Остават въпросителните към болничните настоятелства
В началото на този месец бе съобщено, че ръководството на Националната кардиологична болница е внесло предложение до министъра на здравеопазването за учредяването на болнично настоятелство. Така едно от най-големите лечебни заведения в столицата и страната вероятно ще се окаже пионер с декларираното си намерение да потърси възможност за решаването на конкретни наболели проблеми чрез създаването на една нова за българското здравеопазване структура. Известен малък опит в тази насока вече имат две психиатрични болници – ДПБ „Св. Иван Рилски” в гр. Нови Искър и ДПБ в Пазарджик, където настоятелства са създадени също наскоро.
Такава законова възможност бе предвидена още през 1999 г., когато отделен раздел на Закона за лечебните заведения разписа общата рамка и целите на болничното настоятелство. Според действащата нормативна уредба от това време обаче цяла група лечебни заведения, създадени от държавата, бяха лишени от тази възможност. След серия от публични изявления на отделни групи лекари, повечето психиатри, и на неправителствени организации, защитаващи правата на пациентите с психична болест, ограничителните текстове в ЗЛЗ отпаднаха и с изменението в този закон, влязло в сила на 31 юли 2010 г., на практика всички болници у нас вече могат да насочват усилията си към изграждането на настоятелство.
„При нас вече има добро партньорство между ръководството на болницата и болничното настоятелство, в което влизат хора с активна позиция, добре познаващи проблемите на болните и на лечебното заведение – това са хора с утвърден авторитет в собствените им професии – учителка, юрист, физик, журналистка, един колега, също психиатър”, сподели за Zdrave.net д-р Цветеслава Гълъбова, управител на Психиатричната болница в гр. Нови Искър. Според нея настоятелството дава възможност на институциите да добият ясна представа за това какво се случва вътре в здравното заведение, и то по един напълно обективен начин, защото информацията ще им бъде поднесена от непрофесионалисти. „Имаме крещяща нужда от психиатрична реформа, която засега си остава само на книга”, посочи още д-р Гълъбова и уточни, че според нея проблемът не е в парите, а в начина, по който те се изразходват и именно настоятелствата могат да допринесат за положителни промени. Тези нейни думи се доближават много до казаното от националния омбудсман Константин Пенчев, който съвсем наскоро, декларирайки подкрепата си за намерението на Националната кардиологична болница, заяви, че според него
„болничните настоятелства ще бъдат ефективна форма за осъществяване на граждански контрол върху лечебните заведения”
Какви рискове крие липсата на конкретика не е трудно да се досетим, по-лошото обаче в случая е това, че отново има вероятност обществото да се натовари с очаквания и нагласи, които неминуемо ще се разминат с действителността.
Отново най-вероятно ще се залага на картата на благотворителността и на безкрайните призиви за дарения.
Така за пореден път ще се удавим в порой от празни думи и възторжени възклицания за това колко хубаво е бъдещето, което ни предстои, отново ще станем свидетели на показни PR-акции, които носят всичко друго, но не и конкретна полза за реални промени. Днес за никого не е тайна, че българските болници работят в условията на делегирани бюджети, при задълбочаващ се с всеки изминал ден недостиг на медицински кадри. Не е тайна, че продължава натискът да бъдат закрити десетки лечебни заведения навсякъде в страната, с изключение на големите градове. Не е тайна и това, че секторът е натрупал над 300 млн. лв. дългове.
Как в тази ситуация болничните настоятелства ще реализират на практика целите, за които са създадени?
Какви действия ще могат да предприемат хората, решили да се посветят на идеята и да станат настоятели? Ще могат ли те да предлагат на принципала радикални по своята същност управленски решения? И, ако все пак препоръки с такъв характер има, ще бъде ли той задължен по някакъв начин да ги вземе предвид и да ги реализира практически? Може ли някой да си представи например, че настоятелствата ще могат да ревизират решения на директорски борд или да поставят под съмнение възнагражденията на неговите членове в условия на криза, например?
Отговор на тези въпроси засега няма, не се знае и дали скоро ще има. Вероятно повечето хора разбират, че голямата трудност съвсем не е в това да стане факт юридическата регистрация на настоятелствата. Въпросителните, с които е съпътствана тяхната бъдеща дейност и периметърът на техните правомощия и днес си остават все така много. Когато те започнат една по една да отпадат, ще можем да сме сигурни, че поемаме по пътя на реалните промени. Засега обаче, по всички личи, продължаваме да се лутаме напосоки по кривата пътека, за която не се знае къде точно извежда…
Такава законова възможност бе предвидена още през 1999 г., когато отделен раздел на Закона за лечебните заведения разписа общата рамка и целите на болничното настоятелство. Според действащата нормативна уредба от това време обаче цяла група лечебни заведения, създадени от държавата, бяха лишени от тази възможност. След серия от публични изявления на отделни групи лекари, повечето психиатри, и на неправителствени организации, защитаващи правата на пациентите с психична болест, ограничителните текстове в ЗЛЗ отпаднаха и с изменението в този закон, влязло в сила на 31 юли 2010 г., на практика всички болници у нас вече могат да насочват усилията си към изграждането на настоятелство.
„При нас вече има добро партньорство между ръководството на болницата и болничното настоятелство, в което влизат хора с активна позиция, добре познаващи проблемите на болните и на лечебното заведение – това са хора с утвърден авторитет в собствените им професии – учителка, юрист, физик, журналистка, един колега, също психиатър”, сподели за Zdrave.net д-р Цветеслава Гълъбова, управител на Психиатричната болница в гр. Нови Искър. Според нея настоятелството дава възможност на институциите да добият ясна представа за това какво се случва вътре в здравното заведение, и то по един напълно обективен начин, защото информацията ще им бъде поднесена от непрофесионалисти. „Имаме крещяща нужда от психиатрична реформа, която засега си остава само на книга”, посочи още д-р Гълъбова и уточни, че според нея проблемът не е в парите, а в начина, по който те се изразходват и именно настоятелствата могат да допринесат за положителни промени. Тези нейни думи се доближават много до казаното от националния омбудсман Константин Пенчев, който съвсем наскоро, декларирайки подкрепата си за намерението на Националната кардиологична болница, заяви, че според него
„болничните настоятелства ще бъдат ефективна форма за осъществяване на граждански контрол върху лечебните заведения”
Какви рискове крие липсата на конкретика не е трудно да се досетим, по-лошото обаче в случая е това, че отново има вероятност обществото да се натовари с очаквания и нагласи, които неминуемо ще се разминат с действителността.
Отново най-вероятно ще се залага на картата на благотворителността и на безкрайните призиви за дарения.
Така за пореден път ще се удавим в порой от празни думи и възторжени възклицания за това колко хубаво е бъдещето, което ни предстои, отново ще станем свидетели на показни PR-акции, които носят всичко друго, но не и конкретна полза за реални промени. Днес за никого не е тайна, че българските болници работят в условията на делегирани бюджети, при задълбочаващ се с всеки изминал ден недостиг на медицински кадри. Не е тайна, че продължава натискът да бъдат закрити десетки лечебни заведения навсякъде в страната, с изключение на големите градове. Не е тайна и това, че секторът е натрупал над 300 млн. лв. дългове.
Как в тази ситуация болничните настоятелства ще реализират на практика целите, за които са създадени?
Какви действия ще могат да предприемат хората, решили да се посветят на идеята и да станат настоятели? Ще могат ли те да предлагат на принципала радикални по своята същност управленски решения? И, ако все пак препоръки с такъв характер има, ще бъде ли той задължен по някакъв начин да ги вземе предвид и да ги реализира практически? Може ли някой да си представи например, че настоятелствата ще могат да ревизират решения на директорски борд или да поставят под съмнение възнагражденията на неговите членове в условия на криза, например?
Отговор на тези въпроси засега няма, не се знае и дали скоро ще има. Вероятно повечето хора разбират, че голямата трудност съвсем не е в това да стане факт юридическата регистрация на настоятелствата. Въпросителните, с които е съпътствана тяхната бъдеща дейност и периметърът на техните правомощия и днес си остават все така много. Когато те започнат една по една да отпадат, ще можем да сме сигурни, че поемаме по пътя на реалните промени. Засега обаче, по всички личи, продължаваме да се лутаме напосоки по кривата пътека, за която не се знае къде точно извежда…
