Нарушения в пигментообразуването
Цветът на кожата се обуславя от три основни компонента, разположени в нея:
меланин – основният пигмент на кожата, който се образува от специализирани клетки меланоцити, разположени в базалния слой на епидермиса. Този пигмент е с кафеникав цвят.
червените кръвни клетки , циркулиращи през финните кожни капиляри съдържат хемоглобин, който обуславя розово-червеното оцветяване на кожата.
повърхностно разположеното рогово вещество кератин, което е с жълтеникав цвят.
Причините за нарушения в пигментацията на кожата са най-разнообразни и могат да настъпят при нарушения в меланинообразеването, хемосидериновата обмяна, при отлагония на различни пигменти /например каротин/, лекарства и цветни вещества /метали и др/.
Меланинообразуването се влияе от генетични, ендокринни /основно меланоцитостимулиращия хормон/ и външни фактори /ултравиолетови лъчи/.
Различни вещества като порфирини, кумаринови производни засилват лъчевото въздействие върху кожата и се наричат фотосенсибилизатори. Други вещества – хинин, парааминобензоената киселина имат фотозащитно действие. Наричат се фотопротектори.
Нарушенията в пигментацията на кожата могат да бъдат:
липса на пигмент /ахромии/,
намаление на съдържанието на пигмент /хипопигментации/ и
увеличение на пигмент /хиперпигментации/.
Хиперпигментации - най- често срещани са луничките (ефелиди) и пигментните петна (хлоазма, мелазма).
Хиперпигментация се наблюдава и при системни заболявания (засягащи целия организъм) като:
Адисонова болест, поради хиперпродукция на мелоноцитостимулиращ хормон,
хемохроматоза (\"бронзов диабет\"),
следвъзпалителни хиперпигментациии на кожата, които се наблюдават при болни с псориазис вулгарис, екзема, невродермит, лихен рубер планус и пелагра.
Хипопигментации и ахромии на кожата се среща при албинизма /вродена липса на кожен пигмент/, витилиго, а също при някои кожни заболявания /питириазис розеа, питириазис верзиколор/
меланин – основният пигмент на кожата, който се образува от специализирани клетки меланоцити, разположени в базалния слой на епидермиса. Този пигмент е с кафеникав цвят.
червените кръвни клетки , циркулиращи през финните кожни капиляри съдържат хемоглобин, който обуславя розово-червеното оцветяване на кожата.
повърхностно разположеното рогово вещество кератин, което е с жълтеникав цвят.
Причините за нарушения в пигментацията на кожата са най-разнообразни и могат да настъпят при нарушения в меланинообразеването, хемосидериновата обмяна, при отлагония на различни пигменти /например каротин/, лекарства и цветни вещества /метали и др/.
Меланинообразуването се влияе от генетични, ендокринни /основно меланоцитостимулиращия хормон/ и външни фактори /ултравиолетови лъчи/.
Различни вещества като порфирини, кумаринови производни засилват лъчевото въздействие върху кожата и се наричат фотосенсибилизатори. Други вещества – хинин, парааминобензоената киселина имат фотозащитно действие. Наричат се фотопротектори.
Нарушенията в пигментацията на кожата могат да бъдат:
липса на пигмент /ахромии/,
намаление на съдържанието на пигмент /хипопигментации/ и
увеличение на пигмент /хиперпигментации/.
Хиперпигментации - най- често срещани са луничките (ефелиди) и пигментните петна (хлоазма, мелазма).
Хиперпигментация се наблюдава и при системни заболявания (засягащи целия организъм) като:
Адисонова болест, поради хиперпродукция на мелоноцитостимулиращ хормон,
хемохроматоза (\"бронзов диабет\"),
следвъзпалителни хиперпигментациии на кожата, които се наблюдават при болни с псориазис вулгарис, екзема, невродермит, лихен рубер планус и пелагра.
Хипопигментации и ахромии на кожата се среща при албинизма /вродена липса на кожен пигмент/, витилиго, а също при някои кожни заболявания /питириазис розеа, питириазис верзиколор/
