Отосклероза
Отосклероза е заболяване, което често води до прогресивна загуба на слуха и се характеризира с неествествено разрастване на определена костица в средното ухо. Тази костица пречи на нормалното функциониране на проводните структури в ухото и причинява намаляване на слуховата сетивност, най-често от проводен тип.
Около 1-2% от възрастното население страда от отосклероза. 75% от развилите заболяването са жени, като първите симптоми най-често се появяват през пубертета, първата бременност, след травма и други ситуации.
Отосклерозата може да предизвика загуба на слуха от различен тип, в зависимост от засегнатата структура. Най-често това е последната кост от веригата на слуховите костици – стреме, което е разположено на входа на вътрешното ухо (в овалния прозорец). Ненормалното разрастване на стремето в овалния прозорец води до намаляване на провеждането слуховите вълни към вътрешното ухо.
Ето защо отосклерозата обикновено причинява загуба на слуха от проводен тип, т.е. е нарушено провеждането на слуховите вълни.
По-рядко отосклерозата може да доведе до загуба на слуха от приемен (сензорен) тип в резултат на увредени сетивни клетки и/или нервни влакна на вътрешното ухо.
Заболяването настъпва незабелязано. Обикновено едно от първите оплаквания е шумът в ушите, който болните свързват с травма, преживяване и др., най-често в периода на пубертета и бременността. Шумът в следствие от отосклероза може да бъде мъчителен и да не дава покой на човека. Пациентите го характеризират като звънене, дъднене или свистене в ушите или главата. Подобен род шумове придружават много други заболявания с загуба на слуха и не са строго специфични за отосклерозата.
Освен шума в ушите по-късно болните се оплакват от загуба на слуха с бавен прогресивен ход. Първоначално човек се оплаква от намаление на слуха на едното, а после и на другото ухо. Много хора с отосклероза забелязват първо, че не чуват звуци с ниски честоти и/или шепот.
Освен загубата на слуха, по-рядко болните от отосклероза страдат от световъртеж, загуба на равновесие и други разстройства на вестибуларния апарат.
Диагнозата трябва да се постави от лекар-специалист по уши, нос, гърло (УНГ), който при прегледа трябва да изключи всички останали болести, които могат да причинят подобни симптоми. За целта се провежда отоскопия, която установява нормална тъпанчева мембрана и никакви признаци за възпаление на средното ухо. В случаи важи правилото, че „пациентът нищо не чува и лекърят нищо не вижда” на отоскопията.
При провеждането на аудиограма се установява загуба на слуха от проводен тип. В заплетените случаи с намаление на слуха от приемен тип може да се наложи провеждането на компютърна томография (КТ).
В тежките случаи често операцията е най-добрият и единствен вариант пред човек да възвърне слуха си. Най-често извършваната оперативна намеса носи името стaпедектомия (stapedectomia), при която се заобикаля стремето с помощта на изкуствени протези. Преди извършване на операцията е важно да обсъдите с Вашия лекар рисковете и възможните усложнения в резултат на тази процедура. В много редки случаи хирургичната намеса може да влоши допълнително слуха.
В леките и непрогресиращи случаи операцията може да бъде избегната. С помощта на точния слухов апарат слуха на пациента може да се подобри достатъчно.
Около 1-2% от възрастното население страда от отосклероза. 75% от развилите заболяването са жени, като първите симптоми най-често се появяват през пубертета, първата бременност, след травма и други ситуации.
Отосклерозата може да предизвика загуба на слуха от различен тип, в зависимост от засегнатата структура. Най-често това е последната кост от веригата на слуховите костици – стреме, което е разположено на входа на вътрешното ухо (в овалния прозорец). Ненормалното разрастване на стремето в овалния прозорец води до намаляване на провеждането слуховите вълни към вътрешното ухо.
Ето защо отосклерозата обикновено причинява загуба на слуха от проводен тип, т.е. е нарушено провеждането на слуховите вълни.
По-рядко отосклерозата може да доведе до загуба на слуха от приемен (сензорен) тип в резултат на увредени сетивни клетки и/или нервни влакна на вътрешното ухо.
Заболяването настъпва незабелязано. Обикновено едно от първите оплаквания е шумът в ушите, който болните свързват с травма, преживяване и др., най-често в периода на пубертета и бременността. Шумът в следствие от отосклероза може да бъде мъчителен и да не дава покой на човека. Пациентите го характеризират като звънене, дъднене или свистене в ушите или главата. Подобен род шумове придружават много други заболявания с загуба на слуха и не са строго специфични за отосклерозата.
Освен шума в ушите по-късно болните се оплакват от загуба на слуха с бавен прогресивен ход. Първоначално човек се оплаква от намаление на слуха на едното, а после и на другото ухо. Много хора с отосклероза забелязват първо, че не чуват звуци с ниски честоти и/или шепот.
Освен загубата на слуха, по-рядко болните от отосклероза страдат от световъртеж, загуба на равновесие и други разстройства на вестибуларния апарат.
Диагнозата трябва да се постави от лекар-специалист по уши, нос, гърло (УНГ), който при прегледа трябва да изключи всички останали болести, които могат да причинят подобни симптоми. За целта се провежда отоскопия, която установява нормална тъпанчева мембрана и никакви признаци за възпаление на средното ухо. В случаи важи правилото, че „пациентът нищо не чува и лекърят нищо не вижда” на отоскопията.
При провеждането на аудиограма се установява загуба на слуха от проводен тип. В заплетените случаи с намаление на слуха от приемен тип може да се наложи провеждането на компютърна томография (КТ).
В тежките случаи често операцията е най-добрият и единствен вариант пред човек да възвърне слуха си. Най-често извършваната оперативна намеса носи името стaпедектомия (stapedectomia), при която се заобикаля стремето с помощта на изкуствени протези. Преди извършване на операцията е важно да обсъдите с Вашия лекар рисковете и възможните усложнения в резултат на тази процедура. В много редки случаи хирургичната намеса може да влоши допълнително слуха.
В леките и непрогресиращи случаи операцията може да бъде избегната. С помощта на точния слухов апарат слуха на пациента може да се подобри достатъчно.
