Национална здравна карта
Националната здравна карта вече ще съдържа максималния брой болници по региони, с които НЗОК може да сключва договор. Това ще стане с промени в Закона за лечебните заведения, които са приети днес от Министерски съвет и предстои да влязат в Народното събрание. Занапред здравната карта ще показва не само наличните лечебни заведения, а и необходимия им брой по области. В нея ще се съдържа максималният брой болници по региони, с които НЗОК може да сключва договор, както и тези с високотехнологични методи на лечение, които може да се финансират от републиканския бюджет, съобщиха от правителствената информационна служба. Сред високотехнологичните методи са инвазивната кардиология, кардиохирургия, лъчелечение и др.
Максималният брой на болниците, с които НЗОК ще може да сключи договор, ще се определят в зависимост от общата осигуреност с болнични легла в областта. Ако те са повече от средната за страната, НЗОК няма да има право да сключва договор с повече болници, отколкото през предходната година. Конкретните критерии за избор на лечебните заведения, с които ще се сключва договор, ще се изработят от НЗОК.
Касата вече няма да е задължена да сключва договор с всяка новопоявила се болница, каза след правителственото заседание здравният министър д-р Стефан Константинов. „Има 9 области в страната, сред които София, Пазарджик, Пловдив, където имаме свръхпредлагане на болнични услуги, така че ако някой иска да работи със здравната каса, той трябва да покаже по-добри резултати и да обяви, че това е болницата, която трябва да сключи договор, а някой да отпадне”, допълни той.
С промените в Закона за лечебните заведения ще се даде възможност и за оказване на първична извънболнична медицинска помощ от диагностично-консултативните, медицинските и медико-денталните центрове. Според министрите това ще допринесе за комплексност при оказването на медицинска помощ.
С проекта се създава и „дневен стационар” към болниците и останалите лечебни заведения. В него ще може да се извършва диагностика, лечение и наблюдение на пациенти, които не изискват пренощуване в лечебното заведение.
Въвежда се минимален брой легла за болниците – 30 за специализираните и 60 за многопрофилните. Когато специализираните болници функционират само като дневен стационар, те ще трябва да разполагат поне с 10 легла.
Максималният брой на болниците, с които НЗОК ще може да сключи договор, ще се определят в зависимост от общата осигуреност с болнични легла в областта. Ако те са повече от средната за страната, НЗОК няма да има право да сключва договор с повече болници, отколкото през предходната година. Конкретните критерии за избор на лечебните заведения, с които ще се сключва договор, ще се изработят от НЗОК.
Касата вече няма да е задължена да сключва договор с всяка новопоявила се болница, каза след правителственото заседание здравният министър д-р Стефан Константинов. „Има 9 области в страната, сред които София, Пазарджик, Пловдив, където имаме свръхпредлагане на болнични услуги, така че ако някой иска да работи със здравната каса, той трябва да покаже по-добри резултати и да обяви, че това е болницата, която трябва да сключи договор, а някой да отпадне”, допълни той.
С промените в Закона за лечебните заведения ще се даде възможност и за оказване на първична извънболнична медицинска помощ от диагностично-консултативните, медицинските и медико-денталните центрове. Според министрите това ще допринесе за комплексност при оказването на медицинска помощ.
С проекта се създава и „дневен стационар” към болниците и останалите лечебни заведения. В него ще може да се извършва диагностика, лечение и наблюдение на пациенти, които не изискват пренощуване в лечебното заведение.
Въвежда се минимален брой легла за болниците – 30 за специализираните и 60 за многопрофилните. Когато специализираните болници функционират само като дневен стационар, те ще трябва да разполагат поне с 10 легла.
