Какво не знаем за сърцето
Сърцето е като \"електрически мотор\" ...
Нервните клетки в тялото не могат да се активират, освен ако не бъдат външно стимулирани. Изключение обаче прави синусовият възел, който представлява малко снопче от уникални неврони, които имат способността да се самоактивират.
Синусовият възел се активира с честота средно около веднъж на всяка секунда. Благодарение на електрическия заряд, който произвежда, сърцето изпълнява определен режим на работа, кръвта циркулира и съответно всяка част от тялото ни функционира.
Когато сърцето изпомпва, то се свива и извършва движение, подобно на усукване. Отпуска се и се свива отново. Когато сърцето пулсира, електрическият сигнал тръгва от най-горната му част, минава през предсърдията – горните отделения, след това през сърдечните камери – по-ниските отделения, какъвто е и редът, в който се свиват частите на сърцето.
Синусовият възел изпраща електрически сигнали, които ръководят останалата сърдечна тъкан. Когато предсърдията се свиват, сърдечните клапи се „сплескват“. По този начин се отваря пътят към камерите и кръвта преминава от съответното предсърдие в съответната камера.
През това време електрическият сигнал също е преминал от предсърдията към камерите. Така, докато предсърдията се отпускат, сърдечните камери се свиват. По този начин кръвта се изтласква през изходните клапи по основните кръвоносни съдове към останалите части на тялото. През това време долните отделения и изходните клапи са отпуснати, а предсърдията и клапите, през които навлиза кръвта в сърцето получават следващия електрически импулс.
Процесът се повтаря с честота около секунда.
Болестите на сърцето не винаги са се считали за „най-опасният убиец“
Днес сърдечните заболявания са основна причина за смъртност. Това обаче не винаги е било така. През XX век, например, най-опасните състояния са били пневмония, туберкулоза и диарията.
Нарасналата способност да се борим с инфекциозните заболявания, заедно с радикалните промени в начина ни на живот, довели до модернизацията на обществото ни, изпраща сърдечните заболявания, според тяхната честота и смъртност, на първо място. От 1900 година насам, процентът на смъртните случаи, вследствие на сърдечна болест се увеличава около 4 пъти.
Вината за това трябва да потърсим, както в заседналия начин на живот, който водим, вследствие на напредналата технология, така и в храните, които консумираме. На всички нас е ясно, че масово употребяваните храни понастоящем са приготвяни с изобилие от мазнини, които вредят на сърцето.
Трансплантацията на сърце не е никак лека операция, както за лекаря, който я извършва, така и за пациента, на кого се присажда новото сърце. При тази операция обаче има изненадващо високи шансове за оцеляване и възстановяване на пациента след това.
Първата трансплантация на човешко сърце преминава почти успешно. Новото сърце на пациента, функционира перфектно, но приеманите лекарства, които би следвало да предотвратят отхвърлянето на органа, водят до пневмония и пациентът умира 18 дни по-късно.
През 1983 г. учените разработват нов медикамент, който помага на организма да приеме чуждия орган. Благодарение на новото лекарство медицината бележи постепенен напредък в областта.
Операцията със сигурност не е като \"разходка в парка\", но с нейна помощ изключително голям брой хора изпитват удоволствието от все повече разходки.
Нервните клетки в тялото не могат да се активират, освен ако не бъдат външно стимулирани. Изключение обаче прави синусовият възел, който представлява малко снопче от уникални неврони, които имат способността да се самоактивират.
Синусовият възел се активира с честота средно около веднъж на всяка секунда. Благодарение на електрическия заряд, който произвежда, сърцето изпълнява определен режим на работа, кръвта циркулира и съответно всяка част от тялото ни функционира.
Когато сърцето изпомпва, то се свива и извършва движение, подобно на усукване. Отпуска се и се свива отново. Когато сърцето пулсира, електрическият сигнал тръгва от най-горната му част, минава през предсърдията – горните отделения, след това през сърдечните камери – по-ниските отделения, какъвто е и редът, в който се свиват частите на сърцето.
Синусовият възел изпраща електрически сигнали, които ръководят останалата сърдечна тъкан. Когато предсърдията се свиват, сърдечните клапи се „сплескват“. По този начин се отваря пътят към камерите и кръвта преминава от съответното предсърдие в съответната камера.
През това време електрическият сигнал също е преминал от предсърдията към камерите. Така, докато предсърдията се отпускат, сърдечните камери се свиват. По този начин кръвта се изтласква през изходните клапи по основните кръвоносни съдове към останалите части на тялото. През това време долните отделения и изходните клапи са отпуснати, а предсърдията и клапите, през които навлиза кръвта в сърцето получават следващия електрически импулс.
Процесът се повтаря с честота около секунда.
Болестите на сърцето не винаги са се считали за „най-опасният убиец“
Днес сърдечните заболявания са основна причина за смъртност. Това обаче не винаги е било така. През XX век, например, най-опасните състояния са били пневмония, туберкулоза и диарията.
Нарасналата способност да се борим с инфекциозните заболявания, заедно с радикалните промени в начина ни на живот, довели до модернизацията на обществото ни, изпраща сърдечните заболявания, според тяхната честота и смъртност, на първо място. От 1900 година насам, процентът на смъртните случаи, вследствие на сърдечна болест се увеличава около 4 пъти.
Вината за това трябва да потърсим, както в заседналия начин на живот, който водим, вследствие на напредналата технология, така и в храните, които консумираме. На всички нас е ясно, че масово употребяваните храни понастоящем са приготвяни с изобилие от мазнини, които вредят на сърцето.
Трансплантацията на сърце не е никак лека операция, както за лекаря, който я извършва, така и за пациента, на кого се присажда новото сърце. При тази операция обаче има изненадващо високи шансове за оцеляване и възстановяване на пациента след това.
Първата трансплантация на човешко сърце преминава почти успешно. Новото сърце на пациента, функционира перфектно, но приеманите лекарства, които би следвало да предотвратят отхвърлянето на органа, водят до пневмония и пациентът умира 18 дни по-късно.
През 1983 г. учените разработват нов медикамент, който помага на организма да приеме чуждия орган. Благодарение на новото лекарство медицината бележи постепенен напредък в областта.
Операцията със сигурност не е като \"разходка в парка\", но с нейна помощ изключително голям брой хора изпитват удоволствието от все повече разходки.
