Обсесивно-компулсивно разстройство
Съществува определен набор от фактори, които увеличават риска от поява на този вид нарушение:
наследствено предизпозиция – ако някой в семейството страда от това заболяване, твърде вероятно е то да се прояви и при други членове.
събития, които водят до силен стрес – те играят ролята на отключващ фактор
бременност – все още не е ясно защо, но се смята, че бременните и жените, които наскоро са станали майки, имат повишен риск от развитието на обсесивно-компулсивно разстройство.
Двете основни характеристики на обсесивно-компулсивните разстройства са натрапливите мисли и компулсиите (ритуалите). Те могат да се появят едновременно и най-често имат приемствен ход. Например ако човек смята, че непрекъснато ръцете му се замърсяват с бактерии и вируси при контакт с различни предмети (това е натраплива мисъл), той може да прекарва голяма част от времето в миене на ръцете (това е компулсия).
Натрапливите мисли представляват постоянни, повтарящи се, нежелани от болния идеи, мисли, представи, импулси, които имат безсмислен характер и това ясно се осъзнава от пациента. Те нахлуват в съзнанието му против желанието и въпреки съпротивата му. Двете тенденции – вътрешен напор и опит за съпротива, са в непрекъснат сблъсък, при който не се стига до овладяване на натрапливостите. Обикновено натрапливите мисли се свързват с неприятно съдържание, като най-често темите са:
страх от заразяване или замърсяване
често повтарящи се съмнения
желание всичко да е подредено и симетрично
агресивни импулси, които изключително рядко се реализират
сексуални представи
Тези мисли са обвързани и с типични поведенчески прояви от страна на пациента. Например избягване ръкуването или допира до хора, предмети, като така болният се предпазва от всяко замърсяване. Едновременно с това непрекъснато миене на ръцете, което може да доведе до дерматит и различни по характер кожни лезии. В друг случай съзнанието на пациента е непрекъснато обсебено от съмнения – дали е изключил печката, дали е заключил, дали е изключил ютия и т.н.(в действителност това понякога са мисли, които се наблюдават и при обикновените хора, но за разлика от болния човек, те са в състояние да им се противопоставят, осъзнавайки тяхното безсмислие). Болният човек няма силата и волята да им противодейства.
Другата отличителна черта на заболяването са компулсиите (ритуалите). Това са повтарящи се действия, които пациентът се чувства длъжен да изпълни, независимо че осъзнава тяхното безсмислие. Благодарение на това той се чувства по-малко тревожен. Ако обаче ритуалът бъде прекъснат, се появява силно чувство на безпокойство, чувство на застрашеност, депресивно настроение. Ето защо независимо че в повечето случаи компулсията изморява пациента, той се чувства длъжен да я изпълни, защото само така ще се чувства по-добре. Компулсиите силно влошават нормалното функциониране на пациента, те пречат и на нормалната му комуникация с хората, което още повече влошава състоянието на болния.
Най-често компулсиите са свързани с:
миене и чистене;
броене – най-често на етажи, стъпала, тъмни и светли квадрати на мозайката и други;
проверяване – например дали вратата е заключена, дали печката е изключена и т.н.
повтаряне на различни действия неколкократно
непрекъснато подреждане.
Диагностицирането на обсесивно-компулсивните нарушения в повечето случаи не представляват затруднения за опитния специалист. Типичната им картина, характерното поведение на пациентите още в самото начало насочват вниманието на лекаря и подсказват точната диагноза.
Най-общо за да може даден пациент да бъде категоризиран към описаното дотук нарушения, той трябва да има или натрапливи мисли, или компулсии, или и двете. Натрапливите мисли трябва да се отличават със следните характерни черти:
да бъдат перманентни, да причиняват безпокойство на пациента
мислите не са просто нормални притеснения за реални проблеми от живота
пациентът безуспешно се опитва да игнорира натрапливите мисли
пациентът разбира, че мислите са плод на неговата мисъл
Ритуалите от своя страна се отличават със следното:
повтарящи се действия като миене на ръце, броене и т.н.
тези действия имат за цел да успокоят пациента, да намалят ефекта на стреса върху организма му
Обсесивно-компулсивните разстройства силно нарушават нормалния начин на живот на пациента. Те повлияват не само професионалната, но и социалната му среда. В повечето пъти болният отделя повече внимание на обсесиите и компулсиите си отколкото на хората около себе си.
Често този вид нарушения са свързани с повишен суициден риск и повишена честота на алкохолна злоупотреба. Най-често това е свързано с депресивното състояние на пациента.
Лечението на обсесивно-компулсивните нарушения представлява дълъг и сложен процес. От една страна е възможно медикаментозно третиране, което се изразява най-често в прилагането на антидепресанти. От друга страна удачна е психотерапията, която постепенно помага на пациента да преодолее натрапливите си мисли и действия и му позволява немалък контрол върху поведението му.
Този вид психопатологично нарушение се отличава с наличието на натрапливи мисли или действия, чиято безсмисленост болният осъзнава и въпреки това не е в състояние да им се противопоставя. Те се преживяват както изхождащи от самата личност, а не внушавани или предавани отвън. Пациентът ги възприема като болестна проява, опитва се да им се противопостави, да се бори срещу тяхното нахлуване, но най-често безрезултатно – те се натрапват отново и отново.
В повечето случаи натрапливите мисли са свързани с неприятни за болния чувства и усещания; те водят до нарастваща тревожност и понякога са в разрив с моралните норми (например ругателни или бохохулни фрази). Натрапливите и многократно повтаряни действия се наричат ритуали или компулсии. Те се извършват с определена последователност и носят същата безсмисленост както и мислите. Преждевременното прекъсване на ритуала засилва тревожността и безпокойството на пациента, поради което те педантично го повторя.
Преди време се смяташе, че обсесивно-компулсивните разстройства са рядък тип нарушения. Понастоящем обаче е известно, че около 2,2 милиона американци страдат от този вид разстройство. Освен това те са срещат както сред възрастните, така и сред децата. Даже много от психиатрите смятат, че началото на заболяването е в ранното детство, около 10-годишна възраст.
Причините както и за повечето психиатрични нарушения, най-често остават неизяснени. Обикновено се набляга на генетичната предразположеност, за проявата на която обаче е необходимо действието и на определени фактори на външната среда. Именно поради тази причина се смята, че обсесивно-компулсивните нарушения са резултат на комбинираното действие на генетични фактори и известни преморбидни черти на личността, които улесняват проявата на състоянието. Според някои учени роля играе и недостатъчното количество на серотонин в организма, в резултат на което комуникацията между отделните части на мозъка значително се затруднява. Намаленото производство на този важен невромедиатор се свърза с по-тежка клиника на заболяването и най-често по-ранно начало. Освен това при голям брой пациенти се наблюдава подобряване в състоянието след прием на медикаменти, повлияващи серотониновата концентрация и действие. От друга страна редица специалисти търсят евентуалната причина за разстройството в инфекцията с определен вирус. Според тях именно прекаран фарингит, причинен от определен вид бета-хемолитичен стрептокок, може да отключи проявите на болестта, като механизмът на възникване на измененията най-често са имунни.
наследствено предизпозиция – ако някой в семейството страда от това заболяване, твърде вероятно е то да се прояви и при други членове.
събития, които водят до силен стрес – те играят ролята на отключващ фактор
бременност – все още не е ясно защо, но се смята, че бременните и жените, които наскоро са станали майки, имат повишен риск от развитието на обсесивно-компулсивно разстройство.
Двете основни характеристики на обсесивно-компулсивните разстройства са натрапливите мисли и компулсиите (ритуалите). Те могат да се появят едновременно и най-често имат приемствен ход. Например ако човек смята, че непрекъснато ръцете му се замърсяват с бактерии и вируси при контакт с различни предмети (това е натраплива мисъл), той може да прекарва голяма част от времето в миене на ръцете (това е компулсия).
Натрапливите мисли представляват постоянни, повтарящи се, нежелани от болния идеи, мисли, представи, импулси, които имат безсмислен характер и това ясно се осъзнава от пациента. Те нахлуват в съзнанието му против желанието и въпреки съпротивата му. Двете тенденции – вътрешен напор и опит за съпротива, са в непрекъснат сблъсък, при който не се стига до овладяване на натрапливостите. Обикновено натрапливите мисли се свързват с неприятно съдържание, като най-често темите са:
страх от заразяване или замърсяване
често повтарящи се съмнения
желание всичко да е подредено и симетрично
агресивни импулси, които изключително рядко се реализират
сексуални представи
Тези мисли са обвързани и с типични поведенчески прояви от страна на пациента. Например избягване ръкуването или допира до хора, предмети, като така болният се предпазва от всяко замърсяване. Едновременно с това непрекъснато миене на ръцете, което може да доведе до дерматит и различни по характер кожни лезии. В друг случай съзнанието на пациента е непрекъснато обсебено от съмнения – дали е изключил печката, дали е заключил, дали е изключил ютия и т.н.(в действителност това понякога са мисли, които се наблюдават и при обикновените хора, но за разлика от болния човек, те са в състояние да им се противопоставят, осъзнавайки тяхното безсмислие). Болният човек няма силата и волята да им противодейства.
Другата отличителна черта на заболяването са компулсиите (ритуалите). Това са повтарящи се действия, които пациентът се чувства длъжен да изпълни, независимо че осъзнава тяхното безсмислие. Благодарение на това той се чувства по-малко тревожен. Ако обаче ритуалът бъде прекъснат, се появява силно чувство на безпокойство, чувство на застрашеност, депресивно настроение. Ето защо независимо че в повечето случаи компулсията изморява пациента, той се чувства длъжен да я изпълни, защото само така ще се чувства по-добре. Компулсиите силно влошават нормалното функциониране на пациента, те пречат и на нормалната му комуникация с хората, което още повече влошава състоянието на болния.
Най-често компулсиите са свързани с:
миене и чистене;
броене – най-често на етажи, стъпала, тъмни и светли квадрати на мозайката и други;
проверяване – например дали вратата е заключена, дали печката е изключена и т.н.
повтаряне на различни действия неколкократно
непрекъснато подреждане.
Диагностицирането на обсесивно-компулсивните нарушения в повечето случаи не представляват затруднения за опитния специалист. Типичната им картина, характерното поведение на пациентите още в самото начало насочват вниманието на лекаря и подсказват точната диагноза.
Най-общо за да може даден пациент да бъде категоризиран към описаното дотук нарушения, той трябва да има или натрапливи мисли, или компулсии, или и двете. Натрапливите мисли трябва да се отличават със следните характерни черти:
да бъдат перманентни, да причиняват безпокойство на пациента
мислите не са просто нормални притеснения за реални проблеми от живота
пациентът безуспешно се опитва да игнорира натрапливите мисли
пациентът разбира, че мислите са плод на неговата мисъл
Ритуалите от своя страна се отличават със следното:
повтарящи се действия като миене на ръце, броене и т.н.
тези действия имат за цел да успокоят пациента, да намалят ефекта на стреса върху организма му
Обсесивно-компулсивните разстройства силно нарушават нормалния начин на живот на пациента. Те повлияват не само професионалната, но и социалната му среда. В повечето пъти болният отделя повече внимание на обсесиите и компулсиите си отколкото на хората около себе си.
Често този вид нарушения са свързани с повишен суициден риск и повишена честота на алкохолна злоупотреба. Най-често това е свързано с депресивното състояние на пациента.
Лечението на обсесивно-компулсивните нарушения представлява дълъг и сложен процес. От една страна е възможно медикаментозно третиране, което се изразява най-често в прилагането на антидепресанти. От друга страна удачна е психотерапията, която постепенно помага на пациента да преодолее натрапливите си мисли и действия и му позволява немалък контрол върху поведението му.
Този вид психопатологично нарушение се отличава с наличието на натрапливи мисли или действия, чиято безсмисленост болният осъзнава и въпреки това не е в състояние да им се противопоставя. Те се преживяват както изхождащи от самата личност, а не внушавани или предавани отвън. Пациентът ги възприема като болестна проява, опитва се да им се противопостави, да се бори срещу тяхното нахлуване, но най-често безрезултатно – те се натрапват отново и отново.
В повечето случаи натрапливите мисли са свързани с неприятни за болния чувства и усещания; те водят до нарастваща тревожност и понякога са в разрив с моралните норми (например ругателни или бохохулни фрази). Натрапливите и многократно повтаряни действия се наричат ритуали или компулсии. Те се извършват с определена последователност и носят същата безсмисленост както и мислите. Преждевременното прекъсване на ритуала засилва тревожността и безпокойството на пациента, поради което те педантично го повторя.
Преди време се смяташе, че обсесивно-компулсивните разстройства са рядък тип нарушения. Понастоящем обаче е известно, че около 2,2 милиона американци страдат от този вид разстройство. Освен това те са срещат както сред възрастните, така и сред децата. Даже много от психиатрите смятат, че началото на заболяването е в ранното детство, около 10-годишна възраст.
Причините както и за повечето психиатрични нарушения, най-често остават неизяснени. Обикновено се набляга на генетичната предразположеност, за проявата на която обаче е необходимо действието и на определени фактори на външната среда. Именно поради тази причина се смята, че обсесивно-компулсивните нарушения са резултат на комбинираното действие на генетични фактори и известни преморбидни черти на личността, които улесняват проявата на състоянието. Според някои учени роля играе и недостатъчното количество на серотонин в организма, в резултат на което комуникацията между отделните части на мозъка значително се затруднява. Намаленото производство на този важен невромедиатор се свърза с по-тежка клиника на заболяването и най-често по-ранно начало. Освен това при голям брой пациенти се наблюдава подобряване в състоянието след прием на медикаменти, повлияващи серотониновата концентрация и действие. От друга страна редица специалисти търсят евентуалната причина за разстройството в инфекцията с определен вирус. Според тях именно прекаран фарингит, причинен от определен вид бета-хемолитичен стрептокок, може да отключи проявите на болестта, като механизмът на възникване на измененията най-често са имунни.
