Кога и защо се махат сливиците
Сливиците имат защитна функция срещу вируси, пряко свързани са с имунната система, но честото им възпаляване ги превръща в диагноза. Да се махат ли сливиците?
Сливиците, наричани още тонзилити, са част от лимфната система, намират се в малки джобчета от двете страни на гърлото от страната на небцето. Те имат предимно защитна и укрепваща имунната система функция, тъй като са изградени от лимфоидна тъкан, съставена от лимфоцити, които пък произвеждат антитела. Хората с премахнати сливици обаче не означава, че имат по-слаба имунна система.
Сливиците служат като преграда за проникването на редица инфекции в организма, тъй като те са първото място, където имунната система се среща с вируси и бактерии. Ето защо сливиците често се възпаляват, особено в детска възраст, докато имунната система е в период на укрепване. Възпалените сливици увеличават размера си, зачервяват се, понякога върху тях се появяват бели полепи (гной), дишането става затруднено, появяват се болки в гърлото, а понякога и ушни инфекции, хъркане, висока температура и др. Всичко това са обичайните симптоми на остър тинзолит/ангина.
Бабини рецепти: Как да лекувате гнойните полипи? Смесете 2:1 мед и сода, увийте марля около пръста и нанесете с нея сместа директно върху възпалените сливици.
Има и т.нар. трета или назофарингеална сливица, или още аденоид. Тя представлява лимфоидно струпване, което се намира в гърлото зад носа в горната задна страна на мъжеца. Понякога възпаляването на аденоидите може да доведе до т.нар аденоиден вид на лицето – прибрана долна и изнесена горна челюст. В този е случай е важно да потърсите незабавно медицинска помощ, за да предотвратите евентуална поява на физически или умствени увреждания.
С израстването на детето и формирането на силен имунитет, аденоидите губят ролята си и стават ненужни.
Мненията да се махат ли сливиците са противоречиви. Според някои от тях всичко, което е част от организма, има причина да е там и не бива да се маха, освен ако конкретна причина за това. Според други пък махането на сливиците трябва да става още в детска възраст (най-рано операцията може да се извърши на 2 г.), за да се избегне възпаляването им и последващите заболявания, лекуващи се със силни антибиотици, които оказват негативен ефект върху организма и е по-добре да бъдат избягвани.
Твърде честото възпаляване на сливицте означава, че те вече не могат да изпълняват защитната си функция и по-скоро пречат и се превръщат в диагноза. В даден момент може възпалението на сливиците да крие опасност и от последващи болести. В тези случаи махането на сливиците се счита за препоръчително, дори наложително.
Небните сливици се премахват, когато детето е с хроничен тонзилит, боледува повече от 3 пъти в годината от ангина и антибиотиците не помагат особено, когато преглъща трудно, спи с отворена уста и хърка, има лош дъх и се появяват локални инфекции.
Аденоидите пък се премахват, когато затрудняват дишането, предизвикват хъркане, пречат на съня, водят до постоянна хрема, нарушават функцията на Естахиевите тръби и причиняват възпаление на средното ухо, водят до инфекции на горните дихателни пътища, тъй като дишането става през устата, могат да доведат до промяна на захапката.
Премахването на сливиците е по-малко болезнена и травмираща процедура, отколкото операцията на аденоидите. Обикновено небните сливици и аденоидите се инфектират едновременно и могат да бъдат премахнати наведнъж, ако е наложително.
Операцията за махане на сливиците се извършва с пълна анестезия и представлява обгаряне на сливиците или премахването им чрез лазер. Риск от операцията представлява кървенето след това и възникването на инфекции, вдигането на висока температура, затруднено хранене и говор.
Препоръчително е да се избягват най-горещите летни месеци и зимата, когато е по-голям рискът от вирусни инфекции. Преди извършването на операцията, трябва да не сте боледували през последните 20 дни и да сте нямали досег с болни.
Сливиците, наричани още тонзилити, са част от лимфната система, намират се в малки джобчета от двете страни на гърлото от страната на небцето. Те имат предимно защитна и укрепваща имунната система функция, тъй като са изградени от лимфоидна тъкан, съставена от лимфоцити, които пък произвеждат антитела. Хората с премахнати сливици обаче не означава, че имат по-слаба имунна система.
Сливиците служат като преграда за проникването на редица инфекции в организма, тъй като те са първото място, където имунната система се среща с вируси и бактерии. Ето защо сливиците често се възпаляват, особено в детска възраст, докато имунната система е в период на укрепване. Възпалените сливици увеличават размера си, зачервяват се, понякога върху тях се появяват бели полепи (гной), дишането става затруднено, появяват се болки в гърлото, а понякога и ушни инфекции, хъркане, висока температура и др. Всичко това са обичайните симптоми на остър тинзолит/ангина.
Бабини рецепти: Как да лекувате гнойните полипи? Смесете 2:1 мед и сода, увийте марля около пръста и нанесете с нея сместа директно върху възпалените сливици.
Има и т.нар. трета или назофарингеална сливица, или още аденоид. Тя представлява лимфоидно струпване, което се намира в гърлото зад носа в горната задна страна на мъжеца. Понякога възпаляването на аденоидите може да доведе до т.нар аденоиден вид на лицето – прибрана долна и изнесена горна челюст. В този е случай е важно да потърсите незабавно медицинска помощ, за да предотвратите евентуална поява на физически или умствени увреждания.
С израстването на детето и формирането на силен имунитет, аденоидите губят ролята си и стават ненужни.
Мненията да се махат ли сливиците са противоречиви. Според някои от тях всичко, което е част от организма, има причина да е там и не бива да се маха, освен ако конкретна причина за това. Според други пък махането на сливиците трябва да става още в детска възраст (най-рано операцията може да се извърши на 2 г.), за да се избегне възпаляването им и последващите заболявания, лекуващи се със силни антибиотици, които оказват негативен ефект върху организма и е по-добре да бъдат избягвани.
Твърде честото възпаляване на сливицте означава, че те вече не могат да изпълняват защитната си функция и по-скоро пречат и се превръщат в диагноза. В даден момент може възпалението на сливиците да крие опасност и от последващи болести. В тези случаи махането на сливиците се счита за препоръчително, дори наложително.
Небните сливици се премахват, когато детето е с хроничен тонзилит, боледува повече от 3 пъти в годината от ангина и антибиотиците не помагат особено, когато преглъща трудно, спи с отворена уста и хърка, има лош дъх и се появяват локални инфекции.
Аденоидите пък се премахват, когато затрудняват дишането, предизвикват хъркане, пречат на съня, водят до постоянна хрема, нарушават функцията на Естахиевите тръби и причиняват възпаление на средното ухо, водят до инфекции на горните дихателни пътища, тъй като дишането става през устата, могат да доведат до промяна на захапката.
Премахването на сливиците е по-малко болезнена и травмираща процедура, отколкото операцията на аденоидите. Обикновено небните сливици и аденоидите се инфектират едновременно и могат да бъдат премахнати наведнъж, ако е наложително.
Операцията за махане на сливиците се извършва с пълна анестезия и представлява обгаряне на сливиците или премахването им чрез лазер. Риск от операцията представлява кървенето след това и възникването на инфекции, вдигането на висока температура, затруднено хранене и говор.
Препоръчително е да се избягват най-горещите летни месеци и зимата, когато е по-голям рискът от вирусни инфекции. Преди извършването на операцията, трябва да не сте боледували през последните 20 дни и да сте нямали досег с болни.
