Майчино и детско здравеопазване
До края на 2013 г. ще сме с 4500 новородени по-малко, сочат прогнозите, огласени на форума „Майчино и детско здравеопазване”, който се проведе през уикенда в столицата. На фона на тежката демографска и икономическа криза тази сфера на здравеопазването ни търпи сериозни критики и се нуждае от също толкова сериозни промени, единодушни бяха акушер-гинеколози, неонатолози и педиатри. Системата на майчино и детско здравеопазване е нискоефективна и недобре организирана, категорични бяха те и посочиха конкретни примери. Медицинските услуги за бременни в доболничната помощ са силно ограничени, женската консултация не се осъществява в достатъчна степен като обем и качество на прегледите и изследванията и това се отнася особено негативно върху бъдещите майки, които попадат в рисковите групи. Те по-често имат усложнено раждане, децата им също така по-често се раждат пред термин, с ниско тегло или някаква аномалия.
Късният обхват на бременните и особено на неосигурените бременни е често срещана практика с много лоши последици – не са малко случаите, в които бременни не търсят лекар през цялата си бременност и постъпват в родилното отделение направо за раждане. В същото време средствата, предвидени за неосигурени бременни за последната година са намалели от 5 на 3 млн. лв., акушер-гинеколозите от доболничната помощ нямат стимули да приемат и проследяват бременни при изключително ниското ниво на заплащане от здравната каса.
Недоносените новородени от големите градове в повечето случаи получават много добри грижи, но това не важи в същата степен за децата от по-малките градове и от селата, особено след изписването им от неонатологичните отделения. Личните лекари нямат познанията, необходими за да полагат специфични грижи за такива деца, детските отделения също нямат достатъчно капацитет. По тази причина има и случаи, в които семейства купуват или наемат дългосрочно жилище в София, за да може детето им да получи по-добри грижи и наблюдение от неонаталог – принудени са да постъпят така, защото такива просто няма в близост до мястото, в което живеят. Децата, родени недоносени, имат нужда от допълнителни прегледи от невролози, офталмолози, други тесни специалисти, профилирани за работа с деца.
Системата обаче не им осигурява такава възможност и те попадат във вакуум,а семействата им се оказват изправени пред много сериозни затруднения. Същото се отнася и за рехабилитацията – клиничните пътеки за нея са недостатъчни като продължителност и децата, които се нуждаят от нея, на практика получават половинчато лечение.
Къде и защо се къса връзката между доболничното и болничното ниво, защо се озовахме в този порочен кръг и има ли излизане от него? Участниците в дискусията призоваха администратори и политици да търсят решения на тези въпроси и направиха предложения за промени. Най-същественото, което има решаващо значение,според водещият наш акушер-гинеколог проф. Стоимен Иванов, ръководител на клиника „Майчин риск” в УБ „Майчин дом”, е промените да започнат от женската консултация и да бъдат намерени средства за осигуряване на пълноценно проследяване на бременните, като се въведат ясни и обективни критерии за рискова бременност. За промяна в регулативните стандарти и изваждането на рисковия контингент от тях се обяви главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков, акушер-гинеколог по специалност. „След като майчиното и детското здравеопазване са национален приоритет, изследванията на бременните жени следва да бъдат извадени от регулативните стандарти на акушер-гинеколозите и те да имат свободата да ги назначават по медицински индикации, а не според административни разпоредби”, подчерта д-р Ленков.
Друга идея беше свързана с въвеждането на национална скринингова програма за гестационен диабет,като в него бъдат включени всички бременни между 24 и 28 гестационна седмица, както и бременните във висок риск според известните критерии - между 8 и 10 гестационна седмица, с изследване освен на кръвна глюкоза, още и с допълнителни тестове при необходимост. Честотата на гестационния диабет у нас е приблизително 29%, заболяването може да има сериозни последици и е редно да не се подценява, посочиха ендокринолози и препоръчаха още да има повишено внимание в ранния постпартален период, тъй като според проучванията при 25% от жените по това време се наблюдават нарушения в глюкозния толеранс и те трябва да бъдат своевременно диагностицирани. Да има повишено внимание и към децата на жени диабетички още в ранния постнатален период, те да бъдат обект на наблюдение и своевременно насочване към специалист, ако е небходимо, бе друга препоръка, към която се присъединиха и много неонатолози.
Ето и останалите предложения:
Да бъде приета национална програма за проследяване на децата, родени недоносени до навършване на 2-годишна възраст , като в нея бъдат разписани възможности за редовни прегледи от невролози, офталмолози и други тесни специалисти, както и за лабораторни, образни и функционални изследвания. Да бъде обърнато по-голямо внимание на тестовете за аутизъм, тъй като има проучвания, които потвърждават връзката между недоносеност и аутизъм. Част от домовете „Майка и дете”, които бяха закрити поради промените във връзка с деинституционализацията, да бъдат трансформирани в центрове за рехабилитация, където да получават необходимите им процедури деца, родени с двигателни нарушения. Да бъде организирана програма за съвременен транспорт на недоносени, с което ще се осигури адекватното и бързото им транспортиране до болници със съответното ниво на компетентност. Да бъде разработена национална програма съвместно с Българската педиатрична асоциация, в която да бъдат разписани правилата на проследяване на високорисковите деца и децата с хронични заболявания. Да се предприемат стъпки за овладяване на кризата в неонатологията и педиатрията – две области, в които дефицитът на специалисти става все по-осезателен. В училищните програми да се включат и здравни теми, да се обърне по-сериозно внимание на здравословното поведение не само при девойките, но и при момчетата от гледна точка на превенция на стерилитета. Двойките с фертилни проблеми да бъдат максимално бързо насочвани към центрове, работещи в областта на стерилитета и асистираните репродукции, за да не се губи ценно време.
По време на конференцията министър Таня Андреева огласи намерението Център „Фонд за асистирана репродукция”да промени облика си,като разшири обсега на дейността си и се върне обратно към МЗ, след като преди година финансирането му бе поето от НЗОК. В изявление пред медиите д-р Андреева уточни още, че освен с разплащане към отделните клиники, фондът ще бъде натоварен със задачи, които ще са част от цялостната държавна политика в областта на майчиното и детското здравеопазване. Тя посочи, че освен с работа с клиниките, структурата ще бъде ангажирана и в осъществяването и координацията на различни програми, ще се грижи изцяло за информационните кампании, тъй като според статистиката не по-малко от 25% от семейните двойки с репродуктивни проблеми не знаят към кого да се обърнат. Очевидно е въпрос на време конкретиката да бъде избистрена и да стане видима за обществото. Още отсега обаче е притеснително, че не се говори с необходимата яснота за законодателните промени, които би трябвало да ги предшестват, не се засяга и темата за финансовата осигуреност на дейностите, които ще бъдат включени в реализацията на политиката в областта на майчиното и детското здравеопазване. Факт е, че д-р Андреева вече набеляза една от посоките:„Женската консултация трябва да бъде много широко понятие,там трябва да бъдат и кабинетите по стерилитет, там трябва да бъдат и дейностите, свързани с планирането на една бременност още преди тя да настъпи”, заяви министърът пред медиите. Как и кога ще стане това, с какъв ресурс ще бъде обезпечена промяната – това са въпросите, които все още очакват отговор. Отговор очаква и още един, също немаловажен въпрос – натоварването на фонда с информационни функции оставя опасението, че много средства могат да бъдат насочени към скъпоструващи комуникационни PR-кампании (най-пресният пример е кампанията по проекта „Спри и се прегледай”), докато същинската дейност остане за пореден път недофинанансирана и съответно – обречена на нисък ефект. Как може да бъде парирана такава опасност?
Добри пожелания или реални стъпки – на кое от двете ще станем свидетели след конференцията „Майчино и детско здравеопазване”? Засега никой не се ангажира с конкретни срокове, а това само по себе си не вдъхва особен оптимизъм. Така че не ни остава нищо друго, освен да чакаме.
Късният обхват на бременните и особено на неосигурените бременни е често срещана практика с много лоши последици – не са малко случаите, в които бременни не търсят лекар през цялата си бременност и постъпват в родилното отделение направо за раждане. В същото време средствата, предвидени за неосигурени бременни за последната година са намалели от 5 на 3 млн. лв., акушер-гинеколозите от доболничната помощ нямат стимули да приемат и проследяват бременни при изключително ниското ниво на заплащане от здравната каса.
Недоносените новородени от големите градове в повечето случаи получават много добри грижи, но това не важи в същата степен за децата от по-малките градове и от селата, особено след изписването им от неонатологичните отделения. Личните лекари нямат познанията, необходими за да полагат специфични грижи за такива деца, детските отделения също нямат достатъчно капацитет. По тази причина има и случаи, в които семейства купуват или наемат дългосрочно жилище в София, за да може детето им да получи по-добри грижи и наблюдение от неонаталог – принудени са да постъпят така, защото такива просто няма в близост до мястото, в което живеят. Децата, родени недоносени, имат нужда от допълнителни прегледи от невролози, офталмолози, други тесни специалисти, профилирани за работа с деца.
Системата обаче не им осигурява такава възможност и те попадат във вакуум,а семействата им се оказват изправени пред много сериозни затруднения. Същото се отнася и за рехабилитацията – клиничните пътеки за нея са недостатъчни като продължителност и децата, които се нуждаят от нея, на практика получават половинчато лечение.
Къде и защо се къса връзката между доболничното и болничното ниво, защо се озовахме в този порочен кръг и има ли излизане от него? Участниците в дискусията призоваха администратори и политици да търсят решения на тези въпроси и направиха предложения за промени. Най-същественото, което има решаващо значение,според водещият наш акушер-гинеколог проф. Стоимен Иванов, ръководител на клиника „Майчин риск” в УБ „Майчин дом”, е промените да започнат от женската консултация и да бъдат намерени средства за осигуряване на пълноценно проследяване на бременните, като се въведат ясни и обективни критерии за рискова бременност. За промяна в регулативните стандарти и изваждането на рисковия контингент от тях се обяви главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков, акушер-гинеколог по специалност. „След като майчиното и детското здравеопазване са национален приоритет, изследванията на бременните жени следва да бъдат извадени от регулативните стандарти на акушер-гинеколозите и те да имат свободата да ги назначават по медицински индикации, а не според административни разпоредби”, подчерта д-р Ленков.
Друга идея беше свързана с въвеждането на национална скринингова програма за гестационен диабет,като в него бъдат включени всички бременни между 24 и 28 гестационна седмица, както и бременните във висок риск според известните критерии - между 8 и 10 гестационна седмица, с изследване освен на кръвна глюкоза, още и с допълнителни тестове при необходимост. Честотата на гестационния диабет у нас е приблизително 29%, заболяването може да има сериозни последици и е редно да не се подценява, посочиха ендокринолози и препоръчаха още да има повишено внимание в ранния постпартален период, тъй като според проучванията при 25% от жените по това време се наблюдават нарушения в глюкозния толеранс и те трябва да бъдат своевременно диагностицирани. Да има повишено внимание и към децата на жени диабетички още в ранния постнатален период, те да бъдат обект на наблюдение и своевременно насочване към специалист, ако е небходимо, бе друга препоръка, към която се присъединиха и много неонатолози.
Ето и останалите предложения:
Да бъде приета национална програма за проследяване на децата, родени недоносени до навършване на 2-годишна възраст , като в нея бъдат разписани възможности за редовни прегледи от невролози, офталмолози и други тесни специалисти, както и за лабораторни, образни и функционални изследвания. Да бъде обърнато по-голямо внимание на тестовете за аутизъм, тъй като има проучвания, които потвърждават връзката между недоносеност и аутизъм. Част от домовете „Майка и дете”, които бяха закрити поради промените във връзка с деинституционализацията, да бъдат трансформирани в центрове за рехабилитация, където да получават необходимите им процедури деца, родени с двигателни нарушения. Да бъде организирана програма за съвременен транспорт на недоносени, с което ще се осигури адекватното и бързото им транспортиране до болници със съответното ниво на компетентност. Да бъде разработена национална програма съвместно с Българската педиатрична асоциация, в която да бъдат разписани правилата на проследяване на високорисковите деца и децата с хронични заболявания. Да се предприемат стъпки за овладяване на кризата в неонатологията и педиатрията – две области, в които дефицитът на специалисти става все по-осезателен. В училищните програми да се включат и здравни теми, да се обърне по-сериозно внимание на здравословното поведение не само при девойките, но и при момчетата от гледна точка на превенция на стерилитета. Двойките с фертилни проблеми да бъдат максимално бързо насочвани към центрове, работещи в областта на стерилитета и асистираните репродукции, за да не се губи ценно време.
По време на конференцията министър Таня Андреева огласи намерението Център „Фонд за асистирана репродукция”да промени облика си,като разшири обсега на дейността си и се върне обратно към МЗ, след като преди година финансирането му бе поето от НЗОК. В изявление пред медиите д-р Андреева уточни още, че освен с разплащане към отделните клиники, фондът ще бъде натоварен със задачи, които ще са част от цялостната държавна политика в областта на майчиното и детското здравеопазване. Тя посочи, че освен с работа с клиниките, структурата ще бъде ангажирана и в осъществяването и координацията на различни програми, ще се грижи изцяло за информационните кампании, тъй като според статистиката не по-малко от 25% от семейните двойки с репродуктивни проблеми не знаят към кого да се обърнат. Очевидно е въпрос на време конкретиката да бъде избистрена и да стане видима за обществото. Още отсега обаче е притеснително, че не се говори с необходимата яснота за законодателните промени, които би трябвало да ги предшестват, не се засяга и темата за финансовата осигуреност на дейностите, които ще бъдат включени в реализацията на политиката в областта на майчиното и детското здравеопазване. Факт е, че д-р Андреева вече набеляза една от посоките:„Женската консултация трябва да бъде много широко понятие,там трябва да бъдат и кабинетите по стерилитет, там трябва да бъдат и дейностите, свързани с планирането на една бременност още преди тя да настъпи”, заяви министърът пред медиите. Как и кога ще стане това, с какъв ресурс ще бъде обезпечена промяната – това са въпросите, които все още очакват отговор. Отговор очаква и още един, също немаловажен въпрос – натоварването на фонда с информационни функции оставя опасението, че много средства могат да бъдат насочени към скъпоструващи комуникационни PR-кампании (най-пресният пример е кампанията по проекта „Спри и се прегледай”), докато същинската дейност остане за пореден път недофинанансирана и съответно – обречена на нисък ефект. Как може да бъде парирана такава опасност?
Добри пожелания или реални стъпки – на кое от двете ще станем свидетели след конференцията „Майчино и детско здравеопазване”? Засега никой не се ангажира с конкретни срокове, а това само по себе си не вдъхва особен оптимизъм. Така че не ни остава нищо друго, освен да чакаме.
