Остри екзогенни отравяния
Лечението на острите интоксикации се основава на познанията за токсокинетиката и токсодинамиката на екзогенната нокса в трите стадия на отравянето:
резорбтивен
хематогенен
органоцелуларен
То цели директно въздействие върху процесите на резорбция, транспорт и разпределение, биотрансформация и елиминиране.
Единната терапевтична система за лечение на острите отравяния, въведена и действаща в страната обединява няколко основни групи лечебни мероприятия:
детоксично депурационни средства и методи
антидотни средства и методи
реанимационни средства и методи
органопротективни средства и методи
симтпоматично лечение на настъпилите увреждания
рехабилитационни средства и методи
Детоксично депурационните методи на лечение целят отстраняване на отровата от входния участък (входната врата) на отравянето, хуморалната и интрацелуларната среда, като атакуват процесите на резорбция, транспорт и разпределение.
Навременното започване и провеждане на тези мероприятия определят до голяма степен тежестта и изхода на настъпилата интоксикация. Те трябват да се започнат веднага след доказване на екзогенно отравяне. След транспортирането на пострадалия до съответното специализирано токсикологично звено, те могат да бъдат повторени по преценка на специалиста токсиколог.
Ранното отстраняване на токсичната нокса от входната врата е залог за прекратяване на нейната по-нататъшна резорбция и проникване в структурите на организма н пострадалия и до голяма степен определя тежестта на интоксикацията.
В около 90 % случаите на остри отравяния входна врата е храносмилателната система, следвана от дихателната система, кожата и различните лигавични повърхности на тялото.
Основният метод за отстраняване на отровата от горните отдели на храносмилателната система, който се използва в нашата страна е стомашната промивка с разтвор на медицински въглен.
Извършването на стомашна промивка е задължително при всички остри перорални екзогенни интоксикации, като изключение се допускат само за корозивните отравяния и при наличие на контраиндикации за провеждането и. Срочността на осъществяване на стомашната промивка е основен фактор, благоприятстващ крайния изход на отравянето. Различаваме:
активна стомашна промивка - осъществява се при пациенти със запазено съзнание и желание да сътрудничат активно и адекватно в лечебния процес и се предпочита пред стомашното сондиране. Използва се разтвор на медицински въглен в доза 30 g активен въглен на 1 l вода в количество, необходимо да изчисти всички хранителни частици и/или разтворени медикаменти от стомаха на пациента.Разтворът се дава на порции от по 1-1,5 L, след което се предизвиква повръщане посредством механично дразнене.
пасивна стомашна промивка – извършва посредством стомашно сондиране с различни по големина стомашни сонди в легнало странично положение на болния с глава разположена по-ниско от тялото, с цел предотвратяване на аспириране на стомашно съдържимо и разтвор на медицински въглен. Вливането на разтвора през сондата става на порции, след което следва евакуиране. Задължително първата порция е от чиста вода без медицински въглен, като след евакуацията тази порция се изпраща за химически анализ.
Абсолютните противопоказания за извършване на стомашна промивка са:
остър хирургичен корем
прясно кървящ участък от храносмилателния тракт
корозивни отравяния
отравяния с петролни продукти
Относителните противопоказания за извършване на стомашна промивка са:
болни в коматозно състояние – стомашната промивка се извършва след интубиране с цел протекция на дихателните пътища
тежък колапс – промивката се прави след овладяването му и стабилизиране състоянието на пациента
апное – стомашното сондиране се отлага до възстановяване на дишането или се извършва след интубиране и включване на апаратна вентилация
делирозно състояние – промивката се осъществява след подтискането му
гърчова симптоматика – промивката се отлага до подтискането на гърчовете или поставянето на пациента под наркоза
При новородени и деца в ранна кърмаческа възраст НЕ се препоръчва използването на разтвор на медицински въглен; стомашната промивка се прави с физиологичен разтвор.
При тежки отравяния стомашната промивка може да се повтори след 6 – 12 часа или да се проведе гастрален лаваж.
Депурацията на токсичната нокса от долните отдели на храносмилателната система се осъществява посредством даване на салинно очистително (Magnesium sulfuricum, Natrium sulfuricum) или течен парафин след завършване на стомашната промивка. При отравяния с по-голяма давност или с протрахиран ход се прави и очистителна клизма, която може да се повтори в края на първото денонощие.
Извършва се при инхалаторни интокискации или при елиминиране на летливи токсични вещества през белите дробове, независимо от начина им на проникване в организма. Постига се посредством:
извеждане на пострадалия от обгазената среда
осигуряване проходимост на дихателните пътища
извършване на активни дълбоки дихателни движения
подаване на кислород без интубиране с цел провеждане на т. нар. \"газова промивка\" на белите дробове
хипервентиация
Депурационните мерки включват отстраняване на облеклото на пострадалия, измиване с вода и сапун, избърсване с тампони на засегнатия кожен участък, използване на антидотни сапуни.
Очната лигавица се промива на тангенциална струя с вода, чашка физиологичен разтвор или антидотни разтвори.
Пикочния мехур се промива след катетеризиране.
Влагалищната лигавица се промива с физиологичен разтвор след отстраняване на евентуално поставени тампони, напоени с токсични вещества.
ова е класически терапевтичен метод при остри отравяния, чиято цел е намаляване на обратната дифузия на токсичната нокса в бъбрека. Засилената диуреза повишава гломерулната филтрация и елиминационната функция на тубулите. Осмотичната форсирана диуреза зависи от:
функционалното състояния на бъбрека като основен елиминационен орган
характеристиките на токсичната нокса и нейните метаболити - филтрират ли се през глумерула, каква е концентрацията им в първичната урина, осъществява ли се отратна реабсорбция в дисталния тубул, каква е степента им на йонизация, тяхната липо и хидро разтворимост, стабилността на токсопротеиновите комплекси;
функционалното състояние на пациента – състояние и заболявания на сърдечносъдовата система, хемодинамични показатели.
Целта на форсираната диуреза е да посредством инфузия на водноелектролитни, глюкозни и аминокиселинни разтвори да се повиши часовата диуреза на пациента до 3-6 ml/kg тегло/h. Колечеството и скоростта на инфузиите се съобразява с възрастта на пострадалия, концентрацията на токсичната нокса в кръвта и степента на интоксикацията. Съотношението между водно електролитните и монозахаридните разтвори трябва да е 3:1, като на всеки 1500-2000 ml нискомолекулярни разтвори се инфузират по 500 ml високомолекулярен разтвор – плазма, HSA, аминокиселини. Общото количество инфузирани разтвори за 24 h може да варира от 3500 до 12000 ml, като се препоръчва в първите 4-6 часа да се инфузират от 1/3 до 2/3 от определеното количество.
Продължителността на форсираната диуреза зависи от:
концентрацията на отровата в кръвта
състоянието на пациента
особеностите на ноксата (време на полуелиминиране, фиксиране към тъканните депа, образуване на токсоалбуминови комплекси) и има средна продължителност от 3-4 до 6-7 дена.
Различаваме следните видове форсирана диуреза:
алкална форсирана диуреза - при тази методика допълнително се алкализира рН на урината до 7,5- 8,5 с цел ускоряване елиминирането на екзогенни нокси с кисела характеристика – салицилати, барбитурати, сулфонамиди, и др. За целта се използва 8,4% разтвор на натриев бикарбонат в доза 1-2 mequiv/kg тегло за 3-4 часа. Същото количество може да се повтори при динамично мониториране рН на артериална кръв и рН на урина.
кисела форсирана диуреза - риложима е при отравяния с алкалоиди, хинин, стрихнин, амфетамини, на се използва доста по-рядко, поради по-честите усложнения (амониева енцефалопатия) по време на провеждането и, както и множеството противопоказания (чернодробни увреждания, бъбречна дисфункция, миоглобинурия). Осъществява се с амониев хлорид 75 mg/kg тегло/24 h разделен на 4 до 6 приема през устата.
Усложненията при провеждане на ФД са :
мозъчен оток
белодробен оток
диселектролитемии – хипомагнезиемия, хипокалиемия, хипернатриемия, хипокалциемия
нарушения в киселинно-алкалния статус
намалено онкотично налягане
Показатели, които се проследяват при провеждане на форсирана диуреза:
часова диуреза
хематокрит, хемоглобин и левкоцити – през 4-6-8 часа
артериално налягане/АН/ – през 4 часа
централно венозно налягане/ЦВН/ – през 4 – 8 часа
йонограма – през 12 – 24 часа
белодробен статус – през 4 часа
рентгенография на бял дроб и сърце – по показания през 12 – 24 часа
концентрация на токсичната нокса в кръвта
Осмотичен диуретик за осигуряване на форсирана диуреза се използва само при:
повишаване стойностите на ЦВН над 100-120 mm воден стълб
изоставане на часовата диуреза от количеството на инфузираните течности
при повишаване на систолното АН над 180 mm живачен стълб
при начална обективна находка за белодробен оток – тахипнея, аускултаторна находка, рентгенови данни
при начални признаци за мозъчен оток
Екстракорпорални методи на лечение – карбохемоперфузия, хемодиализа, плазмафереза, извършва се в специализирано болнично заведение при сътрудничеството на специалист токсиколог и нефролог.
Обменно кръвопреливане – частично и пълно, извършва се в специализирано токсикологично отделение.
Антидотното лечение е етиопатогенетично по своята същност.
Антидотите са вещества, които посредством своето специфично действие противодействат на отровата, намаляват ефекта и, увеличават нейното елиминиране или възпрепятстват проникването и в организма. Основните механизма на антидотно действие се осъществяват чрез механични, физични и химични процеси, метаболитни и имунологични ефекти, функционален антагонизъм и хелатообразуване.
Едни от антидотите изискват незабавно прилагане с животоспасяващо значение (антидоти за спешно приложение), а други се прилагат в хода на отравянето и никога като самостоятелно терапевтично поведение. Лечебният ефект от антидотното лечение се постига посредством фармакологична или антидотна доза.
Много често острото отравяне протича с нарушение на жизнено важни функции на организма. Тези нарушения могат да се проявят по време на всеки един етап на острото отравяне. Реанимационните методи за лечение са насочени към съответно нарушената жизнена функция:
дихателна реанимация – медикаментозно стимулиране на дихателния център, подаване на кислород, ендотрахеална интубация с апаратна вентилация, аспирация и лаваж на трахеобронхиалното дърво.
инфузионна реанимация – извършва се по общите правила за реанимация
кардиоциркулаторна реанимация – кардиотоноци, катехоламини, инфузии, антиаритмични средства и други съобразно настъпилите нарушения.
Тези терапевтични мероприятия са насочени към уврежданията, настъпващи в третия – органоцелуларен стадий на острото отравяне и е необходимо да започнат още в първите часове на отравянето, за да ограничат до минимум токсичната агресия на екзогенната нокса и да подпомогнат нейното преодоляване от организма на пострадалия. Различаваме:
церебропротективно лечение – кислородолечение, глюкозоинсулинови смеси, антихипоксанти, витамини, хипербарна оксигенотерапия
пулмопротективно лечение – секретолитици, бронходилататори, глюкокортикоиди, калциеви препарати, антибиотици, инхалация с бронходилататори и натриев бикарбонат, небулизация с новфлин
кардиопротективно лечение – макроергийни препарати, витамини от група В, глюкокортикоиди, кардиотоници, антиаритмични средства
хепатопротективно лечение – инфузия на монозахаридни разтвори, оротова киселина, витамини- В, Е, К, фосфолипиид, силибинин, трансметил, фактори на съсирването
нефропротективно лечение – калциеви препарати, инфузии на глюкозни разтвори, витамини, инфузионна терапия с оглед осъществяване на добра диуреза, диуретици
Обемът и продължителността на тези лечебни програми се определят от индивидуалност състояние на пациента, степента на интоксикацията, времето на започване на специализираното токсикологично лечение, придружаващата отравянето патология, и настъпилите усложнения. Прилагат се паралелно с останалите методи и средства, като лечението се ръководи от специалист токсиколог.
Включва комбинация от разнообразни неспецифични медикаментозни препарати и не медикаментозни средства за лечение на уврежданията, настъпващи в хода на и като усложнения на острите отравяния, прилагани в съответната за възрастта дозировка:
антиконвулсанти – при гърчови прояви
антипиретици – при фебрилни състояния
антибиотици – при възпалителни изменения
антихипертензивни препарати – при хипертонични кризи
седативни средства – при възбудни състояния и други съобразно, наблюдаваните промени. Лечението е част от терапевтичните мероприятия, провеждани при болничния етап на обслужване на пациентите в специализираните токсикологични звена на страната.
Прилагат се от рехабилитатор по време на болничния етап на лечение на пациентите и включват:
физикална (соматична) рехабилитация, която бива:
ранна – пасивна и активна с масаж, раздвижване на крайниците, вибромасаж на гръден кош, дихателна гимнастика и други специфични методи на лечение
късна – медицинска гимнастика за възстановяване на мускулната сила и тонус, координацията на движенията, работоспособността, самостоятелното обслужване.
психическа рехабилитация – осъществява се от екип от психолог и психиатър след отзвучаване на проявите на острата интоксикация, с цел възстановяване и поддържане на психическите функции на индивида и ресоциализиране
резорбтивен
хематогенен
органоцелуларен
То цели директно въздействие върху процесите на резорбция, транспорт и разпределение, биотрансформация и елиминиране.
Единната терапевтична система за лечение на острите отравяния, въведена и действаща в страната обединява няколко основни групи лечебни мероприятия:
детоксично депурационни средства и методи
антидотни средства и методи
реанимационни средства и методи
органопротективни средства и методи
симтпоматично лечение на настъпилите увреждания
рехабилитационни средства и методи
Детоксично депурационните методи на лечение целят отстраняване на отровата от входния участък (входната врата) на отравянето, хуморалната и интрацелуларната среда, като атакуват процесите на резорбция, транспорт и разпределение.
Навременното започване и провеждане на тези мероприятия определят до голяма степен тежестта и изхода на настъпилата интоксикация. Те трябват да се започнат веднага след доказване на екзогенно отравяне. След транспортирането на пострадалия до съответното специализирано токсикологично звено, те могат да бъдат повторени по преценка на специалиста токсиколог.
Ранното отстраняване на токсичната нокса от входната врата е залог за прекратяване на нейната по-нататъшна резорбция и проникване в структурите на организма н пострадалия и до голяма степен определя тежестта на интоксикацията.
В около 90 % случаите на остри отравяния входна врата е храносмилателната система, следвана от дихателната система, кожата и различните лигавични повърхности на тялото.
Основният метод за отстраняване на отровата от горните отдели на храносмилателната система, който се използва в нашата страна е стомашната промивка с разтвор на медицински въглен.
Извършването на стомашна промивка е задължително при всички остри перорални екзогенни интоксикации, като изключение се допускат само за корозивните отравяния и при наличие на контраиндикации за провеждането и. Срочността на осъществяване на стомашната промивка е основен фактор, благоприятстващ крайния изход на отравянето. Различаваме:
активна стомашна промивка - осъществява се при пациенти със запазено съзнание и желание да сътрудничат активно и адекватно в лечебния процес и се предпочита пред стомашното сондиране. Използва се разтвор на медицински въглен в доза 30 g активен въглен на 1 l вода в количество, необходимо да изчисти всички хранителни частици и/или разтворени медикаменти от стомаха на пациента.Разтворът се дава на порции от по 1-1,5 L, след което се предизвиква повръщане посредством механично дразнене.
пасивна стомашна промивка – извършва посредством стомашно сондиране с различни по големина стомашни сонди в легнало странично положение на болния с глава разположена по-ниско от тялото, с цел предотвратяване на аспириране на стомашно съдържимо и разтвор на медицински въглен. Вливането на разтвора през сондата става на порции, след което следва евакуиране. Задължително първата порция е от чиста вода без медицински въглен, като след евакуацията тази порция се изпраща за химически анализ.
Абсолютните противопоказания за извършване на стомашна промивка са:
остър хирургичен корем
прясно кървящ участък от храносмилателния тракт
корозивни отравяния
отравяния с петролни продукти
Относителните противопоказания за извършване на стомашна промивка са:
болни в коматозно състояние – стомашната промивка се извършва след интубиране с цел протекция на дихателните пътища
тежък колапс – промивката се прави след овладяването му и стабилизиране състоянието на пациента
апное – стомашното сондиране се отлага до възстановяване на дишането или се извършва след интубиране и включване на апаратна вентилация
делирозно състояние – промивката се осъществява след подтискането му
гърчова симптоматика – промивката се отлага до подтискането на гърчовете или поставянето на пациента под наркоза
При новородени и деца в ранна кърмаческа възраст НЕ се препоръчва използването на разтвор на медицински въглен; стомашната промивка се прави с физиологичен разтвор.
При тежки отравяния стомашната промивка може да се повтори след 6 – 12 часа или да се проведе гастрален лаваж.
Депурацията на токсичната нокса от долните отдели на храносмилателната система се осъществява посредством даване на салинно очистително (Magnesium sulfuricum, Natrium sulfuricum) или течен парафин след завършване на стомашната промивка. При отравяния с по-голяма давност или с протрахиран ход се прави и очистителна клизма, която може да се повтори в края на първото денонощие.
Извършва се при инхалаторни интокискации или при елиминиране на летливи токсични вещества през белите дробове, независимо от начина им на проникване в организма. Постига се посредством:
извеждане на пострадалия от обгазената среда
осигуряване проходимост на дихателните пътища
извършване на активни дълбоки дихателни движения
подаване на кислород без интубиране с цел провеждане на т. нар. \"газова промивка\" на белите дробове
хипервентиация
Депурационните мерки включват отстраняване на облеклото на пострадалия, измиване с вода и сапун, избърсване с тампони на засегнатия кожен участък, използване на антидотни сапуни.
Очната лигавица се промива на тангенциална струя с вода, чашка физиологичен разтвор или антидотни разтвори.
Пикочния мехур се промива след катетеризиране.
Влагалищната лигавица се промива с физиологичен разтвор след отстраняване на евентуално поставени тампони, напоени с токсични вещества.
ова е класически терапевтичен метод при остри отравяния, чиято цел е намаляване на обратната дифузия на токсичната нокса в бъбрека. Засилената диуреза повишава гломерулната филтрация и елиминационната функция на тубулите. Осмотичната форсирана диуреза зависи от:
функционалното състояния на бъбрека като основен елиминационен орган
характеристиките на токсичната нокса и нейните метаболити - филтрират ли се през глумерула, каква е концентрацията им в първичната урина, осъществява ли се отратна реабсорбция в дисталния тубул, каква е степента им на йонизация, тяхната липо и хидро разтворимост, стабилността на токсопротеиновите комплекси;
функционалното състояние на пациента – състояние и заболявания на сърдечносъдовата система, хемодинамични показатели.
Целта на форсираната диуреза е да посредством инфузия на водноелектролитни, глюкозни и аминокиселинни разтвори да се повиши часовата диуреза на пациента до 3-6 ml/kg тегло/h. Колечеството и скоростта на инфузиите се съобразява с възрастта на пострадалия, концентрацията на токсичната нокса в кръвта и степента на интоксикацията. Съотношението между водно електролитните и монозахаридните разтвори трябва да е 3:1, като на всеки 1500-2000 ml нискомолекулярни разтвори се инфузират по 500 ml високомолекулярен разтвор – плазма, HSA, аминокиселини. Общото количество инфузирани разтвори за 24 h може да варира от 3500 до 12000 ml, като се препоръчва в първите 4-6 часа да се инфузират от 1/3 до 2/3 от определеното количество.
Продължителността на форсираната диуреза зависи от:
концентрацията на отровата в кръвта
състоянието на пациента
особеностите на ноксата (време на полуелиминиране, фиксиране към тъканните депа, образуване на токсоалбуминови комплекси) и има средна продължителност от 3-4 до 6-7 дена.
Различаваме следните видове форсирана диуреза:
алкална форсирана диуреза - при тази методика допълнително се алкализира рН на урината до 7,5- 8,5 с цел ускоряване елиминирането на екзогенни нокси с кисела характеристика – салицилати, барбитурати, сулфонамиди, и др. За целта се използва 8,4% разтвор на натриев бикарбонат в доза 1-2 mequiv/kg тегло за 3-4 часа. Същото количество може да се повтори при динамично мониториране рН на артериална кръв и рН на урина.
кисела форсирана диуреза - риложима е при отравяния с алкалоиди, хинин, стрихнин, амфетамини, на се използва доста по-рядко, поради по-честите усложнения (амониева енцефалопатия) по време на провеждането и, както и множеството противопоказания (чернодробни увреждания, бъбречна дисфункция, миоглобинурия). Осъществява се с амониев хлорид 75 mg/kg тегло/24 h разделен на 4 до 6 приема през устата.
Усложненията при провеждане на ФД са :
мозъчен оток
белодробен оток
диселектролитемии – хипомагнезиемия, хипокалиемия, хипернатриемия, хипокалциемия
нарушения в киселинно-алкалния статус
намалено онкотично налягане
Показатели, които се проследяват при провеждане на форсирана диуреза:
часова диуреза
хематокрит, хемоглобин и левкоцити – през 4-6-8 часа
артериално налягане/АН/ – през 4 часа
централно венозно налягане/ЦВН/ – през 4 – 8 часа
йонограма – през 12 – 24 часа
белодробен статус – през 4 часа
рентгенография на бял дроб и сърце – по показания през 12 – 24 часа
концентрация на токсичната нокса в кръвта
Осмотичен диуретик за осигуряване на форсирана диуреза се използва само при:
повишаване стойностите на ЦВН над 100-120 mm воден стълб
изоставане на часовата диуреза от количеството на инфузираните течности
при повишаване на систолното АН над 180 mm живачен стълб
при начална обективна находка за белодробен оток – тахипнея, аускултаторна находка, рентгенови данни
при начални признаци за мозъчен оток
Екстракорпорални методи на лечение – карбохемоперфузия, хемодиализа, плазмафереза, извършва се в специализирано болнично заведение при сътрудничеството на специалист токсиколог и нефролог.
Обменно кръвопреливане – частично и пълно, извършва се в специализирано токсикологично отделение.
Антидотното лечение е етиопатогенетично по своята същност.
Антидотите са вещества, които посредством своето специфично действие противодействат на отровата, намаляват ефекта и, увеличават нейното елиминиране или възпрепятстват проникването и в организма. Основните механизма на антидотно действие се осъществяват чрез механични, физични и химични процеси, метаболитни и имунологични ефекти, функционален антагонизъм и хелатообразуване.
Едни от антидотите изискват незабавно прилагане с животоспасяващо значение (антидоти за спешно приложение), а други се прилагат в хода на отравянето и никога като самостоятелно терапевтично поведение. Лечебният ефект от антидотното лечение се постига посредством фармакологична или антидотна доза.
Много често острото отравяне протича с нарушение на жизнено важни функции на организма. Тези нарушения могат да се проявят по време на всеки един етап на острото отравяне. Реанимационните методи за лечение са насочени към съответно нарушената жизнена функция:
дихателна реанимация – медикаментозно стимулиране на дихателния център, подаване на кислород, ендотрахеална интубация с апаратна вентилация, аспирация и лаваж на трахеобронхиалното дърво.
инфузионна реанимация – извършва се по общите правила за реанимация
кардиоциркулаторна реанимация – кардиотоноци, катехоламини, инфузии, антиаритмични средства и други съобразно настъпилите нарушения.
Тези терапевтични мероприятия са насочени към уврежданията, настъпващи в третия – органоцелуларен стадий на острото отравяне и е необходимо да започнат още в първите часове на отравянето, за да ограничат до минимум токсичната агресия на екзогенната нокса и да подпомогнат нейното преодоляване от организма на пострадалия. Различаваме:
церебропротективно лечение – кислородолечение, глюкозоинсулинови смеси, антихипоксанти, витамини, хипербарна оксигенотерапия
пулмопротективно лечение – секретолитици, бронходилататори, глюкокортикоиди, калциеви препарати, антибиотици, инхалация с бронходилататори и натриев бикарбонат, небулизация с новфлин
кардиопротективно лечение – макроергийни препарати, витамини от група В, глюкокортикоиди, кардиотоници, антиаритмични средства
хепатопротективно лечение – инфузия на монозахаридни разтвори, оротова киселина, витамини- В, Е, К, фосфолипиид, силибинин, трансметил, фактори на съсирването
нефропротективно лечение – калциеви препарати, инфузии на глюкозни разтвори, витамини, инфузионна терапия с оглед осъществяване на добра диуреза, диуретици
Обемът и продължителността на тези лечебни програми се определят от индивидуалност състояние на пациента, степента на интоксикацията, времето на започване на специализираното токсикологично лечение, придружаващата отравянето патология, и настъпилите усложнения. Прилагат се паралелно с останалите методи и средства, като лечението се ръководи от специалист токсиколог.
Включва комбинация от разнообразни неспецифични медикаментозни препарати и не медикаментозни средства за лечение на уврежданията, настъпващи в хода на и като усложнения на острите отравяния, прилагани в съответната за възрастта дозировка:
антиконвулсанти – при гърчови прояви
антипиретици – при фебрилни състояния
антибиотици – при възпалителни изменения
антихипертензивни препарати – при хипертонични кризи
седативни средства – при възбудни състояния и други съобразно, наблюдаваните промени. Лечението е част от терапевтичните мероприятия, провеждани при болничния етап на обслужване на пациентите в специализираните токсикологични звена на страната.
Прилагат се от рехабилитатор по време на болничния етап на лечение на пациентите и включват:
физикална (соматична) рехабилитация, която бива:
ранна – пасивна и активна с масаж, раздвижване на крайниците, вибромасаж на гръден кош, дихателна гимнастика и други специфични методи на лечение
късна – медицинска гимнастика за възстановяване на мускулната сила и тонус, координацията на движенията, работоспособността, самостоятелното обслужване.
психическа рехабилитация – осъществява се от екип от психолог и психиатър след отзвучаване на проявите на острата интоксикация, с цел възстановяване и поддържане на психическите функции на индивида и ресоциализиране
