерва. ЕМГ изследването дава оценка на електрическата активност на нервните влакна в спокойно и в активно състояние, като освен това оценява и скоростта на провеждане на нервните импулси по нервите. Неговите резултати служат и за определяне прогнозата при парализата.
Част от тестовете, с които се доказва прализата на лицевия нерв, принадлежат вече на историята. Тяхното приложение не само е свързано с известен субективизъм и неудобство за пациента, но и са ненужни предвид развитие на образната диагностика. Тези тестове включват изследване на слъзната секреция чрез метеда на Ширман, изследване сетивността на предните 2/3 на езика, изследване слюнчената секреция и т.н.
Ранно усложнение се явява кератитът - възпаление на очната роговица, в резултат на недостатъчното и овлажняване. За предотвъртяване на това състояние е необходимо редовната употреба на изкуствени сълзи, които да поддържат една оптимална влажност на роговицата.
Освен това на пациентите се препоръчва и носенето на очила с цел намаляване механичните и светлинни дразнения на окото. Хигиената на засегнатото око е от изключителна важност, защото в редица случаи самата парализа преминава без остатъчни симптоми, но проблемите със сухотата и дразненото на окото остават.
Късно усложнение на парализата на лицевия нерв е постепенно развиващите се контрактури на мускулите със стеснение на очната цепка и увисване на устния ъгъл. Често се появяват и на т.нар. патологични съдружни движения (синкинезии) - при опит за затваряне на окото устният ъгъл се придърпва съдружно, при показване на зъбите, очните цепки се затварят.
Късна проява са и т.нар. крокодилски сълзи - при хранене окото обилно сълзи, докато по време на плач то остава сухо.
Лечението се определя в зависимост от причината, предизвикала парализата на нерва, както и от степента на самата парализа. При едни пациенти то може да се проведе в домашна обстановка, докато при други хоспитализацията е задължителна.
В около 80-90% от случаите, за които се касае за парализата на Бел, се наблюдава спонтанно изчезване на симптомите, без необходимост от каквото и да е лечение. В останалите 10-20% симптомите могат да бъдат налице около 3-6 месеца. Макар и рядко, при някои пациенти се наблюдават трайни промени с различна степен на парализа.
В други случаи е необходимо медикаментозно лечение, което най-често е комбинация от кортикостероидни препарати (преднизолон) и противовирусни лекарства (ацикловир). Често в болнична обстановка се включва и антиоточен препарат, като манитол например. С голям ефект е и провеждането на упражнения от страна на болния. Те се изразяват в опити за набръчкване на челото, надуване на бузите, свирене с уста.Удачен е и масажът.
При туморна генеза на парализата се обмисля оперативно лечение за премахване на тумора. Това, разбира се, зависи от вида, размера и от локализацияна на самия тумор.
В много редки случаи, когато данните от електромиографското изследване показват влошаване функциите на нервните влакна, може да се стигне до оперативна декомпресия на нерва - чрез малък разрез се разширява канала на лицевия нерв и това преустановява неговото притискане. Редица автори обаче оспорват ефекта от тази манипулация.
