Макулна дегенерация
Макулната дегенерация представлява патологично състояние, което включва в себе си различни заболявания на очите и което най-често се проявява с нарушение в централното зрение (зрението, благодарение на което виждаме предметите разположени пред нас), а периферното остава запазено. В резултат на това се затруднява четенето, ясното фокусиране на предмети, разпознаването на лица. Постепенно се появява замъгляване и размазване на зрението, което силно затруднява ежедневието на човек и влошава качеството му на живот.
Най-често заболяването се свързва с възрастовите промени в областта на макулата и поради това обикновено се обозначава като възрастово-зависима макулна дегенерация. Съществува и ювенилна форма на заболяването, която се наблюдава при млади хора и се дължи на генетични аномалии, водещи до постепенна атрофия на макулата. Тази форма на болестта е част от различни генетични синдроми и нейното развитие е различна в зависимост от различната нозологична единица, в която е включена. Поради това и ювенилната макулна дегенерация не е обект на настоящето изложение.
Възрастово-зависимата макулна дегенерация е водеща причина за слепота при хората над 55 години. Само в рамките на Съединените Щати понастоящем от това заболяване страдат близо 1,75 милиона хора, като до 2020 година се очаква техният брой да нарастне с още един милион.
Съществуват две форми на болестта:
Суха форма – при нея настъпва постепенна некроза на фоторецепторите в областта на макулата, което води до замъгляване на централното зрение. Най-често при изследване на очното дъно в него се откриват малки, жълтеникави петна, известни като друзи. В действителност подобни образувания могат да се открият при много здрави хора над 60 години. Все още учените спорят за значението на тези жълтеникави петна в развитието на макулната дегенерация. Това, което се знае със сигурност е, че увеличението в броя на друзите води до повишен риск за развитието на заболяването. В началото повечето пациенти, страдащи от макулна дегенерация, развиват именно сухата форма. Тя има постепенна еволюция и сравнително рядко води до слепота. Има три етапа в нейното разитие.
Мокра (ексудативна или неоваскуларна) форма – тук под централната част на ретината се откриват малки новообразувани кръвоносни съдеве, чиито стени обикновено са лесно раними. В резултат на тяхното разкъсване в ретината възниква кръвоизлив, който води до нарушение най-вече на централното зрение. Обикновено процесът започна в едното око и по-късно проминава и в другото. За разлика от сухата форма тук загубата на зрението може да се развие изключително бързо, без оформянето на отделни етапи. Мократа макулна дегенерация засяга само 15% от хората, страдащи от това заболяване, но води в три четвърти от случаите до значителна зрителна загуба. Освен това в последните години се забелязва тенденция към увеличаване броя на пациентите с тази разновидност на болестта.
Все още точните причини и механизми за възникването на болестта не се известни., поради което са неизвестни и рисковите фактори. Предполагат се различни теории, всяка от които до известна степен, но никога пълно и всеобхватно, обяснява патологичния процес, стоящ в оснавата на макулната дегенерация. Най-честите рискови фактори, за които се смята, че имат роля за развитието на болестта, са:
възраст – установено е, че близо 10% от хората на възраст между 66 и 74 години страдат от това заболяване. Ако възрастовата бариера се вдигне до 85 години, процентът на засегнатите скача на 30%. Вероятно асоциацията на заболяването с възрастта се дължи на възникването на дегенеративни възрастови изменения в областта на макулата. С течение на времето в резултат на склеротични изменения се нарушана адекватното кръвоснабдяване на ретината и на макулата в частност. Това от своя страна е свързано с влошено снабдяване с хранителни вещества и кислород. Резултатът е постепенна и бавна атрофия на клетките.
тютюнопушене – експозицията на цигарен дим удвоява риска от поява на заболяването. Цигарите са единственият фактор, чиято роля за възникването на болестта е доказана и неоспорена
фамилно обременяване – ако човек има близък роднина с макулна дегенерация, вероятнотта и той да развие такава е близо 50%
генетични дефекти – най-често се касае за генетични мутации на два протеина, които имат съществено значение за функционирането на комплемента (система от белтъци, които обезпечават неспецифичната имунна защита на организма)
високо кръвно налягане – вероятно и този фактор води до дегенеративни изменения в макулата, които от своя страна отново причиняват атрофия и дисфункция в последствие
висок холестерол – тъй като в основната си част друзите са изградени на базата именно на холестерола, то неговото високо ниво пряко води до повишаване броя и големината на самите петна. А това, както вече изяснихме, е свързано с повишен риск от появата на макулна дегенерация.
прекомерен прием на мазнини – и при мъжете, и при жените този фактор увеличава риска от поява на болестта с близо 1,5 пъти
оксидативен стрес – касае се за един верижен процес, при който в областта на ретината възниква голям брой свободни радикали, които на базата на окислителни процеси увреждат фоторецепторите
раса – макулната дегенерация се среща с по-голяма честота при белите
излагане на слънчева светлина, особено от синия спектър – все още резултатите са противоречиви относно вредното им действие. Последните проучвания показват, че всъщност светлината не играе съществена роля за появата на макулната егенерация
раса – женският пол по-често се засяга от заболяването
светъл фенотип – хората със светла коса и очи по-често страдат от макулна дегенерация в сравнение с останалите
Както се вижда, причините, водещи до заболяването, са комплексни. Най-вероятно макулната дегенерация е мултифакторно заболяване и нейната поява е свързана с комбинирането и наслагването на няколко рискови фактора.
Основните симптоми на макулната дегерация са:
замъглено виждане – най-вече е засегнато централното зрение. В резултат на некрозата на фоторецепторите пациентите все по-неясно фокусират буквите в книгите или разпознават лицата пред тях. Много често първите симптоми на увреда могат да се състоят в нуждата от повече светлина при четене или писане; понякота това може да е по-трудното и бавно приспособяване от тъмно на светло, както и обратното. Всички тези неспецифични симптоми се проявяват и при преумора на зрението, при начална миопия и често се пропускат от пациентите. С течение на времето обаче те се задълбочават и все по-често основното оплакване е замъгленото, неясно централно зрение. Периферното зрение във всичките етапи на болестта остава непроменено и незасегнато.
затруднено цветоусещане – това също е начален симптом на заболяването. Страдащите от макулна дегенерация имат затруднения при определянето на цветовете, особено отличаването на тъмни цветове от тъмни, както и различаването на светли от светли.
подобряване на симптоматика при силна светлина – това също се наблюдава само в началото. С течение на времето зависимостта от светлината изчезва.
затруднено разпознаване на познати лица
наличие на центрани скотоми – това представляват петна в централното зрително поле, в които пациентът не вижда нищо. Обикновено тяхната големина в началото е малка, но с прогресиране на заболяването се увеличава. Извън тези петна зрението е запазено.
нарушено виждане на правите линии – напредналите стадии на заболяването се характеризират с невъзможност за възприемане на правите линии в централното зрително поле. Оикновено те се възприемат с вълнист характер. Често това е и първият симптом, който кара пациента да посети лекарския кабинет. За съжаление обаче той е късен симптом.
халюцинации – напоследък данни от болничните регистри показват, че това е един често придружаващ макулната дегенерация симптом. Обикновено болните виждат размазани геометрични фигури, потискащи картини, гротескни образи. Тези симптоми не са признак на душевна болест и трябва да бъдат споделяни от пациентите, защото имат важно значение за хода на болестта.
Това са характерните симптоми на макулната дегенерация. Обикновено централните скотоми и нарушеното виждане на правите линии са типични за мократа форма на заболяването. В началото обаче всички пациенти развиват сухата форма. Тя има следните етапи на протичане:
ранна – наличие на малко количество друзи, протича без каквито и да е симптоми
умерена – количеството на друзите се увеличава. Появяват се началните симптоми на заболяването
късна – симптомите са задълбачават, появяватсе и централните скотоми.
Мократа форма няма етапност в протичането. Тя и късната форма на сухата макулна дегенерация се означават като напреднал стадий на заболяването. В повечето случаи мократа форма възниква на базата на сухата. В редки случаи мократа възниква самостоятелно, което и влошава прогнозата на болния.
Ранното поставяне на диагнозата е от съществено значение за прогнозата на болния. Колкото по-рано бъде поставена тя, толкова по-адекватно и успешно би могло да бъде лечението.Съществува метод, който служи като скрининг на заболяването и се препоръчва от много лекари. Той е универсален, безболезнен и може да се направи от всеки един човек самостоятелно. Нарича се решетката на Амслер. Тя се състои от множество квадратчета, в центъра на който има едно тъмно петно. Целта на пациента е да се стреми да гледа само в черната точка по средата на решетката. Ако през това време човекът усети замъгляване на зрението или пък правите до този момент черти започват да придобиват вълнообразен характер, има голяма вероятност да се касае именно за макулната дегенерация. Крайният отговор обаче може да се даде само след щателен офталмологичен преглед .
В началото всеки офталмолог започва с изследване на зрителната острота – метод, който цели да отхвърли или приеме наличието на рефракционна аномалия. Следващата стъпка е провеждането на офталмоскопията – изследване, при което се установява състоянието на очното дъно. Обикновено с това изследване са откриват множеството друзи в областта на ретината, което заедно с анамнестичните данни на пациента насочва към евентуалната диагноза макулна дегенерация. Друг важен момент в същото изследване е установяване състояние на пигментния слой на ретината и на хороидеята. Тяхното изтъняване до голяма степен затвърждава вероятността за наличието на макулна дегенерация.
По-нататък изследването може да продължи с по-специализирани изследвания. Това най-често е флуоресцентната ангиография, която позволява локализиране и идентифициране на абнормните съдови процеси. Посредством специално багрило се визуализират съдовите системи на окото и благодарение на това изследване се преценяват дали пациентът е подходящ за оперативно лечение или не. Оптичната кохерентна томография представлява неинвазивно изследване, благодарение на което се получава послоен образ на задната ретина. Обикновено този метод се прилага за диагностициране ранните етапи на болестта и за проследяване повлияването на пациента от терапията.
Лечението на макулната дегенерация е комплексно. То трябва да започне възможно най-рано с цел подобряване на прогнозата и забавяне хода на прогресия на болестта. Все още обаче дефинитивно лечение на заболяването не е открито. Различните форми на макулната дегенерация се лекуват по различен начин. Сухата форма поради бавния и ход на протичане обикновено се третира с консервативно лечение. Метод на избор са антиоксидантите, които намаляват количеството на свободните радикали в организма и така предпазват ретината от допълнителна увреда. Най-често се използват витамини С и Е, както и комбинацията между бета-каротен и цинк. Смята се, че посочените медикаменти в достатъчно големи дози забавят хода на болестта, но не възвръщат загубеното зрение. Някои автори даже споделят, че те могат да се използват от здравите хора с превантивна цел. В момента в процес на проучване е влиянието на кортикостероидите в борбата с макулната дегенерация и на този етап резултатите са обнадеждаващи.
Мократа форма на макулната дегенерация има различни начини на лечение, всички от които се стремят да намалят загубата на централното зрение. Консервативният метод включва средствата срещу съдовия ендотелен растежен фактор (Anti-VEGF). Този фактор предизвиква образуването на нови кръвоносни съдове и едновременно с това повишава тяхната чупливост и риска от тяхното възпаление. Блокирането на неговото действие се оказва адекватна защита в борбата с болестта. Предписва се от офталмолог като инжекции в областта на окото.
При някои пациенти се прилага лазерната терапия. В редица случаи тя спира или намалява загубата на зрение в началните етапи на болестта. От друга страна на базата на асептичния си механизъм на действие лазерът унищожава новообразуваните кръвоносни съдове и предотвъртява възникването на нови такива. Самото лечение обаче има много недостатъци. Един от тях е, че на мястото на действие на лазера остава цикатрикс (белег). Това е свързано с трайна загуба на зрението в посочена област. Освен това след оперативната намеса зрението като цяло не се подобрява и често след подобна интервенция рискът от появата на нови кръвоносни съдове е значително повишен. И не на последно място лазерната терапия има много ограничения, които не дават на голяма част от пациентите да се подложат на оперативна намеса. Най-важните от тях са типа на заболяването и локализацията на процеса.
Все още профилактика срещу възникването на макулната дегенерация не е открита. Специалистите съветват, че намаляването на рисковите фактори, водещи до появата и, може би е единственият начин за активна борба със заболяването. Умереният прием на мазнини, следенето на холестерола, отказването на цигарите, поддържането на нормално кръвно налягане, предпазването от слънчевата светлина представляват адекватни мерки за ограничаване на болестта. Особено внимание трябва да се обръща на хранителния режим.
Препоръчва се приема на много зеленчуци и продове, които са богати на антиоксиданти – ефикасно средство срещу заболяването. Рибата също има своето място в борбата с макулната дегенерация. Освен това в някои случаи (например при наследствено обременени пациенти) е удачно допълнителното приемане на антиоксиданти под формата на хранителни добавки. Това обаче трябва да стане само след предварителна консултация с лекар.
Носенете на очила в UV-защита също има своето значение. До преди години се смяташе, че прекомерното натоварване на очите може би спомага за развитието на процеса. Сега със сигурност се знае, че двете състояния нямат нищо общо. Продължителното четене или гледане на телевизия, дългото взиране в монитора на компютъра нямат отношение към макулната дегенерация. Даже при пациенти с това заболяване не се налага ограничаване на тези дейности.
Най-важният момент в профилактиката е редовното следене на зрението, особено ако възрастта на човек надхвърля 50 години. Най-добре с тази цел се ползва решетката на Амсер, като е много важно да се отбележи, че всяко око трябва да се изследва самостоятелно. При най-малките отклонения от нормата е необходимо посещението при офталмолог, който да уточни състоянието.
Най-често заболяването се свързва с възрастовите промени в областта на макулата и поради това обикновено се обозначава като възрастово-зависима макулна дегенерация. Съществува и ювенилна форма на заболяването, която се наблюдава при млади хора и се дължи на генетични аномалии, водещи до постепенна атрофия на макулата. Тази форма на болестта е част от различни генетични синдроми и нейното развитие е различна в зависимост от различната нозологична единица, в която е включена. Поради това и ювенилната макулна дегенерация не е обект на настоящето изложение.
Възрастово-зависимата макулна дегенерация е водеща причина за слепота при хората над 55 години. Само в рамките на Съединените Щати понастоящем от това заболяване страдат близо 1,75 милиона хора, като до 2020 година се очаква техният брой да нарастне с още един милион.
Съществуват две форми на болестта:
Суха форма – при нея настъпва постепенна некроза на фоторецепторите в областта на макулата, което води до замъгляване на централното зрение. Най-често при изследване на очното дъно в него се откриват малки, жълтеникави петна, известни като друзи. В действителност подобни образувания могат да се открият при много здрави хора над 60 години. Все още учените спорят за значението на тези жълтеникави петна в развитието на макулната дегенерация. Това, което се знае със сигурност е, че увеличението в броя на друзите води до повишен риск за развитието на заболяването. В началото повечето пациенти, страдащи от макулна дегенерация, развиват именно сухата форма. Тя има постепенна еволюция и сравнително рядко води до слепота. Има три етапа в нейното разитие.
Мокра (ексудативна или неоваскуларна) форма – тук под централната част на ретината се откриват малки новообразувани кръвоносни съдеве, чиито стени обикновено са лесно раними. В резултат на тяхното разкъсване в ретината възниква кръвоизлив, който води до нарушение най-вече на централното зрение. Обикновено процесът започна в едното око и по-късно проминава и в другото. За разлика от сухата форма тук загубата на зрението може да се развие изключително бързо, без оформянето на отделни етапи. Мократа макулна дегенерация засяга само 15% от хората, страдащи от това заболяване, но води в три четвърти от случаите до значителна зрителна загуба. Освен това в последните години се забелязва тенденция към увеличаване броя на пациентите с тази разновидност на болестта.
Все още точните причини и механизми за възникването на болестта не се известни., поради което са неизвестни и рисковите фактори. Предполагат се различни теории, всяка от които до известна степен, но никога пълно и всеобхватно, обяснява патологичния процес, стоящ в оснавата на макулната дегенерация. Най-честите рискови фактори, за които се смята, че имат роля за развитието на болестта, са:
възраст – установено е, че близо 10% от хората на възраст между 66 и 74 години страдат от това заболяване. Ако възрастовата бариера се вдигне до 85 години, процентът на засегнатите скача на 30%. Вероятно асоциацията на заболяването с възрастта се дължи на възникването на дегенеративни възрастови изменения в областта на макулата. С течение на времето в резултат на склеротични изменения се нарушана адекватното кръвоснабдяване на ретината и на макулата в частност. Това от своя страна е свързано с влошено снабдяване с хранителни вещества и кислород. Резултатът е постепенна и бавна атрофия на клетките.
тютюнопушене – експозицията на цигарен дим удвоява риска от поява на заболяването. Цигарите са единственият фактор, чиято роля за възникването на болестта е доказана и неоспорена
фамилно обременяване – ако човек има близък роднина с макулна дегенерация, вероятнотта и той да развие такава е близо 50%
генетични дефекти – най-често се касае за генетични мутации на два протеина, които имат съществено значение за функционирането на комплемента (система от белтъци, които обезпечават неспецифичната имунна защита на организма)
високо кръвно налягане – вероятно и този фактор води до дегенеративни изменения в макулата, които от своя страна отново причиняват атрофия и дисфункция в последствие
висок холестерол – тъй като в основната си част друзите са изградени на базата именно на холестерола, то неговото високо ниво пряко води до повишаване броя и големината на самите петна. А това, както вече изяснихме, е свързано с повишен риск от появата на макулна дегенерация.
прекомерен прием на мазнини – и при мъжете, и при жените този фактор увеличава риска от поява на болестта с близо 1,5 пъти
оксидативен стрес – касае се за един верижен процес, при който в областта на ретината възниква голям брой свободни радикали, които на базата на окислителни процеси увреждат фоторецепторите
раса – макулната дегенерация се среща с по-голяма честота при белите
излагане на слънчева светлина, особено от синия спектър – все още резултатите са противоречиви относно вредното им действие. Последните проучвания показват, че всъщност светлината не играе съществена роля за появата на макулната егенерация
раса – женският пол по-често се засяга от заболяването
светъл фенотип – хората със светла коса и очи по-често страдат от макулна дегенерация в сравнение с останалите
Както се вижда, причините, водещи до заболяването, са комплексни. Най-вероятно макулната дегенерация е мултифакторно заболяване и нейната поява е свързана с комбинирането и наслагването на няколко рискови фактора.
Основните симптоми на макулната дегерация са:
замъглено виждане – най-вече е засегнато централното зрение. В резултат на некрозата на фоторецепторите пациентите все по-неясно фокусират буквите в книгите или разпознават лицата пред тях. Много често първите симптоми на увреда могат да се състоят в нуждата от повече светлина при четене или писане; понякота това може да е по-трудното и бавно приспособяване от тъмно на светло, както и обратното. Всички тези неспецифични симптоми се проявяват и при преумора на зрението, при начална миопия и често се пропускат от пациентите. С течение на времето обаче те се задълбочават и все по-често основното оплакване е замъгленото, неясно централно зрение. Периферното зрение във всичките етапи на болестта остава непроменено и незасегнато.
затруднено цветоусещане – това също е начален симптом на заболяването. Страдащите от макулна дегенерация имат затруднения при определянето на цветовете, особено отличаването на тъмни цветове от тъмни, както и различаването на светли от светли.
подобряване на симптоматика при силна светлина – това също се наблюдава само в началото. С течение на времето зависимостта от светлината изчезва.
затруднено разпознаване на познати лица
наличие на центрани скотоми – това представляват петна в централното зрително поле, в които пациентът не вижда нищо. Обикновено тяхната големина в началото е малка, но с прогресиране на заболяването се увеличава. Извън тези петна зрението е запазено.
нарушено виждане на правите линии – напредналите стадии на заболяването се характеризират с невъзможност за възприемане на правите линии в централното зрително поле. Оикновено те се възприемат с вълнист характер. Често това е и първият симптом, който кара пациента да посети лекарския кабинет. За съжаление обаче той е късен симптом.
халюцинации – напоследък данни от болничните регистри показват, че това е един често придружаващ макулната дегенерация симптом. Обикновено болните виждат размазани геометрични фигури, потискащи картини, гротескни образи. Тези симптоми не са признак на душевна болест и трябва да бъдат споделяни от пациентите, защото имат важно значение за хода на болестта.
Това са характерните симптоми на макулната дегенерация. Обикновено централните скотоми и нарушеното виждане на правите линии са типични за мократа форма на заболяването. В началото обаче всички пациенти развиват сухата форма. Тя има следните етапи на протичане:
ранна – наличие на малко количество друзи, протича без каквито и да е симптоми
умерена – количеството на друзите се увеличава. Появяват се началните симптоми на заболяването
късна – симптомите са задълбачават, появяватсе и централните скотоми.
Мократа форма няма етапност в протичането. Тя и късната форма на сухата макулна дегенерация се означават като напреднал стадий на заболяването. В повечето случаи мократа форма възниква на базата на сухата. В редки случаи мократа възниква самостоятелно, което и влошава прогнозата на болния.
Ранното поставяне на диагнозата е от съществено значение за прогнозата на болния. Колкото по-рано бъде поставена тя, толкова по-адекватно и успешно би могло да бъде лечението.Съществува метод, който служи като скрининг на заболяването и се препоръчва от много лекари. Той е универсален, безболезнен и може да се направи от всеки един човек самостоятелно. Нарича се решетката на Амслер. Тя се състои от множество квадратчета, в центъра на който има едно тъмно петно. Целта на пациента е да се стреми да гледа само в черната точка по средата на решетката. Ако през това време човекът усети замъгляване на зрението или пък правите до този момент черти започват да придобиват вълнообразен характер, има голяма вероятност да се касае именно за макулната дегенерация. Крайният отговор обаче може да се даде само след щателен офталмологичен преглед .
В началото всеки офталмолог започва с изследване на зрителната острота – метод, който цели да отхвърли или приеме наличието на рефракционна аномалия. Следващата стъпка е провеждането на офталмоскопията – изследване, при което се установява състоянието на очното дъно. Обикновено с това изследване са откриват множеството друзи в областта на ретината, което заедно с анамнестичните данни на пациента насочва към евентуалната диагноза макулна дегенерация. Друг важен момент в същото изследване е установяване състояние на пигментния слой на ретината и на хороидеята. Тяхното изтъняване до голяма степен затвърждава вероятността за наличието на макулна дегенерация.
По-нататък изследването може да продължи с по-специализирани изследвания. Това най-често е флуоресцентната ангиография, която позволява локализиране и идентифициране на абнормните съдови процеси. Посредством специално багрило се визуализират съдовите системи на окото и благодарение на това изследване се преценяват дали пациентът е подходящ за оперативно лечение или не. Оптичната кохерентна томография представлява неинвазивно изследване, благодарение на което се получава послоен образ на задната ретина. Обикновено този метод се прилага за диагностициране ранните етапи на болестта и за проследяване повлияването на пациента от терапията.
Лечението на макулната дегенерация е комплексно. То трябва да започне възможно най-рано с цел подобряване на прогнозата и забавяне хода на прогресия на болестта. Все още обаче дефинитивно лечение на заболяването не е открито. Различните форми на макулната дегенерация се лекуват по различен начин. Сухата форма поради бавния и ход на протичане обикновено се третира с консервативно лечение. Метод на избор са антиоксидантите, които намаляват количеството на свободните радикали в организма и така предпазват ретината от допълнителна увреда. Най-често се използват витамини С и Е, както и комбинацията между бета-каротен и цинк. Смята се, че посочените медикаменти в достатъчно големи дози забавят хода на болестта, но не възвръщат загубеното зрение. Някои автори даже споделят, че те могат да се използват от здравите хора с превантивна цел. В момента в процес на проучване е влиянието на кортикостероидите в борбата с макулната дегенерация и на този етап резултатите са обнадеждаващи.
Мократа форма на макулната дегенерация има различни начини на лечение, всички от които се стремят да намалят загубата на централното зрение. Консервативният метод включва средствата срещу съдовия ендотелен растежен фактор (Anti-VEGF). Този фактор предизвиква образуването на нови кръвоносни съдове и едновременно с това повишава тяхната чупливост и риска от тяхното възпаление. Блокирането на неговото действие се оказва адекватна защита в борбата с болестта. Предписва се от офталмолог като инжекции в областта на окото.
При някои пациенти се прилага лазерната терапия. В редица случаи тя спира или намалява загубата на зрение в началните етапи на болестта. От друга страна на базата на асептичния си механизъм на действие лазерът унищожава новообразуваните кръвоносни съдове и предотвъртява възникването на нови такива. Самото лечение обаче има много недостатъци. Един от тях е, че на мястото на действие на лазера остава цикатрикс (белег). Това е свързано с трайна загуба на зрението в посочена област. Освен това след оперативната намеса зрението като цяло не се подобрява и често след подобна интервенция рискът от появата на нови кръвоносни съдове е значително повишен. И не на последно място лазерната терапия има много ограничения, които не дават на голяма част от пациентите да се подложат на оперативна намеса. Най-важните от тях са типа на заболяването и локализацията на процеса.
Все още профилактика срещу възникването на макулната дегенерация не е открита. Специалистите съветват, че намаляването на рисковите фактори, водещи до появата и, може би е единственият начин за активна борба със заболяването. Умереният прием на мазнини, следенето на холестерола, отказването на цигарите, поддържането на нормално кръвно налягане, предпазването от слънчевата светлина представляват адекватни мерки за ограничаване на болестта. Особено внимание трябва да се обръща на хранителния режим.
Препоръчва се приема на много зеленчуци и продове, които са богати на антиоксиданти – ефикасно средство срещу заболяването. Рибата също има своето място в борбата с макулната дегенерация. Освен това в някои случаи (например при наследствено обременени пациенти) е удачно допълнителното приемане на антиоксиданти под формата на хранителни добавки. Това обаче трябва да стане само след предварителна консултация с лекар.
Носенете на очила в UV-защита също има своето значение. До преди години се смяташе, че прекомерното натоварване на очите може би спомага за развитието на процеса. Сега със сигурност се знае, че двете състояния нямат нищо общо. Продължителното четене или гледане на телевизия, дългото взиране в монитора на компютъра нямат отношение към макулната дегенерация. Даже при пациенти с това заболяване не се налага ограничаване на тези дейности.
Най-важният момент в профилактиката е редовното следене на зрението, особено ако възрастта на човек надхвърля 50 години. Най-добре с тази цел се ползва решетката на Амсер, като е много важно да се отбележи, че всяко око трябва да се изследва самостоятелно. При най-малките отклонения от нормата е необходимо посещението при офталмолог, който да уточни състоянието.
