Намалени разходи за здраве като дял от БВП
България е единствената държава-членка на Европейския съюз, в която средствата за здравеопазване като дял от БВП са намалели в периода 2002-2010 г. Това отчита „Евростат” в анализ на разходите на европейските правителства, изнесен този месец. От приложените цифри все пак става ясно, че Румъния и Унгария също са намалили разхода си за здраве като дял от БВП, но изчислени на глава от населението средствата там са доста повече.
Европейската статистическа служба отчита, че през 2002 г. страната ни е похарчила 5,3% от БВП за здраве, а през 2010 г. – 4,8% или с 0,5 по-малко. В същото време държавите от ЕС са разходвали средно по 7,5% от БВП за здравеопазване. Най-чувствително са нараснали разходите за здраве в Гърция и Холандия, съответно с 2,5% и 2,8% за периода.
Общите разходи на България за 2011 г. като дял от БВП са значително по-малки от средноевропейските – 35,2% при средно 49,1% за 27-те държави-членки на ЕС. В тези общи разходи се включват всички средства от централната и местните власти, както и фондовете за социална сигурност, които общо за ЕС са наброявали около 6 200 млрд. евро за 2011 г. или 49,1% от БВП, твърди „Евростат”. По този показател страната ни е на последно място в Евросъюза. В 10 държави-членки размерът на разходите като дял от БВП е бил по-висок от средното за Европа, а сред тях са Дания, Франция, Финландия и Белгия (всички с над 53%).
Повече от половината от общите държавни разходи в ЕС са отишли за социална защита (19,9%) и здравеопазване (7,5%), отчита още европейската статистическа служба. В сравнение с 2002 г., от когато датират първите обобщени данни за всички държави-членки, разходите за социална защита, здравеопазване и икономически мерки са нараствали с темпа на БВП, а след 2009 г. и с повече, което може да се обясни с предприети действия в отговор на кризата. „Евростат” уточнява, че разходите за социална защита включват обезщетенията при заболяване, увреждане и безработица, майчинските и пенсиите, и др. Най-висок е делът на тези разходи в Дания (25,4%), Франция (24,2%) и Финландия (23,9%). У нас те възлизат на 13,4% от БВП.
Здравеопазването е вторият сектор по размер на разходите в Европа със 7,5% от БВП или 14,7% от общите държавни разходи. Делът на харчовете за здравния сектор е най-висок в Дания и Ирландия – 8,5% от БВП. България е на опашката по този показател, а след нас остават само Кипър (3,3%), Латвия (4,3%) и Румъния (3,6%). Страната ни вероятно би била в още по-неизгодно положение, ако се разглеждаха данните за 2011 и 2012 г., когато средствата за здраве като дял от БВП паднаха до около 4%. Както е видно от данните на „Евростат”, тенденцията в Европа е точно обратната.
Ако изобщо има сектор, който може да съперничи на здравеопазването по степен на ощетеност, това е образованието. В 27-те държави от ЕС държавните разходи за образование са нараствали със сходни темпове в периода 2002-2010 г., като са се покачили от 5,2% до 5,5% от БВП, отчита „Евростат”. У нас обаче те са едва 3,8% и запазват дела си от 2002 г.
Данните на „Евростат” дават отговор и на въпроса за какво всъщност харчи парите си България, щом остава встрани от европейската тенденция за ръст на социалните разходи. Страната ни дава повече от средното за Европа за икономически дейности – 5,1% от БВП при 4,7% за ЕС. За изненаданите „Евростат” уточнява, че в икономическите дейности се включва и изграждането на транспортни и инфраструктурни обекти.България дава повече от средното за Европа за отбрана (1,8% от БВП при средно 1,6% за ЕС), както и за обществен ред и сигурност (2,7% при 1,9% за ЕС). „Евростат” уточнява, че в понятието „отбрана” включва военна и гражданска защита, а в „обществен ред и сигурност” – дейността на полицията, пожарните служби, съдилищата и затворите. В това отношение страната ни е на първо място в Евросъюза, наред със Словакия.
Данните на „Евростат” за пореден път потвърждават онова, което и бездруго си знаем – че у нас все още е по-лесно да се издействат повече пари за военни и полиция, отколкото за пациенти и лекари. Нищо ново под слънцето, и все пак – друго е да ти го кажат от Европа.
Европейската статистическа служба отчита, че през 2002 г. страната ни е похарчила 5,3% от БВП за здраве, а през 2010 г. – 4,8% или с 0,5 по-малко. В същото време държавите от ЕС са разходвали средно по 7,5% от БВП за здравеопазване. Най-чувствително са нараснали разходите за здраве в Гърция и Холандия, съответно с 2,5% и 2,8% за периода.
Общите разходи на България за 2011 г. като дял от БВП са значително по-малки от средноевропейските – 35,2% при средно 49,1% за 27-те държави-членки на ЕС. В тези общи разходи се включват всички средства от централната и местните власти, както и фондовете за социална сигурност, които общо за ЕС са наброявали около 6 200 млрд. евро за 2011 г. или 49,1% от БВП, твърди „Евростат”. По този показател страната ни е на последно място в Евросъюза. В 10 държави-членки размерът на разходите като дял от БВП е бил по-висок от средното за Европа, а сред тях са Дания, Франция, Финландия и Белгия (всички с над 53%).
Повече от половината от общите държавни разходи в ЕС са отишли за социална защита (19,9%) и здравеопазване (7,5%), отчита още европейската статистическа служба. В сравнение с 2002 г., от когато датират първите обобщени данни за всички държави-членки, разходите за социална защита, здравеопазване и икономически мерки са нараствали с темпа на БВП, а след 2009 г. и с повече, което може да се обясни с предприети действия в отговор на кризата. „Евростат” уточнява, че разходите за социална защита включват обезщетенията при заболяване, увреждане и безработица, майчинските и пенсиите, и др. Най-висок е делът на тези разходи в Дания (25,4%), Франция (24,2%) и Финландия (23,9%). У нас те възлизат на 13,4% от БВП.
Здравеопазването е вторият сектор по размер на разходите в Европа със 7,5% от БВП или 14,7% от общите държавни разходи. Делът на харчовете за здравния сектор е най-висок в Дания и Ирландия – 8,5% от БВП. България е на опашката по този показател, а след нас остават само Кипър (3,3%), Латвия (4,3%) и Румъния (3,6%). Страната ни вероятно би била в още по-неизгодно положение, ако се разглеждаха данните за 2011 и 2012 г., когато средствата за здраве като дял от БВП паднаха до около 4%. Както е видно от данните на „Евростат”, тенденцията в Европа е точно обратната.
Ако изобщо има сектор, който може да съперничи на здравеопазването по степен на ощетеност, това е образованието. В 27-те държави от ЕС държавните разходи за образование са нараствали със сходни темпове в периода 2002-2010 г., като са се покачили от 5,2% до 5,5% от БВП, отчита „Евростат”. У нас обаче те са едва 3,8% и запазват дела си от 2002 г.
Данните на „Евростат” дават отговор и на въпроса за какво всъщност харчи парите си България, щом остава встрани от европейската тенденция за ръст на социалните разходи. Страната ни дава повече от средното за Европа за икономически дейности – 5,1% от БВП при 4,7% за ЕС. За изненаданите „Евростат” уточнява, че в икономическите дейности се включва и изграждането на транспортни и инфраструктурни обекти.България дава повече от средното за Европа за отбрана (1,8% от БВП при средно 1,6% за ЕС), както и за обществен ред и сигурност (2,7% при 1,9% за ЕС). „Евростат” уточнява, че в понятието „отбрана” включва военна и гражданска защита, а в „обществен ред и сигурност” – дейността на полицията, пожарните служби, съдилищата и затворите. В това отношение страната ни е на първо място в Евросъюза, наред със Словакия.
Данните на „Евростат” за пореден път потвърждават онова, което и бездруго си знаем – че у нас все още е по-лесно да се издействат повече пари за военни и полиция, отколкото за пациенти и лекари. Нищо ново под слънцето, и все пак – друго е да ти го кажат от Европа.
