Лактозна непоносимост и лактазна недостатъчност
Лактозната недостатъчност може да се появи както при кърмачета, така и при възрастни и води до лактозна непоносимост. Какви са причините за лактазната недостатъчност и има ли лечение лактозната непоносимост?
Лактозата (наричана още млечна захар) е дизахарид, който се съдържа в най-големи количества в кърмата, маслото, прясното краве мляко, сиренето. А лактазата е ензим, който се произвежда от организма и отговаря за абсорбацията на лактозата и разпадането й на глюкоза и галактоза.
Отделянето на ензима е най-интензивно в кърмаческа възраст, като с времето затихва. Смята се, че това е свързано с интензивното кърмене през първите месеци и предстоящото отбиването на бебето в даден момент.
Дефицитът и нарушенията в произвеждането на лактаза (т.нар. лактазна недостатъчност) водят до лактозна непоносимост, която често се бърка с алергия към млякото и млечните продукти.Каква е разликата? Докато алергията се изразява в непоносимост към протеините в млякото и отговор с антитела, то лактозната непоносимост е в резултата от невъзможността за преработването на лактозата.
Резултатът от нарушената абсорбация на лактозата води до нейната ферментация, което пък причинява газове, подуване на корема, коремни болки, разстройство.
Лактозната непоносимост изисква диета, изключваща млякото и млечните продукти, както и някои изделия, в чийто състава има мляко. Единствено домашно заквасеното кисело мляко с жива бактерия не представлява проблем.
Понякога състоянието се наблюдава още със самото раждане няколко минути след първото кърмене. Бебето опитва и отказва да суче повече, следва силен плач, а изпражненията след това са воднисти с особена кисела миризма. Дори се смята, че обичайните колики при бебетата се дължат на лактозна непоносимост и все още недоразвитата храносмилателна система.
Така ранна поява на лактазната недостатъчност (обикновено частична, тоест организмът произвежда лактаза, но в недостатъчни количества) може да бъде наследствена и може да бъде овладяна до 6-ия месец. Един от начините за лечение е като се добавят към кърмата или адаптираното мляко капки, съдържащи ензима лактаза.
Лактозната нетолерантност може да се появи и при възрастните в резултата от естественото намаляване на производство на лактаза от организма. Симптомите се проявяват в рамките на 30 мин. до 2 часа – гадене, повръщане, коремни болки, метеоризъм, киселини, диария. При наличие на лактозна непоносимост е важно да се спазва определен хранителен режим и да се приемат ензими, помагащи за разграждането на лактозата. Намалената консумация на мляко пък трябва да се замества с други източници на калций – броколи, зеле, риба, портокали, марули, соево мляко и др., за да не се стигне до чупливост на костите.
Лактозата (наричана още млечна захар) е дизахарид, който се съдържа в най-големи количества в кърмата, маслото, прясното краве мляко, сиренето. А лактазата е ензим, който се произвежда от организма и отговаря за абсорбацията на лактозата и разпадането й на глюкоза и галактоза.
Отделянето на ензима е най-интензивно в кърмаческа възраст, като с времето затихва. Смята се, че това е свързано с интензивното кърмене през първите месеци и предстоящото отбиването на бебето в даден момент.
Дефицитът и нарушенията в произвеждането на лактаза (т.нар. лактазна недостатъчност) водят до лактозна непоносимост, която често се бърка с алергия към млякото и млечните продукти.Каква е разликата? Докато алергията се изразява в непоносимост към протеините в млякото и отговор с антитела, то лактозната непоносимост е в резултата от невъзможността за преработването на лактозата.
Резултатът от нарушената абсорбация на лактозата води до нейната ферментация, което пък причинява газове, подуване на корема, коремни болки, разстройство.
Лактозната непоносимост изисква диета, изключваща млякото и млечните продукти, както и някои изделия, в чийто състава има мляко. Единствено домашно заквасеното кисело мляко с жива бактерия не представлява проблем.
Понякога състоянието се наблюдава още със самото раждане няколко минути след първото кърмене. Бебето опитва и отказва да суче повече, следва силен плач, а изпражненията след това са воднисти с особена кисела миризма. Дори се смята, че обичайните колики при бебетата се дължат на лактозна непоносимост и все още недоразвитата храносмилателна система.
Така ранна поява на лактазната недостатъчност (обикновено частична, тоест организмът произвежда лактаза, но в недостатъчни количества) може да бъде наследствена и може да бъде овладяна до 6-ия месец. Един от начините за лечение е като се добавят към кърмата или адаптираното мляко капки, съдържащи ензима лактаза.
Лактозната нетолерантност може да се появи и при възрастните в резултата от естественото намаляване на производство на лактаза от организма. Симптомите се проявяват в рамките на 30 мин. до 2 часа – гадене, повръщане, коремни болки, метеоризъм, киселини, диария. При наличие на лактозна непоносимост е важно да се спазва определен хранителен режим и да се приемат ензими, помагащи за разграждането на лактозата. Намалената консумация на мляко пък трябва да се замества с други източници на калций – броколи, зеле, риба, портокали, марули, соево мляко и др., за да не се стигне до чупливост на костите.
Подобни новини
