Коя е родината на грипа
Грипът съвсем скоро ще настъпи с пълна сила, но има вероятност този път той да не произхожда от Източна Азия, както е обикновено. Затова е най-добре да се следи развитието на грипните вируси по цялата планета. Само така ще имаме максимална готовност да се справим с евентуалните епидемии, а и да се подготвят по-ефективни ваксини срещу грип за идната зима. Това са препоръките, публикувани в новия брой на Proceedings of the National Academy of Sciences.
През 2008 г. първият глобален генетичен анализ на грипните вируси показа, че придвижването на грипната епидемия през северното, а след това и южното полукълбо е започнало от Китай и съседните й държави.
„Родословното дърво” на вирусните щамове предполага, че грипът винаги циркулира първо в източна Азия преди да напусне този регион и да се насочи към другите краища на света. Според новите събрани данни обаче процесът не е толкова прост или поне вече не е такъв.
Ако източна Азия е родината на вирусите, причиняващи грип, то там генетичното разнообразие следва да е най-изразено, смятат експерти от Националния университет на Сингапур. Но при сравнителен анализ на вируси между 2003 г. и 2006 г. от югоизточна Азия, включително Хонконг и Китай и такива от Австралия, Европа, Япония и САЩ, са установени значително по-малко различия в източна Азия отколкото където и да е другаде.
Изглежда вирусите са мигрирали от целия свят в югоизточна Азия, а нови щамове могат да възникнат навсякъде. Някъде по света през всяко време на годината винаги има грипна епидемия и тя определя грипния сезон в страните с умерен климат, но тези грипни вируси като че не идват от Азия, твърдят вече някои експерти.
Учените, които първоначално бяха единодушни, че грипните вируси водят началото си от източна Азия, вече не са толкова обединени около това мнение. Колин Ръсел от „Кеймбридж” например твърди, че новите изследвания обхващат твърде малко време и недостатъчно региони, за да покажат истинските тенденции.
Откъде произхождат вирусите, причиняващи грип, е важно, тъй като познаването на природата и произхода на най-разпространените щамове дава възможност на специалистите и отговарящите за борба с епидемиите държавни органи да вземат възможно най-добрите мерки за ограничаване на разпространението.
Освен това, за изготвянето на годишната грипна ваксина са нужни шест месеца, а тя е основана на смятаните от епидемиолозите за доминантни щамове в съответния сезон. Това може да наложи още щателни изследвания и анализи на проби при създаването на нови ваксини.
През 2008 г. първият глобален генетичен анализ на грипните вируси показа, че придвижването на грипната епидемия през северното, а след това и южното полукълбо е започнало от Китай и съседните й държави.
„Родословното дърво” на вирусните щамове предполага, че грипът винаги циркулира първо в източна Азия преди да напусне този регион и да се насочи към другите краища на света. Според новите събрани данни обаче процесът не е толкова прост или поне вече не е такъв.
Ако източна Азия е родината на вирусите, причиняващи грип, то там генетичното разнообразие следва да е най-изразено, смятат експерти от Националния университет на Сингапур. Но при сравнителен анализ на вируси между 2003 г. и 2006 г. от югоизточна Азия, включително Хонконг и Китай и такива от Австралия, Европа, Япония и САЩ, са установени значително по-малко различия в източна Азия отколкото където и да е другаде.
Изглежда вирусите са мигрирали от целия свят в югоизточна Азия, а нови щамове могат да възникнат навсякъде. Някъде по света през всяко време на годината винаги има грипна епидемия и тя определя грипния сезон в страните с умерен климат, но тези грипни вируси като че не идват от Азия, твърдят вече някои експерти.
Учените, които първоначално бяха единодушни, че грипните вируси водят началото си от източна Азия, вече не са толкова обединени около това мнение. Колин Ръсел от „Кеймбридж” например твърди, че новите изследвания обхващат твърде малко време и недостатъчно региони, за да покажат истинските тенденции.
Откъде произхождат вирусите, причиняващи грип, е важно, тъй като познаването на природата и произхода на най-разпространените щамове дава възможност на специалистите и отговарящите за борба с епидемиите държавни органи да вземат възможно най-добрите мерки за ограничаване на разпространението.
Освен това, за изготвянето на годишната грипна ваксина са нужни шест месеца, а тя е основана на смятаните от епидемиолозите за доминантни щамове в съответния сезон. Това може да наложи още щателни изследвания и анализи на проби при създаването на нови ваксини.
