Мълчанието и спекулациите за стволово-клетъчното банкиране у нас
Приблизително 70 000 са ражданията годишно у нас, само 1,9% от двойките, чакащи дете, вземат решение да съхранят проба в семейна банка. Това означава, че едва 1300-1400 двойки родители правят тази важна биологична застраховка в семейна банка, сочат данни от края на май. Статистиката допълва още, че между 65 и 80% от двойките, които решават да съхранят стволово-клетъчна проба, избират комбинирано съхранение на плацентарна кръв и тъкан от пъпната връв на новороденото. И ако все пак в медийното пространство у нас, макар и епизодично, се появява информация за предимствата на съхранението в частни банки на стволови клетки от биологичен материал, взет по време на раждането, то темата за публичните криобанки е почти непозната и по незнайни причини остава на заден план в общото поле на дискусиите на здравна тематика.
Защо това е така? Отговор на тези и други свързани въпроси бе потърсен по време на първата медийна среща, проведена по инициатива на бългаpския клон на водещата световна банка за стволови клетки Cryo-Save. По думите на директора на Cryo-Save-България д-р Асен Пачеджиев, необходимостта от публичен дебат се налага по ред причини, най-важната от които е постигането на по-добра информираност за истинските цели и възможности на стволово-клетъчното банкиране от гледна точка на доказателствената медицина и модерните технологии за криосъхранение, а не през призмата на спекулациите и недобросъвестните сензационни послания, които са далеч от личностната и професионална етика и водят до изкривявания в обществените нагласи.
А най-добрият начин да разберем къде е страната ни в момента без съмнение е да направим
опит за съпоставка с процесите и тенденциите,
които се очертават през последните десетилетия. Ето част от данните, представени на срещата. Благодарение на напредъка в науката днес е доказано, че терапия със стволови клетки може да се прилага при повече от 80 заболявания. Сравнително отскоро в тази група са включени някои автоимунни, невродегенеративни и невромускулни болести. Търсят се активно нови възможности за извличане на стволови клетки от различни органи и тъкани на човешкия организъм – кожа и подкожие, мастна тъкан, зъбна пулпа, продължават изследванията върху амниотичната течност като потенциален източник. Вече е доказано, че донори на стволови клетки могат да бъдат и възрастни хора, дори над 60 години.
Според изчисления на експерти в света има на разположение около 1 млн. и 300 хиляди единици плацентарна кръв, 400 хиляди от които се съхраняват в близо 100 обществени (алогенни) тъканни банки и 900 хиляди - в семейни (автоложни) тъканни банки. До днес на планетата са извършени между 25 и 27 хиляди стволово-клетъчни трансплантации с използването на плацентарна кръв като източник на стволови клетки. Само 12-15% от тях са автоложни, по-голямата част са алогенни. От 2000 г. насам се наблюдава ясно изразена обща тенденция към нарастване на значението на плацентарната кръв като източник за стволово-клетъчни трансплантации. Ако през 2000 г. нейният дял като източник е бил 1%, през 2010 г. той вече е нараснал на 22%. За същия период делът на трансплантациите с източник стволови клетки от костен мозък от 83% е спаднал на 18%.
У нас ситуацията е обърната.
Все още се извършват предимно костно-мозъчни трансплантации (най-често при злокачествени хематологични заболявания), които са съпроводени с много повече рискове за болния и изискват повече професионални усилия от страна на медицинския персонал. В 9 семейни банки се съхраняват едва 3 700 проби от плацентарна кръв, а в единствената обществена банка за стволови клетки в момента има съхранени по-малко от 50 проби. За да има реален, макар и минимален шанс да се намери съвместима алогенна тъканна проба, в обществената ни банка трябва да има поне 5 хиляди съхранени проби, е становището на специалистите.
Наблюденията досега показват, че най-често решение за съхраняване на стволови клетки при раждането вземат двойки, които принадлежат към средната и високата средна класа, доколкото у нас може да се говори за такава обществена прослойка, посочи д-р Пачеджиев и добави, че има много случаи на двойки, които са силно сенсибилизирани и в по-голяма степен мотивирани за подобна стъпка, след като са се сблъскали с трудности при зачеването.
Друг малко известен на обществото факт е например, че за тъканните банки е въведена такса „достъп за пробовземане”, която варира между 300 и 600 лв. според ценоразписа на здравното заведение и постъпва директно в касата на АГ-болницата, а това със сигурност оскъпява цялостната услуга, за която плаща родителската двойка. За сравнение – в Германия и Австрия има регламентирани точни суми за пробовземане и те са между 100 и 120 евро за акушер-гинеколог и 60-80 евро за акушерка. Не е тайна, че сумите, които получават на ръка някои акушер-гинеколози, само за да насочат бъдеща майка към конкретна криобанка са от порядъка на 300-400 лв. И отново едно сравнение – в 20 американски щата и в редица западноевропейски държави личните лекари и акушер-гинеколозите са задължени по закон да информират бременните за възможностите и предимствата от съхранението на стволови клетки.
Срещата с медиите, организирана от Сryo-Save България без съмнение е крачка напред по пътя към извеждането на темата „стволово-клетъчно банкиране” отвъд зоната на мълчанието, спекулациите и съзнателно поддържаните заблуди.
Висока оценка заслужава и идеята да бъде учреден Дискусионен клуб „Дарете и съхранете”, който да бъде място за среща и контакти между специалисти, експерти и медии. И като финал нека посочим, че в страната ни също вече има добри примери за приложение на стволови клетки в авангардни области като кардиологията и пластичната хирургия например. Състоянията след остър миокарден инфаркт, исхемичната болест на сърцето, сърдечната недостатъчност вече са сред заболяванията, при които благодарение на стволовите клетки може да се постигне реваскуларизация и неоваскуларизация на увредените тъкани. Значителен е напредъкът и в пластично-възстановителните операции с мезенхимни стволови клетки и интервенциите с клетъчно-асистиран липотрансфер. В България вече тези технологии се прилагат в някои клиники, отделни специалисти работят активно в тези направления и са канени като лектори на авторитетни международни форуми. Дали обаче този напредък ще стане още по-осезаем в бъдеще сега зависи от добрия старт на диалога в публичното пространство. На първо място това означава пълноценна и конструктивна размяна на мнения вътре в професионалната лекарска общност - между хематолози, онкохематолози, клинични имунолози, акушер-гинеколози, общопрактикуващи лекари, подпомогнати от експерти по транспорт, криоконсервиране и логистика, от юристи и специалисти по медицинска етика. Веднага след това – между политици и гражданско общество. И ако този процес стане видим и прозрачен в близките месеци, ще можем да кажем, че страната ни е на път да преодолее драматичните различия с развития свят. Ще можем и в по-голяма степен да се надяваме, че публичното банкиране ще намери полагаемото му се място и в обществени банки ще се съхраняват 70% от стволовите клетки, докато на частния сектор ще се падат останалите 30% - такова становище поне изразяват експертите в областта. Не може да има две мнения, че подобно развитие би било от полза за цялото общество, за здравето и възпроизводството на нацията ни. Защото регенеративната медицина в света напредва с бурни темпове и не би било оправдано да изоставаме, въпреки трудния период, през който преминава здравеопазването ни днес.
Защо това е така? Отговор на тези и други свързани въпроси бе потърсен по време на първата медийна среща, проведена по инициатива на бългаpския клон на водещата световна банка за стволови клетки Cryo-Save. По думите на директора на Cryo-Save-България д-р Асен Пачеджиев, необходимостта от публичен дебат се налага по ред причини, най-важната от които е постигането на по-добра информираност за истинските цели и възможности на стволово-клетъчното банкиране от гледна точка на доказателствената медицина и модерните технологии за криосъхранение, а не през призмата на спекулациите и недобросъвестните сензационни послания, които са далеч от личностната и професионална етика и водят до изкривявания в обществените нагласи.
А най-добрият начин да разберем къде е страната ни в момента без съмнение е да направим
опит за съпоставка с процесите и тенденциите,
които се очертават през последните десетилетия. Ето част от данните, представени на срещата. Благодарение на напредъка в науката днес е доказано, че терапия със стволови клетки може да се прилага при повече от 80 заболявания. Сравнително отскоро в тази група са включени някои автоимунни, невродегенеративни и невромускулни болести. Търсят се активно нови възможности за извличане на стволови клетки от различни органи и тъкани на човешкия организъм – кожа и подкожие, мастна тъкан, зъбна пулпа, продължават изследванията върху амниотичната течност като потенциален източник. Вече е доказано, че донори на стволови клетки могат да бъдат и възрастни хора, дори над 60 години.
Според изчисления на експерти в света има на разположение около 1 млн. и 300 хиляди единици плацентарна кръв, 400 хиляди от които се съхраняват в близо 100 обществени (алогенни) тъканни банки и 900 хиляди - в семейни (автоложни) тъканни банки. До днес на планетата са извършени между 25 и 27 хиляди стволово-клетъчни трансплантации с използването на плацентарна кръв като източник на стволови клетки. Само 12-15% от тях са автоложни, по-голямата част са алогенни. От 2000 г. насам се наблюдава ясно изразена обща тенденция към нарастване на значението на плацентарната кръв като източник за стволово-клетъчни трансплантации. Ако през 2000 г. нейният дял като източник е бил 1%, през 2010 г. той вече е нараснал на 22%. За същия период делът на трансплантациите с източник стволови клетки от костен мозък от 83% е спаднал на 18%.
У нас ситуацията е обърната.
Все още се извършват предимно костно-мозъчни трансплантации (най-често при злокачествени хематологични заболявания), които са съпроводени с много повече рискове за болния и изискват повече професионални усилия от страна на медицинския персонал. В 9 семейни банки се съхраняват едва 3 700 проби от плацентарна кръв, а в единствената обществена банка за стволови клетки в момента има съхранени по-малко от 50 проби. За да има реален, макар и минимален шанс да се намери съвместима алогенна тъканна проба, в обществената ни банка трябва да има поне 5 хиляди съхранени проби, е становището на специалистите.
Наблюденията досега показват, че най-често решение за съхраняване на стволови клетки при раждането вземат двойки, които принадлежат към средната и високата средна класа, доколкото у нас може да се говори за такава обществена прослойка, посочи д-р Пачеджиев и добави, че има много случаи на двойки, които са силно сенсибилизирани и в по-голяма степен мотивирани за подобна стъпка, след като са се сблъскали с трудности при зачеването.
Друг малко известен на обществото факт е например, че за тъканните банки е въведена такса „достъп за пробовземане”, която варира между 300 и 600 лв. според ценоразписа на здравното заведение и постъпва директно в касата на АГ-болницата, а това със сигурност оскъпява цялостната услуга, за която плаща родителската двойка. За сравнение – в Германия и Австрия има регламентирани точни суми за пробовземане и те са между 100 и 120 евро за акушер-гинеколог и 60-80 евро за акушерка. Не е тайна, че сумите, които получават на ръка някои акушер-гинеколози, само за да насочат бъдеща майка към конкретна криобанка са от порядъка на 300-400 лв. И отново едно сравнение – в 20 американски щата и в редица западноевропейски държави личните лекари и акушер-гинеколозите са задължени по закон да информират бременните за възможностите и предимствата от съхранението на стволови клетки.
Срещата с медиите, организирана от Сryo-Save България без съмнение е крачка напред по пътя към извеждането на темата „стволово-клетъчно банкиране” отвъд зоната на мълчанието, спекулациите и съзнателно поддържаните заблуди.
Висока оценка заслужава и идеята да бъде учреден Дискусионен клуб „Дарете и съхранете”, който да бъде място за среща и контакти между специалисти, експерти и медии. И като финал нека посочим, че в страната ни също вече има добри примери за приложение на стволови клетки в авангардни области като кардиологията и пластичната хирургия например. Състоянията след остър миокарден инфаркт, исхемичната болест на сърцето, сърдечната недостатъчност вече са сред заболяванията, при които благодарение на стволовите клетки може да се постигне реваскуларизация и неоваскуларизация на увредените тъкани. Значителен е напредъкът и в пластично-възстановителните операции с мезенхимни стволови клетки и интервенциите с клетъчно-асистиран липотрансфер. В България вече тези технологии се прилагат в някои клиники, отделни специалисти работят активно в тези направления и са канени като лектори на авторитетни международни форуми. Дали обаче този напредък ще стане още по-осезаем в бъдеще сега зависи от добрия старт на диалога в публичното пространство. На първо място това означава пълноценна и конструктивна размяна на мнения вътре в професионалната лекарска общност - между хематолози, онкохематолози, клинични имунолози, акушер-гинеколози, общопрактикуващи лекари, подпомогнати от експерти по транспорт, криоконсервиране и логистика, от юристи и специалисти по медицинска етика. Веднага след това – между политици и гражданско общество. И ако този процес стане видим и прозрачен в близките месеци, ще можем да кажем, че страната ни е на път да преодолее драматичните различия с развития свят. Ще можем и в по-голяма степен да се надяваме, че публичното банкиране ще намери полагаемото му се място и в обществени банки ще се съхраняват 70% от стволовите клетки, докато на частния сектор ще се падат останалите 30% - такова становище поне изразяват експертите в областта. Не може да има две мнения, че подобно развитие би било от полза за цялото общество, за здравето и възпроизводството на нацията ни. Защото регенеративната медицина в света напредва с бурни темпове и не би било оправдано да изоставаме, въпреки трудния период, през който преминава здравеопазването ни днес.
