Национална политика за психично здраве
Проблемите на психиатричната помощ в България се подценяват от политиците и обществото. Това обяви националният консултант по психиатрия Вихра Миланова, която представи пред парламентарната здравна комисия най-наболелите проблеми в областта на този вид заболявания. Като такива тя посочи липсата на добро проследяване на пациентите, затрудненията при достъпа до продължителна рехабилитация и липсата на информация за честотата и видовете на психиатричните разстройства.
Липсата на интерес от страна на политиците, което тревожи психиатрите, се доказа още по време на днешното заседание на здравната комисия. Докато специалистите представяха проблемите си, депутатите започнаха един по един да напускат залата, докато останаха 6-7. Така, при липсата на кворум, не бе гласувано предложението на депутата от ДПС Тунчер Кърджалиев да се възложи на Министерството на здравеопазването в рамките на един месец да вземе конкретни решения по проблемите с диспансеризацията на пациентите, предизвикани от промени в наредби с номера 39 и 40.
Според новите текстове на тези подзаконови нормативи, диспансеризацията може да се извършва само в болниците и центровете за психично здраве, а не както досега – в извънболничната помощ. На тази промяна се възпротивиха голяма част от психиатрите в залата, повечето от които се представиха като работещи в извънболничната помощ. Те заявиха, че новите текстове лишават пациентите от право на избор и ги дискриминират. Заявено бе също така, че провеждането на диспансеризация в болниците е връщане с 40-50 години назад във времето. Според тях дори самата терминология е остаряла и би трябвало да се използва съвременното „водене на случая”, което в модерната психиатрия се прави основно в амбулаторни условия. Специалистите също така обясниха, че не може да има еднакви критерии за всички пациенти по отношение на този вид наблюдение. Те отбелязаха, че по-леките случаи като тревожните състояния не бива да бъдат диспансеризирани от болниците.
В същото време представителят на Министерството на здравеопазването обяви, че реално погледнато промените в наредбите не пречат да се прави диспансеризация в извънболничната помощ през тази година. Директорът на дирекция \"Медицински дейности и електронно здравеопазване\" Ивелина Георгиева отбеляза, че за периода 2010 -2012 г. диспансерно наблюдение не е осъществявала нито една практика в извънболничната помощ. „Тя е осъществявала извънболнична помощ. Тя е преглеждала пациенти, които вероятно са с психично заболяване или са с доказано такова, но не е провеждала амбулаторно наблюдение. Тази година, прехвърляйки тази дейност към НЗОК ние наистина обсъждахме всички възможности и решихме, че тъй като това е един преходен период, е по-добре да запазим сегашната дейност и на базата на анализ да преценим дали от следващата година може да бъде разширен кръга на тези, които осъществяват диспансерно наблюдение”, каза Георгиева. Според нея промените не ограничават избора на пациентите и реално погледнато само е сменен платеца. Георгиева също така заяви, че когато са правени измененията в 14-дневния дискусионен срок е нямало никакви предложения, отправени към МЗ. Това обаче беше отречено от представителя на амбулаторните психиатри д-р Рали Димитров, който отбеляза, че тяхното съсловие е внесло становище по наредбите в законовия срок.
В крайна сметка от МЗ обявиха, че са готови за дискусия по въпроса. Георгиева също така добави, че министерството работи върху проект за Национална политика за психично здраве за периода 2014 -2020 г. МТСП пък разработвало дългосрочна концепция за социални грижи. Във връзка с готвения регистър МЗ от този месец е осигурило възможност държавните психиатрични болници и центровете за психично здраве да получат достъп до информационен софтуер, който ще даде възможност да се събере информация за всички преминали през тези лечебни заведения пациенти.
Липсата на интерес от страна на политиците, което тревожи психиатрите, се доказа още по време на днешното заседание на здравната комисия. Докато специалистите представяха проблемите си, депутатите започнаха един по един да напускат залата, докато останаха 6-7. Така, при липсата на кворум, не бе гласувано предложението на депутата от ДПС Тунчер Кърджалиев да се възложи на Министерството на здравеопазването в рамките на един месец да вземе конкретни решения по проблемите с диспансеризацията на пациентите, предизвикани от промени в наредби с номера 39 и 40.
Според новите текстове на тези подзаконови нормативи, диспансеризацията може да се извършва само в болниците и центровете за психично здраве, а не както досега – в извънболничната помощ. На тази промяна се възпротивиха голяма част от психиатрите в залата, повечето от които се представиха като работещи в извънболничната помощ. Те заявиха, че новите текстове лишават пациентите от право на избор и ги дискриминират. Заявено бе също така, че провеждането на диспансеризация в болниците е връщане с 40-50 години назад във времето. Според тях дори самата терминология е остаряла и би трябвало да се използва съвременното „водене на случая”, което в модерната психиатрия се прави основно в амбулаторни условия. Специалистите също така обясниха, че не може да има еднакви критерии за всички пациенти по отношение на този вид наблюдение. Те отбелязаха, че по-леките случаи като тревожните състояния не бива да бъдат диспансеризирани от болниците.
В същото време представителят на Министерството на здравеопазването обяви, че реално погледнато промените в наредбите не пречат да се прави диспансеризация в извънболничната помощ през тази година. Директорът на дирекция \"Медицински дейности и електронно здравеопазване\" Ивелина Георгиева отбеляза, че за периода 2010 -2012 г. диспансерно наблюдение не е осъществявала нито една практика в извънболничната помощ. „Тя е осъществявала извънболнична помощ. Тя е преглеждала пациенти, които вероятно са с психично заболяване или са с доказано такова, но не е провеждала амбулаторно наблюдение. Тази година, прехвърляйки тази дейност към НЗОК ние наистина обсъждахме всички възможности и решихме, че тъй като това е един преходен период, е по-добре да запазим сегашната дейност и на базата на анализ да преценим дали от следващата година може да бъде разширен кръга на тези, които осъществяват диспансерно наблюдение”, каза Георгиева. Според нея промените не ограничават избора на пациентите и реално погледнато само е сменен платеца. Георгиева също така заяви, че когато са правени измененията в 14-дневния дискусионен срок е нямало никакви предложения, отправени към МЗ. Това обаче беше отречено от представителя на амбулаторните психиатри д-р Рали Димитров, който отбеляза, че тяхното съсловие е внесло становище по наредбите в законовия срок.
В крайна сметка от МЗ обявиха, че са готови за дискусия по въпроса. Георгиева също така добави, че министерството работи върху проект за Национална политика за психично здраве за периода 2014 -2020 г. МТСП пък разработвало дългосрочна концепция за социални грижи. Във връзка с готвения регистър МЗ от този месец е осигурило възможност държавните психиатрични болници и центровете за психично здраве да получат достъп до информационен софтуер, който ще даде възможност да се събере информация за всички преминали през тези лечебни заведения пациенти.
