Намалява броят на педиатрите
Спад в детската смъртност за 2011 година отбелязват педиатрите в навечерието на своя форум, традиционно провеждан в дните около детския празник – 1 юни. Показателят за изминалата година е бил 8,5 на 1000 живородени деца и е намалял с близо 1 пункт в сравнение с предходната 2010 г., когато неговата стойност е била 9,4 на 1000 живородени, съобщи специално за Zdrave.net доц. Димитър Калайков, началник на Диагностично-консултативния блок на УСБАЛ по детски болести в София и дългогодишен секретар на Българската педиатрична асоциация. Добрата новина разбира се е факт, който носи удовлетворение, но не може - поне засега - да измести фокуса в посока към цялостна по-позитивна оценка на процесите в детското здравеопазване. Защото е редно да си зададем въпроса къде сме ние?
Безспорно, много по-напред в сравнение с далечната днес 1997 г., когато детската смъртност у нас е отбелязала рекордно високо ниво от 17 на 1000. Но и все още много назад, съпоставено с тенденциите в останалите страни от бившия соцлагер. Ето цифрите. В края на 80-те години на миналия век, когато България е постигнала най-ниското си ниво на детската смъртност – 13,6 на 1000, по този показател се е доближавала до стойностите на Чехия и е изпреварвала Полша и Унгария. Днес Чехия е водеща в Европа по ниска детска смъртност – от порядъка на 2,6 -2,7 на 1000 и догонва най-напредналите в таза област - скандинавските страни (в сравнение с тях изоставаме също повече от 4 пъти). Унгария и Полша също са пред нас – там нивата са между 5 и 6 на 1000.
Неблагоприятни тенденции се очертават и във вътрешната структура на показателя. Нараства относителният дял на недоносените деца, които сега са около 9-10% от общия брой на новородените (преди 20 г. той е бил приблизително 6%), продължава да бъде висок и делът на новородените с тежка степен на недоносеност – с тегло под 1500 гр. при раждането. Смъртността в ранния перинатален период – първите 7 дни след раждането, сега заема половината от общата смъртност, и отново за жалост трябва да признаем, че в това отношение сме три пъти по-назад в сравнение с развитите държави.
Значителни са разликите в смъртността на децата в градовете и селата – те достигат до 30-40%.
Независимо, че има известен спад (преди няколко години разликата е достигала до 50%), „ножицата” продължава да бъде твърде голяма – нещо, което не може да се каже за повечето европейски страни. Продължаваме да сме на първо място в Европа и по „младенческа раждаемост” – понятие, с което се обозначават ражданията на деца от малолетни и непълнолетни момичета. Знае се, че над 10% от всички новородени у нас са от майки, за които се казва, че също са още деца. Отделно от това специалистите често изразяват притеснение от прогресивното нарастване на броя на децата, родени от жени над 35-годишна възраст, когато рискът от вътреутробно увреждане е значително по-голям. Ако преди няколко години тези раждания са били 2500-3000 годишно, днес те са не по-малко от 7000-8000 за година и тенденцията към нарастване продължава да бъде устойчива.
Много са факторите, които могат да повлияят върху динамиката на показателя „детска смъртност”, сред тях има такива, в които е скрит реален резерв за нейното намаляване.
днес възможностите за пренатална диагностика са значително подобрени и е напълно по силите на личните лекари и специалистите в извънболничната помощ навреме да насочат бременните към специализираните структури, където тя се извършва – най-често това са университетските болници. Трудно е обаче да се обясни защо това не се случва на практика. Що се отнася до факторите, свързани пряко с децата, един от най-съществените е високата заболеваемост и смъртност от тежки заболявания на дихателната система – пневмонии, които сега са причина за 16% от детската смъртност у нас. За сравнение – през 2010 г. във Финландия е бил регистриран един-единствен случай на смърт на дете от пневмония. „Напълно постижимо е тази смъртност да бъде сведена до минимум”, твърди доц. Калайков. Не по-малко съществено според него е да се мисли за комплекс от мерки, които биха ограничили броя на преждевременните раждания. Наред с това - укрепване на неонатологичния сектор с добре структурирани и оборудвани звена, с финансова осигуреност и мотивирани кадри. Не на последно място – подобряване на специализирания транспорт за недоносени новородени.
Намаляването на детската смъртност обаче освен всичко друго, означава и връщане към „златните правила” – насочена работа със семейството, първо посещение на новороденото в дома от лекар задължително до 24 часа след изписването от родилното заведение (стандартът ни по педиатрия го предвижда), проследяване и навременно насочване към педиатър, което реално не винаги става, дори и след като бе освободен достъпа до специалист в доболничната помощ.
Ако се върнем назад във времето, ще си спомним, че в началото на здравната реформа преди десетилетие, много от избралите попрището на общопрактикуващи медици бяха с призната специалност по педиатрия. С годините обаче те започнаха да намаляват, а на тяхно място не идваха нови специалисти. „Педиатрията у нас е изчезваща специалност”, твърди доц. Калайков и подкрепя думите си с факти – ако преди 10 години на изпитна сесия за специалност са се явявали по 150 кандидати, днес броят им е намалял драстично и се явяват не повече от 10. „Що се отнася до подготовката на джипитата – съдете сами: Един курс по детски болести за ОПЛ трае между 8 и 10 седмици, а специализацията по педиатрия – 4 години. Кой ще бъде по-подготвен за работа с деца, в крайна сметка?”, обобщава доц. Калайков. И допълва, че в професионалните среди продължава да се обсъжда идеята единствено педиатри да могат да поемат обслужването на децата до 6-годишна възраст, а след това грижите за тях да могат да се поверяват на общопрактикуващите лекари.
По една устойчива и не дотам похвална традиция от последните години,
сигурни данни за хроничната заболеваемост при децата и подрастващите у нас няма
Има единични репрезентативни проучвания, които обаче не са достатъчни, за да се направят сериозни изводи и да се определят тенденциите, единодушни са специалистите. „Пътечната медицина” е факт, за съжаление, както са факт и изкривяванията, които тя създаде в нашата област”, коментира по този повод доц. Калайков и допълва: „Налага се да хоспитализираме деца с различна диагноза, за да не нарушаваме нормативите. Така за последните години се увеличиха хоспитализациите, по обясними причини се предпочитат хоспитализации по скъпи клинични пътеки. Нашата работа обаче не стана по-лесна, нито обслужването на децата – по-добро.” Обяснява още, че е имало предложение например за нова клинична пътека с кратък срок на болничния престой и относително ниска цена за болнично лечение на деца с тежко протичаща ангина, която крие рискове от бързо настъпване на опасни, животозастрашаващи усложнения. „Предложението не бе прието, независимо, че вариантът беше икономически изгоден. Години наред оставаме дискриминирани и при заплащането, дори ако вземем за пример само потребителската такса – освободени от това задължение са всички деца не само в доболничната помощ, но и при хоспитализация. А всичко това е за наша сметка, както и за сметка на болниците”, допълва още темата доц. Калайков. И преди да постави финалната точка на разговора ни споделя, че и на този конгрес на педиатричната асоциация предложенията на гилдията ще бъдат разгледани и обсъдени, а след това - изпратени до институциите. Не се наема да твърди обаче дали ще има резултат.
Безспорно, много по-напред в сравнение с далечната днес 1997 г., когато детската смъртност у нас е отбелязала рекордно високо ниво от 17 на 1000. Но и все още много назад, съпоставено с тенденциите в останалите страни от бившия соцлагер. Ето цифрите. В края на 80-те години на миналия век, когато България е постигнала най-ниското си ниво на детската смъртност – 13,6 на 1000, по този показател се е доближавала до стойностите на Чехия и е изпреварвала Полша и Унгария. Днес Чехия е водеща в Европа по ниска детска смъртност – от порядъка на 2,6 -2,7 на 1000 и догонва най-напредналите в таза област - скандинавските страни (в сравнение с тях изоставаме също повече от 4 пъти). Унгария и Полша също са пред нас – там нивата са между 5 и 6 на 1000.
Неблагоприятни тенденции се очертават и във вътрешната структура на показателя. Нараства относителният дял на недоносените деца, които сега са около 9-10% от общия брой на новородените (преди 20 г. той е бил приблизително 6%), продължава да бъде висок и делът на новородените с тежка степен на недоносеност – с тегло под 1500 гр. при раждането. Смъртността в ранния перинатален период – първите 7 дни след раждането, сега заема половината от общата смъртност, и отново за жалост трябва да признаем, че в това отношение сме три пъти по-назад в сравнение с развитите държави.
Значителни са разликите в смъртността на децата в градовете и селата – те достигат до 30-40%.
Независимо, че има известен спад (преди няколко години разликата е достигала до 50%), „ножицата” продължава да бъде твърде голяма – нещо, което не може да се каже за повечето европейски страни. Продължаваме да сме на първо място в Европа и по „младенческа раждаемост” – понятие, с което се обозначават ражданията на деца от малолетни и непълнолетни момичета. Знае се, че над 10% от всички новородени у нас са от майки, за които се казва, че също са още деца. Отделно от това специалистите често изразяват притеснение от прогресивното нарастване на броя на децата, родени от жени над 35-годишна възраст, когато рискът от вътреутробно увреждане е значително по-голям. Ако преди няколко години тези раждания са били 2500-3000 годишно, днес те са не по-малко от 7000-8000 за година и тенденцията към нарастване продължава да бъде устойчива.
Много са факторите, които могат да повлияят върху динамиката на показателя „детска смъртност”, сред тях има такива, в които е скрит реален резерв за нейното намаляване.
днес възможностите за пренатална диагностика са значително подобрени и е напълно по силите на личните лекари и специалистите в извънболничната помощ навреме да насочат бременните към специализираните структури, където тя се извършва – най-често това са университетските болници. Трудно е обаче да се обясни защо това не се случва на практика. Що се отнася до факторите, свързани пряко с децата, един от най-съществените е високата заболеваемост и смъртност от тежки заболявания на дихателната система – пневмонии, които сега са причина за 16% от детската смъртност у нас. За сравнение – през 2010 г. във Финландия е бил регистриран един-единствен случай на смърт на дете от пневмония. „Напълно постижимо е тази смъртност да бъде сведена до минимум”, твърди доц. Калайков. Не по-малко съществено според него е да се мисли за комплекс от мерки, които биха ограничили броя на преждевременните раждания. Наред с това - укрепване на неонатологичния сектор с добре структурирани и оборудвани звена, с финансова осигуреност и мотивирани кадри. Не на последно място – подобряване на специализирания транспорт за недоносени новородени.
Намаляването на детската смъртност обаче освен всичко друго, означава и връщане към „златните правила” – насочена работа със семейството, първо посещение на новороденото в дома от лекар задължително до 24 часа след изписването от родилното заведение (стандартът ни по педиатрия го предвижда), проследяване и навременно насочване към педиатър, което реално не винаги става, дори и след като бе освободен достъпа до специалист в доболничната помощ.
Ако се върнем назад във времето, ще си спомним, че в началото на здравната реформа преди десетилетие, много от избралите попрището на общопрактикуващи медици бяха с призната специалност по педиатрия. С годините обаче те започнаха да намаляват, а на тяхно място не идваха нови специалисти. „Педиатрията у нас е изчезваща специалност”, твърди доц. Калайков и подкрепя думите си с факти – ако преди 10 години на изпитна сесия за специалност са се явявали по 150 кандидати, днес броят им е намалял драстично и се явяват не повече от 10. „Що се отнася до подготовката на джипитата – съдете сами: Един курс по детски болести за ОПЛ трае между 8 и 10 седмици, а специализацията по педиатрия – 4 години. Кой ще бъде по-подготвен за работа с деца, в крайна сметка?”, обобщава доц. Калайков. И допълва, че в професионалните среди продължава да се обсъжда идеята единствено педиатри да могат да поемат обслужването на децата до 6-годишна възраст, а след това грижите за тях да могат да се поверяват на общопрактикуващите лекари.
По една устойчива и не дотам похвална традиция от последните години,
сигурни данни за хроничната заболеваемост при децата и подрастващите у нас няма
Има единични репрезентативни проучвания, които обаче не са достатъчни, за да се направят сериозни изводи и да се определят тенденциите, единодушни са специалистите. „Пътечната медицина” е факт, за съжаление, както са факт и изкривяванията, които тя създаде в нашата област”, коментира по този повод доц. Калайков и допълва: „Налага се да хоспитализираме деца с различна диагноза, за да не нарушаваме нормативите. Така за последните години се увеличиха хоспитализациите, по обясними причини се предпочитат хоспитализации по скъпи клинични пътеки. Нашата работа обаче не стана по-лесна, нито обслужването на децата – по-добро.” Обяснява още, че е имало предложение например за нова клинична пътека с кратък срок на болничния престой и относително ниска цена за болнично лечение на деца с тежко протичаща ангина, която крие рискове от бързо настъпване на опасни, животозастрашаващи усложнения. „Предложението не бе прието, независимо, че вариантът беше икономически изгоден. Години наред оставаме дискриминирани и при заплащането, дори ако вземем за пример само потребителската такса – освободени от това задължение са всички деца не само в доболничната помощ, но и при хоспитализация. А всичко това е за наша сметка, както и за сметка на болниците”, допълва още темата доц. Калайков. И преди да постави финалната точка на разговора ни споделя, че и на този конгрес на педиатричната асоциация предложенията на гилдията ще бъдат разгледани и обсъдени, а след това - изпратени до институциите. Не се наема да твърди обаче дали ще има резултат.
