Kак редовният спорт влияе на сърдечния мускул
Спортът допринася не само за хубавата фигура, но и за вашето здраве и жизнен статус. Ако желаете да бъдете по-здрави, да се радвате на по-дълъг и качествен живот, вероятно за вас ще представлява интерес да разберете как редовното спортуване влияе на вашето сърце.
Сърце на атлет, още известно като спортно сърце, спортна брадикардия или сърце на спортист, е състояние, което се характеризира с увеличение на размерите на сърцето и намаляване на сърдечната честота поради редовни и тежки физически натоварвания.
Състоянието е често срещано при спортуващи, които тренират повече от един час на ден със свободни тежести или се подлагат на сериозни аеробни натоварвания (напр. бягане).
Накратко за сърцето
Сърцето е жизненоважен кух мускулест орган, който играе ролята на помпа, изтласкваща кръвта в кръвоносните съдове. То се състои от две \"несвързващи\" се помежду си половини, наречени дясно и ляво сърце, а по характера на вливаща се в тях кръв - съответно венозна и артериална половина. Те са разделени едно от друго посредством надлъжна преграда, а всяка половина от своя страна се разделя на предсърдие и камера.
Дясното предсърдие се свързва с дясната камера чрез десния предсърдно-камерен отвор, а лявото предсърдие - с лявата камера чрез левия предсърдно-камерен отвор.
За да изпълнява добре своята помпена функция сърдечният мускул (в частност лявата камера) трябва да има определена дебелина и да загражда определен обем кухина.
Какво представлява „сърцето на атлета”
Съществуват голям брой доказателства, че сърцата на спортистите се различават от тези на неангажираните в спортни занимания хора, осигурявайки нормалното протичане на интензивни тренировки със сериозна продължителност.
По време на интензивна физическа активност сърцето изтласква значително по-голямо количество кръв за минута, за да достави необходимите количества кислород на скелетната мускулатура.
В този ред на мисли увеличаването на размерите на сърдечния мускул е един адапционен механизъм в отговор на увеличаващите се кислородни нужди по време на тренировка. След известно време на редовни физически натоварвания (месеци, години) се стига до увеличаване на броя и размерите на клетките на лявата камера (кардиомиоцити) на сърцето за сметка на нейната дебелина и/или вместимост:
При атлети, занимаващи се предимно с високо динамични занимания като бягане, се наблюдава уголемяване на лявата камера за сметка на обема на кухината (ексцентрична хипетрофия).
При по-статичните спортове като тренировките със свободни тежести се стига до предимно концентрична хипертрофия на лявата камера (увеличаване на дебелината на стената й).
При спортове с динамична и статична компонента (като колоезденето) хипертрофията е смесена и балансирана.
При неспортисти увеличеният размер на лявата камера често е признак на сърдечно заболявания с недотам добра прогноза.
Симптоми и диагностика
За щастие на спортистите те почти винаги нямат никакви оплаквания от страна на сърдечно съдовата система, дори напротив - редовният спорт подобрява функцията на миокарда (сърдечния мускул). Единственият симптом на здравото и спортуващо сърце е ниската сърдечна честота в покой (често под 60 удара в минута). Ето защо хипертрофията на сърцето обикновено се диагностицира по време на рутинни скринингови изследвания или по повод на други медицински проблеми.
Увеличените размери на сърцето могат да бъдат установени чрез почукване (перкусия), но най-точно и често се диагностицират чрез ехография на сърце или рентгенова снимка на гръдния кош. За да бъде разграничено състоянието „сърце на атлет” от някои сърдечни заболявания се налага извършването на ЕКГ.
Опасно ли е състоянието „сърце на атлет”
Въпреки че спортът може да предизвика структурни промени (напр. задебеляване на стената на миокарда), подобни на тези при някои сърдечни заболявания, няма каквито и да е доказателства, че интензивните и силовите физически натоварвания въздействат неблагоприятно на сърдечния мускул. В по-голямата част от случаите сърцата на атлетите възвръщат старите си размери след преустановяване на физическата дейност.
И все пак редица автори препоръчват да не се прекалява със спорта, което важи между впрочем и за всичко хубаво. Сред част от лекарската гилдия съществуват опасения, че високо интензивните тренировки могат да допринесат за злокачествени камерни аритмии и дори до внезапна смърт при предразположени хора.
Сърце на атлет, още известно като спортно сърце, спортна брадикардия или сърце на спортист, е състояние, което се характеризира с увеличение на размерите на сърцето и намаляване на сърдечната честота поради редовни и тежки физически натоварвания.
Състоянието е често срещано при спортуващи, които тренират повече от един час на ден със свободни тежести или се подлагат на сериозни аеробни натоварвания (напр. бягане).
Накратко за сърцето
Сърцето е жизненоважен кух мускулест орган, който играе ролята на помпа, изтласкваща кръвта в кръвоносните съдове. То се състои от две \"несвързващи\" се помежду си половини, наречени дясно и ляво сърце, а по характера на вливаща се в тях кръв - съответно венозна и артериална половина. Те са разделени едно от друго посредством надлъжна преграда, а всяка половина от своя страна се разделя на предсърдие и камера.
Дясното предсърдие се свързва с дясната камера чрез десния предсърдно-камерен отвор, а лявото предсърдие - с лявата камера чрез левия предсърдно-камерен отвор.
За да изпълнява добре своята помпена функция сърдечният мускул (в частност лявата камера) трябва да има определена дебелина и да загражда определен обем кухина.
Какво представлява „сърцето на атлета”
Съществуват голям брой доказателства, че сърцата на спортистите се различават от тези на неангажираните в спортни занимания хора, осигурявайки нормалното протичане на интензивни тренировки със сериозна продължителност.
По време на интензивна физическа активност сърцето изтласква значително по-голямо количество кръв за минута, за да достави необходимите количества кислород на скелетната мускулатура.
В този ред на мисли увеличаването на размерите на сърдечния мускул е един адапционен механизъм в отговор на увеличаващите се кислородни нужди по време на тренировка. След известно време на редовни физически натоварвания (месеци, години) се стига до увеличаване на броя и размерите на клетките на лявата камера (кардиомиоцити) на сърцето за сметка на нейната дебелина и/или вместимост:
При атлети, занимаващи се предимно с високо динамични занимания като бягане, се наблюдава уголемяване на лявата камера за сметка на обема на кухината (ексцентрична хипетрофия).
При по-статичните спортове като тренировките със свободни тежести се стига до предимно концентрична хипертрофия на лявата камера (увеличаване на дебелината на стената й).
При спортове с динамична и статична компонента (като колоезденето) хипертрофията е смесена и балансирана.
При неспортисти увеличеният размер на лявата камера често е признак на сърдечно заболявания с недотам добра прогноза.
Симптоми и диагностика
За щастие на спортистите те почти винаги нямат никакви оплаквания от страна на сърдечно съдовата система, дори напротив - редовният спорт подобрява функцията на миокарда (сърдечния мускул). Единственият симптом на здравото и спортуващо сърце е ниската сърдечна честота в покой (често под 60 удара в минута). Ето защо хипертрофията на сърцето обикновено се диагностицира по време на рутинни скринингови изследвания или по повод на други медицински проблеми.
Увеличените размери на сърцето могат да бъдат установени чрез почукване (перкусия), но най-точно и често се диагностицират чрез ехография на сърце или рентгенова снимка на гръдния кош. За да бъде разграничено състоянието „сърце на атлет” от някои сърдечни заболявания се налага извършването на ЕКГ.
Опасно ли е състоянието „сърце на атлет”
Въпреки че спортът може да предизвика структурни промени (напр. задебеляване на стената на миокарда), подобни на тези при някои сърдечни заболявания, няма каквито и да е доказателства, че интензивните и силовите физически натоварвания въздействат неблагоприятно на сърдечния мускул. В по-голямата част от случаите сърцата на атлетите възвръщат старите си размери след преустановяване на физическата дейност.
И все пак редица автори препоръчват да не се прекалява със спорта, което важи между впрочем и за всичко хубаво. Сред част от лекарската гилдия съществуват опасения, че високо интензивните тренировки могат да допринесат за злокачествени камерни аритмии и дори до внезапна смърт при предразположени хора.
