Какво да предприемем при гърчови състояния?
Гърчовете, в най-общия смисъл на думата представляват неволеви, неконтролирани движения на мускулите, трепкания, така наречените конвулсии. Те могат да бъдат няколко вида - тонични, клонични и тонично-клонични гърчове.
При тоничните гърчове настъпва силно повишаване на мускулния тонус, засегнатата група мускули се стягат и почти не трепкат, но мускулът не може да бъде отпуснат волево. Видимо изглежда като силно стегнат мускул. Клоничните гърчове се забелязват повече от свидетелите и предизвикват повече стрес у околните. Тогава засеганата група мускули трепкат с висока честота и различен интензитет. Тонично-клоничните гърчове протичт смесено, с повишен мускуен тонус и мускулни конвулсии.
Друг критерии за класификация на гърчовете е обема на мускулите, които се засягат. Гърчовете могат да бъдат генерализирани, когато обхващат цялото тяло или пък да бъдат частични, засягат само определена мускулна група, например горен крайник или друго. Генерализираните гърчове са съпроводени със загуба на съзнание, което още повече стресира околните. При генерализираните гърчове може да има и изпускане на тазовите резервоари (изпускане по малка или голяма нужда). Абсансите са последния вид епилептични „гърчове“, които се характеризират с вцепеняване, пълна неподвижност на засегнатия, поглед насочен в празното и нереагиращ на стимули, което състояние продължава кратко - секунди до минута, без конвулсии и преминава спонтанно.
Гърчовата активност представлява повишена мозъчна активност, която винаги е израз на страдание на главния или гръбначния мозък. Най-честата причина, при която се наблюдават гърчове е епилепсията. Освен нея, гърчовете могат да се случат и при различните състояния на енцефалопатия (заболявания, страдания на мозъка), случаи на токсични или метаболитни увреди (например конвулсии след мозъчна аноксия-липса на кислород, интоксикация с живак, сребро, олово или други метали). След различни травми на тялото също могат да се наблюдават посттравматични гърчове.
При малките деца до около 3 години при фебрилитет (висока температура) също честа реакция на детския организъм са конвулсиите, които обаче са най-често доброкачествени, без трайни увреждания.
Когато случаен минувач стане свидетел на генерализиран гърч това винаги е фрапираща гледка и предизвиква страх и стрес в околните. При генерализираните гърчове, когато започнат мускулните конвулсии, пострадалия губи съзнание и пада. Често хората се опитват да спрат гърчовете като притискат човека към земята. Това е абсолютно излишно и неефективно. Най-често пристъпът спира след секунди, до минута без никаква намеса и съзнанието се възстановява като човекът най-често няма спомен за случилото се и е объкан и стреснат. Това, което може да спре конвулсиите са медикаменти, а при човек в безсъзнание единствения начин на приложение на медикаменти е инжекционният - мускулно или венозно.
Ако пострадалият е с известна епилепсия вероятно има постоянна терапия и е възможно да има у себе си медикаменти, които да приеме в случаи на пристъп. Всички таблетки през устата се дават на пострадалия след възстановяване на съзнанието. Това, което очевидците могат да направят при наличие на човек с гърч е да повикат помощ, да осигурят опора и да се избегнат евентуални наранявания при загубата на съзнание и падането на земята и да поддържат проходими дихателните пътища, което осигурява нормално спонтанно дишане. Неподготвените хора се опитват да отворят устата и да издърпат езика на пострадалия, или пък слагат предмети, които той да захапе и да не си притиска езика. Всичко това е погрешно и ненужно.
Осигуряването на проходими дихателни пътища се осъществява със специален маньовър за повдигане корена на езика. Това става при поставяне главата назад и захващане на долната челюст зад двата ъгъла и челостта се издърпва нагоре и напред, без да се бърка в устата и в нея да се слагат каквито и да било предмети. Това движение за повдигане и издърпване на долната челюст се прилага при всеки човек изпаднал в безсъзнание и с проблеми в дишането. По този начин коренът на езика, пада назад и запушва дихателните пътища, се издърпва напред и освобождава пътя на въздуха.
В случай че започне повръщане на хранителни материи и човекът не е в съзнание е необходимо да се обърне в странично положение цялото тяло, което е трудно при човек в състояние на гърч, или да се завърти само главата в странично положение. Страничното положение на тялото и главата на всеки пострадал в безсъзнателно състояние предпазва от аспирация (попадане на повърнати материи в диахтелните пътиша) и последващи възпалителни белодробни усложнения. Най-често генерализираните гърчове преминават спонтанно без медикация и не оставят трайни последици.
В редки случи обаче е възможно да има серия от гърчове един след друг с много кратки паузи от няколко секунди (така наречения Епилептичен статус), което вече е опасно и може да доведе до затруднения в дишането и увреда на мозъка. Тогава задължително е необходимо присъствието на медицински персонал, който може да апликира медикаменти прекратяващи гърчовете. Без медикаменти гърчовете или минават спонтанно или не могат да бъдат спрени.
Обобщено - при пострадал с генерализиран гърч е необходимо околните да повикат специализирана помощ, да осигурят опора при загубата на съзнание и падането на пострадалия, да му осигурят проходими дихателни пътища чрез захващане и издърпване напред и нагоре на долната челюст и да предпазят дихателните пътища от инхалация на повърнати материи чрез завъртане на главата в странично положение.
Частичните гърчове и абсансите преминават спонтанно, не са толкова стряскащи за околните и не оставят трайни увреди. Ако гърчовте се появяват за първи път е необходимо човекът да потърси специализирана помощ за изясняване на причината за това състояние и да се започне постоянно лечение.
Токсичните и посттравматичните гърчове изискват задължителна лекарска намеса и специфично лечение. При токсичните гърчове лечението може да бъде симптоматично или антидотно в някои от случите, когато е известен токсичния агент и има съответен антидот. Гърчовете след травма са сигурен белег за увреда на мозъка. Понякога това може да е белег на увреда, която налага и хирургично лечение, изискава специфични диагностични и лечебни мерки.
Фебрилните гърчове са характерни за малките деца до около 3 години, най-често са кратки и преминават спонтанно. Спират при сваляне на телесната температура медикаментозно и с физикално охлаждане на цялото тяло, като например повиване в чаршаф намокрен със студена вода, чорапи с оцет и други. Най-често са бенигнени (доброкачествени) и не оставят трайни последици.
При тоничните гърчове настъпва силно повишаване на мускулния тонус, засегнатата група мускули се стягат и почти не трепкат, но мускулът не може да бъде отпуснат волево. Видимо изглежда като силно стегнат мускул. Клоничните гърчове се забелязват повече от свидетелите и предизвикват повече стрес у околните. Тогава засеганата група мускули трепкат с висока честота и различен интензитет. Тонично-клоничните гърчове протичт смесено, с повишен мускуен тонус и мускулни конвулсии.
Друг критерии за класификация на гърчовете е обема на мускулите, които се засягат. Гърчовете могат да бъдат генерализирани, когато обхващат цялото тяло или пък да бъдат частични, засягат само определена мускулна група, например горен крайник или друго. Генерализираните гърчове са съпроводени със загуба на съзнание, което още повече стресира околните. При генерализираните гърчове може да има и изпускане на тазовите резервоари (изпускане по малка или голяма нужда). Абсансите са последния вид епилептични „гърчове“, които се характеризират с вцепеняване, пълна неподвижност на засегнатия, поглед насочен в празното и нереагиращ на стимули, което състояние продължава кратко - секунди до минута, без конвулсии и преминава спонтанно.
Гърчовата активност представлява повишена мозъчна активност, която винаги е израз на страдание на главния или гръбначния мозък. Най-честата причина, при която се наблюдават гърчове е епилепсията. Освен нея, гърчовете могат да се случат и при различните състояния на енцефалопатия (заболявания, страдания на мозъка), случаи на токсични или метаболитни увреди (например конвулсии след мозъчна аноксия-липса на кислород, интоксикация с живак, сребро, олово или други метали). След различни травми на тялото също могат да се наблюдават посттравматични гърчове.
При малките деца до около 3 години при фебрилитет (висока температура) също честа реакция на детския организъм са конвулсиите, които обаче са най-често доброкачествени, без трайни увреждания.
Когато случаен минувач стане свидетел на генерализиран гърч това винаги е фрапираща гледка и предизвиква страх и стрес в околните. При генерализираните гърчове, когато започнат мускулните конвулсии, пострадалия губи съзнание и пада. Често хората се опитват да спрат гърчовете като притискат човека към земята. Това е абсолютно излишно и неефективно. Най-често пристъпът спира след секунди, до минута без никаква намеса и съзнанието се възстановява като човекът най-често няма спомен за случилото се и е объкан и стреснат. Това, което може да спре конвулсиите са медикаменти, а при човек в безсъзнание единствения начин на приложение на медикаменти е инжекционният - мускулно или венозно.
Ако пострадалият е с известна епилепсия вероятно има постоянна терапия и е възможно да има у себе си медикаменти, които да приеме в случаи на пристъп. Всички таблетки през устата се дават на пострадалия след възстановяване на съзнанието. Това, което очевидците могат да направят при наличие на човек с гърч е да повикат помощ, да осигурят опора и да се избегнат евентуални наранявания при загубата на съзнание и падането на земята и да поддържат проходими дихателните пътища, което осигурява нормално спонтанно дишане. Неподготвените хора се опитват да отворят устата и да издърпат езика на пострадалия, или пък слагат предмети, които той да захапе и да не си притиска езика. Всичко това е погрешно и ненужно.
Осигуряването на проходими дихателни пътища се осъществява със специален маньовър за повдигане корена на езика. Това става при поставяне главата назад и захващане на долната челюст зад двата ъгъла и челостта се издърпва нагоре и напред, без да се бърка в устата и в нея да се слагат каквито и да било предмети. Това движение за повдигане и издърпване на долната челюст се прилага при всеки човек изпаднал в безсъзнание и с проблеми в дишането. По този начин коренът на езика, пада назад и запушва дихателните пътища, се издърпва напред и освобождава пътя на въздуха.
В случай че започне повръщане на хранителни материи и човекът не е в съзнание е необходимо да се обърне в странично положение цялото тяло, което е трудно при човек в състояние на гърч, или да се завърти само главата в странично положение. Страничното положение на тялото и главата на всеки пострадал в безсъзнателно състояние предпазва от аспирация (попадане на повърнати материи в диахтелните пътиша) и последващи възпалителни белодробни усложнения. Най-често генерализираните гърчове преминават спонтанно без медикация и не оставят трайни последици.
В редки случи обаче е възможно да има серия от гърчове един след друг с много кратки паузи от няколко секунди (така наречения Епилептичен статус), което вече е опасно и може да доведе до затруднения в дишането и увреда на мозъка. Тогава задължително е необходимо присъствието на медицински персонал, който може да апликира медикаменти прекратяващи гърчовете. Без медикаменти гърчовете или минават спонтанно или не могат да бъдат спрени.
Обобщено - при пострадал с генерализиран гърч е необходимо околните да повикат специализирана помощ, да осигурят опора при загубата на съзнание и падането на пострадалия, да му осигурят проходими дихателни пътища чрез захващане и издърпване напред и нагоре на долната челюст и да предпазят дихателните пътища от инхалация на повърнати материи чрез завъртане на главата в странично положение.
Частичните гърчове и абсансите преминават спонтанно, не са толкова стряскащи за околните и не оставят трайни увреди. Ако гърчовте се появяват за първи път е необходимо човекът да потърси специализирана помощ за изясняване на причината за това състояние и да се започне постоянно лечение.
Токсичните и посттравматичните гърчове изискват задължителна лекарска намеса и специфично лечение. При токсичните гърчове лечението може да бъде симптоматично или антидотно в някои от случите, когато е известен токсичния агент и има съответен антидот. Гърчовете след травма са сигурен белег за увреда на мозъка. Понякога това може да е белег на увреда, която налага и хирургично лечение, изискава специфични диагностични и лечебни мерки.
Фебрилните гърчове са характерни за малките деца до около 3 години, най-често са кратки и преминават спонтанно. Спират при сваляне на телесната температура медикаментозно и с физикално охлаждане на цялото тяло, като например повиване в чаршаф намокрен със студена вода, чорапи с оцет и други. Най-често са бенигнени (доброкачествени) и не оставят трайни последици.
