Национална програма за борба с хепатита
България е на 21-во място в индекс за качеството на грижите за болни от хепатит.
Индексът сравнява скрининга за хепатит, лечение и грижа за пациентите с това заболяване, сред 27-те държави членки на Европейския съюз, Швейцария, Норвегия и Република Хърватска.
Европейският индекс за качеството на грижите за хепатитно болни показва, че представянето на България е непостоянно по отношение на лечение и превенция, както и че има недостиг, както в цяла Европа, на скрининг.
Като последствие от това, голям дял от инфекциите се диагностицират късно, което от своя страна води до вторични увреждания и увеличава риска за несъзнателно предаване на вируса.
„Позицията на България на 21 място в Хепатитния индекс показва, че сме положили основите, но все още има много мерки, които да се предприемат за подобряване грижите за болните с хепатит в България\", заяви д-р Станимир Хасърджиев - председател на Национално сдружение за борба с хепатита.
„Това, което липсва, е стратегическа координация и по-добро финансиране, които биха помогнали да се инициират и доведат до пълния си потенциал усилията на лекари, пациенти и други заинтересовани страни в България\", допълни той.
Той посочи, че българското правителство е взело правилното решение за създаване на Национална програма за борба с хепатита. В момента Франция е единствената държава, която е развила такава програма и за момента резултатите са обещаващи, обясни специалистът.
Европейският индекс за качеството на грижите за хепатитно болни е създаден от шведската научноизследователска организация Health Consumer Powerhouse (HCP) от името на и финансирана от Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA), на която „Хепасист\" е член.
Докато над 90% от децата са обхванати от задължителна ваксинация срещу хепатит B, липсват системни мерки за ваксинация на високорискови групи като здравни работници, близки на заразени с хепатит В хора или наркозависими. Без обществено субсидиране, ваксините се заплащат изцяло от пациента.
Според данните на Индекса, периодът на изчакване за посещение при специалист надвишава 4 седмици и децата се лекуват в специализирани отделения. За сметка на това, най-новите лекарства не са достъпни.
Индексът подчертава недостиг на скрининг за заболяването сред населението - въпреки че са финансирани от администрацията, изследванията и консултацията не са безплатни или анонимни, рутинен скрининг не се провежда систематично нито за населението като цяло, нито за основни рискови групи.
Първото място заема Франция, следвана от Словения и Германия.
„Позицията на Франция частично се дължи на националната координация на действията\", казва д-р Хасърджиев.
Франция е единствената държава, която е разработила национален план за справяне с всички аспекти на грижите за хепатитно болни. Централната координация помага да се използва пълният потенциал на иначе изолираните усилия на лекарите, групите болни и други заинтересовани страни.
Хепатитът представлява възпаление на черния дроб, което най-често се причинява от вирусна инфекция.
В България около 1,5,% от населението страда от хепатит С, 4-8% - от хепатит В. В Европа 23 милиона души страдат от хроничен вирусен хепатит, като 125 000 умират на година.
Според Световната здравна организация 2 милиарда души по целия свят са били инфектирани с вируса на хепатит В и повече от 350 милиона имат хронични чернодробни инфекции. Около 150 милиона души имат хроничен хепатит С.
Без навременно лечение, и двата вида хепатит могат да доведат до цироза и рак на черния дроб и сериозни вторични увреждания.
Повечето пациенти не знаят, че са заразени.
Индексът сравнява скрининга за хепатит, лечение и грижа за пациентите с това заболяване, сред 27-те държави членки на Европейския съюз, Швейцария, Норвегия и Република Хърватска.
Европейският индекс за качеството на грижите за хепатитно болни показва, че представянето на България е непостоянно по отношение на лечение и превенция, както и че има недостиг, както в цяла Европа, на скрининг.
Като последствие от това, голям дял от инфекциите се диагностицират късно, което от своя страна води до вторични увреждания и увеличава риска за несъзнателно предаване на вируса.
„Позицията на България на 21 място в Хепатитния индекс показва, че сме положили основите, но все още има много мерки, които да се предприемат за подобряване грижите за болните с хепатит в България\", заяви д-р Станимир Хасърджиев - председател на Национално сдружение за борба с хепатита.
„Това, което липсва, е стратегическа координация и по-добро финансиране, които биха помогнали да се инициират и доведат до пълния си потенциал усилията на лекари, пациенти и други заинтересовани страни в България\", допълни той.
Той посочи, че българското правителство е взело правилното решение за създаване на Национална програма за борба с хепатита. В момента Франция е единствената държава, която е развила такава програма и за момента резултатите са обещаващи, обясни специалистът.
Европейският индекс за качеството на грижите за хепатитно болни е създаден от шведската научноизследователска организация Health Consumer Powerhouse (HCP) от името на и финансирана от Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA), на която „Хепасист\" е член.
Докато над 90% от децата са обхванати от задължителна ваксинация срещу хепатит B, липсват системни мерки за ваксинация на високорискови групи като здравни работници, близки на заразени с хепатит В хора или наркозависими. Без обществено субсидиране, ваксините се заплащат изцяло от пациента.
Според данните на Индекса, периодът на изчакване за посещение при специалист надвишава 4 седмици и децата се лекуват в специализирани отделения. За сметка на това, най-новите лекарства не са достъпни.
Индексът подчертава недостиг на скрининг за заболяването сред населението - въпреки че са финансирани от администрацията, изследванията и консултацията не са безплатни или анонимни, рутинен скрининг не се провежда систематично нито за населението като цяло, нито за основни рискови групи.
Първото място заема Франция, следвана от Словения и Германия.
„Позицията на Франция частично се дължи на националната координация на действията\", казва д-р Хасърджиев.
Франция е единствената държава, която е разработила национален план за справяне с всички аспекти на грижите за хепатитно болни. Централната координация помага да се използва пълният потенциал на иначе изолираните усилия на лекарите, групите болни и други заинтересовани страни.
Хепатитът представлява възпаление на черния дроб, което най-често се причинява от вирусна инфекция.
В България около 1,5,% от населението страда от хепатит С, 4-8% - от хепатит В. В Европа 23 милиона души страдат от хроничен вирусен хепатит, като 125 000 умират на година.
Според Световната здравна организация 2 милиарда души по целия свят са били инфектирани с вируса на хепатит В и повече от 350 милиона имат хронични чернодробни инфекции. Около 150 милиона души имат хроничен хепатит С.
Без навременно лечение, и двата вида хепатит могат да доведат до цироза и рак на черния дроб и сериозни вторични увреждания.
Повечето пациенти не знаят, че са заразени.
