Кални бани
Лековитите свойства на калта са известни още от древността. Римляните, египтяните и елините са лекували всякакви болежки с кални бани. И днес чудодейната кал е широко разпространено лечебно средство.
Какво представлява лечебната кал?
Не всяка кал е лечебна. За да бъде такава, тя трябва да притежава определен химичен състав, в зависимост от който са познати три вида лечебна кал:
Лиманна – мазна, черна, с неприятна миризма на сяра и богата на желязо. Счита се за най-полезна.
Торфена (блатна) – помага при опорно-двигателни проблеми
Минерална – светла и без неприятна миризма, поради което се използва в козметиката
Калолечението се изразява в нанасяне на кал върху цялото и част тялото, а след изсъхването и напукването й тя се отмива с минерална или морска вода. Друг начин са т.нар. кални вани – във вана с топла минерална или морска вода се разтваря лечебна кал.
Чудодейната кал помага при заболявания на опорно-двигателната система (артроза, дископатия и др.) и има обезболяващ ефект, лекува отоци, активизира кръвообръщението, действа детоксикиращо, регенерира и укрепва мускулите, подсилва имунната, сърдечно-съдовата, нервната и дихателната система, стимулира обмяната на веществата в организма, подобрява снабдяването на тъканите с кислород, помага за минерализирането на костите при счупвания. Има антибактериални свойства, поради което рискът от пренасяне на зарази е нищожен. Калолечението (или още т.нар. пелоидотерапия) е изключително ефикасно и при кожни алергии и заболявания като псориазис.
От кални бани се повлияват изключително добре и редица гинекологични заболявания и болести на.
С лечебната кал (най-вече минералната) се премахна ефикасно целулит. В козметиката пелоидотерапията се прилага и с цел стягане, почистване, подхранване и регенериране на кожата. Много СПА и балнеоложки центрове включват в услугите, които предлагат, и калолечението, вземайки предвид именно подмладяващия ефект на лечебната кал.
Колкото и полезни за здравето и красотата, калните бани са противопоказни при хора, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, венерически болести, някои психически отклонения, кръвотечения, разширени вени, туберкулоза. При бременност или пък наличие на злокачествени заболявания също не е препоръчително калолечението.
Възможни са и нежелани реакция (алергия) в резултата от пелоидотерапията – поява на червени и сърбящи петна по тялото. Затова преди да се подложите на калолечение е добре да си направите кожна проба, поставяйки малко количество от лечебната кал върху вътрешната страна на китката и да изчакате около 15-20 мин.
Най-големите залежи на лечебна кал (лиманна) в България са в Бургас и Поморие (през 1925 г. е изградена първата и все още най-голяма калолечебница в страната). Лиманна кал има още в Шабла, Велинград, Марикостово, Тузлата. Залежи на торфена кал пък има в района на с. Байкал (Пернишко).
Какво представлява лечебната кал?
Не всяка кал е лечебна. За да бъде такава, тя трябва да притежава определен химичен състав, в зависимост от който са познати три вида лечебна кал:
Лиманна – мазна, черна, с неприятна миризма на сяра и богата на желязо. Счита се за най-полезна.
Торфена (блатна) – помага при опорно-двигателни проблеми
Минерална – светла и без неприятна миризма, поради което се използва в козметиката
Калолечението се изразява в нанасяне на кал върху цялото и част тялото, а след изсъхването и напукването й тя се отмива с минерална или морска вода. Друг начин са т.нар. кални вани – във вана с топла минерална или морска вода се разтваря лечебна кал.
Чудодейната кал помага при заболявания на опорно-двигателната система (артроза, дископатия и др.) и има обезболяващ ефект, лекува отоци, активизира кръвообръщението, действа детоксикиращо, регенерира и укрепва мускулите, подсилва имунната, сърдечно-съдовата, нервната и дихателната система, стимулира обмяната на веществата в организма, подобрява снабдяването на тъканите с кислород, помага за минерализирането на костите при счупвания. Има антибактериални свойства, поради което рискът от пренасяне на зарази е нищожен. Калолечението (или още т.нар. пелоидотерапия) е изключително ефикасно и при кожни алергии и заболявания като псориазис.
От кални бани се повлияват изключително добре и редица гинекологични заболявания и болести на.
С лечебната кал (най-вече минералната) се премахна ефикасно целулит. В козметиката пелоидотерапията се прилага и с цел стягане, почистване, подхранване и регенериране на кожата. Много СПА и балнеоложки центрове включват в услугите, които предлагат, и калолечението, вземайки предвид именно подмладяващия ефект на лечебната кал.
Колкото и полезни за здравето и красотата, калните бани са противопоказни при хора, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, венерически болести, някои психически отклонения, кръвотечения, разширени вени, туберкулоза. При бременност или пък наличие на злокачествени заболявания също не е препоръчително калолечението.
Възможни са и нежелани реакция (алергия) в резултата от пелоидотерапията – поява на червени и сърбящи петна по тялото. Затова преди да се подложите на калолечение е добре да си направите кожна проба, поставяйки малко количество от лечебната кал върху вътрешната страна на китката и да изчакате около 15-20 мин.
Най-големите залежи на лечебна кал (лиманна) в България са в Бургас и Поморие (през 1925 г. е изградена първата и все още най-голяма калолечебница в страната). Лиманна кал има още в Шабла, Велинград, Марикостово, Тузлата. Залежи на торфена кал пък има в района на с. Байкал (Пернишко).
