Мениеров синдром
Мениеров синдром е често срещано заболяване, което засяга тази част от вътрешното ухо, която контролира равновесието (лабиринт).
Въпреки многото теории, които съществуват, и установяването на увеличено количество течност в лабиринта, причината за възникването му е неизвестна.
Заболяването е малко по-често при мъже и обикновено се появява във възрастта между 35 и 55 години.
Протича с световъртеж, придружен от намаление на слуха и шум в ушите.
Пристъпите се редуват през различно дълги периоди. След всеки следващ пристъп слухът има тенденция да се влошава. Шумът в ушите може да бъде много неприятен и да се усилва по време на пристъп. Слухът също може да се влоши по време на пристъпа или да се появи чувство на запълненост във или зад ухото преди самия пристъп, по което болните разбират неговото настъпване.
В началото проявите на мениеровия синдром могат да бъдат обратими с лечение, но впоследствие настъпва трайно увреждане на слуха.
Звуковите сигнали се разстройват, поради което е възможно слуховите апарати да не могат да се понасят.
Лекарствата, които разширяват артериите и подобряват притока на кръв към охлюва и лабиринта, по принцип нямат ефект. В някои случаи подобрение може да се постигне с използването на диуретици и антихистаминови препарати.
Около 75 процента от болните се поддържат с неоперативни средства.
Оперативно или ултразвуково лечение могат да се приложат, за да се разруши лабиринтът, с което се премахва световъртежът. Те обаче не подобряват слуха.
Въпреки многото теории, които съществуват, и установяването на увеличено количество течност в лабиринта, причината за възникването му е неизвестна.
Заболяването е малко по-често при мъже и обикновено се появява във възрастта между 35 и 55 години.
Протича с световъртеж, придружен от намаление на слуха и шум в ушите.
Пристъпите се редуват през различно дълги периоди. След всеки следващ пристъп слухът има тенденция да се влошава. Шумът в ушите може да бъде много неприятен и да се усилва по време на пристъп. Слухът също може да се влоши по време на пристъпа или да се появи чувство на запълненост във или зад ухото преди самия пристъп, по което болните разбират неговото настъпване.
В началото проявите на мениеровия синдром могат да бъдат обратими с лечение, но впоследствие настъпва трайно увреждане на слуха.
Звуковите сигнали се разстройват, поради което е възможно слуховите апарати да не могат да се понасят.
Лекарствата, които разширяват артериите и подобряват притока на кръв към охлюва и лабиринта, по принцип нямат ефект. В някои случаи подобрение може да се постигне с използването на диуретици и антихистаминови препарати.
Около 75 процента от болните се поддържат с неоперативни средства.
Оперативно или ултразвуково лечение могат да се приложат, за да се разруши лабиринтът, с което се премахва световъртежът. Те обаче не подобряват слуха.
